МИСИЯТА НА ЮНЕСКО

България беше посетена от мисия на Конвенцията на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, за да се запознае с проекта за изграждане на нови ски писти на територията на Национален парк Пирин  и свързаните с това заплахите за парка. Пирин е един от 17-те Европейски, и един от двата български, обекта, включени в Списъка на световното природно наследство. Мисията  се състоя по официална покана на Министерство на околната среда и водите и продължи от 11 до 15 февруари 2002 г. В нея участваха господин Робърт Милн, от Комитета по Световно наследство и господин Герхард Хайс, от Световния съюз за защита на природата (IUCN).

Резултатът от мисията ще бъде доклад на двамата експерти, който те ще внесат за разглеждане на следващата сесия на комитета на конвенцията, която ще се състои през юни т.г.

На 12.02.2002 господин Милн и господин Хайс се срещнаха с представители на организации, които бяха ангажирани с кампанията “Спасете Пирин”. През следващите два дни те посетиха съществуващите писти в местността Шилигарника на Пирин, срещнаха се с кмета на Банско и министъра на околната среда и водите.

СРЕЩА ЗА ПИРИН В МОСВ

12.02.2002 г.

(Продължава от бр. 50)

Андрей Ковачев, Сдружение за дива природа “Балкани”:

Нашето дружество също така води съдебни спорове с МОСВ в съда и като дружество, и като личности. Бих искал да засегна два такива въпроса, които касаят това, което се случи в миналото, свързано с приемането на ... (Balkani Wildlife Societyg).

Първо искам да засегна  процедурата по ОВОС. Тази процедура е призвана да служи за отправна точка, върху която да се прецени дали един проект ще има въздействие върху околната среда или не. Вероятно, когато вие получавате информация за такъв проект на вас ви се пише, че има една отлично преминала процедура по ОВОС и всичко е много добре. Жалко, че докладите по ОВОС за НП Пирин вероятно ги няма на английски. В противен случай, точно поради тази причина аз ще се опитам да направя някои коментари, които съжалявам не бихте могли вие самите да проверите.

Ако погледнете обема на докладите по ОВОС той въобще не е малък, ще кажете, че вътре има много информация. Когато, обаче, прочетете за какво става дума ще бъдете учудени от това, което има вътре. Например, би следвало да се очаква, че авторите ще са направили една добра литературна справка, ще са направили някакви полеви проучвания, за да могат в крайна сметка да посочат един списък от видове, срещащи се в района. И действително, когато отворите докладите по ОВОС там има някакви списъци с видове. Странното, обаче, е, че никъде не се посочва откъде се получава този списък, каква литература е ползвана, кога са установени, по какъв начин – нищо! И се появяват много често в тези списъци странни видове, които никога не са се появявали там. А пък други видове, които се срещат там и са с високо консервационно значение – липсват.

Второто нещо, което човек очаква е да види консервационната значимост на тези видове, посочена ясно в тези списъци. Странно защо, обаче, в почти всички документи в докладите по ОВОС единствено фигурира “Червена книга на РБългария” и Закон за защита на природата и нито едно от международните. Следващото нещо, което човек би очаквал да види това е оценка за сегашното състояние на тези видове, евентуални антропогенни заплахи за тези видове на тази територия, ако мога да уточня не само на проекта, но и на сегашното състояние на инфраструктурите, и на бъдещите. И оценка, основана на някакви елементарни проучвания. Колко учудващо е човек да забележи, че нито в един от докладите по ОВОС такива проучвания – няма. И макар, че няма такива проучвания авторите имат смелостта да дават становища за това какво ще е въздействието на съответните предвидени дейности.

Следващото нещо, което бихме очаквали е, че когато те дават своите оценки те ще ги съобразят с действащите закони в страната, включително и на такива като Бернската конвенция. Странно е, защо , обаче, нито един от авторите по никакъв начин не разглежда, който и да било законодателен акт в своите доклади по ОВОС с малки изключения. Като пример мога да ви кажа, че нито един от авторите на докладите по ОВОС  не е споменал, че горите от смърч и бяла мура са включени в Приложение 6 на Бернската конвенция.

И най-накрая бихме следвали да очакваме, че след общественото обсъждане, когато всички тези неща са казани, тези факти ще бъдат допълнени в доклада по ОВОС. Но това не се случва, а МОСВ щастливо взима решение въз основа на този доклад по ОВОС, което при това е положително. Искам също така да кажа, че този случай не е единствен в докладите по ОВОС, може да се каже, че това е цялостната практика в процедурата по ОВОС в България. И директно отправям отговорността затова  в МОСВ.

Случаят с Пирин е един от много ясните примери, който показва, че процедурата по ОВОС не може да гарантира опазването на биологичното разнообразие, включително и в такива места като НП Пирин. Но в този случай има нещо по-специфично – тук става дума за строеж на нови ски-писти в НП. Това действително ще е прецедент след приемането на новия Закон за защитените територии и не само, че не съответства, но това е прецедент за пръв път след неговото приемане такова нещо на НП да се случи. И за съжаление може да се очаква, че като следствие от този случай могат да се появят претенции за строеж на нови писти на много други места. Едно от тези места е пак НП Пирин. Освен в Банско ски писти има и на Добринище, действащи. Желание за градеж на ски писти имат и в Разлог в района на резерват Баеви дупки, Джинджирица. Град Сандански иска изцяло нов комплекс на територията на НП Пирин.

