Изх. № 26-80-11149

София, 06.03.2001 г.

 

                                                            До

                                                            Петко Ковачев

                                                            ИУЦЕ

                                                            Ж.к. “Илинден” 9

                                                            1309 София 

                                                            Копие:

                                                            Администрацията на Президента

                                                            На Ваш № 94-00/37.04.01.2001 г.   

Относно: отговор на Декларацията от представители на природозащитни организации, връчена на Президента на 29 декември 2000 г. 

Уважаеми Г-н Ковачев,

Диалогът и партньорството с неправителствените организации за решаването на проблемите на опазването на околната среда е важен аспект от политиката на министерството. 

Във всички работни групи на Годишната национална среща на неправителствените организации участваха представители на министерството. 

Позицията на министерството по повдигнатите въпроси в Декларацията на участниците в Националната среща на българските природозащитни НПО в София от 18 до 20 декември 2000 г. е: 

Информация за околната среда

България подписа Конвенцията за достъп до информация, участие на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по екологични въпроси. С изключение на Дания, към момента Конвенцията не е ратифицирана от нито една западноевропейска страна. България ще ратифицира Конвенцията, след като изясни задълженията, които ще произтекат от този акт, тъй като прилагането на Конвенцията е свързано със значителни ангажименти, включително и финансови. Европейският съюз също най-напред ще хармонизира законодателството си с изискванията на Конвенцията и след това ще я ратифицира. 

В подготвения проект за нов Закон за опазване на околната среда има специален раздел – втори, посветен на достъп да информация за околната среда на обществеността. В него определението за “екологична информация” е пренесено до голяма степен от определението в конвенцията, с изключение на икономическата информация, която касае търговската тайна.

Създаването на обществено достъпен регистър на замърсителите в България предстои. В процес на подготовка е създаването на електронен регистър на източниците на екологична информация. 

Присъединяване към Европейския съюз

България следва да прилага нормите и стандартите на Европейския съюз, тъй като едни по-строги изисквания биха поставили българските производители в неравностойна конкурентноспособна позиция спрямо другите производители.

Що се отнася до предложението да бъде предоставен по-дълъг срок на неправителствените организации за запознаване с позицията за преговорите с Европейския съюз по темата “Околна среда” и възможността да направят предложения, то и сега организациите могат да изпратят писмени предложения и коментари. Те ще бъдат взети предвид при предстоящото отваряне на глава “Околна среда” за преговори с Европейския съюз.

Взаимодействие с държавни институции, донори и финансови институции

Министерството на околната среда и водите е добър пример за сътрудничество и привличане на НПО в подготовката на новото законодателство, програми, планове за действие и други документи. Ние разбира се сме готови да обсъдим предложения за подобряване на ефективността в тази сфера. Що се отнася до предложението при тези обсъждания да се включат само НПО с доказан опит, тази позиция не е коректна и демократична по отношение на новосъздадени организации. Позицията на министерството е да предоставя равен шанс и възможност на всички НПО да бъдат информирани и да участват в процеса на взимане на решения.

На обсъждането на проекта на нов Закон за опазване на околната среда в Комисията по опазване на околната среда и водите към Народното събрание през декември 2000 г. бяха поканени много НПО, които изложиха позициите си. 

Проектът на новия закон е на страницата на министерството в Интернет от декември 2000 г. за мнение, коментари, предложения на обществеността. Всеки, който пожелае би могъл да даде предложенията си по проекта.

Държавни служители на министерството не участват в управителни тела на фирми и предприятия.

Устойчиво развитие

Националната комисия по устойчиво развитие е готова да включи представители на НПО, след като те бъдат определени по легитимен начин от самите неправителствени организации.  

Предложението да се създаде Консултативен съвет към Народното събрание за околна среда и устойчиво развитие по наша преценка не е целесъобразно, тъй като ще дублира Националната комисия по устойчиво развитие.

Управление на водите

Необходимостта от политика за управление на водите е била винаги осъзнавана, тъй като отдавна е известно неравномерното разпределение на водните ресурси, както в отделните части от територията на страната, така и в годишен и сезонен аспект. Трудностите, които в момента срещаме във водния сектор са част от трудностите на прехода към пазарна икономика и предизвикателствата на изискванията в процеса на присъединяване към Европейския съюз.

