още факти:

Предварителна информация

1.   В рамките на Национален парк “Пирин”, български обект от Списъка на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство, през 80-те години е построена незаконно ски-зона над град Банско. През последните години под натиска на частни инвеститори, подкрепени от чужди банки (включително Европейска банка за възстановяване и развитие) беше започната кампания за разширяване на ски-зоната. Община Банско инвестира в разработването на проект, предвиждащ трикратно разширение на ски-зоната. В началото на 2000 г. Министерство на регионалното развитие и благоустройството одобри проекта. През юли 2000 г. МОСВ разгледа проекта и даде положително решение по процедурата на Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС).

2.   Според решението на МОСВ, обхвата на ски-зоната е намален и вече са одобрени с решение строежа на две нови ски-писти, разширяване на две стари писти, 3 въжени линии и 1-седалков лифт в долината на Бъндеришка река. В момента се проектират: още една голяма писта, ски път и разширение на съществуващи писти. За изграждането на всички съоръжения ще бъде необходимо да се извърши гола сеч на обща площ около 50 ха на вековни гори от смърч, бяла мура и клек. Ще бъдат застрашени видове от Бернската конвенция за опазване на дивата флора и фауна и природните местообитания, както и  видове, включени в Червения списък на Световния съюз за защита на природата (IUCN). Цялата дейност ще се осъществи непосредствено до границите на един от двата резервата в парка – “Юлен”. Новите ски писти ще причинят ерозия и ще имат цялостен негативен ефект върху ландшафта на най-голямата долина в Пирин планина.

3.             Изграждането на новите писти е в нарушение на редица български и международни природозащитни закони, описани подробно по-нататък.

Участие на неправителствените организации в проблема

4.             В съгласие с процедурата по ОВОС, през март 2000 г. МОСВ организира обществено обсъждане на “Общ-градоустройствен план на извънселищна територия, ски-зона с център град Банско”. Природозащитните организации, които присъстваха на обсъждането (Сдружение за дива природа “БАЛКАНИ”, Българско дружество за защита на птиците, ЕКО-КЛУБ 2000, фондация “Витоша”, Сдружение “Природен фонд” и др.) изразиха своята категорична позиция против изграждането на нови ски писти в Национален парк “Пирин”. За съжаление местните хора са убедени, че проектът ще донесе нови работни места и благополучие на град Банско.

5.             След обсъждането, неправителствени организации (НПО) и граждани внесоха писмени становища в МОСВ, с обосновка на позицията си срещу проекта и с препоръки към Министъра да вземе отрицателно решение за плана на ски зоната.

6.             На 19 юли 2000 г. се състоя заседание на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС) към МОСВ, където участваха и двама представители на НПО в разширения състав на съвета. На заседанието двамата внесоха предложение за отрицателно проекто-решение по ОВОС и повдигнаха въпроса за погазването на природозащитното законодателство. Въпреки това, ВЕЕС взе решение да препоръча на министър Евдокия Манева да даде положително решение на плана за ски-зоната.

7.             Още същия ден представители на НПО изпратиха писмо до министър Манева с молба за спешна среща във връзка с решението взето на ВЕЕС. Срещата бе отказана с мотива, че “висококвалифицирани специалисти вече са се произнесли по въпроса за ОВОС”.

8.             На 31 юли 2000 г. Министъра на околната среда и водите подписа решение, с което съгласува разширението на ски-зоната. Съгласно Закона за опазване на околната среда, влезлите в сила решения се обявяват в пресата, и от тази дата текат сроковете за неговото обжалване. Обявата за решението на МОСВ е публикувана във вестник Стандарт на 10 август 2000 г.

Участие на Секретариата на Конвенцията на ЮНЕСКО за световното природно и културно наследство.

9.             На 12 август СДП “БАЛКАНИ” информираха за проблема Секретариата на Конвенцията на ЮНЕСКО, както и Световния съюз за защита на природата. В писмото се препоръчваше НП “Пирин” да бъде включен в списъка на световно природно наследство в опасност.

