НУЛЕВИ ОТПАДЪЦИ

Джим Мотавали

(Продължава от бр. 50)

В доклад, наречен “Богатство за отпадъци”, Неправителствената мрежа за рециклиране (GRRN) е документирала 15 различни субсидии, които директно облагодетелстват 3 индустрии – горското стопанство, добивът на петрол и рудодобивът – чиито продукти директно конкурират рециклирани материали. “Не е необходимо да си голям учен, за да проумееш, че общественото субсидиране за добива на сурови материали прави рециклирането неконкурентно способно,” казва Шийхан.

ЕВРОПА ВОДИ

През 1996 г. Президентският съвет по устойчиво развитие препоръча на американския бизнес да се придържа към т.нар. “разширена отговорност на производителя”. Приоритетите са значително по-различни в Европа, където разширената отговорност на производителя в много случаи е определена със закон. Разликата между двете концепции е достатъчно голяма, за да минат през нея много камиони с отпадъци. Администрацията на Клинтън считаше отпадъците за споделена отговорност между правителство, индустрия и консуматори. В Европа, бремето пада върху компаниите, които ги произвеждат.

По някакъв начин, доброволни усилия като кампанията на Sony в Минесота са усилия за недопускане на правителствени програми като тези в Европа. “Европейските програми не винаги са икономически ефективни”, казва Марк Смол, вицепрезидент на Sony в областта околна среда, здраве и безопасност. “Ние се опитваме да стартираме програма, която ще има екологичен и икономически смисъл”. Вътрешен документ на Sony, попаднал на журналисти през миналия декември, детайлизира усилията на компанията да “обезвреди” усилията за прокарване на закони за рециклиране на електроника.

Когато Германия прие през 1991 г. своята Наредба за опаковките, това беше стъпка в непозната територия. Според Бет Фишбейн от групата INFORM Inc. законът “прехвърля разходите за събиране, сортиране и рециклиране на използвани опаковки от общинските власти към частната индустрия”, революционна политика, която “изпрати шокови вълни по целия свят, които отекват и до днес”.

Отпадъците от опаковки възлизат на около една трета (по тегло) и една втора (по обем) от всички отпадъци, изхвърляни в сметищата на Германия. Ето защо това беше първата засегната категория, въпреки че се планират инициативи за електрониката и превозните средства. Германската криза за място в сметищата – споделен проблем за много други европейски страни – направи това радикално решение, не само необходимо, но и политически оправдано.

Законът за опаковките изиска депозити върху опаковането и вземане/приемане обратно от разпространителите/търговците (система, подобна на законите за бутилките в 10 американски щата), но предостави възможност на производителите да проектират собствени програми за рециклиране. И индустрията го направи, създавайки Duales System Deutchland, която добави втори контейнер за отпадъци от опаковките към германските домакинства. Опаковките, носещи вече известното лого “Зелена точка”, се събират, сортират и рециклират, като разходите за това се поемат от производителите.

В доклада си от 1998 г. написан за Pollution Prevention Review, Фишбейн докладва, че през първите си четири години, програмата е намалила консумацията на опаковки в Германия с един милион тона. За да избегнат високи по-нататъшни разходи, производителите олекотиха опаковките си, премахнаха ненужното опаковане (като кутии в кутии) и започнаха да предлагат своите продукти в по-концентрирани форми. Въпреки че е невъзможно да се направи директно сравнение, за същия период количеството на опаковките в САЩ нарасна с 13%.

Въпреки своя успех, програмата “Зелена точка” попадна под критиката на някои еколози поради факта, че е движена от корпоративния сектор и индустриални групи, които твърдят, че тя е твърде скъпа за постигнатите резултати и не е необходима. Европейската организация за опаковане и околна среда, търговска бизнес-организация, заяви, че “идеята за растящата планина от опаковъчни отпадъци в действителност е мит”. В началните години на програмата, без съмнение тя възстановяваше прекалено много отпадъци за германската система за рециклиране. Това даде основание на критиците да твърдят, че Германия просто изнася проблемите си. Тези оплаквания скоро бяха опровергани с осигуряването на по-голям местен капацитет за рециклиране.