Политиката на интегрирано управление на водите е основана на Закона за водите, приет от Народното събрание през 1999 г. и издадените до сега седем наредби за прилагането на закона. Премахната бе ведомствената разнопосочност при управлението на водните ресурси на национално и регионално ниво, като функциите са концентрирани в Главната дирекция “Води” към министерството. Законът предвижда от 2002 г. да започне функционирането на басейновите дирекции за управление на водите – институция, напълно съответстваща на европейските принципи и рамковата директива на Европейския съюз за водите. До изграждането им, със заповед на министъра на околната среда и водите, функциите на басейновите съвети ще се изпълняват от регионалните инспекции по околна среда и води. 

Обществените интереси се гарантират от текстовете на закона в чл. 48 и 49, в които се посочва, че водоползвателите и ползвателите на водни обекти имат задължение да не нарушават обществените интереси. Прозрачността в работата на МОСВ при управлението на водите е гарантирана и сега, чрез процедурата за издаване на разрешителни за водоползване и ползване. Тя предвижда публично обявяване на съответното заявление на подходящо място в общината, на чиято територия ще се реализира исканото водоползване или ползване на водни обекти. При създаването на басейновите съвети се предвижда да бъдат включени представители на държавната и общинската администрации, водопозвателите и научните организации, а така също и представители на НПО.

Не само всички бъдещи действия, както се настоява в декларацията на НПО, но и сегашните действия на държавните органи, след влизането в сила на закона, са основани на философията за интегрирано управление, въз основа на чл. 1 и 2: “управление на водите на територията на Република България като общонационален неделим природен ресурс” и “единно и балансирано управление на водите, в интерес на обществото, защита на здравето на населението и устойчиво развитие на страната”. 

“Нормите и методиките за бъдещата работа” са в значителна степен актуализирани, чрез издадените да сега седем наредби за прилагане на закона. За пръв път в българската практика по ползване и опазване на водите са въведени: изисквания към методиките за проучване и нормите за опасни и вредни вещества в подземните води, механизми за опазване на водите от нитрати от земеделски източници, норми за качества на водите, предназначени за рибовъдство и развъждане на черупкови организми, реда за проучване, проектиране и утвърждаване на санитарно-охранителни зони на питейни водоизточници, норми на заустване на отпадъчни води в канализационните системи на населени места и във водните обекти. В най-скоро време предстоят да бъдат издадени и наредби, съдържащи норми за качествата на водите, предназначени за питейно-битови цели и на крайбрежните морски води. 

Принципът “замърсителят плаща” се прилага при управлението на водите. Това става пряко чрез механизмите на санкции на замърсяване на водите при превишение на пределно допустимите концентрации и косвено – чрез таксите за ползване на воден обект при заустване в повърхностни и подземни води, разходите за собствен мониторинг на замърсените води и др. 

Що се касае до “определени подходи и практики при управлението на водите” , срещу които възразявате, ние считаме, че не съществува “едностранен хидротехнически подход” (вероятно имате предвид строителството на язовири). Известно е, че около 70% от питейното водоснабдяване се извършва от подземни води чрез каптиране на извори, изграждане на кладенци и др. – т.е. без язовири и други хидротехнически съоръжения. При конкретните климатични условия на България и глобалните изменения в климата, не е възможно управление на водите без акумулиране на водни количества посредством язовири.

Коригирането на речните корита и добива на инертни материали от руслата се разрешава само в случаи на опасност от наводнения – при предвидените от закона дейности за защита от вредното въздействие на водите и при доказани с хидроложки изчисления динамични запаси и условия за опазвани на биологичното разнообразие. 

Генералните схеми за използване на водите са предвидени от закона основа за издаване на разрешителни за водоползване до съставяне на плановете за управление на речните басейни – параграф 14 от предходните и заключителни разпоредби.

Опазване на биологичното разнообразие, Закон за биологичното разнообразие

По принцип подкрепяме предложенията на конференцията, направени в областта на опазване на биологичното разнообразие. Много от тези предложения се осъществяват в системата на министерството. 

Считаме, че с правилниците към законите като закона за Лова и опазване на дивеча, Закона за горите и др. Не могат да се въвеждат нови постановки или постановки, променящи тези в основните закони. Законите трябва да отразяват развитието и промените в явленията и процесите, за които са създадени. След промени в основните закони, когато това се налага, ако към тях има правилници за приложението им, то естествено е тези правилници да се променят и хармонизират с основните закони. Това се осъществява от институциите, създали законите, като практиката за подлагане на обществено обсъждане на правилниците към законите не е обичайна. 

