ЕКОПОЛИС

 

       

Чисто производство; няма време за губене*!

Арни Шовърс, “Уейст & Инвайърънмънт”

Увод

В цял свят промишленото производство бързо се увеличава, което изисква все повече природни ресурси. И за да изпреварват конкурентите си, а също и да изпълняват задълженията си към акционерите и финансовите институции, индустриалците имат интерес да увеличат производството. Но промишлеността не е единственият фактор. Бързо се увеличава и населението на Земята. И тъй като все повече хора идеализират и възприемат “западния” начин на живот, който се характеризира с пилеене на ресурсите, потребителските изисквания само ще увеличат използването на ограничените ресурси.
Увеличаващото се производство и потребление не просто претоварват ограничените природни ресурси. Добиването на полезни изкопаеми, промишленото производство, транспортирането и свръх потреблението оказват редица неблагоприятни въздействия върху околната среда и здравето на хората. Замърсяването на въздуха, водата и почвата е сериозен проблем в много страни, както такъв проблем са и глобалното затопляне и намаляването на озоновия слой.
Използването на съвременни технологични съоръжения за контрол на замърсяването може значително да забави увеличаването на замърсяването, но не може да реши проблема в дългосрочен план.

Чисто производство

За да се посрещнат нуждите от продукти по един устойчив начин, трябва да се полагат усилия за използване на възобновими, неопасни материали и ефективно използване на водата и енергията. И нещо повече, стратегиите за дизайна на продуктите не трябва да имат за цел само намаляване на производствените разходи, но и намаляване количеството на използвани материали, удължаване полезния живот на продуктите и насърчаване повторното им използване и рециклиране. Съчетаването на тези усилия при дизайна на продуктите и промишленото производство може да бъде голяма стъпка напред към чисто производство.
Системите за чисто производство са кръгови системи и използват възобновими и/или по-малко (нетоксични) материали и по-малко вода и енергия. Ресурсите преминават през цикъла производство-потребление с по-бавна скорост и така се постига минимално замърсяване на околната среда, докато нуждите на потребителите могат да бъдат посрещани, както преди.

Промяна на процеса на производство

Чистото производство е не само процес, но също така и цел. Първите стъпки към чисто производство са промените в производствения процес. Те включват подобрения в производствените технологии, за да се предотвратят течове и разливи, да се намали използването на токсични материали и да се внедри използването на рециклиращи системи в самите заводи, за да се използват отново отпадъчният материал, отпадъчните води и топлина, отделящи се при производството, които иначе се изхвърлят. Често за тези мерки не са нужни никакви инвестиции или са необходими съвсем малки инвестиции, докато спестените средства могат да бъдат значителни. Едно изследване през 1992 г. в Университета “Еразмус”, Холандия, показа, че 70% от действителните отпадъчни материали и емисии от производствените процеси могат да бъдат спрени при източника чрез използване на налични технически приложими и икономически изпълними процедури и технологии. В Полша “Програмата за по-чисто производство” показа 20-25% спиране на емисиите без да се правят никакви или при съвсем малки допълнителни разходи.

Промяна на продукта

Въвеждането на чисто производство изисква също ново отношение към дизайна на продукта, използване на възобновими или рециклирани, безопасни материали и намаляване на тяхното количество. Освен това, дизайнът на продуктите би трябвало да е насочен към удължаване на техния полезен живот чрез използване на трайни материали и компоненти, които лесно могат да бъдат сменени или подобрени, за да се насърчи дълготрайното използване на продукта. И последно, но не по-малко важно, дизайнът на продукта трябва да включва използване на материали, които лесно могат да бъдат демонтирани и възстановени за повторно използване и рециклиране.

