Пресконференция на НПО за Пирин от 15 август 2001 г., Агенция “Балкан”
Представяме ви някои от по-интересните наши изказвания, свалени от аудио-записа.

1. Жеко Спиридонов, Сдружение “Природен фонд”

Историята как Парк Пирин щеше да бъде изключен от списъка на ЮНЕСКО и как това може да се повтори отново

Все още съм се изненадвал, когато  разбирам, че локалните интереси, дори и националните понякога се поставят над международните ангажименти, които нашата страна е поела. Такъв е случаят с всяко нарушение на една конвенция, по която България е страна. Такъв е случаят и с Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство, която е подписана от България още през 70-те години. През 1982 г. по предложение на института по екология към БАН Националният парк, тогава Народен парк “Пирин” беше включен в листата на обектите от световното природно наследство – един от 18-те обекта в цяла Европа, тогава даже бяха по-малко от 18. Съгласно Конституцията на България Конвенциите имат по-голяма сила от българските закони, когато има колизия между тях и текстовете на конвенциите, т.е. всяка конвенция е част от вътрешното законодателство и има приоритет над самото вътрешно законодателство. Ето защо аз съм изненадан дори от ходовете на МОСВ въпреки че аз оценявам деликатното положение, в което те са се намирали и все още ще се намира това министерство, тъй като най-лесно е да се посяга на природени ресурси, да не говорим за природно значими паметници – природни или културни, но така или иначе силата на Конституцията, на Конвенцията, която следва от нейните разпореждания стои като едно силно оръжие в ръцете на това министерство. В края на 80-те години, поради построяването на пистата “Църномогилски чал”, което беше разпоредено съгласно тогавашните начини с юмрук по маса на един тогавашен наш премиер – Народният парк “Пирин” беше записан в списъка на застрашените обекти от световното природно наследство и България беше предупредена, че ако не се вземат мерки този обект ще бъде махнат от списъка на световното природно наследство. Сега аз искам само да подчертая, да направя едно сравнение по-скоро. Имаме десетина обекта от културното наследство, между които Рилският манастир, Боянската църква, Тракийското находище и някои други – Варненското златно съкровище и т.н. можете ли да си представите, ако Боянската църква се вземе решение фреските да бъдат заменени с някаква модерна художествена картина или просто да бъде променена Боянската църква, или Рилският манастир да смени своето предназначение. С Парк Пирин е абсолютно същото, така че нашите ангажименти по Конвенцията, а и това, което каза Андрей преди малко - Закона за защитените територии, нашите ангажименти по други Конвенции, каквато и Бернската конвенция,каквато е Конвенцията за опазване на биоразнообразието, почиваща на договора в Рио, подписан от България още 1992 г. – това са все неща, които не трябва да се изпускат и затова аз бих изразил оптимизъм, че новият министър ще намери сили в себе си да откаже тази концесия и това, което би променило една голяма част и то фасадата на Парк Пирин и с всички последствия, които могат да следват по линия на нарушаването на Конвенциите. Същевременно, един път сключена тази Конвенция, ами че Парк Пирин не принадлежи само на Банско, наоколо има още доста общини, трябва ли да ги изброявам, ако всяка поиска да си ликвидира проблемите, т.е. да си реши проблемите, построявайки по един лифт, извинявайте, но Парк Пирин ще стане неугледен и неприятен дори и за нашия народ, за тези, които обичат Пирин и, които го посещават. Благодаря!