Устойчивото ползване на биологичните ресурси е регламентирано в специалните отраслови закони, основни от които са Законът за горите, Законът за лова и опазване на дивеча и Законът за опазване и ползване на земеделските земи. Тези и други закони, свързани с обекти на неживата и живата природа, както и подзаконовите нормативни документи към тях, въвеждат не само правилата за ползване на биологичните ресурси, но и за тяхното опазване. Екологичните закони като Закона за защита на природата, Закона за опазване на околната среда, Закона за защитените територии и др. Налагат някои правила и отговорности към ползването на редките и застрашени растителни и животински видове и техните местообитания в цялата страна или на определени територии за защита. Поддържаме позицията, опазването и ползването, като най-общи въздействия върху природните обекти и застъпени в различна степен в екологичните и отраслови закони, да не се противопоставят, а да се потърси онзи баланс между тях, който хармонизира природата с човека сега и нататък. Приемаме като крайна идеята, лансирана на конференцията, че не трябва да се провеждат ползвания, дори когато те се провеждат под формата на мероприятия за осигуряване на безопасността на населението, гражданска защита и т.н., защото човешкият живот няма с какво да бъде сравнен. 

С национално финансиране и международна подкрепа през 2001 г. ще започнат изследователските и подготвителни работи за създаване на Националната екологична мрежа от защитени територии и зони. “Защитени зони” е предложеното в проекта на Закона за биологичното разнообразие понятие за така наречените в чужбина “специални защитени територии”, които в своята съвкупност за страните на Европейската общност формират Европейската екологична мрежа Натура 2000. Дейностите по създаване на националната екологична мрежа няма да заменят издирването и обявяването на защитени територии по реда на Закона за защитените територии. Особено внимание ще бъде обърнато на райони в Родопите, Кресненското дефиле и други места с голямо консервационно значение. Западна Стара планина, Беласица, Малашевска планина и други места ще бъдат проучени като обекти за създаване на трансгранични защитени територии. 

Националният план за опазване на биологичното разнообразие става основен документ за интегриране на опазването на биологичното разнообразие в политиката на социално-икономическите отрасли в страната, в регионалното планиране и други области. На заседание на Министерския съвет на 18.01.01 г. беше одобрен отчетът за изпълнението на плана за периода от неговото приемане до месец август 2000 г. От предвидените в плана 41 дейности за разглеждания период, 4 дейности са завършени. За 33 дейности са завършени предвидените етапи и работите продължават. Изпълнението на 4 дейности е предвидено да започне през 2001 г. Усвоени са 5 004 хил. лв. 

Приемаме като много полезна практика на Постоянната комисия по околна среда и води към 38-то Народно събрание да привлича за участие представители на НПО. Редица важни постановки са влезнали в българското законодателство по предложения, направени от членове на НПО. Считаме, че без НПО е немислимо преодоляването на предизвикателствата пред опазване на биологичното разнообразие в страната. През последните години те са не само коректив на държавната политика в тази сфера, но и спомогнаха за популяризирането и въвличането на обществеността в опазването на природата. 

Рекултивацията и укрепването на терени с неместни растителни видове или чрез използване на химически вещества считаме за недопустими в практиката. 

Общите годишни разходи за проекти, директно свързани с опазване на биологичното разнообразие се очаква да се увеличат значително.

Опазването на природата и на биологичното разнообразие на страната и традиционен обект на внимание на чуждестранни донори. В края на 2000 г. между правителствата на Република България и на Съединените американски щати беше сключен меморандум за продължаване на българо-американската програма за опазване на биологичното разнообразие. Предвижда се финансовата помощ да бъде в размер на 2,5 млн. Щ.д. Българо-швейцарската програма  за опазване на биологичното разнообразие продължава с трета фаза. Подготвят се споразумения за сътрудничество със Световната банка за възстановяване на влажни зони по р. Дунав и намаляване замърсяването на реката с Програмата на Обединените нации за развитие (UNEP) в рамките на световния фонд за развитие (GEF) – за научни изследвания и обявяване на защитени територии в Родопите, с Датската агенция за околна среда за съвместна дейност за опазване и поддържане на биологичното разнообразие в България.