Ако този проект мине в този вид, има опасност в най-скоро време НП Пирин и други НП просто да изчезнат като такива в реалността, в истинския живот. Фактически имаме в момента решаващия момент, в който ще се разбере дали МОСВ ще допусне прецедент, който да отвори духа от бутилката. За съжаление политиката на министерството не е много чиста в това отношение, не знам дали господата знаят, че части от НП Пирин бяха изключени по време на обявяването му съгласно новия закон  само защото там има писта. И това не е в района на Банско, в друго място над Разлог. И вероятно комитетът не е бил уведомен да това действие. Така че се радвам да ви го съобщя. И според мен това най-вече един лавинообразен процес, който трябва да бъде спрян. Благодаря.

 

Ради Радев, Сдружение “Екофорум”:

Участвахме в подкрепата на акцията, която провеждаха няколко НПО. Искам да изтъкна на първо място, че в целия този спор като че ли недостатъчно се разбра, че става въпрос и за различие в моралните ценности. И в различие4 за днешните грешно изчислени икономически интереси за отделен инвеститор или заблудено селище и дългосрочните интереси на страната, на региона, на света. И затова ние много разчитахме, обръщайки се към ЮНЕСКО и IUCN, че ще разберат основанията за нашите безпокойства.

Тъжно ни е, че чужди посланици, живели дълго в България – английският посланик, например, публично съветва правителството да прецени стратегиите си за туризма. Да насочи повече внимание към екотуризма, селският туризъм вместо към бързо развитие на ски туризма. Този посланик вече си замина, но ние се зарадвахме, когато на последният форум по туризма премиерът и зам. министърът на туризма повтори същите неща пред международен форум. Но за съжаление отново се повтарят думите на много автори, че има голям разрив между думи и дела. Защото към същият този премиер ние отправихме писмо, според нас достатъчно добре обосноваващо, опасността за НП Пирин. По старият бюрократичен тип отговор не се получи, а след време се получи реакция от МОСВ, т.е., че нищо нова не сме казали. Но срещите, които сме имали тук, в подкрепа на това, което говори Андрей Ковачев аз си позволих да прочета няколко извадки от ОВОС-а, на която се базира решението, един от ОВОСИ-те. Цитирам по памет: “Прокарването на съответната писта ще съдейства за повишаване устойчивостта на ландшафта”. Аз и ръкоплясках на този цитат, използвам го в лекциите си пред студенти, надявам се да го използвам и в момент, в който съм пред българско радио или телевизия.

Но продължавам по-нататък. Тъжното е, че в прехода се създава недопустим монополизъм на МОС, опасен монополизъм, защото те се издържат от нашите данъчни вноски.те трябва да представляват българския народ като държавни служители и т.н. А се оказва, че това, което те решават, никой не може да го оспорва. За съжаление, аз понеже се опитвам малко да се занимавам с икономика и управление на околната среда, исках да видя как процедира Върховният административен съд (ВАС). Г-н Коджабашев, като добър юрист ми обясни, че те не приемат разглеждане по същество, т.е. разглеждат само процедурни закононарушения. Следователно това, което г-н Божинов и неговите подчинени и неговите съколеги от МОСВ решат, е последната инстанция на българското право.

Аз много уважавам г-н Божинов и неговите колеги, но се много страхувам от такъв монополизъм, защото знам, че този монополизъм е опасен. А поради това, че известни години бях научен секретар на Националният комитет на ЮНЕСКО по програмата човекът и биосферата, и когато г-н Жеко Спридонов упорито подготвяше обосновките на НП Пирин, бяхме в една сграда. Просто ме боли, когато съществени достижения за България могат да бъдат поставени на рискова база. Ако чуете и някои подробности за икономическите фактори за това, че строителството в защитена територия е по-евтино, отколкото в горска територия и някои ви разкажат бързината, с която се движеха преписките между отделни министерство и министерски съвет, ще видите, че тези наши опасения не са съвсем без основания, а когато прочетох и становищата на изтъкнатите учени Раев, Берон и от института по ботаника, които вероятно вие ще чуете, аз още веднъж се убедих, че нашите действия са били целесъобразни, затова ние много разчитаме на вас.

Тома Белев, Сдружение “Зелени Балкани”:

Както организацията и аз лично водя дела срещу МОСВ и МС за решенията им, свързани със ски-зоната в гр. Банско. С настоящето експозе искам да запозная тук присъстващите с  липсата на логика в развитието на ски-зона в района на гр. Банско. С проблема на ски-зоната се занимавам от 1985 г. и мога спокойно да обясня, например, скоростта, с която се настаняват нови видове в уникалната екосистема на Пирин, благодарение на просичането на тази ски-зона. Ред години съм обикалял пистите кв.м по кв.м, за да го изследвам. Съжалявам, че в момента е зима и вие няма да можете да видите естественото състояние на тези ски-писти.

Разпространението на родералите и оголването то тревна покривка на големи площи, ерозионните процеси, които тръгват постоянно в определени чувствителни зони. Не знам дали хората тук имат карта, с която може някой да проследи безумието на тези строежи. Ако има някой, който иска да показва мога да предоставя една. Активното строителство на ски-зоната започва през 1966 г., където се разрешава проучването на ски-писта Тодорка-Икрище. Следващата година се оказа, че ски-пистата е построена, само че не в Тодорка-Икрище, а в Тодорка-Шилигарника.