Управление на околната среда

Правителствата традиционно се заемат с управлението на околната среда чрез установяване на стандарти за допустими стойности на изпуснатите в околната среда замърсители. За да изпълнят тези изисквания, промишлеността често използва технологии, прилагани в края на производствения процес, като филтри и скрубери. Този подход предполага, че околната среда може да понесе определено количество замърсяване. Но тъй като качеството на въздуха, водата и почвата се контролират от отделни органи, а токсичните вещества често преминават между въздуха, водата и почвата, прецизният контрол е труден. На пример - използваните замърсени филтри, се депонират, откъдето токсичните вещества могат да замърсят почвата и подпочвените води или утайките от пречиствателните станции като се изгарят в пещи, причинявайки замърсявания на въздуха, както и на почвите и подпочвените води, когато се депонира пепелта от заводите за изгаряне на отпадъци.

Нов подход

Основната причина за това, че стратегиите, насърчаващи прехода към чисто производство днес не се прилагат повсеместно, е относително ниската цена на суровините, енергията и водата. Можем да добавим, че неблагоприятните въздействия от добиването на полезни изкопаеми, използването на токсични материали, промишленото производство, транспортирането и използването на продукта водят до замърсяване на околната среда и увеличаване на разходите за здравеопазване, а те не се отразяват в цената на продуктите. В същото време високите разходи за труд в много индустриализирани държави правят трудоемка и скъпа поправката на продукта, повторното му използване, демонтирането и рециклирането.
Макар че внедряването на чисто производство в промишлеността може значително да намали използването на суровини, енергия, вода и отделянето на емисии, за незначителни или никакви разходи, ще бъдат необходими допълнителни мерки за насърчаване и ускоряване на прехода към чисто производство.
Това изисква промяна в отношението към управлението и работниците от традиционната “отговорност за продукта” към “по-голяма отговорност на производителите”. Конфликтът “Брент Спар” доказа, че потребителите оценяват не само високото качество на продукта, но също изискват фирмата да понесе своята отговорност по проблемите на околната среда.
За да се ускори преходът към чисто производство има редица стимули, които могат да бъдат полезни за подпомагане и насърчаване на въвеждането.
Суровините и химикалите с неблагоприятни въздействия върху околната среда трябвало да се ускъпят значително чрез облагане с данък или екологична такса.
Приходите би трябвало да се използват за популяризиране и подпомагане изработването на екологосъобразен дизайн на продукта, използването на възобновими, неопасни материали и ефикасно използване на енергията и водата.
Някои европейски държави дискутират идеята за постепенно прехвърляне на данъците от труда към ресурсите. Такава данъчна система ще насърчи трудоемките дейности като поправката на продукта, почистването и/или модернизирането за повторно използване, демонтирането и рециклирането.
Производителите би трябвало да се държат отговорни за своите продукти дори след използването им от потребителите. Те би трябвало да се задължат да приемат обратно продуктите след използването им. Тъй като ще трябва да решават проблема с увеличения поток използвани стоки, производителите ще имат стимул да разработват продукти с по-продължителен полезен живот, с части, които ще могат да се използват отново, и с материали, които са годни за преработка. Би трябвало да се въведат програми с депозитни програми (отново), за да се подпомогнат системите за обратно приемане на продуктите. Производството на стоки с кратък живот като продукти за еднократна употреба е нужно или да се ограничава, или финансово да не се поощрява. Освен това, от производителите би следвало да се изисква да дават информация за екологичните характеристики на техните продукти на специален етикет.
Правителствата изпълняват ключова роля за насърчаването и развитието на чистото производство. Новите технологии и стимули, като споменатите по-горе, за насърчаване прехода към чисто производство ще се прилагат в обща рамка, която трябва да бъде осигурена от правителствата. Вместо да се набляга на политики за управление на отпадъците, методи на очистване, прилагани в края на производствения процес, и закони за отпадъците, правителствата трябва да разработват ресурсни политики за насърчаване използването на възобновими, безопасни материали и минимално използване на водата и енергията.

