април 2002

Бюлетин 52

НУЛЕВИ ОТПАДЪЦИ

Джим Мотавали

(Продължава от бр. 51)

“Нова Зеландия има история от неща, правени преди останалата част от света”, казва Сноу. “Това беше първата страна в света, която даде на жените право на гласуване, първата държава с национална политика без ядрена енергия и е на път да бъде първата държава без отпадъци.”

Рециклирането на електроника и превозни средства бележи напредък и в други страни. В Холандия, закон от 1999 г. изисква компютри, електрически уреди и друго оборудване да бъдат приемани обратно от производителите им. Италия изисква приемане на старите хладилници от 1997 г. и работи по регулации за други уреди. Програма на Норвегия, приета през 1999 г, има амбициозни подобни цели. Същото е положението с японски закон за електрическите уреди, влизащ в сила през тази година.

ЕС също разработва законодателство за превозни средства с изтекъл живот и си поставя за цел постигането на 85% степен на рециклиране до 2005 г. Според описанието на Фишбейн, собствениците на коли ще трябва да притежават “сертификат за дерегистрация”, потвърждаващ, че техните превозни средства са били легално рециклирани.

ДЪЛЪГ ПЪТ

Всеки, който чете този списък от международни постижения, би се удивил колко са изостанали САЩ. Но ситуацията може скоро да се промени поради значителните усилия, насочени към колосалната задача за намаляване на отпадъчния поток на Америка – засега най-големия в света на глава от населението. САЩ, с 5% от населението на света, потребяват 25% от неговите ресурси. През 1997 г. американците изхвърлиха 430 милиарда поунда отпадъци или 1600 паунда за всеки мъж, жена или дете. Докладът на GRRN “Прахосничество и рециклиране в САЩ, 2000” показва, че за периода 1990-1997 г. пластмасовите опаковки са нараснали пет пъти по-бързо по тегло, отколкото пластмасата, възстановена за рециклиране. Според Пол Хоукън, 94% от материалите, използвани средно за производството на един продукт в САЩ, се изхвърлят, преди той да достигне търговската мрежа.

Ясно е, че рециклирането само по себе си не може значително да намали тази планина от отпадъци. Бренда Плат от Института за местно самоуправление във Вашингтон казва, че ключът е да спрем да мислим за отпадъците като за проблем и да започнем да мислима за тях като за ефикасна възможност – от отпадъци към богатство. “Свидетели сме на рекордни програми за намаление на отпадъците на местно ниво”, казва тя. “Някои общности, като Сиатъл и Сан Хосе, постигнаха 65% намаление.”

Един от ключовите фактори е компостирането. Питър Андерсън, председател на политическата група на Националната коалиция за рециклиране, казва че 15% от отпадъчния поток на САЩ е храна и други 35% са невъзстановима хартия, като опаковки за бърза храна, пропити с мазнина. ”Всичко това може да бъде компостирано и ако го разделим от сухия отпадък и го извадим от сметищата, ще бъдем на половината път към нулевите отпадъци.”

Бренда Плат е напълно съгласна. “Трябва да извадим органиката от отпадъчния поток. И това не значи само падналите листа, но и всичко останало, което изхвърляме целогодишно. Ако се ограничим само с вестниците, бутилките и алуминиевите кутии, ние се обръщаме към 15% от отпадъчния поток. Трябва да отидем отвъд това, включвайки неща като маслени филтри или текстил.” Много общности са постигнали драматични спестявания чрез простата система за остойностяване на единиците отпадъци, които изхвърлят, позната като “плащаш колкото изхвърляш”. Плат твърди, че крайният резултат от подобно мислене може и да не бъде нулеви отпадъци, но ще бъде твърде близко до тях.

Намаляването при източника може да бъде изключително икономически ефективно. Според Плат, постигането на степени на рециклиране над 50-60% може да бъде скъпо, но в действителност общностите могат да спестяват пари, намалявайки отпадъците при източника. “Те всъщност започват да намаляват боклука дотолкова, че могат да намалят събирането на отпадъците и да прехвърлят свободния персонал за рециклиране – вече няма нужда от две паралелни служби.” Плат е съавтор на доклад, който заключва, че сортирането и обработката на рециклируеми отпадъци предлага 10 пъти повече работни места от депонирането и изгарянето.

