юли 2002
Бюлетин 55
ДИОКСИНИ ЗАПЛАШВАТ ХРАНИТЕЛНАТА ВЕРИГА
Карин Лундбек
Тестове показаха в края на юни, че някои видове риба в Балтийско море съдържат прекалено високи нива на диоксин и Европейският съюз призова продажбата на риба, в която диоксините надвишават позволените нива, да бъде забранена от 1.07.2002 г.
Диоксините – канцерогенни токсични химикали, образувани от изгарянето на пластмаси, горива и отпадъци – са трудни за разрушаване или обезвреждане, след като веднъж попаднат в хранителната верига. Те се натрупват в мастни тъкани и могат да бъдат открити не само в рибата, но също така в месо, яйца и млечни продукти.
През последния век Балтийско море бе изложено на тежко замърсяване, причина за голяма част от което е индустрията в руските градове Петербург и Калининград. Швеция е движеща сила в усилията за почистване на морето, като подобни усилия са предприети и от Естония, Латвия и Литва, които кандидатстват в ЕС. Но проблемите все още не са решени и нивата на диоксин в рибата остават сериозен здравен риск за региона.
“За щастие, хората все още не са били изложени на много високи нива на диоксини”, каза Пер-Ола Дарнерунд, токсиколог в Националната администрация по храните в Швеция. “Но при опитите ни с плъхове сме доказали, че високите нива на диоксини могат да увредят репродуктивната система и да увеличат риска от тумори”.
Между видовете с изключително високи нива на диоксин е Балтийската херинга. По-малък подвид на херингата в Северно море е основният източник на доходи за рибарите по източното крайбрежие на Швеция. През 2001 г. общия улов на херинга от Балтийско море в Швеция възлиза на 11,7000 тона и Балтийската херинга е важен елемент от хранителната култура на региона.
Поради тази причина, на Швеция и съседна Финландия бе позволено, в изключение от Европейската директива, да продължат продажбите на националните си пазари до края на 2006 г. Условието за това е, че здравните власти на двете страни трябва да информират хората какво количество риба може да бъде консумирано без здравни последствия.
Националната администрация по храните в Швеция набляга на факта, че яденето на риба е здравословно. Но администрацията също обяви, че млади момичета и жени в детеродна възраст не трябва да ядат херинга и сьомга от Балтийско море по-често от веднъж в месеца. За други консуматори препоръките са веднъж седмично.
“С нашите препоръки консуматорите могат да се чувстват в безопасност, но има хора, разбира се, които ядат повече от препоръчаните количества,” казва Дарнерунд.
Какво ще стане с Балтийско море след 2006 г. все още не е ясно. Еколозите твърдят, че няма вероятност нивата на диоксин да се понижат, тъй като не се полагат достатъчно усилия за спиране изгарянето на отпадъци в региона. Замърсяването се пренася основно по въздуха чрез северозападните ветрове от Германия и Великобритания и от изгарянето в страните от Балтийския регион.
Замърсяването на хранителната верига с диоксини е проблем, засягащ не само Балтийско море, но и цяла Европа. Преди година високи нива на диоксини, ДДТ и други замърсители бяха установени в мъртви делфини, изхвърлени на френската брегова ивица. Последвало проучване на неправителствената организация CNID установи недопустимо високо съдържание на тези токсини в месо, закупено по случаен принцип от три супермаркета в Париж. За основен източник на диоксини се смята изгарянето на хлор-съдържащи материали (предимно отпадъци), но до този момент ЕС не е предприел ефективни мерки за отстраняване на изгарянето като метод за третиране на отпадъците.
“Считам за малко вероятно нивата на диоксин да намалеят значително през следващите 5-6 години,” каза Гюрен Норен, генерален секретар на Коалиция Чиста Балтика, мрежа, която включва екологични организации от 9 страни около Балтийско море. “Добре е, разбира се, че ЕС поставя високи стандарти за диоксините в храната, но дали съюзът е готов да положи същите усилия за източниците на замърсяване?”
/Ройтерс/