“Зелената точка” бе разпространена в 15 страни-членки на Европейския Съюз (ЕС) през 1994 г. с приемането на не толкова строгата Директива за опаковките и бяха стартирани много програми. В Англия, например, екологичните агенции регистрираха 4 500 бизнеса, всеки от които преработва повече от 50 тона отпадъци годишно. Вариации на “Зелената точка” възникнаха по целия свят, включвайки програми в Полша, Унгария, Корея, Тайван и Япония. Във Финландия, например, Законът за опазване на околната среда от 1997 г. постави цели за повторна употреба и рециклиране на 82% от отпадъците от опаковките и да предотврати образуването на още 6% отпадъци през 2001 г. В Аржентина е предложен закон, според който всеки неподлежащ на повторна употреба или рециклиране отпадък ще бъде класифицирана като “опасен отпадък”.

За световен лидер във въвеждането на нулеви отпадъци може да се счита Нова Зеландия, която през 1999 г. стартира национален пилотен проект за мащабно намаляване на отпадъците на регионално равнище. Националният Тръст за нулеви отпадъци получи невероятен отговор. Проектиран за участието на 10 области, до средата на 2000 г. в проекта се бяха включили 25, всяка от които финансирана с грант от 25 000 новозеландски долара. Според Уорън Сноу, довереник на тръста, значително намаляване на отпадъците вече е отчетено в цялата страна. Областта Опотики казва, че е намалила депонирането на отпадъци от 10 000 тона до 3 500 тона годишно и очаква да възстанови 80% от битовите отпадъци до кроя на годината. През втората половина на 2000 г, шест магазина в Оукланд получиха статут на нулеви отпадъци и вече нямат нужда от посочване на сметища в разрешителните си. В един от случите, купувачите на обувки в The Warehouse помолиха снабдителите да спрат пълненето на обувките с хартия, като това доведе до намаляване на отпадъчния поток на магазина с 15 %. “Нова Зеландия има история от неща, правени преди останалата част от света”, казва Сноу. “Това беше първата страна в света, която даде на жените право на гласуване, първата държава с национална политика без ядрена енергия и е на път да бъде страна без отпадъци.”

Рециклирането на електроника и превозни средства бележи напредък и в други страни. В Холандия, закон от 1999 г. изисква компютри, електрически уредии друго оборудване да бъдат приемани обратно от производителите им. Италия изисква приемане на старите хладилници от 1997 г. и работи по регулации за други уреди. Програма на Норвегия, приета през 1999 г, има амбициозни подобни цели. Същото е положението с японски закон за електрическите уреди, влизащ в сила през тази година.

ЕС също разработва законодателство за превозни средства с изтекъл живот и си поставя за цел постигането на 85% степен на рециклиране до 2005 г. Според описанието на Фишбейн, собствениците на коли ще трябва да притежават “сертификат за дерегистрация”, потвърждаващ, че техните превозни средства са били легално рециклирани.

ДЪЛЪГ ПЪТ

Всеки, който чете този списък от международни постижения, би се удивил колко са изостанали САЩ. Но ситуацията може скоро да се промени поради значителните усилия, насочени към колосалната задача за намаляване на отпадъчния поток на Америка – засега най-големия в света на глава от населението. САЩ, с 5% от населението на света, потребяват 25% от неговите ресурси. През 1997 г. американците изхвърлиха 430 милиарда поунда отпадъци или 1600 паунда за всеки мъж, жена или дете. Докладът на GRRN “Прахосничество и рециклиране в САЩ, 2000” показва, че за периода 1990-1997 г. пластмасовите опаковки са нараснали пет пъти по-бързо по тегло, отколкото пластмасата, възстановена за рециклиране. Според Пол Хоукън, 94% от материалите, използвани средно за производството на един продукт в САЩ, се изхвърлят, преди той да достигне търговската мрежа.

Ясно е, че рециклирането само по себе си не може значително да намали тази планина от отпадъци. Бренда Плат от Института за местно самоуправление във Вашингтон казва, че ключът е да спрем да мислим за отпадъците като за проблем и да започнем да мислима за тях като за ефикасна възможност – от отпадъци към богатство. “Свидетели сме на рекордни програми за намаление на отпадъците на местно ниво”, казва тя. “Някои общности, като Сиатъл и Сан Хосе,  постигнаха 65% намаление.”

Един от ключовите фактори е компостирането. Питър Андерсън, председател на политическата група на Националната коалиция за рециклиране, казва че 15% от отпадъчния поток на САЩ е храна и други 35% са невъзстановима хартия, като опаковки за бърза храна, пропити с мазнина. ”Всичко това може да бъде компостирано и ако го разделим от сухия отпадък и го извадим от сметищата, ще бъдем на половината път към нулевите отпадъци.”

