ЕКОПОЛИС

Близо 13 милиона души в 6 страни – Лезото, Малави, Свазиленд, Замбия, Зимбабве и Мозамбик – страдат от глад поради суша и болести, които опустошиха реколтите. По време на срещата в Йоханесбург няколко африкански държави, подкрепени от правителства,експерти и активисти заявиха, че въпреки кризата, няма да приемат хранителни помощи, съдържащи генетично модифицирани храни.
САЩ са най-големият световен производител на растения, които са генетично модифицирани (ГМ), за да бъдат направени устойчиви срещу вредители или хербициди, убиващи плевелите. Вашингтон осигурява половината от хранителната помощ за южна Африка.
Зимбабве няма да приеме ГМ храни, които са част предимно от американските помощи за застрашеното от глад население, заяви Йосеф Меид, министър на земеделието. Но в крайна сметка, притиснато от гладната криза, правителството се съгласи да приеме 17 000 тона американска царевица, която обаче ще бъде смляна, за да се предотврати всяка възможност за замърсяване на местните реколти.
От 6 африкански страни, заплашени от глад, Замбия също отказа да приеме ГМ зърнени храни, част от американската помощ за региона. Правителството на Замбия, където 2.4 милиона души гладуват, отказа големи доставки от помощи с генетично модифицирани храни, докато учените й не докажат, че те са безопасни за консумация. Президентът на Замбия, Леви Мванаваса, заяви, че решението на правителството за отказ на ГМ хранителна помощ от САЩ е окончателно. “Ние отказваме да приемем ГМ храни, защото няма доказателства, че те са безопасни. Не искаме да използваме населението си като опитни зайчета в този експеримент. Решението ни е окончателно,” каза г-н Мванаваса.
“Имаме достатъчно храна, за да издържим до декември,” заяви той, добавяйки, че се надява дотогава Замбия да успее да намери донори, които не предлагат ГМ храни или такива вносители.

ЗАЩО АФРИКА ОТКАЗВА ГЕНЕТИЧНО МОДИФИЦИРАНИ ХРАНИ?

Ако се вярва на представители на американското правителство, африканските държави отхвърлят ГМ храни, защото се страхуват, че няма да могат да ги продават на европейския пазар, където ограниченията са много по-строги. Все още, обаче, Африка не продава нито соя, или царевица, основните ГМ храни, нито месо от животни, хранени с подобни фуражи в Европа.
Реалните причини за отказа от ГМ храни са отразени в становище, изготвено през 1998 г. от всички африкански организации за прехрана и селско стопанство (с изключение на ЮАР) – оттогава нито една от тези страни не е одобрила комерсиалната употреба на ГМ храни и реколти на територията си. Това становище е свързано с корпоративния контрол върху земеделието и икономическото въздействие на ГМО, като не споменава продажби в Европа.

"НЕКА ПРИРОДНИТЕ РЕКОЛТИ ПРОДЪЛЖАТ"
Становище от всички африкански делегати (с изключение на ЮАР) от преговорите на ФАО върху Международната инициатива за растителни генетични ресурси, юни, 1998 г.

През последните няколко седмици европейските граждани бяха подложени на агресивна обществена кампания в основните европейски вестници, опитваща се да убеди читателите, че светът се нуждае от генетично инженерство, за да нахрани гладните. Организирана и финансирана от Монсанто, една от най-големите химически компании в света и наречена “Нека прибирането на реколтата започне”, тази кампания дава тотално изкривена и заблуждаваща картина на потенциала на генетичното инженерство да нахрани развиващите се страни.
Ние, долуподписаните делегати от африкански страни, участващи в Петата извънредна сесия на Комисията по генетични ресурси, 8-12.06.1998 г., Рим, силно се противопоставяме на начинът, по който имиджът на бедните и гладните от нашите страни се използва от гигантски мултинационални корпорации за налагането на технология, която е нито безопасна, нито екологична, нито икономически изгодна за нас. Време е да погледнем някои от фактите за компанията, движеща тази кампания:
Монсанто е една от най-големите компании за пестициди в света. Само по време на последните две години компанията е изхарчила повече от $6 000 милиона, за да наложи контрол върху други биотехнологични компании и сега е главният индустриален играч в тази сфера. Основният фокус на Монсанто не е опазване на околната среда, а развитието на реколти, които са устойчиви на по-високи дози от най-добре продаваният й химикал срещу плевели “Раундъп”. Вместо да подава ръка на фермерите, компанията ги заплашва със съдебни дела и затвор. В САЩ, компанията наема детективи да открият и подведат под отговорност фермери, които запазват соеви семена на Монсанто за засяване през следващата година. Подкрепяна от закона за патентите, компанията изисква правото да инспектира полетата на фермерите, за да проверява дали те практикуват земеделие според условията и с химикалите на Монсанто.
Вместо да развива технология, която да нахрани света, Монсанто използва генетичното инженерство, за да попречи на фермерите наново да засяват семена и да развиват земеделските си системи. Монсанто е похарчила $ 18 000 милиона за закупуването на компания, притежаваща патент върху т.нар. “Технология Терминатор”: семе, което може да бъде засято само веднъж и умира при следващото поколение. Единствената цел на тази технология е да принуди фермерите да купуват семена от Монсанто всяка година и да унищожи вековната практика на местно съхраняване на семена, която формира основата на хранителната сигурност в нашите страни.
В “Нека прибирането на реколтата започне” от европейците се иска да дадат зелена светлина на генетичните технологии, така че химични корпорации като Монсанто да могат да започнат прибирането на своите печалби от тях. Не вярваме, че подобни компании или технологии ще помогнат на нашите фермери да произвеждат храната, от която се нуждае 21-ви век. Напротив, смятаме, че това ще унищожи разнообразието, местното знание и устойчивите земеделски системи, които нашите фермери са развивали в продължение на хилядолетия и по този начин ще застраши нашия капацитет да се изхранваме.
В частност, ние няма да приемем употребата на “Терминатор” или други генни технологии, които убиват капацитета на нашите фермери да отглеждат храната, от която се нуждаем. Подканваме европейските граждани да бъдат солидарни с Африка в съпротивата срещу тези генни технологии, така че нашите разнообразни и естествени реколти да могат да продължат своето съществуване. Ние сме съгласни и приемаме, че е необходима взаимна помощ за по-нататъшно подобряване на земеделското производство в нашите страни. Също така вярваме, че западната наука може да допринесе за този процес. Но това трябва да бъде направено въз основа на разбиране и уважение на съществуващите практики и да бъде изградено върху местното знание, вместо да го измества и унищожава. И най-важното: то трябва да е обърнато към реалните нужди на нашите хора, вместо да служи само за издуването на джобовете и засилване контрола на гигантски индустриални корпорации.

екополис 3-ти сектор

екополис
3-ти сектор