ЗАТОПЛЯНЕТО НА ОКЕАНИТЕ КАТО РЕЗУЛТАТ ОТ ПАРНИКОВИЯ ЕФЕКТ

 

 

Бъдещето е на компютърните модели

Две проучвания излезли в края на април показват,че парниковите емисии са довели до значително затопляне на световните океани през последните 50 години. Проучванията, които наблягат повече върху затоплящите се океани, отколкото на самия факт на затопляне, предоставят някои от най-силните доказателства, че човешката дейност променя световния климат.

Преди време изследователи докладваха в международното списание “Сайънс”, че Атлантическият, Тихият и Индийският океани общо са се затоплили средно с 0.06 ° С от 1955 година насам. Новите доклади от “Сайънс” от показват връзката между тенденцията на затопляне в горните 3000 метра на световните океани и глобалното затопляне, причинено от човешката дейност.

“Аз вярвам, че нашите резултати представляват най-силното доказателство, че земната климатична система реагира на дейности, предизвикани от човека”, казва Сидни Левитъс от Националния океанографски център за данни, водещ автор на предишното изследване и на части от настоящото. Левитъс и другите изследователи са използвали климатични модели, за да изследват влиянието на причинените от природата и човека промени върху температурата на океана.

Тим Барнет и Дейвид Пиърс от Института по океанография “Скрипс” към Калифорнийския университет в Сан Диего са разработили паралелен климатичен модел, който изследва влиянието на парниковите газове и директните сулфатни аерозоли в периода от последните 50 години. Те са осъществили преки наблюдения върху промененото от затопляне съдържание в океана през същия период.

Установили са, че стойностите на глобалните океански температури, отчетени на 3000 метра дълбочина, са се повишили по схема, която е идентична на предвидения климатичен модел на океанска температура.

“Паралелният климатичен модел, който е съвместна разработка на американския Департамент по енергетика и Национална фондация “Наука” може да възпроизведе затоплянето на океана, което се наблюдава през последните 50 години.Това ще затрудни скептиците да разсеят предубежденията относно климатичните модели”, каза Тим Барнет от Института по океанография”Скрипс”.

“Нашите резултати предоставят широка основа за твърденията, че глобалното затопляне е налице и се дължи на човешката дейност”, добавя Барнет.

Покривайки 72% от земната повърхност, океаните често се наричат паметта на земната климатична система. Те могат да поглъщат огромни количества топлина и да я запазят хиляди години преди да я върнат обратно в атмосферата.

“Затоплянето в океаните е добра и лоша новина едновременно”, твърди Бенет.

“Това всъщност засилва доказателствата, че глобалното затопляне съществува. Но същевременно това предполага, че незабавният ефект може да не е толкова силен понеже океаните имат свойството да забавят малко процесите.”

Измерването на въздушни температури за минали периоди са многократно повече и са извършвани много по-назад във времето, отколкото тези, свързани с температурите на океана. По-ранните климатични модели не включват компонента “океан” и следователно често са правени предвиждания, че съвременните въздушни температури биха се повишили повече, отколкото всъщност са се повишили, заключава Левитъс.

Това разминаване е добре дошло за скептиците, които са изтъквали аргумента, че глобалното затопляне не би било толкова сериозно, колкото обикновено се смята.

Миналата година Левитъс и неговите колеги определиха една средна стойност за затоплянето на океаните чрез събиране на стотици температурни измервания в периода от 1948 - 1995 година. Това изследване бе публикувано в броя от 24 март 2000 на списание ”Сайънс”. Но всъщност не е ясно дали тази топлина идва от парниковия ефект или е само естествена промяна на климатичния цикъл.

За своето изследване Барнет и Левитъс поотделно са използвали различен климатичен модел да симулират как океанските температури биха реагирали на сегашните нива на парникови газове и другите атмосферни влияния. И двата модела прогнозират такова затопляне, което е подобно на това, което учените вече са измерили. За да са сигурни, че моделните резултати не са щастлива случайност, Барнет и колеги правят 5 различни симулации и осредняват получените общи резултати. Те също изпробват модела и като изключват влиянието на парниковите газове и сулфатните аерозоли, получени от човешка дейност.

 

Снимка: Данни, събрани от кораби, шамандури и сателити показват, че горните 3000 метра на световния океан са се затоплили средно с 0.06 ° С от 1955 година.

Тези модели показват, че при симулирания океан не се наблюдава значително затопляне, ако се изключи ефекта на човешката дейност.

“Това, което открихме е, че тревожния сигнал е толкова ясен и голям, че не е необходимо да се правят “стъкмистики” с данните - изводите просто са си там! Разликите между двата варианта (със и без човешко влияние) са толкова огромни, че е невъзможно компютърния модел да ни подвежда или да си го “измисля””, казва Барнет.

Като използват различен модел Левитъс и колеги включват ефекта на променящия се интензитет на слънцето и аерозолните частици, емитирани от вулканичните изригвания през миналия век. Тази симулация показва близко сходство до реалните измервания.

“Фактът, че “моделния океан” се затопля приблизително толкова, колкото са наблюдаваните реални измерения, показва, че тези модели са много надеждни при симулиране на изследваните промени в земната климатична система през последните 100 години”, казва Левитъс.

Все още са необходими много усилия, за да могат компютърните модели да дават по-устойчиви и специфични прогнози.

“В бъдеще данните за океана трябва да стават все по-правдоподобни. Тези резултати ще вдигнат бариерата за по-прецизното избиране на най-добрите модели за изследване”, заключава Барнет в “Сайънс”.

Автор: Кет Лазарофф

Вело-шествие за единство на Балканите 2001

Новини от МОСВ

Семинарите на ТАЙМ

Затоплянето на океаните, като резултат от парниковия ефект