ЕКОПОЛИС

За пореден път е пренебрегнато становището на 200 природозащитни организации, изразено на годишните срещи в Пловдив (1999 г), София (2000г) и Боровец (2001г), че европейското природозащитно законодателство следва да бъде само основата, върху която да се гради българското.
I. ЗООС не “съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен”, съгл. чл.15 от Закона за нормативните актове:
§ не “осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната”, съгл. чл.15 от Конституцията;
§ ограничава основни граждански и конституционни права:
- здравословна и благоприятна околна среда (чл.55, Конституцията),
- достъп до информация (чл.41, Конституцията),
- участие на обществеността при вземане на решения за околната среда (Орхус),
- защита при нарушени права или законни интереси (чл.56, Конституцията).
§ обявеното “хармонизиране“ с европейското законодателство се изчерпва с произволно и механично транспониране на Директиви, понякога в противоречие и с тях, и със съвременни европейски документи:
Конвенцията от Aarhus за достъп до информация, участие на обществеността при вземане решения за ОС и достъп до правосъдие /подписана oт министъра на ОСВ - 98г) не изисква промени и ограничения на съществуващите права, ако осигуряват по-широк достъп до информация и правосъдие по екологичните въпроси (чл. 3 / т. 5 и 6).
Конвенцията на ООН за правата на детето /ратифицирана 1991г/ - според чл.24 “вземайки по внимание опасностите и риска от замърсяването на околната среда, държавата предприема подходящи мерки с цел да намали заболеваемостта и смъртността.”
т 3. Държавите вземат всички подходящи и ефикасни мерки за премахване на традиционните практики, които нанасят вреда на здравето на децата.
Европейски и Национален план за действие “Околна среда - ЗДРАВЕ” (разработен по проект на ЕС и одобрен от МС с реш. 314/98г) за създаване на механизъм, който за всяко решение за развитие или стратегически програми да гарантира:
¦ равнопоставеност на икономически интереси и здравен риск
според изискванията за устойчиво развитие;
¦ обществено обсъждане не само с административни власти и финансово заинтересувани, но и с населението, което може да бъде засегнато.
II. Новият ЗООС пренебрегва достиженията на българското законодателство и е отстъпление от постигнатото:
§ два пъти повече са ограниченията за достъп до информация за ОС в сравнение с общия Закон за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ ;
§ отменя задължението на държавните и общински органи да информират незабавно населението за замърсяване на ОС, да дават указания за “поведението на гражданите с оглрд запазване на тяхното здраве и сигурност” (чл.13) и да “предприемат неотложни мерки за предотвратяване на евентуални вредни последици”(чл.13а от действащия ЗООС);
§ не информира незабавно населението за ОС и не ползва Националната система за мониторинг (глава осма), която всяка минута автоматично отчита концентрации на вредни вещества и за която са похарчени (по програма PHARE – 13 млн. ЕКЮ) и продължават да се харчат..... и държавни пари;
Единствено Националните обществени радио- и ТV oператори, които не притежават необходимата информация и необходимата компетентност, съгл. чл.31:
1. разпространяват информация за опазването и управлението на ОС.
2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на ОС.
3. популяризират знанията и научно-техническите постижения в областта на ОС.