Някои от новите идеи прибавят напълно нови измерения към фрасата “намали, използвай повторно, рециклирай.” Гари Лиз е един от привържениците на парковете за възстановяване на ресурсите, няколко от които бяха създадени в Калифорния. Идеята е да се създадат централни места с мощности за рециклиране, компостиране и повторна употреба, заедно с производство и търговия. Целта е да се позволи на обществото постоянно да възстановява стойност/ценност от отпадъците, докато в същото време пазарува стоки, направени от същите отпадъци. Като индустриални паркове, различни бизнеси могат да споделят пространство, управление, оборудване, поддръжка и дори разходи за реклама.

В Бъркли, Калифорния, бивша фабрика за стоманени тръби е трансформирана в 2,2 акров демонстрационен проект за повторна употреба, наречен Urban Ore, включващ подразделения за търговия със строителни материали, изкуства и оборудване за медиите, както и универсален магазин. Urban Ore се надява да прибави допълнителни бизнеси, които ще възстановяват и осъвременяват стари компютри, ще правят плотове от рециклирано стъкло и уникални предмети от отпадъчни метали.

“Днес използваме много неефикасно нашите материали”, казва Лиз. “Можем да произведем 100 пъти повече продукти със същите ресурси, ако разглеждаме цялата система на холистична основа.” Лиз цитира многобройни инициативи за нулеви отпадъци, които вече са стартирали в компании като Xerox, Hewlett-Packard и Fetzer Vineyards. Ето и някои индустриални примери:

  • Компанията за производство на принтери Epson от Орегон рециклира 90% от материалите си;
  • Винарните Fetzer от Калифорния са намалии отпадъчния си поток през последните седем години и са си поставили за цел нулеви отпадъци през 2009 г. Компанията компостира 11 куб. метра корк и 10 000 тона гроздово семе всяка година;
  • Mad River Brewery от Блулейк, Калифорния, отклонява 98% от своите отпадъци от сметищата, което оставя отпадъци, достатъчни да напълнят два 340-литрови контейнера на седмица. През 1998 г. усилията за намаляване на отпадъците са спестили на компанията повече от $35 000;
  • Компанията Pilsbury от Минесота преработва 96% от отпадъците си, като си е поставила за цел да постигне 100%. През 1999 г. компанията е рециклирала и употребила повторно количество хартия, достатъчно да спаси от изсичане 200 000 дървета, спестявайки 310 милиона литра вода и 48 милиона киловата електричество;
  • Компанията Ксерокс, базирана в Рочестър, Ню Йорк, е възприела Завод без отпадъци за свой идеал. Това още не е постигнато, но степента на рециклиране на компанията по целия свят достигна 88%, спестявайки на Ксерокс $45 милиона.

 

Дискусионен форум ""Опазване н а околната среда - политика на държавата и общините

Процедура за избор на НПО представители. Дискусията продължава

“Скритото съкровище”

Бисери

Кратки

Актуално от МОСВ

Нулеви отпадъци

 

 

екополис
3-ти сектор

Фондация “ТАЙМ - Екопроекти”
София 1303 пл.”Възраждане” 3, ап.15
тел/факс (02) 980 8201, (02) 980 9007
е-mail: time@sf.icn.bg


Асоциация на еколозите от общините в България

Сливен 8800
ул.”Цар Самуил” 1, НТС, ст.104
тел/факс (044) 37347
е-mail: nsidjimov@sl.bia-bg.com


Grypho Inc
Компютърен дизайн, предпечатна подготовка и печат

Редакционна колегия

Продуценти: Велеслава Абаджиева, Николай Сиджимов
Редактор: Боряна Хрисимова
Художник: на корицата: Венелин Божидаров
Концепция: Ал. Хаджихристов

Издава се с финансовата подкрепа на Посолството на САЩ в България