Бренда Плат е напълно съгласна. “Трябва да извадим органиката от отпадъчния поток. И това не значи само падналите листа, но и всичко останало, което изхвърляме целогодишно. Ако се ограничим само с вестниците, бутилките и алуминиевите кутии, ние се обръщаме към 15% от отпадъчния поток. Трябва да отидем отвъд това, включвайки неща като маслени филтри или текстил.” Много общности са постигнали драматични спестявания чрез простата система за остойностяване на единиците отпадъци, които изхвърлят, позната като “плащаш колкото изхвърляш”. Плат твърди, че крайният резултат от подобно мислене може и да не бъде нулеви отпадъци, но ще бъде твърде близко до тях.

Намаляването при източника може да бъде изключително икономически ефективно. Според Плат, постигането на степени на рециклиране над 50-60% може да бъде скъпо, но в действителност общностите могат да спестяват пари, намалявайки отпадъците при източника. “Те всъщност започват да намаляват боклука дотолкова, че могат да намалят събирането на отпадъците и да прехвърлят свободния персонал за рециклиране – вече няма нужда от две паралелни служби.” Плат е съавтор на доклад, който заключва, че сортирането и обработката на рециклируеми отпадъци предлага 10 пъти повече работни места от депонирането и изгарянето.

Някои от новите идеи прибавят напълно нови измерения към фрасата “намали, използвай повторно, рециклирай.” Гари Лиз е един от привържениците на парковете за възстановяване на ресурсите, няколко от които бяха създадени в Калифорния. Идеята е да се създадат централни места с мощности за рециклиране, компостиране и повторна употреба, заедно с производство и търговия. Целта е да се позволи на обществото постоянно да възстановява стойност/ценност от отпадъците, докато в същото време пазарува стоки, направени от същите отпадъци. Като индустриални паркове, различни бизнеси могат да споделят пространство, управление, оборудване, поддръжка и дори разходи за реклама.

В Бъркли, Калифорния, бивша фабрика за стоманени тръби е трансформирана в 2,2 акров демонстрационен проект за повторна употреба, наречен Urban Ore, включващ подразделения за търговия със строителни материали, изкуства и оборудване за медиите, както и универсален магазин. Urban Ore се надява да прибави допълнителни бизнеси, които ще възстановяват и осъвременяват стари компютри, ще правят плотове от рециклирано стъкло и уникални предмети от отпадъчни метали.

“Днес използваме много неефикасно нашите материали”, казва Лиз. “Можем да произведем 100 пъти повече продукти със същите ресурси, ако разглеждаме цялата система на холистична основа.” Лиз цитира многобройни инициативи за нулеви отпадъци, които вече са стартирали в компании като Xerox, Hewlett-Packard и Fetzer Vineyards. Ето и някои индустриални примери:

-          Компанията за производство на принтери Epson от Орегон рециклира 90% от материалите си;

-          Винарните Fetzer от Калифорния са намалии отпадъчния си поток през последните седем години и са си поставили за цел нулеви отпадъци през 2009 г. Компанията компостира 11 куб. метра корк и 10 000 тона гроздово семе всяка година;

-          Mad River Brewery от Блулейк, Калифорния, отклонява 98% от своите отпадъци от сметищата, което оставя отпадъци, достатъчни да напълнят два 340-литрови контейнера на седмица. През 1998 г. усилията за намаляване на отпадъците са спестили на компанията повече от $35 000;

-          Компанията Pilsbury от Минесота преработва 96% от отпадъците си, като си е поставила за цел да постигне 100%. През 1999 г. компанията е рециклирала и употребила повторно количество хартия, достатъчно да спаси от изсичане 200 000 дървета, спестявайки 310 милиона литра вода и 48 милиона киловата електричество;

-          Компанията Ксерокс, базирана в Рочестър, Ню Йорк, е възприела Завод без отпадъци за свой идеал. Това още не е постигнато, но степента на рециклиране на компанията по целия свят достигна 88%, спестявайки на Ксерокс $45 милиона.

Има още десетки примери. Lowell Paul Diary от Грийли, Колорадо, продава мляко в бутилки за многократна употреба. Collins & Aikman, производители на килими от Далтън, Джорджия, на практика постигнаха нулеви отпадъци за сметищата през 1998 г. докато компанията увеличи производството си с 300% (без да увеличава употребата на енергия). Компютърната компания Amadhl Corporation от Санта Клара, Калифорния, е постигнала преработка на 90% от отпадъците си от 1990 г. насам. Забраната за депониране набира сила с решението на Масачузетс да забрани изхвърлянето на катодно-лъчеви тръби на сметищата си (Ню Джърси също обмисля подобна забрана). До 2010 г. Масачузетс иска да намали твърдите битови отпадъци на щата със 70%.