10.           След получаване на информация за проблема, господин Бушнаки, Директор на Центъра за световно наследство, изпрати писмо до МОСВ с искане за повече информация по случая. През октомври 2000 г. МОСВ е изпратил кратък доклад, за който Сдружението е информирано през ноември. БАЛКАНИ изпратиха своите коментари по доклада до господин Бушнаки, на които не е получен отговор.

11.           Комитетът за световно наследство включи кратка информация по проблема в своя доклад за 24-та сесия на Бюрото на Комитета, в Кернс, Австралия (23 - 24 ноември 2000 г.).

Обжалване на решението на МОСВ, с което се разрешават новите ски писти

12.           На 25 август 6 неправителствени природозащитни организации (СДП “БАЛКАНИ”, ЕКО-КЛУБ 2000, Информационен и учебен център по екология, Българското дружество за защита на птиците, Екологично сдружение “За Земята”, Федерация “Зелени Балкани”) заведоха жалба във Върховния административен съд срещу Решение № 57-13/ 2000 г. на МОСВ.

13.                    Върховният административен съд отказа да разгледа жалбата на основание, че решението на Министерството все още не е влязло в сила. Както беше споменато по-горе (т. 8), според Закона за опазване на околната среда, срокът за обжалване на едно решение по ОВОС е 14 - дневен, след публикуването му в пресата. Въпреки това, положителното решение на МОСВ за Териториално устройствения план “Ски зона с център град Банско” гласи: “Настоящето решение влиза в сила след писмено одобрение от Министерството на околната среда и водите на материалите по т.11, 12, 13.” . Решението също така постановява, че материалите по тези точки да бъдат внесени в МОСВ до края на ноември 2000 г., като по този начин се забавя влизането на решението в сила - процедура, която противоречи на Закона за опазване на околната среда. Групата НПО внесе нова жалба в по-високата инстанция на ВАС - пет-членен състав, но жалбата отново не беше разгледана на същите основания.

14.           Министерството уведоми писмено БАЛКАНИ, че решението по ОВОС е влязло в сила от 15 февруари 2001 г. Този път НПО обжалваха решението наново, използвайки различен подход: във Върховния административен съд бяха внесени две жалби, от името на БАЛКАНИ и от името на Информационния и учебен център по екология (ИУЦЕ). Една от жалбите оспорва решението по процедурни нарушения, тоест промяна на процедурата за влизане в сила на решението по ОВОС, описана в параграф 13. Другата жалба оспорва решението на МОСВ по същество - нарушения на българско и международно природозащитно законодателство.

15. Датата за заседанието на ВАС беше насрочено за 27 юни 2001 г. Два дни преди това, на 25 юни, в дневния ред на Висшия експертен екологичен съвет към МОСВ беше включено разглеждане на отделните доклади по ОВОС за отделните писти и съоръжения. Природозащитните НПО изпратиха писмо до членовете на експертния съвет с настояване точките, засягащи новите съоръжения на Пирин да бъдат изключени от дневния ред на заседанието, тъй като Върховният административен съд още не се е произнесъл дали решението за разширяване на ски зоната е законосъобразно. Дневният ред на заседанието на експертния съвет не бе променено, като по този начин беше нарушен закона за административното производство, поради което представителите на НПО в експертния съвет напуснаха заседанието. Те се присъединиха към протестиращите в този момент пред сградата на министерството природозащитници срещу включването на новите писти в дневния ред на експертния съвет. По-рано през деня министър Манева се беше съгласила да се срещне с представители на протестиращите, само за да им съобщи, че щом има заведено дело, съдът ще се произнесе дали разглеждането на отделните решения е законосъобразно и че природозащитниците няма от какво да се притесняват. Министър Манева се отметна от обещанието си, дадено в отговора на Декларацията на НПО от декември 2000 г. (публикуван в Екополис, май 2001, бр. 41), да бъдат проведени обществени обсъждания на “трасета за всеки съгласуван обект”.