Основни несъответствия с европейските изисквания за устойчиво развитие:
А. Новият ЗООС ограничава правото на достъп до информация:
§ нарушава Конвенцията на ООН за правата на ДЕТЕТО:
чл.24. д) Държавата е длъжна “да осигури на обществото, и по-специално на родителите и децата, информация относно... здравословността на околната среда и предотвратяването на нещастните случаи, както и обучение и съдействие за използването на тази информация;
§ не се съобраэява с досeгашната практика при прилагане на ЗООС и иэвършените нарушения (последствията от липса на информация, заведените съдебни дела по ЗДОИ):
- неприложим и муден, чл.23 изисква “лицата извършили нарушението,.. незабавно да уведомят” за собствените си нарушения няколко институции, в т.ч... РИОСВ, а “ТЕ” са длъжни незабавно да уведомят МЗ и засегнатото население и да предложат (вместо незабавно да предприемат) мерки за защита на човешкото здраве... особено, след като ги заплашва глоба от ...100 лв /чл.162/
- чл. 28 и 29 изискват гражданите да се договарят и да заплатят според ЗДОИ за “тези” данни за околната среда, които след 14 дни може да не са необходими;
- според чл.30, компетентните органи предоставят безплатно информация на Общините, които ... по традиция избягват да ползват информация за ОС и здравния риск при вземане на решения;
- според чл.125,т.3 “операторът на инсталацията е длъжен да информира редовно.. и незабавно... за всички инциденти или аварии”, но ако прецени (?!), че има “съществени” промени или “значително отрицателно въздействие върху ОС”.
Ограниченият достъп до информация за околната среда не дава възможност за:
- равнопоставеност на икономически интереси и здравен риск,
- диалог между заинтересувани и засегнати при вземане на решения.
КОЙ и КАК носи отговорност за последствията, за бъдещите поколения?!
Б. Новият ЗООС ограничава участието на граждани при вземане решения:
§ необходимостта, обхвата и съдържанието на екологичната оценка или ОВОС се преценяват от министър или директор, вместо да бъдат конкретно определени;
§ ползват се неизмерими “критерии, които определят значимостта на въздействие”, чл.85(4), 93(4) и в действителност:
Няма задължителна екологична оценка, нито задължителна ОВОС поради моралните категории за преценка – “значително” въздействие, “непосредствена” опасност, “прекомерни” разходи, “разумна степен” ..;чл.85(4) 1. а) степента, до която планът определя рамката за инвестиционни предложения ... б) осигуряване на устойчиво развитие и постигане на националните и регионални цели; т.3. степента, до която влияе върху други планове и програми; чл.93.(4) мащабност или обществен интерес.;
Няма задължителна оценка на устройствен план т.е. няма “обществено обсъждане” с финансово заинтересувани и граждани на експертното становище, за да се вземе обективно и справедливо решение за местоположението на всяка вредна дейност:
- за “устройствено планиране” екологичната оценка е “задължителна” , чл.85(1), но ако “се предполагат значителни въздействия върху ОС”, чл.85(2)”.
Липсата на измерими показатели за оценка не позволява обективна преценка и създава условия за корупция.
- категорично и безусловно се отхвърля експертната оценка и обществено обсъждане при вземане решение за случаи, като с ракетите СС 23:
чл.81 (5) Екологична оценка на планове, програми и ОВОС на инвестиционни предложения, свързани с отбраната и националната сигурност не се извършва
чл.85 (3) Планове и програми, свързани с националната сигурност и с гражданска защита, както и финансови планове и бюджети не са предмет на оценка
КОЙ и КАК носи отговорност за последствията и за бъдещите поколения...
§ пренебрегвайки досегашната практика и многобройните съдебни дела, ЗООС неоправдано оказва доверие на икономически заинтересуваните, които в съответствие с интересите си и своята компетентност:
- информират засегнатото население, изготвят “доклади”, предотвратяват аварии и контролират (?!) собствената си дейност (чл.121);
- извършват организация по ОВОС (чл.95) - организират консултации с обществеността (чл.87, ал.1), осигуряват “необходимата” информация, уведомяват за общественото обсъждане по “друг подходящ” начин (чл.97(3);
- отново не е променен механизма за възлагане и финансиране на експерти от самите замърсители при ОВОС и екологична оценка, което обезсмисля напълно процедурите;
В САЩ “на финансово заинтересуваната страна се забранява участие в изготвяне на доклада за оценка и дори – в избора на експерт”
- отново има възможност да се провежда “обществено” обсъждане без общественост, тъй като според чл.97(2) могат да участват и граждани, но не е задължително;
Определените граници за извършване на ОВОС т.н. “критерии за компетентност” в Приложение №1и 2 на закона са прекалено високи за българските стандарти, а неизвършените експертни оценки трайно ни отдалечават от устойчиво развитие и ЕС;
В. Новият ЗООС ограничава достъпа до правосъдие - възпрепятства съдебния контрол:
§ липсва информация и прозрачност при процедурите за екологични оценки, ОВОС
§ само заинтересувани или увредени лица имат достъп до информация (чл.111, 126) и възможност да обжалват (чл.127,171) т.е. НПО и гражданите трябва да доказват конкретен интерес, в противоречие с чл.17, което ги лишава от достъп до правосъдие, за да се предотврати увреждане или ... смърт;
§ преобладават административни дейности с оперативна самостоятелност;
§ преобладават морални категории за оценка вместо обективно измерими критерии;
Липсата на конкретни стойности на критериите, позволява произволно “тълкуване”, избягване на закона и създава условия за корупция.
§ няма превантивен контрол (чл.152) - необходимата информацията за всички процедури се предоставя от самия замърсител, който трябва да бъде контролиран;
§ няма принудителни превантивни мерки, нито начин за прилагането им (чл.159);
Икономическата зависимост на “независимите” експерти от замърсителите, липсата на обективни критерии за преценка на необходимостта от определена процедура или за извършването й, безотговорността на експерти и компетентни органи, обезсилват и обезсмислят процедурите и самия закон
Новоприетият ЗООС не гарантира достойнството и правата на своите граждани - противоречи на Конституцията, не се съобразява с общопризнати европейски документи и с достиженията в българското законодателство.
Новоприетият ЗООС обезсилва и обезсмисля българското природозащитно законодателство с аргументи за хармонизация с европейското.
Новоприетият ЗООС създава условия, при които надделяват икономически интереси - безпрепятствено се замърсява ОС, безнаказано се допускат вреди за здравето на населението и още повече ще се увеличи заболеваемостта и смъртността при децата.
КОЙ и КАК носи отговорност за последствията, за бъдещите поколения?

екополис 3-ти сектор

екополис
3-ти сектор