23 щата забраниха изхвърлянето на фермерски отпадъци (от двора) на сметищата си, 32 щата отказват да приемат гуми и 16 щата забраняват големи уреди. Общината Сан Диего в Калифорния забранява изхвърлянето на материали, които могат да бъдат рециклирани. Според Нулеви отпадъци Америка (НОА), “Целите за рециклиране не спират изхвърлянето на отпадъци. Рециклируеми отпадъци могат да свършат в сметища или инсинератори, ако няма местна забрана за изхвърляне.”

Лин Ландес от Пенсилвания, основателка и директор на НОА, е страстен привърженик на забраните за изхвърляне и според нея, повече забрани щяха да бъдат ефективни, ако федералното правителство си вършеше работата. Като пример за това, Ландес посочва провала на Агенцията за опазване на околната среда (АООС) да наложи Закона за депониране на твърди отпадъци т 1976 г, който изисква всички щати да разработят индивидуални планове за намаляване на отпадъците и рециклиране. Въпреки че крайният срок за това е бил 1980 г. много щати изобщо не са разработили планове. Законът не е бил прилаган след 1987 г. когато администрацията на Рейгън прекрати неговото финансиране. Ландес отбелязва, че дори и без финансиране, законът все още е в сила и АООС може да бъде съдена във федералния съд за пренебрегването му.

Законите за бутилките не са нова идея, но те остават високо ефективен законодателен подход за намаляване на бъркотията в сметищата. Орегон беше първият щат, въвел паричен депозит за бутилки и алуминиеви кутии през 1970, а най-скорошният е Калифорния – през 1986 г. Оттогава, въпреки че някои градове за сами са подели тази инициатива (като Колумбия, Мисури), броят на законите за бутилки бе замразен на 10, въпреки факта, че те са изключително ефективни.

Според Института за рециклиране на контейнери (ИРК) в щатите, приели депозита, 80% от бутилките се рециклират, докато в останалите цифрата е едва 40%. “Контейнерите за напитки представляват 5% от отпадъчния поток и посредством закони за бутилките можем да ги сведем до нула”, казва Пат Франклин, изпълнителен директир на ИРК. “Ако прибавим депозити в 19 други области, една за всеки 5%, ще се доближим до целта за нулеви отпадъци”.

Както отбелязва Шийхан, 55% от всички рециклирани контейнери идват от 10-те щата със закони за бутилките.Според него, сепарирането на отпадъците не гарантира, че бутилките и алуминиевите кутийки ще бъдат рециклирани, тъй като голяма част от тях са замърсени. “Законите за бутилките дават на хората финансова инициатива да рециклират и контейнерите, събрани в центровете за изкупуване са чисти и имат по-висока пазарна стойност”, казва Шийхан.

Защо повече щати не приеха закони за бутилките? Причината е в невероятната лобираща мощ на питейната индустрия, която използва солидно финансираната от нея организация “Да запазим Америка красива”, за да лобира против законите за бутилките.

Индустрията също така създава и неправителствени организации, които да водят битките й на местно равнище. В областта  Вашингтон, например, група на питейната индустрия, наречена “Комитет за чиста столица”, похарчи рекордните $ 2,3 милиона, за да убеди гласоподавателите, че предложеният закон за бутилките ще доведе до скрити данъци, по-високи цени за консуматорите и загуба на работни места. Законът, подкрепян от 70% от избирателите преди стартирането на индустриалната пропаганда, бе тотално отхвърлен само с 10% привърженици след това.

Тъй като корпоративна Америка все повече цени “зеления” имидж, тя вече не се бори открито с екологични инициативи, въпреки че задкулисните машинации на корпорациите са значителни. Те до този момент успешно избягват отговорноста за отпадъците от опаковките, борят се със законите за бутилките и ревниво пазят правото си да замърсяват по най-различни начини. В същото време, тези корпорации се оказаха крайно уязвими от засрамващи ги медийни кампании, които показват вълка в агнешка кожа. И доста активисти атакуват местата за натиск, създавайки делото за нулеви отпадъци в Америка.