2. Димитър Василев, ЕКО-КЛУБ 2000

Искам да ви обърна отново вниманието на нещо, което на предишни пресконференции сме го споменавали и, което сме цитирали. Става въпрос отново за далновидността и за посоката на развитие – устойчиво или разрушително развитие ще правим в България? Винаги, когато стане въпрос за Пирин, винаги се противопоставят, това е най-елементарното противопоставяне, така наречените “еколозите”, някаква много странна квалификация, спрямо местното население (аз първо искам да напомня, че Парк Пирин не е градската градинка на Банско), за която град Банско изцяло трябва да бъде отговорен. Парк Пирин е нещо, за което първо самото Банско трябва да е отговорно, Националният Парк Пирин и въпрос на много добра далновидност и добър поглед, че ако местното население гледа на този парк на не собствена градска градинка, а като на едно наистина културно и природно наследство – световно. Освен това България би трябвало да бъде отговорна, с всичките си институции, а освен това и целият свят и поради тази причина точно светът се интересува от Парк Пирин и във връзка с това как светът се интересува от Парк Пирин и какво светът мисли по въпроса искам да ви зачета писмото, публикувано в “24 часа” на 23.05.2001 г. На Негово Превъзходителство Ричард Стак, посланик на Великобритания в България, за да видите как един чужденец далновидно или недалновидно, преценете сами, мисли за България и за нейното бъдещо устойчиво развитие и как ние успяваме да се справим с този проблем. Той казва: “Един от начините, според мен и най-добрия, да се запази и развие провинциална България чрез традиционните производства и малки бизнес проекти. Международната общност, Правителството и чуждите инвеститори обикновено насочват вниманието си към големите проекти – грандиозни хотели, пътища, язовири, ски-курорти и т.н. Но вероятността тези големи проекти да навредят на благосъстоянието на района е еднаква с тази да го подобрят, а често те са и проводник на корупция. Фактът, че някои райони от страната са слабо икономически развити и в следствие на това са със запазена природа и начин на живот, всъщност по някога е най-голямото предимство на България е пред другите страни. Би било лудост това да бъде унищожено, за да се създаде нещо ефемерно, което никога не би се конкурирало успешно, тъй както курортите на Черно море не могат да се конкурират с тези на Егейско море, или карането на ски в Пирин не може да се сравнява с Алпите.”

Вместо да се опитва да бъде втора категория конкуренция с другите, надявам се, че България ще експлоатира интелигентно, систематично и в дългосрочен план огромните естествени предимства и природни богатства, с които е надарена. Ако човек погледне това, което се случва и какви са апетитите за Пирин и това, което в същност не се разработва в Пирин и, което би следвало местното население и цялата българска общественост, също така и институциите би следвало да развиват това е гигантското противоречие, което те успяват да съградят с развитието на тези ски курорти, които са страшно съмнителни откъм наличие на сняг, както миналата година нямаше, както и откъм разрушителната дейност, тъй като те няма да унищожат четири дървета, а това, което ще унищожат са огромни територии, които ще бъдат просто изсечени от ендемични дървесни видове, каквато е бялата мура, примерно, и включени в Бернската конвенция видове, вместо това в Банско би могло да се развива екологичен, познавателен туризъм, селски туризъм т.е. мек туризъм, който ще използва не 4 месеца в случай, че над България се извие виелица снежна и успее да се натрупа сняг или 3, или 2 или пък нито един месец, както миналата година, а ще могат да се използват 365-те дни в годината, за да могат банскалии също да си развиват устойчив вид туризъм, защото едно е да се ползват 365 дни в годината една леглова база, а съответно и всички хора, които са в района да служат за водачи, за да могат да работят в тази насока, а друго е за някакви си няколко месеца, които са много самирани, както всички наблюдаваме в България с промените в климата и е въпрос на елементарна далновидност към какво се отива, защото най-лесното нещо за банскалии – пристига някой при тях, показва им едно миражче, показва им едни гигантски инвестиции, които могат да се изсипят от някъде, цената за това нещо е разрушаването точно онова, с което би могло да се прави печалба - дългосрочна и устойчива. Точно това е цената, защото този вход на Националния парк ще заприлича на нищо след като се направят тези писти.и след като бъдат изсечени, вчера си приказвахме и онзи ден с директора на Института по горите, казвам, извинете понеже нас ни обвиняват, че сме некомпетентни, много ми е интересно да чуя директора, Иван Раев се казва, на Института по горите, човек, който цял живот се занимава с гори, какво смята по въпроса за Пирин и за ски-пистите. Той ми каза: “Правилата на доминото – ще бъде трагедия, ще се изсече около 20 м ивица, след което околните дървета, поради естествени причини ще започнат да падат, ще бъде разширено и ерозията ще бъде гигантска и целият този хълм ще бъде обезлесен. Това са резултатите.”. Това го казва Иван Раев, директорът на горите, това не го казва Димитър Василев, обвиняван затова, че е некомпетентен. Най-вероятно това ще е бъдещето, ако не погледнем далновидно. Ние в момента се радваме или не на елементарните неща, които вървят стъпка след стъпка.

