ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ БРОИ В ОБРАТЕН РЕД, ЗА ДА ВЛЕЗЕ В СИЛА

Орхуската конвенция за достъп до информация, обществено участие във вземането на решения и достъп до правосъдие в областта на околната среда ще влезе в сила на 30 октомври 2001. Това е резултат от последната ратификация на конвенцията от Армения и Естония, които станаха съответно 16-ата и 17-ата страни, ратифицирали документа.

Орхуската конвенция беше създадена от Икономическата комисия за Европа на Обединените нации като част от пан-европейската законова рамка в областта на околната среда. Тя е предназначена главно за вдигане на завесата от секретността на околната среда и към укрепване правата на гражданите в тази сфера. Тя е ратифицирана от Албания, Армения, Азербайджан, Белорусия, Дания, Естония, Грузия, Унгария, Италия, Казахстан, Киргизстан, Молдова, Румъния, Македония, Таджикистан, Туркменистан и Украйна.

Последните “пикови” стойности на озона отново показаха необходимостта хората да бъдат своевременно информирани за околната среда – например, за да могат да вземат предпазни мерки и да задържат уязвимите деца вкъщи. Целта на Орхуската конвенция е да осигури достъп до този тип информация за всеки човек и да предпази правителствата от прикриване на екологични бедствия. Това трябва да предотврати всяко повторение на отричането на вината и обществените безредици, които последваха катастрофата в Чернобил през 1986.

Освен това Конвенцията дава право на обикновените граждани да изразяват мнение във всяко вземане на решение, което уврежда околната им среда, например за разполагане на депа за токсични отпадъци. В крайна сметка Конвенцията цели да се реализира възможността отделни личности или НПО да дават под съд публични власти и замърсители, които нарушават нормите.

Като посреща с радост сравнително бързия прогрес относно влизането в сила на Конвенцията от приемането й през 1988 до сега, Секретарят за Конвенцията, Jeremy Wates, отбелязва така особеното й значение за страните с икономика в преход: “Конвенцията е не само мощно оръжие в борбата за опазване на околната среда, но и инструмент за демокрация.Специално за страните, които неотдавна са въвели демократични системи, тя има ключово значение за укрепване на принципите на прозрачност, отчетност и въвличане на гражданското общество в осигуряването на стабилност и сигурност”.

Обаче това не означава, че западните страни обръщат гръб на правата в областта на околната среда. Някои от тях слагат последни щрихи в законодателството си, за да го подчинят на Конвенцията и няма съмнение, че ще участват в първата среща на страните по този документ. Европейският съюз също обещава, че ще приложи Конвенцията в своите институции.

Конвенцията е най-сериозният инструмент за подобряване на демократичността в областта на околната среда, създаден в рамките на Обединените нации. В резултат, влизането му в сила ще докаже, че тя има значителен принос за Конференцията “Рио + 10” в Йоханесбург през 2002.

Секретарят на ОН Кофи Анан предполага, че конференцията ще бъде добър случай да се установи дали Конвенцията може да бъде модел за прилагане на принцип 10 (от Декларацията от Рио) в други райони на света.

Съгласно чл. 20 от Конвенцията тя ще влезе в сила на 90-ия ден след датата на депозиране на 16-ата ратификация при Генералния секретар на ООН. Тази 16-а ратификация е депозирана от Армения на 1 август, а 17-ата – от Естония на 2 август 2001.

ЗАЩО МИНИСТЪР ЕВДОКИЯ МАНЕВА ОТЛОЖИ РАТИФИЦИРАНЕТО НА ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ, ПОДПИСАНА ОТ БЪЛГАРИЯ В ОРХУС (ДАНИЯ) НА 25 ЮНИ 1998 Г.?

(пример на основата на случая с НП “Пирин”)

Решение на МС 514/3.7.2001 г. (публ. ДВ, бр. /11.7.2001 г):

т. 8.2.: Основни задължения на концесионера:

………………………

8.2.11: да не предоставя на трети лица без разрешение на концедента документация и информация, получена с оглед осъществяването на концесията.