През следващия едногодишен период за изпълнение на дейностите по Националния план за опазване на биологичното разнообразие се очаква да бъдат осигурени около 9 млн. лв. От отговорните български институции и от донори. От българските институции като основен източник на финансиране се очертава МОСВ, преди всичко за институционалното укрепване на звената, свързани с опазване на биологичното разнообразие и поддържане и разширяване на системата от защитени територии. Със средства от Националния фонд за опазване на околната среда през 2001 г. ще бъдат разработени планове за управление на 15 защитени територии, планове да действие за 9 растителни вида, за глухаря и лещарката. Ще бъдат съставени “червени” списъци за растителни и животински видове и гъби.

Опазването на местни стари породи домашни животни и сортове растения е застъпено в проекта на Закона за биологичното разнообразие чрез постановките, свързани с опазването на генетичните ресурси на растителните и животински видове. Разглежданият въпрос ще бъде обект и на други закони и практически действия.

Укрепват звената по биологично разнообразие и защитени територии в РИОСВ. Функциите на тези звена се разшириха след прехвърлянето от поделенията на Националното управление по горите на охрана и управлението на резерватите и поддържаните резервати, предвидено в Закона за защитените територии. През 2000 г. като охранители в РИОСВ бяха назначени 16 нови служители. До края на януари 2001 г. ще бъдат разгледани предложенията на РИОСВ във връзка с охраната и необходимите дейности в резерватите и поддържаните резервати. В зависимост от възможностите на министерството ще бъдат нови служители в РИОСВ и ще бъде финансирано изпълнението на дейностите, определени като приоритетни.

Ще отстояваме забраната за дънно тралене и драгиране в рамките на пълномощията на министерството.

Оценка на въздействието върху околната среда

Изразеното мнение на НПО за необходимостта от по-чести контакти, диалог и сътрудничество с държавните институции във възможно най-ранния етап при подготовката на доклади за ОВОС е неясно. По сега действащата нормативна уредба министерството, съответно РИОСВ, не изготвят доклади за ОВОС, а изразяват своето становище по основателността от възлагането им, както и по уточняване на обхвата на оценката. В проекта на нов Закон за опазване на околната среда, който е внесен в Народното събрание, са предвидени консултации и срещи както с компетентните органи, така и със заинтересовани страни, обществеността и НПО още от най-ранния етап на намерението за извършване на дадена дейност.

ІІ. Позиции по конкретни теми

По-голямата част от поставените въпроси бяха дискутирани по време на националната конференция между участници от НПО и представители на министерството на 18.12.2000 г. в работната група “Използване процедурата по ОВОС за реално въздействие при вземането на решения. Работа на висшия експертен съвет към МОСВ”.

Изготвянето на конкретен отговор или изразяване на становище е изключително трудно, тъй като някои от представените мнения, възражения и препоръки са общи и не съдържат ясни мерки и насоки за действие, като например общата позиция, че “процедурата по ОВОС като практика не винаги гарантира основните цели на нейното съществуване: право на чиста околна среда и запазена природа и право на обществено участие”.

Също така по някои от възраженията, включени в темата за ОВОС, не бихме могли да вземем конкретно отношение, тъй като част от въпросите не са в компетенциите на министерството като:

• възлагане на изготвяне на ОВОС на секторни планове и стратегии, както и спиране на прилагането на някои, които са влезли в сила без извършването на такава оценка.

Все още няма такива изисквания и в рамките на Европейския съюз и по тази причина нямаме практика в тази област.

Към настоящия момент не е постъпвала информация по такива въпроси, не е процедирано чрез ОВОС, не сме изразявали някакво становище по отношение на :

• изграждането на 4 магистрали – по Черноморското крайбрежие; Дупница-Самоков-Ихтиман; близък южен обходен пръстен на София; южен околовръстен път на София.

Съгласни сме с някои от предложенията, които са направени, като част от тях са включени и в проекта на нов Закон за опазване на околната среда и ще бъдат отразени в подзаконовите нормативни актове, като:

• възможност за участие на обществеността на най-ранен етап от процедурата за намерението за извършване на дейност;

• възможност за ползване на документацията за ОВОС и в електронен вид, като предвиждаме публикуването им в Интернет-страницата на МОСВ. Възможно е информацията за открити процедури за обществени обсъждания да бъде разпространявана  и по електронен път;

• да бъдат включени с право на глас представители на природозащитни НПО в допълнителния състав на експертните екологични съвети към РИОСВ.

