ЕКОПОЛИС

 

ОТГОВОРИ - Иван Банчев

Драги Петко и всички,

Повдигаш много точни въпроси. A kакто пише в книгите, дефинирането на проблема е най-важната стъпка към решаването му.

Давам своето мнение по повдигнатите въпроси.

Действително, електронната комуникация поставя ново предизвикателство, където се сблъскват добрата воля и необходимостта от регламент.

 По въпрос 1. - Кой гласува?

Мисля, че тук водещо съображение трябва да бъде ефективността на представителството, като изразител на НПО позицията, участието не бива да е самоцел.

Добре е да ползваме възможно най-обективна рамка за определяне на НПО гласуващи. Такава се дава напр. от новия НПО закон където говорим за НПО работещи за обществена полза (благотворителни) (елемент 1). Мисията и целите би трябвало да са достатъчно ясни за това. Те ще посочат и тематичната принадлежност. Като "екологични" аз бих разглеждал НПО в чиито устав пише, че се цели опазване на околна среда (или даден неин елемент), както и евентуално 'устойчиво развитие' (използван при НПО, които се регистрираха малко по-късно, когато темата навлезе в публичното пространство) (елемент 2). В този смисъл, 'природозащитност' е белег по-скоро намекващ за предимно консервационистки цели, където проблемите на развитието остават на заден план. А не можем да партнираме на общественото управление само чрез контрол върху педала на спирачката, трябва да можем да пипаме и кормилото.

Като отговор на поставения въпрос бих предложил следното:

- групата по избора (ГИ) (мисля че е достатъчно представителна за това) да поиска от НПО, желаещи да участват да си изпратят уставите и регистрационни данни (вкл. управителни съвети);

- паралелно - ГИ изработва критерии за участие и ги предлага за публично обсъждане в рамките на определен срок, след който обявява критериите;

- ГИ разглежда заявките и уведомява НПО, които изпълняват критериите, като призовава председателите на УС да заявят себе си като говорители или да упълномощят конкретни лица да изразяват становището на организацията (в случаите когато това няма да е председателят, който по устав представлява). Така ще има персонификация на отговорността. На неотговарящите на критериите НПО се дава обяснение (няма място за сърдене, ако имаме разбирането, че целим определена ефективност, а не просто представителство).

- ГИ помества уставите на всички желаещи НПО на даден сайт (пр. Блулинк), заедно с изрично посочване на техните говорители (а на отхвърлените кандидатури - мотивите за това).

Добре е да се води статистика на участието и да се мисли за изключване при даден брой негласуване и процедура за обратно присъединяване. Всички се дразним, когато парламента взема решения с 30% присъстващи.

Би могло да се мисли и за някаква форма на графично представяне по региони.

 По въпрос 2 - Как да се регламентира работата на представителите?

Бих припомнил тук известната сентенция, че най-добрият начин да се свърши една работа е професионалния. А тук залогът е голям, така че професионализмът трябва да е задължителен. От представителите трябва да искаме да са квалифицирани и да участват активно на висше експертно ниво. Ще трябва да мислим и за адекватно заплащане, не ми е известна друга мотивация, ако искаме да получаваме професионален продукт. Наивно е да искаме активна работа и отговорност чрез жертви на лично време и усилия, този филм сме го гледали. Примерно, ако дадено НПО набере фонд за такова заплащане на експертен труд то би трябвало да се извършва чрез организацията, от която идва представителя, за да се запази самостоятелността и независимостта на представителството (и отчетност).

Ако цялата работа се замисли добре като ясен регламент и прозрачност, с явната подкрепа на един голям брой НПО, мисля че набирането на такъв фонд няма да е много трудно.

 По отношение регламентирането на работата на представителите.

Тяхната работа би трябвало да подпомага процеса в двете посоки - НПО въздействие върху процесите на вземане на решения, но и в обратна посока - разясняване пред НПО какво стои зад определен избор. В досегашните гласувания се видя, че често темата е недостатъчно ясна за публиката. Например, ако аз поискам позиция от екологичните НПО срещу дънното тралене за рапани по българския шелф, трябва да поясня подробно как това съсипва трайно дънните екосистеми и как това се отразява върху самопречистващата способност на морето, биоразнообразието и върху туризма, и риболова. Ако аз не мога ясно да нарисувам картината ще е добре да приложа становище на експерт от Института по океанология. Не бива да предполагам, че на всички е ясно защо дънното тралене е лошо.

 В случая с Пирин, например, стана ясно че има сериозни процедурни нарушения. Защо тогава трябваше само да се изправим срещу проекта по принцип? Разбирането, че изсичането на дървета в защитена местност е лошо само по себе си не е достатъчно. Ако някой ми открадне колата и го заловя, мога да го съдя само за конкретната кражба, а не защото той е аморален човек. Мисълта ми е, че професионализмът иска както конкретност, така и отиване до край, за да се знае че минаване между капките няма.

 В тази връзка бих искал да предложа да мислим и за механизъм за даване на мандат на представителите да търсят отговорност по административен ред (вкл. даване на съд). Иск подписан и подпечатан от примерно 20 НПО ще стои добре пред всяка инстанция, ще бъде интересно и за медиите. Тогава на представителите ще се гледа с повече респект в органите, в които те ни представляват.

За да не съм голословен, предлагам да опитаме такъв вариант с пистите в Пирин. УС на Черноморския център ще одобри да сложим подпис и печат под ясен иск. Можем да мислим и за осигуряване на средства за финансиране, ако е необходимо, чрез предоставяне на средства от всяка подкрепяща организация, за да не са парите пречка за решаването на такъв важен въпрос.

 По въпрос 3 - относно идеята за създаване на Национален съвет по устойчиво развитие. Мисля че е абсолютно необходим и е редно да е към парламента. Бих попитал Борислав Цеков за съвет по този въпрос, още повече че вече е и депутат.

Каква прави тази Националната комисия по устойчиво развитие не зная. И това е странното, защото за устойчиво развитие по определение се иска участие равнопоставено на всички сектори.

Такъв съвет към парламента би могъл да разгледа и едно друго противоречие в нашата действителност - че МОСВ не се занимава с устойчиво развитие, защото то било в ресора на МРРБ. За мен това е ярък пример за конфликт на интереси. Бих искал казуси като този ние да можем да поставяме ясно където трябва. Значи 1) ние трябва да имаме механизъм за повдигане на такива въпроси, и 2) трябва да има и форум на който те да се поставят. Т.е. цитираният съвет, който трябва да е над ведомствен.

 По въпрос 4 - За кого гласуваме?

Поддържам необходимостта от автобиография и заявление за намерения от страна на кандидатите. Ние пък трябва да избираме експерти.

 По въпрос 5 - по процедура как една организация да представлява друга при гласуване.

Смятам, че това е недопустимо по принцип. Получава се анонимно гласуване.

 Други по-общи размишления предизвикани от размишленията и съмненията на Петко.

Мисля, че формите на национално представителство, които вече имаме като общност на екологичните НПО са ценност, която трябва да пазим и да развиваме.

Прекалено много години загубихме в идеологически спорове и опасения сакън някой от нас да не изпъкне.

В съвременния корпоративен свят кооперирането не е въпрос на избор, а е задължение.

Бих приветствал повече инициатива от групата по избора, в посока консолидиране на едно национално представителство.

 С поздрав: Иван Банчев