ИМАМЕ ЛИ ПРАВО НА ИЗБОР?

“Национален център за третиране на опасни отпадъци” – проект БЕЗ АЛТЕРНАТИВИ

Близо година хората от селата около бъдещата площадката на “Национален център за третиране на опасни отпадъци” протестират срещу неговото изграждане. От повече време природозащините организации настояват, че изгарянето на отпадъците не е решение на проблема. Министерство на околната среда и водите обаче упорито отказва да се вслуша в обществения глас и продължава да работи върху проекта. Може би надеждата на министерството е че, с времето наистина ще се окажем без избор.

До момента България не е намерила решение на проблема с производството и съхранението на опасните си отпадъци. До 1998 г. включително на склад са държани 24 001 513 тона опасни отпадъци и всяка следваща година се произвеждат минимално около 130 000-150 000 тона*. През 2000 г. МОСВ възлага на датските фирми “Chemcontrol” и “Fichtner” да изработи проект за Национален център за третиране на опасни отпадъци. Предложеното съоръжение ще изгаря около 40 000 тона отпадъци и ще има възможност да се депонират още около 50 000 тона годишно. За момента стойността на проекта е около 120 милиона евро.

След проучванията, консултантите се спират на 4 варианта за площадка на центъра. Две от тях отпадат още в началото на 2001 г., поради недоволство на местните хора. Третата предложена площадка до с.Беглеж е в карстов район и според Българското законодателство е невъзможно да бъде ползвана за депониране на отпадъци. Реално остава една площадка или проектът е БЕЗ алтернатива за разположение. Мястото, предвидено за бъдещия национален център, е в един от най-замърсените райони на Балканския полуостров – района на ТЕЦ-овете “Марица Изток” и мини “Марица Изток”.

Засегнатото население от селата Ковачево, Пет могили, Радецки и Новоселец изразява своето несъгласие с проекта още при първото му представяне през май 2001 г. Тяхното мнение обаче не е взето под внимание, а по някаква “случайност” на официалното обществено обсъждане на доклада по ОВОС за националния център в гр. Раднево не присъства никой от 4-те села. Официалното заключение е че, обществеността е положително настроена. Всъщност, местната общественост е поставена в ситуация БЕЗ право на избор. Отговорът на официалните им протестни писма и подписки е че център за третиране на отпадъци ще има и е по-добре те да се съгласят.

На 23.04.2002 г. в с. Пет могили бе проведена среща на инициативните комитети от района с експерти от МОСВ, зам. Министър на ОС Дуков и експерти от Дания. Срещата бе организирана по настояване на инициативните комитети, с цел представяне пред МОСВ на своите становище и декларация против изграждането на центъра. Зам-Мин. Дуков и експертите бяха на друго мнение - те бяха дошли да прожектират филм, показващ колко безопасен всъщност ще бъде завода, а датските експерти трябваше да убедят населението в това.

Местните хора заявиха, че филма са го гледали 2 пъти и не искат да слушат глупости, като отказаха да влязат в залата и призоваха експертите да излязат навън, за да чуят мнението им. Получи странна ситуация - в полупразната зала представителите на МОСВ си прожектираха филма, докато хората протестираха навън. В крайна сметка, след около 2 часа преговори, протестиращите влязоха в читалището, за да прочетат декларацията си, след което демонстративно напуснаха залата.

Пред представителите на природозащитни организаци местните хора заявиха, че седмица по-рано, по време на среща с народен представител в Раднево, те са били изнудвани със заплахата, че ако не искат център, няма да им оборудват болницата, няма да инвестират в инфраструктура и т.н!

МОСВ твърди, че Националният център е решение на проблема с опасните отпадъци**. Горепосочените данни обаче сочат, че в най-оптимистичния вариант центърът ще третира едва около половината от годишно произведените отпадъци. Изгарянето на отпадъците, което се предлага като универсално решение, всъщност не е решение, а само по себе си създава проблеми за околната среда. Подходът, който се предлага в проекта, е насочен към третиране на крайния резултат, а не към ограничаването на производството. Той ще струва на България огромни първоначални инвестиции и значителни ежегодни разходи.

Пропуснатата в случая алтернатива е да се започне от разработването на система от мерки за минимизиране, разделно събиране и рециклиране на отпадъците, които да доведат до намаляване на проблема в бъдеще. Природосъобразно третиране на част от опасните отпадъци също е възможно, но такива проучвания не са направени от консултантите.

След края на “срещата” Андрей Ковачев запита един от датските експерти дали са проучили различни алтернативи или целта им е била да проектират завод за изгаряне на отпадъци. Отговорът бе, че след проучване на алтернативите, този вариант се е оказал най-удачен. “В такъв случй, защо не посочихте алтернативите в доклада по ОВОС, а ние да преценим какво да построим в България?”, запита Андрей, при което датчанинът му обърна гръб и си тръгна...

В крайна сметка имаме една площадка, една технология, един подход и никакво право на отказ. Парадоксът е в това, че изборът е направен от Министерство на околната среда и водите. А на българския гражданин, който ще плаща сметката, правото на избор е отнето.

 

*Според данни от доклада по ОВОС на проекта за “Национален център за третиране на опасни отпадъци”. Данните са базирани на информационни карти, като в случая е цитиран песимистичния сценарии за оценка на данните.

** Стратегия по околната среда за целите на инструмента ИСПА