Подкрепяме по принцип категоричното мнение за не засягане на защитени територии, КОРИНЕ места и други, включени в Националната стратегия за опазване на биоразнообразието, при строителството на инфраструктурни обекти, като всеки конкретен случай ще бъде съобразяван с ограниченията от действащата нормативна уредба в тази област.

Изразеното желание становищата на отделите на МОСВ да бъдат “отворени за участие от страна на обществеността и представителите на НПО във ВЕЕС” в известна степен е неточно. По принцип няма ограничения за изразяване на становище от страна на заинтересовани лица в процеса на обществено обсъждане на документацията по ОВОС, както и на заседанията на ВЕЕС на МОСВ от страна на представителите на НПО. Ако се има предвид достъп до становищата, то е необходимо да бъде направено следното уточнение: от юли 2000 г. няма практика да се представят писмени становища от функционалните отдели на МОСВ. Експертите от МОСВ, респективно РИОСВ изразяват своето мнение директно по отношение на подготвените проекти за решения. В случай, че все пак се изготвят становища във връзка с проекта за решение, те не са самостоятелен документ и съгласно изискванията на Закона за достъп до обществена информация подлежат на ограничен достъп.

Искането докладите за ОВОС да бъдат предоставяни за обществен достъп в продължение на три месеца, вместо на 1 месец, от наша гледна точка не е целесъобразно. Неколкогодишната практика по прилагане на процедурата по ОВОС показва, че дори и за обекти , чието развитие се следи с голям обществен интерес,  проявеното желание за разглеждане и запознаване с документацията по ОВОС на място не е голям. В повечето случаи се разчита на запознаване с проектите и извършената оценка на срещите за обществено обсъждане. Също така срещу удължаването на срока има възражения и от страна на инвеститорите, тъй като се забавя инвестиционният процес.

На всички въпроси от Декларацията, касаещи процедурата по ОВОД за АЕЦ “Козлодуй” е отговорено с писмо на МОСВ изх. № 26-00-8616/10.01.2001 г. до г-н Петко Ковачев, ИУЦЕ. Основните моменти от него са:

1. Компетентните органи по околна среда – МОСВ и Община Козлодуй, са определи две срещи за обществено обсъждане – 01.02.2001 г. (четвъртък) от 14.00 ч. В заседателната зала на Дома на енергетика, гр. Козлодуй и на 15.02.2001 г. (четвъртък) от 17.00 ч. В заседателната зала на партера в МОСВ, ул. “Гладстон” № 67.

Общини Монтана и Враца са уведомени, но не са изразили желание за организиране на срещи за обществено обсъждане на тяхна територия.

2.      На 21.12.2000 г. във в.”Демокрация” е публикувано съобщение на МОСВ (два месеца преди последната среща за обществено обсъждане), с което се определят мястото, датата и часа за провеждане на общественото обсъждане, както и мястото и времето за обществен достъп, съгласно чл.17, ал.3, т.2 от Наредба №4/1998 г. На практика предвиденият в Закона за опазване на околната среда едномесечен срок е удължен, съобразно засиления интерес към доклада за ОВОС на “АЕЦ- Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй.

С писмо на министерството изх. № 26-00-8616/21.12.2000 г. допълнително са уведомени за насрочените срещи за обществено обсъждане следните организации партии: НД “ЕКОГЛАСНОСТ”Ы,ЗЕЛЕНА ПАРТИЯ, БДЗП, ЕС “ЗА ЗЕМЯТА”, ЕКО КЛУБ 2000, ИУЦЕ, СКОПС, ПРИРОДА НА ЗАЕМ, СДРУЖЕНИЕ “ПРИРОДЕН ФОНД” и ДРУЖЕСТВО “БАЛКАНИ”.

3.      Докладът за ОВОС на обект “АЕЦ-Козлодуй” ЕАД, гр. Козлодуй е на разположение на интересуващите се всеки работен ден в МОСВ (стая 310), ул. “Гладстон” № 67 от 14 до 17 часа и Община Козлодуй. Нетехническото резюме на доклада на български и английски език е достъпно на Интернет-страницата на МОСВ на адрес: http://www.moew.govrn.bg.