………………………

Конвенция от Орхус, чл. 2 “Определения”, т. 3:

“Екологична информация” означава всяка информация в писмена, визуална, аудио-, електронна или друга материална форма, относно:

(а) състоянието на елементите на околната среда като въздуха и атмосферата, водите, почвите, земите, ландшафта и природните обекти, биологичното разнообразие и неговите компоненти, включително генетично модифицираните организми, и взаимодействието между тези елементи;

б) факторите като вещества, енергия, шум, и радиация, и дейностите или мерките, включително и административните мерки, екологичните споразумения, политики, законодателство, планове и програми, оказващи или способни да оказват въздействие върху елементите на околната среда, посочени в точка (а) по-горе, и анализ на разходите и ползите, и други икономически анализи и допускания, използвани при взимането на решения в областта на околната среда;

(в) състоянието на човешкото здраве и безопасността на хората, условията на живот на хората, културните обекти и построени сгради и съоръжения, дотолкова, доколкото те са или могат да бъдат засегнати от състоянието на елементите на околната среда или, чрез тези елементи, от факторите, дейностите или мерките, посочени в точка (б) по-горе.

Коментар от Петко Ковачев, ИУЦЕ:

Проектът за изграждане на нови ски-писти е показателен пример защо, въпреки десетките искания от страна на български неправителствени природозащитни организации, министър Е. Манева не пожела да внесе чрез МС Конвенцията от Орхус за ратификация от Народното събрание. Нещо повече, тя се опита в проекта за нов Закон за опазване на околната среда да съкрати определението за “екологична информация”, като извади от него цялата информация, отнасяща се до икономически и финансови данни и анализи. Тя направи всичко възможно – включително и с помощта на Комисията по околна среда и води към 38-то Народно събрание – да забатачи изготвянето на нормативните документи, с които да се транспонират изискванията на Конвенцията в българското законодателство.

Проектът показва, че митът за откритостта и свободния достъп на българските граждани до екологична информация би следвало да бъде разрушен. Не е мит обаче обърканото законодателство за достъп до обществена информация, което позволи на някои висши кадри в МОСВ да отказват достъп до разрешена информация, като скри от обществото истината за екологичните и здравни ефекти от десетки проекти (от голямата енергетика до фермите и добивите на баластра от реките), от национални и регионални програми.

Днес ние можем само да анализираме какво ще загуби държавния бюджет и обществото като цяло от унищожаването на природата в част от Националния парк “Пирин”. Можем да анализираме – и донякъде да прогнозираме – негативните последствия в средно- и дългосрочен план за планината. Но липсата на ясни правила за участие на обществеността при вземане на решения и отказът на съда от правораздаване по екологични въпроси, предрешава свободата, с която властимащите могат да решават национални проблеми в разрез със законодателството и за облагодетелстване на малки клики от финансово заинтересовани лица.

Ако Конвенцията беше в действие биха били подготвени и влезли в действие ясни правила кой каква информация предоставя. Така забраната по т. 8.2.11. от Концесията би била невъзможна, поради яснотата и еднозначността на това каква информация и кому би предоставял бъдещият концесионер.

Случаят е показателен за високомерието и наглостта на управляващите при нарушаването на природозащитното законодателство и за пренебрежението на изпълнителната и съдебната власти (които де факто са слети в една странна система за насилие над природата) към предупрежденията за евентуалните негативни последствия и предложенията за алтернативи, които имат за цел да подкрепят едно устойчиво развитие на сектора “туризъм”, региона и страната като цяло.

Ако 39-то Народно събрание желае да въведе ред в достъпа до обществена информация и в частност – до екологична информация, като в същото време този ред съблюдава в максимална степен правата на гражданите на чиста околна среда и здравословен начин на живот, то следва незабавно да ратифицира Конвенцията от Орхус и да се заеме с поправки на Закона за достъп до обществена информация.