ЕКОПОЛИС

 

Размисли за изборите на НПО представители

Колеги,

Понеже процедурите по избор на представители на НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИЗАЦИИ в различни държавни и държавно-обществени структури все повече набират темпо, искам да повдигна няколко въпроса, които смятам, че имат отношение за по-нататъшната добра работа помежду ни.

1.        Кой гласува? Изхождайки от общодемократичното ни отношение към живота, на последната Национална среща ние отказахме да дефинираме критерии, по които да обозначим природозащитните НПО. С това не само останахме в неидентифициран кръг от организации, някои от които ту се прилепват към, ту излизат от този кръг, но пропуснахме да дадем яснота по два – съществени според мен – въпроса:

(а) Кои сме ние и за какво се борим? (въпрос на друга дискусия към която призовавам в най-скоро време да се обърнем);

(б) Кой има правата да се идентифицира като част от кръга НПО, известни като “природозащитни НПО”, ползвайки правата, които сме придобили, спазвайки задълженията, които сме приели и участвайки в процедурите, които сме гласували? В случая е важно да се наблегне на последния момент, доколкото в някои от гласуванията участваха организации с неясно отношение към “защитата на природата”. За мен е ясно, че търсенето на подкрепа сред или сътрудничество с организации, които са повече или по-малко външни на “кръга природозащитни НПО” е напълно допустимо при обща работа, но е спорно доколко можем да излъчваме общи представители с тях, без да имаме яснота по ценностите, които тези организации защитават. Според мен защитата на природата (околната среда) и устойчивото развитие са една идеология, която ние се опитваме да промоцираме сред обществото и ясното изразяване на тези идеи има нужда от разграничаване при представянето и представителството им. Един пример: Бихте ли ми казали как ще се представят пред обществото и в частност в различни държавни институции идеите за устойчива енергетика (включваща разнопосочни алтернативи на класическата такава), ако би трябвало да избираме общи представители заедно с Българското ядрено дружество, асоциациите на работещите във въгледобива и т.н.? Чие становище биха застъпвали такива представители?

2.        По какви правила и схеми работят оттук насетне избраните от нас представители? Изборите на представители засега вървят сравнително добре. Но вече е назрял моментът да се запитаме:

(а) Как да работят тези представители;

(б) Как те да се отчитат за свършеното от тях;

(в) Как да потърсят експертна или правна помощ при нужда;

(г) Как да получат пари в подкрепа на дейността си (НЕ СТАВА ДУМА ЗА ЗАПЛАТИ, а за разходи по дейността);

(д) Как да бъдат отзовавани или сами да напускат при определени условия; и ред други

Ако нямаме отговорите на тези въпроси в най-кратък срок рискуваме да се срещнем с примери на самотни борци срещу проблемите, които скоро ще бъдат изтощени в борбата с бюрократичните правила или на колаборационизъм и предаване на интересите на природата поради липса на знания, подкрепа или сили за “съпротива”. Призовавам ви да помислите за това с какво помогнахме, че представителите във Висшия експертен екологичен съвет да почувстват мощната подкрепа на “над 300 природозащитни организации” всеки път когато се нуждаеха от нея. Само си спомнете последните действия и призива на Тома Белев – колцина се отзоваха при един класически пример на загърбване на опазването на природата за сметка на отдавна подготвяни далавери?

В същото време Министърът на околната среда и тези под него (горният кръг управляващи това министерство) използваха всеки случай да тръбят, че имат прекрасно сътрудничество с НПО и са отворили най-широко вратите за становищата от природозащитните организации, включително и с правото на 2 гласа във ВЕЕС (които никой никога не взе под внимание).

Друг пример: Как би трябвало да реагират нашите представители, ако се постави въпроса за скриване на информация в съответните институции (т.нар. “конфиденциалност”), каквито случаи вече има? Може ли въобще да има “конфиденциалност” при вземане на решения, свързани с природата? На какво ще заприличаме тогава?