Ще очакваме с интерес представяне на конкретни аргументи към отделните позиции на декларацията, както и обещания анализ на издадените от МОСВ решения по ОВОС и всяко мотивирано предложение за подобряване на практиката по прилагането на процедурата по ОВОС в България.

Образование и околна среда

Министерството поддържа позицията, че образованието по околна среда и устойчиво развитие следва да бъде интердисциплинарно и да обхваща всички етапи и степени – от детските градини да висшите училища, включително и извънучилищните форми на обучение. Безспорно ролята на НПО в този процес е от особена важност, както и доброто партньорство между държавните институции.

Европейски съюз и предприсъединителни фондове

Информация за европейските програми за предприсъединяване има в страницата на министерството в Интернет. Информация маже да се получи и в съответните дирекции на министерството. Както Ви е известно министерството има практика да кани НПО, за да ги запознава с конкретни проекти по ISPA и да чуе тяхното мнение по тези проекти. Нещо повече, министерството организира информационни кампании за местното население, където евентуално ще бъдат осъществявани тези проекти, както това в момента се прави за проектите в сферата на управлението на отпадъците.

Устойчиви органични замърсители

Предстои да бъде закупена апаратура за Изпълнителната агенция по околна среда, която ще измерва наличието на диоксини и фурани.

Прилагането на политиката по управление на отпадъците ще следва приоритетите в Националната програма за управление на отпадъците, като най-напред се осъществява минимизиране, повторно използване, рециклиране и компостиране и в краен случай – изгаряне.

Съвременните инсталации за изгаряне, при които се използват високи технологии, практически отделят много малки количества диоксини и фурани. Например, при изгарянето на 4 куб. метра дърва за сезон, от една печка се отделят 500 микрограма диоксини и фурани. Сравнението с годишните емисии на една модерна инсталация за изгаряне – 28 хил. микрограма годишно или 14 хил. микрограма на сезон, показва, че те са съизмерими на отделяните емисии диоксини и фурани от 28 печки на сезон.

Що се отнася до болничните отпадъци, международната практика също няма друга алтернатива освен изгарянето им.

Становище относно Декларацията за производство на дървени въглища в България

Производството на дървени въглища в страната се осъществява по два начина: в модерни инсталации, които не представляват заплаха за околната среда и по традиционния метод в жижни. И в двата случая като суровина се използват дърва за горене. От добиваните средно годишно в страната около 2 000 000 пространствени куб. метра дърва за горене, за дървени въглища се употребяват около 7500 до 8000 пространствени куб. метри или по-малко от 0,5 % от дървата за горене. Дървата за горене се получават предимно от отгледни сечи или от сечи за реконструиране на насаждения в лошо състояние, а не от “голи сечи върху обширни площи от дъбови гори”, както отбелязват авторите в декларацията.

Производството на дървени въглища в жижни е регламентирано в Закона за горите, където са установени правилата и нормите за това. Поради ниската си ефективност това производство е затихващо и е характерно за районите с по-слабо икономическо развитие.

Считаме, че последствията за околната среда, предизвикани както от суровинното обезпечаване на производството на дървени въглища, така и от самия процес - са незначителни.

Становище относно Корине сайта “Кресна” и магистрала “Струма”

Създаването на Националната екологична мрежа от защитени територии и зони е първостепенна задача в областта на опазване на биологичното разнообразие в България. Част от екологичните единици в тази мрежа ще бъдат включени като защитени зони в Общоевропейската екологична мрежа НАТУРА 2000 – когато България стане член на Европейския съюз.

Характеризирането на защитените зони и уточняването на списъка им трябва да бъдат осъществени в 3-годишен период след приемането на Закона за биологичното разнообразие от Народното събрание. Основната част от защитените зони ще бъде формирана от сайтове от системата “Корине-Биотопи”. Вероятността Корине-сайта “Кресна” да бъде включен в екологичната мрежа “Емералд”, респ. НАТУРА 2000 е голяма.

Що се касае до преминаването на магистрала “Струма” през Корине-сайта “Кресна” Ви уведомяваме, че в момента докладът за ОВОС на магистрала “Струма” е върнат на авторите за преработване. Когато този доклад бъде представен за разглеждане във ВЕЕС на МОСВ, то различните варианти на трасето на магистралата ще бъдат преценени по различни критерии. Опазването на  животинския и растителен  свят, на местообитанията и екосистемите, на ландшафта, природозащитния статут на територията ще бъдат решаващи при избора на трасе за магистралата.