3. доц. Ради Радев, Сдружение “Екофорум”

Ами просто заключителни думи уважаеми дами и господа, колеги. Аз онзи ден получих мнението на социално-икономическият комитет към Европейската комисия по отношение мнението за пътя на България за присъединяване. И на заседанието на 11,12.07.2001 г. този комитет със 117 гласа “за”, един против и един въздържал се приема един документ, който вие вероятно също сте го получили, или ще го получите, сигурно ще бъде разпространен, и в заключението на този документ т.4 в Заключението се казва: “Включването от Правителството на групите по социално-икономически интереси в подготовката на България към присъединяването към ЕС, изглежда досега по-скоро скромна.” Щом се оценява, че участието на групите по социално-икономически интереси е “по-скоро скромна”, това ни дава повод да си обясним, защо нямаме достатъчно добро идентифициране на интересите в толкова конфликтна област. Устойчивото развитие, както се знае след 1992 г., изисква съчетаване на социални, икономически и еко- проблеми. И в много сфери тези проблеми имат своя противоречив характер. Много ясно казаха предишните ми колеги, че много лесно е да се използват, особено краткосрочни местни интереси, недостатъчно добре разбрани, за подготовката на един проект и за опит, както вече виждаме в пресата, това искам особено да го отбележа, да се противопоставят интересите на отделни общински общности и население срещу интереси на други райони. След като Парк Пирин е включен в списъка на природното и културно наследство, той на І-во място засяга всички общини, които граничат с него, както каза колегата Спиридонов, след това засяга България, а след това идва международната общност. Естествено, че когато сме в период на криза, ще кажете, добре, но какво ни помага международната общност в безработицата, в решаване на едни или други проблеми. И на тази база, когато не се идентифицират добре нещата, когато проблемът за краткосрочните и дългосрочни интереси за това, че концепцията за устойчиво развитие след Рио де Жанейро 1992 г. и след Йоханесбург 2002 г. не е една учебникарска концепция, а тя се е включила в национални стратегии и след като ние имаме регионални планове, когато едно правителство, сменяйки се идва новото и новият министър казва в първото си изявление, че регионалните планове са работа куха, няма защо да се учудваме, че много лесно е да се убедят жителите на Банско, че новите три писти, че новият кабинков лифт, който ще нанесе някакви малки щети на природата, ще им донесе изблик на благосъстояние и те ще бъдат три и четири пъти по-добре от Разлог, по-добре от Сандански, по-добре от Струмяни и т.н. По- този начин липсата на правилна идентификация на интереси от локално на регионално равнище води до този конфликт на интереси. И, когато се появи този конфликт на интересите с коректни или некоректни методи, други органи преценяват методите, се стига до тези решения, които моите твърде млади колеги показаха на новата министърка в петък, че просто тези решения трудно могат да издържат една по-сериозна преценка. И в този смисъл, и тази пресконференция ние желаем да я направим, за да подпомогнем новото правителство в правилно оценяване на допуснатите грешки по този проблем на различни равнища и да се премине към конструктивен подход. Разчитаме, че спирането или отлагането на конкурса за концесията ни дава малко основание за оптимизъм. Но проблемът далеч не е решен, защото ние сме убедени, че натискът, тука освен това ние трябва да сме наясно, че вероятно инвеститорите, които са готвили проектите са вложили не малко средства, в бизнеса има риск, нали, има много основания, че много хора ще останат, при едно друго решение, неудовлетворени. Следователно, проблемът, към който ние се стремим всеки в предишния период да си понесе своите отговорности, но в никакъв случай компромисът да не се прави за едно евентуално изключване на едно достижение, което е просто щастие за нашата страна. Подходът само към ски туризъм без използване на другите форми на туризъм и за другите общини не е никак плодотворен, според мен и от икономическа гледна точка. Благодаря.