Всичко това изисква да се започне дебат по изготвянето на правила за работата на представителите на НПО в различните структури, независимо от собствените правила на тези структури. Нищо не пречи да предлагаме промени, за да се гарантира демократичния процес на действие на тези структури. Разбира се този проблем е тясно свързан с въпрос № 1 от по-горе.

3.        Един конкретен въпрос, засягащ нашите собствени решения. През декември 2000 г. приехме предложението да поискаме създаването на Национален съвет по устойчиво развитие към Правителството или Парламента, където равен брой представители на НПО, бизнеса и науката да проверяват дали всеки законопроект е съобразен с принципите на устойчивото развитие. Вместо това, първосигнално и прибързано беше обявен избор за представители на НПО за Националната комисия по устойчиво развитие, която се явява една междуведомствена административно-бюрократична институция. Можеше поне да се разпространи предварително информация за това какво се прави в тази НКУР и какви ще са реалните възможности за работа и въздействие на НПО там.

Този пример поставя въпроса дали трябва да бъдем всеядни и да захапваме първата ни подадена стръв, вместо да отстояваме своето виждане за начините на работа на държавните структури? Аз лично не смятам, че това е правилния път и настоявам за дискусия как да се прави подборът на институциите, където да имаме наши представители? Не смятам, че славата на голямото “сътрудничество” на всяка цена ще има реални ползи за представянето и приемането на нашите идеи, нито че трябва да произвеждаме слушатели на общи приказки, когато е време да се работи ефективно и резултатно.

Предлагам оттук нататък, всеки който иска де се отвори избор да дава аргументирана писмена информация за начините на работа на съответната структура и възможностите за реална и ефективна работа на нашите представители! В противен случай рискуваме да станем едни добре позиционирани тук и там представители, чиято единствена възможност за изява може да се окаже нова, по-шарена визитна картичка.

4.        Кого избираме? Независимо от ясното изискване за представяне на автобиографии на номинираните кандидати, все още има такива, които не го спазват. Освен това е важно не да има само формално представяне, колко кандидатът е подходящ, но и да се даде възможност същият да представи своите “идеологически виждания” ( т.е. за какво ще се бори и как смята да го прави, ако мога така да се изразя) за работата си в съответната структура. Има хора, които не се познават и моето съмнение, е че това също способства за не винаги големия брой гласували.

Освен опознавателни, тези данни ще помогнат на гласуващите да се ориентират за това, какво да очакват от всеки избран представител и да контролират дали той/тя спазват дадената дума.

5.        Предлагам да се подобри досегашната процедура на гласуване в частта, когато една НПО упълномощава друга да гласува от нейно име. Най-напред смятам, че тези упълномощавания са неуместни и са само за събиране на бройки. Смятам за допустимо, само ако една организация упълномощи друга ДА ПРЕДСТАВИ ПРЕД КОМИСИЯТА ЗА ИЗБОРА нейното собствено, легитимно взето, решение. (Например при липса на техническа, финансова или друга възможност това да бъде сторено пряко.) В този случай според мен е наложително упълномощената организация да представи легитимен документ (най-добре в писмен вид, с всички необходими атрибути), че упълномощаващата я организация е гласувала за съответния кандидат.

Смятам, че горните въпроси и идеи ще провокират у вас размисъл и добри решения, за да можем да се подготвим добре за следващата ни среща. Така ще успеем в малкото време, през което ще сме отново заедно да вземем обмислени и правилни решения, а не да се отплесваме в дискусии. Липсата на реакция за мен ще е сигнал, че това което прави Групата по избора е едно рекламно упражнение и ще ми помогне да взема решение за по-нататъшното си участие в нея.

Здраве, любов и пари – и време да им се наслаждаваме!

Петко Ковачев, ИУЦЕ

Тел. 02/ 920 13 41; ceie@bluelink.net