Становище относно Апела срещу строежа на нови писти в района на Национален парк “Пирин”

Съгласно новия Закон за защитените територии, приет през 1998 г., предназначението на националните паркове, освен консервационните цели,  включва и създаване на условия за развитие на туризъм и рекреация, обитаващо населените места около парка – чл. 18, ал. 2. законът налага забрана за строителство в националните паркове, с изключение на “...сгради и съоръжения  за нуждите на управлението на парка и обслужването на посетителите...” – чл. 21, т. 1. видът и обемът на строителството се определя с устройствени планове само след съгласие на МОСВ, въз основа на решение по ОВОС.

В последно време в парка “Пирин” се създаде конфликтна обстановка, възникнала от рязкото несъответствие между изградената леглова база в гр. Банско и капацитета на реално функциониращите писти и въжени съоръжения в парка. Причината за това се дължи на факта, че почти половината от изградените в миналото писти и съоръжения бяха погрешно проектирани и не функционират. Вследствие на това се констатира недопустимо претоварване на малкото работещи съоръжения и техните приемни зони, задръствания по единствения тесен път за достъп до тях с всички неблагоприятни за околната среда последствия.

За уреждане на конфликтната обстановка в края на 1999 г. в МОСВ бе представен Териториално-устройствен план (ТУП) на ски-зона “Банско”, в който се предлага изграждане на 5 нови писти с обща площ 30 ха и съоръжения към тях, вкл. паркинги, както и кабинкова въжена линия, свързваща гр. Банско със зоната.

Планът премина през всички процедури на ОВОС, предвидени в Закона за опазване на околната среда. Той бе обект на широко обществено обсъждане, в което участваха местната общественост и НПОV

Впоследствие ТУП бе разгледан във ВЕЕС при МОСВ, който взе решение за частично съгласуване на ТУП на ски-зоната, подкрепяйки следните основни моменти от ТУП-а:

·         изграждане на две нови писти с площ 13,5 ха, като трасето на едната писта е основно по стар горски път;

·         компенсиращи мерки, включващи закриване и рекултивация на две писти с площ 18 ха, изградени през 1986 г., както и демонтаж на едно въжено съоръжение;

·         изграждане на въжена кабинкова линия (предвидена още през 1985 г.) от гр. Банско до ски-зоната и в тази връзка преустановяване достъпа на автомобили в парка и отпадане на предвидените в ТУП-а паркинги;

·         отпадане на останалите нави писти и въжени съоръжения, предложени в ТУП-а;

·         регулиране и ограничаване на леглова база в гр. Банско, съобразно капацитетните възможности на ски-зоната. Никакво строителство на леглова база в границите на парка;

·         разработване на технически проекти за трасета на всеки съгласуван обект (т. 1, 2 и 3) и изготвяне на ОВОС за всеки проект, включително обществени обсъждания, с оглед допълнително минимизиране на въздействието им;

·         проучване с цел разширяване границите на резервата Баюви дупки-Джинжирица като допълнителна косвена компенсираща мярка.

Убедени сме, че с посочените балансиращи решения, силно редуциращи предложените в ТУП обекти, както и с компенсиращите мерки са защитени природозащитните интереси и целите на парка. Същевременно с тях се тушират натрупаните остри конфликти между реално съществуващата вече, но неудачно планирана и изградена в миналото ски.зона и жизнено важните перспективи и интереси на местните хора в областта на туризма.

Става дума не за силно развитие на съществуващата ски-зона в Национален парк “Пирин”, а за преоценка на нейната функционалност и решаване на споменатите проблеми, вкл. С благоприятни последствия за околната среда – разсредоточаване на посетители и намаляване на натоварването на района, спиране на автомобилния поток и намаляване на замърсяването, рекултивация, регламентиране на капацитети и др.

Отговор на Становището на НПО по повод изготвените “Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление”

“... неправилната позиция на МОСВ, че Генералните схеми ... представляват само вътрешноведомствен интерес. Липсват становища на : МЗ, МРРБ, МЗГ и пр.”.

