НУЛЕВИ ОТПАДЪЦИ

Джим Мотавали

(Продължава от бр. 52)

- Компанията Ксерокс, базирана в Рочестър, Ню Йорк, е възприела Завод без отпадъци за свой идеал. Това още не е постигнато, но степента на рециклиране на компанията по целия свят достигна 88%, спестявайки на Ксерокс $45 милиона.

Има още десетки примери. Lowell Paul Diary от Грийли, Колорадо, продава мляко в бутилки за многократна употреба. Collins & Aikman, производители на килими от Далтън, Джорджия, на практика постигнаха нулеви отпадъци за сметищата през 1998 г. докато компанията увеличи производството си с 300% (без да увеличава употребата на енергия). Компютърната компания Amadhl Corporation от Санта Клара, Калифорния, е постигнала преработка на 90% от отпадъците си от 1990 г. насам. Забраната за депониране набира сила с решението на Масачузетс да забрани изхвърлянето на катодно-лъчеви тръби на сметищата си (Ню Джърси също обмисля подобна забрана). До 2010 г. Масачузетс се стреми да намали твърдите битови отпадъци на щата със 70%.

23 щата забраниха изхвърлянето на органични дворни (градински) отпадъци на сметищата си, 32 щата отказват да приемат гуми и 16 щата забраняват изхвърлянето на големи уреди. Община Сан Диего в Калифорния забранява изхвърлянето на материали, които могат да бъдат рециклирани. Според организацията “Нулеви Отпадъци Америка” (НОА), “Целите за рециклиране не спират изхвърлянето на отпадъци. Рециклируеми отпадъци могат да свършат в сметища или инсинератори, ако няма местна забрана за изхвърляне.”

Лин Ландес от Пенсилвания, основателка и директор на НОА, е страстен привърженик на забраните за изхвърляне и смята, че повече забрани щяха да бъдат ефективни, ако федералното правителство си вършеше работата.

Като пример за това, Ландес посочва провала на Агенцията за опазване на околната среда (АООС) да наложи Закона за депониране на твърди отпадъци от 1976 г, който изисква всички щати да разработят индивидуални планове за намаляване на отпадъците и рециклиране. Въпреки че крайният срок за това е бил 1980 г., много щати изобщо не са разработили планове. Законът не е бил прилаган след 1987 г. когато администрацията на Рейгън прекрати неговото финансиране. Ландес отбелязва, че дори и без финансиране, законът все още е в сила и АООС може да бъде съдена във Федералния съд за пренебрегването му.

Законите за бутилките не са нова идея, но те остават високо ефективен законодателен подход за намаляване на бъркотията в сметищата. Орегон бе първият щат, въвел паричен депозит за бутилки и алуминиеви кутии през 1970 г., а най-скорошният е Калифорния – през 1986 г. Оттогава, въпреки че някои градове сами са подели тази инициатива (като Колумбия и Мисури), броят на законите за бутилки бе замразен на 10, въпреки факта, че те са изключително ефективни.

Според Института за рециклиране на питейни контейнери (алуминиеви кутийки, бутилки), в щатите, приели депозита, 80% от бутилките се рециклират, докато в останалите цифрата е едва 40%. “Контейнерите за напитки представляват 5% от отпадъчния поток и посредством закони за бутилките можем да ги сведем до нула”, казва Пат Франклин, изпълнителен директор на института. “Ако прибавим депозити в 19 други области, една за всеки 5%, ще се доближим до целта за нулеви отпадъци”.

Както отбелязва Бил Шийхан, 55% от всички рециклирани контейнери идват от 10-те щата със закони за бутилките. Според него, сепарирането на отпадъците не гарантира, че бутилките и алуминиевите кутийки ще бъдат рециклирани, тъй като голяма част от тях са замърсени. “Законите за бутилките дават на хората финансова инициатива да рециклират, а контейнерите, събрани в центровете за изкупуване са чисти и имат по-висока пазарна стойност”, казва Шийхан.

Защо повече щати не приеха закони за бутилките? Причината е в невероятната лобираща мощ на питейната индустрия, която използва солидно финансираната от нея организация “Да запазим Америка красива”, за да лобира против законите за бутилките.

Индустрията също така създава и граждански организации, които да водят битките й на местно равнище. В областта Вашингтон, например, група на питейната индустрия, наречена “Комитет за чиста столица”, похарчи рекордните $ 2,3 милиона, за да убеди гласоподавателите, че предложеният закон за бутилките ще доведе до скрити данъци, по-високи цени за консуматорите и загуба на работни места.

В резултат, законът, подкрепян от 70% от избирателите преди стартирането на индустриалната пропаганда, бе тотално отхвърлен само с 10% привърженици.

Тъй като корпоративна Америка все повече цени “зеления” имидж, тя вече не се бори открито с екологични инициативи, въпреки че задкулисните машинации на корпорациите са значителни. До този момент те успешно избягват отговорността за отпадъците от опаковките, борят се със законите за бутилките и ревниво пазят правото си да замърсяват по най-различни начини.

В същото време, тези корпорации се оказаха крайно уязвими от засрамващи ги медийни кампании, които показват вълка в агнешката кожа. И доста граждански активисти правят точно това - атакувайки местата за натиск, развиват движението за нулеви отпадъци в Америка.