16.           В изявление пред вестник “24 часа” на 26 юни 2001 г., министър Манева се ангажира да не подписва отделните решения по ОВОС за отделните съоръжения преди Върховния административен съд да се е произнесъл дали изобщо разширяването на ски-зоната е законосъобразно.

17.           На заседанието на Върховния административен съд, на 27 юни 2001 г., съда постанови, че тъй като доклада по ОВОС на “Общо градоустройствен план на ски-зона с център гр. Банско” е разработен от независими експерти, той има всички необходими доказателства по случая и поради това отказа да разгледа доказателствата, поискани от адвоката на природозащитните организации. Доказателствата включваха искане за назначаване на експертиза, която да установи:

1.             дали изсичането на гора за строежа на новите писти е ”гола сеч”;

2.             дали градоустройствения план на ски-зоната противоречи на сега действащия Парко-устройствен проект;

3.             дали ще бъдат унищожени защитени видове и техните местообитания.

Съдът обяви, че ще се произнесе окончателно след закрито заседание.

18.           Проучването на първоначалния доклад по ОВОС обаче, показа, че той има съществени пропуски на защитени местообитания и видове: защитени приоритетни местообитания, каквито са високопланинските смърчовите гори и горите от бяла мура, включени в Приложение 6 на Бернската конвенция въобще не са споменати в доклада. Също така в доклада са включени само малък брой от видовете, срещащи се в района, които са защитени по Закона за защита на природата. Нашето проучване по литературни данни показа, че списъкът на видовете и/или техните местообитания, които ще бъдат засегнати от проекта, включени в първоначалния доклад по ОВОС са само 7% от растителните видове, които потенциално се срещат в района на Шилигарника, където се предвижда построяването на новите писти.

19.           Решението на Върховния административен съд, издадено на 12 юли 2001 г., е, че жалбата на Сдружение “БАЛКАНИ” се отхвърля. Жалбата на ИУЦЕ въобще не е разгледана, поради процедурни пропуски. И двете организации сега обжалват тези решения пред пет-членен състав на съда.

20.           Въпреки, че министър Манева беше обещала да уважи закона и да изчака решението на Върховния административен съд, тя подписа петте решения по ОВОС за новите съоръжения, част от Териториално-устройствен план на ски зона с център Банско на 2 юли 2001 г., 10 дни преди решението на съда. Това означава, че

                1. Министър Манева е знаела предварително какво ще бъде решението на съда, което повдига въпроса как е възможно това в една страна, в която изпълнителната и съдебната власт са независими една от друга, или

                2. Министър Манева е нямала уважение към очакваното решение на съда.

21.           На следващия ден (3 юли 2001 г.), тя внася в Министерски съвет документацията за откриване на процедура за отдаване на концесия на ски-зоната. Министерски съвет взе решение да открие процедурата. То е публикувано в Държавен вестник на 11 юли 2001 г. (един ден преди обявяване на решението на съда).  На 27 юли 2001, конкурсът за отдаване на концесия беше обявен в пресата, все още докато тече процедура за обжалване на разрешението за проекта вече пред петчленен състав на ВАС.

Други действия на НПО срещу проекта

22.           По време на националната среща на български природозащитни организации през декември 2000 г., всички участници подкрепиха апел срещу изграждането на нови писти в НП “Пирин”. Апелът беше внесен до Президента, Министър-председателя Иван Костов, Министъра на околната среда и водите и Министъра на регионалното развитие и благоустройството.

23.           Междувременно представители на Мрежата Банкуоч (CEE Bankwatch) в България изпратиха писмо до две банки - Европейската банка за възстановяване и развитие и Европейската инвестиционна банка, с което ги информират, че проектът е проблематичен и в случай, че към тях се обърнат с искане за финансиране е необходимо да знаят, че срещу него е заведено дело.