съвсем свободно е изтълкуван законът. Направена е асоциация с плановете за управление на поречия. Разглежданата разработка няма “мандат” дори на временен план. Основанието за разработката на генералните схеми е § 14, ал. 2 от Закона за водите, където са определени целите, обхвата и предназначението на генералните схеми, а именно: “генерални схеми за използване на водите, въз основа на които се издават разрешителни за водоползване”. Очевидно е, че те са предназначени за целите на разрешителния режим само на водоползването. С водобалансовите си прогнози те представляват оперативен механизъм и средство на администрацията на МОСВ да изпълнява процедурите по разрешителния режим. Когато процедурата изисква съгласуване с компетентни министерства и ведомства, това се прави. В тези разработки не се изискват, не са правени, а не биха и могли да се направят за определения от закона срок технико-икономически схеми за изграждане на нови водостопански обекти и съоръжения, както и инвестиционен анализ и определяне на необходимите инвестиции – изисквания, характеризиращи обхвата на плановете за управление.

“не са разгледани защитените територии и всички екосистеми по поречия ...”

“... екосистемите са разгледани непълно и тенденциозно в противоречие със Закона за водите ...”

предвидените в разработката минимални водни количества в реките от всяко поречие за възстановяване, поддържане и съхранение на равновесието на водните екосистеми са включени във водобалансовите прогнози като водопотребление. Това значи, че този необходим воден отток в реките е с приоритетно значение и е изключен от водните ресурси, предназначени за водоползване. Разбира се, при развиването на хидробиологичен мониторинг и експерименталните изследвания в бъдеще ще се получат данни за направа на корекция на размера  на минималния ваден отток. Това не би представлявало проблем за преизчисляване на водобалансовите прогнози за всяка река и да определен пункт от нея, тъй като необходимите за оводняване  водни количества се явяват като потребление и са част от баланса.

Влажните зони не биха могли да бъдат предмет на Закона за водите и още по-малко на Генералните схеми. Те не могат да бъдат разглеждани като “водопотребител”, нуждаещ се от разрешително за водоползване. Те представляват обекти, които трябва да функционират без да се нарушава естественият им воден режим. Влажните зони, по смисъла на Рамсарската конвенция, попадат в обсега на Закона за защитените територии. За такива обекти и територии се изготвят отделни планове за управление, които могат да поставят специални изисквания по отношение на норми, режими, условия и др., при осъществяването на дейностите в тях. При наличие на такива изисквания те са с приоритет и се спазват задължително. За тях е предвидена специална процедура, включително и обществено обсъждане, както и отделна процедура по финансирането на дейностите в тези територии.

“разработката е механичен сбор от стара, непълна и в някои случаи невярна информация”.

“физико-географското описание на поречията не включва никакви елементи на новост и научност”.

Наистина има преписана стара, но не невярна и не безполезна информация. Например общите хидроложки данни за всяко отделно поречие. Систематизираната обща информация за всяка река, хидрографската схема, площта и динамиката на водосборната област, релефа и залесеността на поречието, характеристиките на долината и коритото на реката и притоците й, както и други показатели са необходими за всяко поречие. Полезността на такава информация е в това, че я има в компактен вид и на едно място, а не в нейната новост. Все пак, промените в “географията” на страната ни не са бързи и драматични.

Направените през изминалите години в България разработки на водостопански системи и обекти, някои от които само са изброени и систематизирани по поречия в разработката, представляват ценен национален капитал от гледна точка на вложените в тях опит, умения и “сиво вещество”. Трябва да се знае, формулите за движението на водата, схемите за транспортиране, акумулиране и разпределение на водните ресурси се основават на физични закони и не се влияят от политическите схеми. Разбира се, когато започне строителството на която и да е система, проектите със сигурност ще бъдат актуализирани, най-малко по стопанско-икономически причини. В настоящата разработка не са правени, а не са били и изисквани инвестиционни анализи и варианти.

Становище относно: Апел “Не позволявай да се строи язовир “Черни Осъм”

Строителството на язовир “Черни Осъм” понастоящем няма доказана алтернатива. Не е възможно да се осигурят 1000 л/с подземни води с питейни качества под територията на гр. Ловеч, както се твърди в апела. Доказано е, че част от водите са естествено минерализирани, а друга част уязвими от антропогенно замърсяване. Считаме, че водоснабдяване с подземни води на отделни населени места в района на ВиК Ловеч може да се осъществи. Необходимо е също да се предприемат мерки за намаляване на загубите по водопреносната мрежа.

 

С най-добри пожелания,

Министър Евдокия Манева