Кампания за спасяването на Кресненското дефиле

CEE Bankwatch Network

Приятели на земята – Европа

200 000 евро на страница: имало ли е някога някой, на който му е

било платено повече, за да пренебрегва природата?

Брюксел – Италианската компания SPEA Ingegneria Europea е получила 349 000 евро по програма ФАР за инвестиране и развитие на алтернативи за строежа на автомагистрала “Струма” извън Кресненското дефиле в югозападна България. В последствие обаче било направено две страници описание и няколко карти. Завършена за един уикенд, тази “документация” е използвана, за да се докаже, че е невъзможно намирането на алтернативни варианти на проекта и че автомагистралата трябва да пресече Кресненското дефиле. По този начин ще се унищожи природата, флората и редките видове (някои от които от най-уникалните в света) и ще се нанесе необратима вреда на това признато природно богатство в България.

Преди пет години е стартирана кампания от група български неправителствени организации (НПО) за спасяването на Кресненското дефиле. Мястото е оценено като 7мо от 141 Корине места, преценени по важност в България. Със своето голямо биоразнообразие се очаква дефилето да стане част от НАТУРА 2000. Кресненското дефиле се смята за важно орнитологично място. Въпреки това българското правителство настоява строежът на част от коридор N4 да мине през дефилето. “Това е чисто политическо решение” казва Петко Ковачев от ИУЦЕ, България. “Дори Европейският съд в своя специален доклад N5/99 отбеляза, че построяването на голям път в тази местност е нецелесъобразно поради ниския трафик, камо ли пък магистрала”.

Няколко представители на българските НПО, които провеждат кампанията за спасяване на Кресненското дефиле, пристигнаха за Зелената Седмица в Брюксел, за да направят опит да спасят дефилето. Те ще се срещната с членове на Европейската Комисия и Европейския Парламент, за да представят проблемите, засягащи проекта и да зададат един обикновен въпрос: Каква е целта на пред-присъединителните фондове – да разрушават природата или да подпомогнат стабилното развитие?

От началото на проекта през 1997г., българските НПО, подкрепяни от международни НПО, поискаха разработване на алтернативни проекти извън Кресна. Българското Министерство на околната среда и водите също официално заяви в своето писмо от март 1999, че е “задължително да се разработят алтернативи извън Кресна”.

Европейската Комисия беше информирана в началото на 1999, че построяването на Транс европейски коридор N4 би сериозно застрашило изключително ценното биоразнообразие. През 2000г. беше подписан договор с италианската компания SPEA за проектирането на магистралата, финансирана по програма ФАР. Условията на договора изискват проекта на пътя да следва вече съществуващия път. В следствие на това през ноември 2000г. италианската компания предлага две трасета на магистралата през дефилето. Като резултат от отправените апели на НПО към Европейския Парламент и Европейската Комисия, бяха дадени допълнително 394 000 евро за разработването на алтернативи. “За съжаление европейските пари бяха още веднъж похарчени без да се стигне до разрешаване на проблема с защитата на Кресненското дефиле”, казва Стоян Бешков от БАН. “Българското правителство застава зад проекта, който минава през дефилето, което ще доведе до нарушаване на Конвенцията от Берн, както и на Директивите за защита на естествената среда и птиците, както и ще унищожи много редки видове, някои от които редки ендемити, които не се срещат никъде другаде по света.”

“Ако един проект, финансиран от фондове на ЕС (което означава, че трябва да отговаря на европейските стандарти за защита на околната среда) не осигурява защита на толкова важна територия, ние трябва сериозно да се замислим за бъдещето на ценните природни обекти, след присъединяването. Ние сме тук в Брюксел по време на Зелената седмица, за да се обърнем към Европейската Комисия за специално внимание към този случай”, добави Анелия Стефанова, представител на кампанията по спасяване на Кресненското дефиле.

“Кресна е само един от многото примери от страните от Източна и Централна Европа, където се дава приоритет на развитието на инфраструктурата за сметка на природата”, казва Магда Стоцкиевич, координатор по проекти, финансирани от пред-присъединителни фондове на CEE Bankwatch Network и Приятели на земята – Европа. “Докато природата не се счита за сериозна ценност, ние ще продължаваме да сме свидетели на разрушителни проекти.”

НПО ще се обърнат към Комисията да преразгледа внимателно проекта и проследи как парите за разработването на алтернативи са били използвани. Те ще поискат сериозна оценка на потенциалните вреди на биоразнообразието, ако автомагистралата бъде построена през дефилето.

За повече информация:

Петко Ковачев: +359 88 420 453

Стоян Бешков: +359 87 34 62 76

Магда Стоцкиевич: Magdas@foeeurope.org

Анелия Стефанова: anelias@bankwath.org