24. На 6 август 2001 г. се състоя среща с новия директор на ЕБВР за България, г-н Джон Шомел-Доу. Една от темите бе случая “Пирин”, тъй като вече бе станало ясно, че проектът ще се финансира от Първа инвестиционна банка по кредитна линия на ЕБВР. Получихме уверение, че проблемът ще бъде внимателно проучен от техния наблюдател. Чакаме продължение.

25. По искане на НПО се състояха се поредица от срещи (3, 10 и 17 август 2001) с новия Министър на околната среда – г-жа Долорес Арсенова, на всяка от които се поставяше проблема “Пирин”. На срещата от 10 август, която бе проведена специално по темата Министър Арсенова обеща, че ще изчака решението на съда, за да стартира конкурса за концесията. Тя изпълни това свое обещание:

Съобщение от пресцентъра на МОСВ:

“Днес, 14 август 2001 г. в сградата на Министерството на околната среда и водите, ул. “Уилям Гладстон” № 67, се проведе извънредно заседание на Комисията за организацията и провеждане на конкурса за предоставяне на концесия върху територия - част от НП “Пирин” с площ 99,55 хектара, за изграждане на “Ски-зона с център град Банско”. Комисията е назначена със заповед на министър -председателя № Р-34 от 11 юли 2001 г.

                Комисията реши да бъде удължен срокът за провеждане на присъствения конкурс за определяне на концесионер в законоустановения срок от публикуването на Решението  на Министерския съвет по чл. 7 от Закона за концесиите.”

След справка със Закона за концесиите, става ясно, че “законоустановения срок” е от 1 до 6 месеца от датата на обнародване в ДВ.

Ето някои от конкретните искания, отправени към Министър Долорес Арсенова на срещата:

26. Проведоха се две срещи с представители на инвеститора – “Юлен” АД, които не доведоха до никаква промяна в нашите позиции. Тъжно е, че в България инвеститорите и компетентните хора се срещат на твърде късен етап от развитието на всеки проект.

27. Продължават усилията на международно ниво. За тях подробности в следващия брой.

Други въпроси

28.           Териториално-устройствения план за ски зона с център Банско е одобрен по същото време, в което Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието започна осъществяването на проект за изготвяне на План за управление на Национален парк “Пирин”. Новият план за управление трябва да бъда завършен през 2003 г. Разработването на Териториално-устройствен план за част от територията противоречи на концепцията за последователен и цялостен подход при управление на цялата територия на парка.

29.           Инвеститорите на проекта са успели да убедят местните хора в Банско, че поминъкът им зависи от новите писти и че градът няма бъдеще без тях. От един непредубеден поглед към Банско в сравнение с други малки градове от страната недвусмислено се вижда, че градът показва икономическо здраве. Два международни проекта (проучване на Софийски университет от 1996 г., проект Bul/95/001, финансиран от МОТ/ ПРООН и Проекта ПРЕСТ на Пиринския туристически форум, финансиран от Британския Ноу-хау Фонд) препоръчва на Банско да не се ограничава само с осигуряване на леглова база за скиорите, а да развие по-широк кръг от туристически услуги. Авторите на доклада са убедени, че Банско и другите селища в района имат значителен потенциал да бъдат целогодишни туристически дестинации, като използват красивата природа, минералната вода, културното и историческо наследство на района.

Ски-туризмът на е панацея, а Национален парк “Пирин” не е градската градинка на Банско – той е световно наследство.

Заключение

30.           Според природозащитната общност в България, изграждането на нови ски писти в Национален парк “Пирин” е неприемливо. Социалните и икономически проблеми в селищата около Националния парк се нуждаят от устойчиви решения, които съществуват и изискват инициатива и различен начин на мислене. Посегателството върху НП “Пирин” може да се превърне в опасен прецедент, който ще отвори врати и за други “чакащи” проекти за нови ски-центрове в или в близост до защитени територии.