От 1990 г. в над 30 щата в САЩ се гласуваха закони за предотвратяване замърсяването на околната среда и фирмите бяха задължени да съставят планове за намаляване използването на токсични вещества. В щата Масачузетс представиха “Програма за намаляване използването на токсичните вещества” и се създаде Институт за намаляване използването на токсични вещества, за да се подпомогнат индустриалците постепенно да преустановят използването на токсични вещества в производствения процес. Институтът също така активно търси и разпространява информация за по-безопасни технологични процеси и материали. Най-успешната стратегия за елиминиране на токсичните вещества при технологичните процеси обаче е въвеждането на национални и регионални забрани за тяхното използване и постепенно преустановяване на употребата им.

Примерите от САЩ включват оловото, РСВs (полихлорираните бифенили), канцерогенните вещества, ДДТ и живака. За съжаление забраните не бяха глобални.

Замърсяването продължава да се разпространява в околната среда както от вече изхвърлени отпадъчни емисии, така и от продължаващото производство. Щвеция представи програма за постепенно преустановяне използването на редица токсични вещества. Някои щати в САЩ със законите за предотвратяване на замърсяването и Швеция с нейната програма активно се стремят да проучват и развиват перспективите за за подмяна на материалите в производството с по-чисти такива. Използването на по-малко токсични вещества се подпомага от потребителски акции за забрана да използването на пестициди и поливинилхлорид (PVC) опаковки от, а също и чрез местни и национални стратегии на правителството за постепенно преустановяване използването на поливинилхлорид, както бе препоръчано от някои власти в Австрия, Германия, Норвегия и Швеция.

Заключение
Днешното промишлено производство, което се характеризира с пилеене на суровините, оказва унищожително въздействие върху ограничените земни ресурси и околната среда. Чистото производство може да намали нуждата от суровини и ще намали отпадъците и замърсяването на околната среда, докато изискванията на потребителите ще могат да бъдат задоволени, както преди. Икономически приложими и надеждни природосъобразни технологии има. Но ще бъдат необходими допълнителни (правителствени) мерки, за да се насърчи и ускори преходът към чисто производство.
Чистото производство има и недостатък, тъй като то не се занимава със свръхпотреблението. Независимо от този недостатък стратегията за чисто производство може да бъде смятана като много ефективен подход за намаляване неблагоприятните въздействия от днешното промишлено производство и решаване на кризата с отпадъците. И има втори довод за преминаване към чисто производство: нямаме време за губене*!

За контакти с автора: Arne Schoevers

Waste & Environment

Dr. van der Knaaplaan 5

NL 2283 CW Rijswijk

The Netherlands

Phone/fax: + 31 703 947 830


* Бел. Ред.: игра на думи – от англ. time to waste – време за губене; waste - отпадък

 

Регламентиране на участието на обществеността в работата за присъединяване на България към Европейския съюз в областта на опазването на околната среда

Чисто производство; няма време за губене

Пресконференция на НПО за Пирин от 15 август 2001 г., Агенция “Балкан”

Призив

Иска ли Европейската общност да финансира повишаване замърсяването в България

Фондация “ТАЙМ - Екопроекти”

София 1303 тел/факс (02) 980 8201, (02) 980 9007 пл.”Възраждане” 3, ап.15 е-mail: time@sf.icn.bg

Институт за Устойчиви Общности

София 1504 тел/факс (02) 943 3289 ул.”Хр. Георгиев” 4, ет. 2 е-mail: isc@isc-bg.org

Редакционна колегия

Продуцент: Велеслава Абаджиева
Редактор: Боряна Хрисимова
Технически Сътрудник: Гергана Генчева
Издаването на Приложението “ЕКОПОЛИС - Третият сектор” стана възможно благодарение на финансовата подкрепа на Института за устойчиви общности (ИУО) чрез Програма “Демократична мрежа II” на Американската агенция за международно развитие (ААМР). Мненията, изказани в тези публикации са авторски и не е задължително да отразяват гледната точка на ИУО или ААМР.

екополис
община и околна среда