Хората трябва да участват в решаването на важните за тях въпроси

От есента на 2000 г по инициатива на кметовете на общините от Златишко-Пирдопската котловина започна проект за изготвяне на обща програма за устойчиво развитие. Проектът се реализира със съдействието на фондация ТАЙМ Екопроекти и подкрепата на Демократичната комисия на Посолството на САЩ. Заглавието на проекта е Програма Местен Дневен Ред 21 и целта му е да се изготви стратегически план за съвместно развитие на всички общини от региона. Планът ще бъде базиран на реална информация за наличните ресурси в общините и анализ на възможните насоки за тяхното най-добро използване. Като част от проекта бе извършено и социологическо проучване, което да даде представа за общественото мнение и възгледи за перспективите за развитие на региона.

Как протече целия процес на вземане на интервютата?

Влизам в къщата на интервюирания, представям се кой съм, но понеже аз провеждах интервюта в едно село, където съм роден, повечето ме познават. Влизам, представям се, казвам какво се иска от тях, какво представлява анкетата и какъв е нейния смисъл, какви ще бъдат проблемите по които ще им бъдат задавани въпроси. Обяснявам, че отговорите са лесни, че става общо взето бързо, хората се съгласяват, влизаме и започваме, това е.

Имахте ли някакви затруднения?

Затруднения имаше главно, когато трябваше даден въпрос да бъде обяснен на възрастен човек, защото те са много далече от по-голямата част от тази материя, не от всичко, но от повечето, и затова анкетата отнемаше повече време. С младите хора нямаше никакви проблеми. Някои от тях живеят с тези проблеми и те са им ясни. Затова естествено и работата вървеше с по-бързо с тях. На някои места интервютата ставаха за три пъти по-малко време, отколкото средното интервю с възрастен човек.

Колко бе средната продължителност на едно интервю?

Средно около двадесет минути, но понякога и значително повече.

Според вас въпросникът за интервюто обхващаше ли всички проблеми, които би трябвало да се разглеждат при такъв тип проучване?

Въпросникът беше много подробен, дори според мен прекалено подробен. Защо? Защото някои хора не знаеха нищо за района, например за община Пирдоп. Те бяха донякъде запознати с проблемите на селото си, но нищо не можеха да кажат за района.

Откъде мислите, че идва тази липса на информация и незаинтересованост към проблемите на региона?

Мисля, че това е главно поради заседналия живот на хората. Става въпрос предимно за пенсионерите, но дори и някои млади идват тук само на пазар, рядко се виждат дори и с приятели тука, липсва им мобилност като тази в големия град.

Има ли според вас достатъчно информация за проблемите на региона, която да идва от вестници, телевизия и др. медии?

Да, без телевизор човек не срещнах и такива са ми впечатленията. Сега, за вестници впечатленията ми са, че почти всички четат някакви вестници, много хора четат и местните, Регион и Камбана, те са един вид, ако може да се изразя така, клюкарски вестници, които отразяват проблемите на района. Хората не се интересуват толкова от неизвестните теми и личности от големия град, които нямат пряко отношение към тяхното всекидневие. Те се интересуват от проблемите на познати хора.

Според Вас лично как могат проблемите на района да се обобщят най-кратко?

Това са главно социални проблеми и проблеми на опазване на околната среда. Предприятията замърсяват активно района тук от петдесет години насам, а безработицата рязко нарасна през последните години и народът рязко обедня, това се вижда навсякъде, където влезете. Във всеки един дом това си личи, набива се в погледа.

Според Вас как трябва да се търси решението на тези проблеми?

Според мен трябва да се увеличат субсидиите за отделните общини, защото парите не достигат за много неща. Общината просто няма пари, а оттам идват и проблемите с местното самоуправление. Повечето хора са посочили неспособност на управляващите, тяхното неумение да решават проблемите. Тази неспособност идва от липсата на пари, а не че управляващите са толкова некадърни.

Според Вас осигуряването на нужните ресурси не е ли част от работата по управлението?

Разбира се, че е част, но те не могат да решат всичко със собствени средства. Данъчните постъпления от предприятията рязко намаляха, част от тях са приватизирани. Това не е държавното предприятие, което едва ли не беше втора майка, ако така мога да се изразя. То изграждаше обществените сгради, читалищата, тука всичко е направено от МДК, когато беше държавно. Сега кой да ги прави? Така е и в другите населени места. Намалява печалбата, намалява финансовия резултат на предприятията оттам намаляват данъчните постъпления в общината и тя не може да посрещне разходите си. По улиците има ужасни дупки, хората това го казват и в анкетата, инфраструктурата е ужасна, а това води до други проблеми. Общо взето проблемите са навързани един за друг като членчета на една верига.

Според Вас има ли някаква възможност за развитие на района въз основа на собствените ресурси?

Да, има възможност за развитие на района, защото тук има много образовани хора. За съжаление обаче, голяма част от тях нямат работа и мислят за търсене на работа в чужбина, защото тук е невъзможно да се реализират. Има много полезни изкопаеми, има развита индустрия още от времето на социализма, разбирате ли, това е една голяма предпоставка за развитие на този район. Има определено поле за развитие и за селско стопанство, специфично за планински райони, но общо взето, района може да има хубав поминък и в момента той е много по-добре от много други райони в България. Казвам много по-добре, въпреки че положението се влоши рязко след 1995 г.

Какъв ефект очаквате да има приватизацията на предприятията в дългосрочен план - за добро ли е или не е за добро?

Ами, това не е еднозначен въпрос. За добро е за едни, защото на работа остават хора, които получават по-добро заплащане, но други отиват на улицата. А това са хора, които имат семейство и деца. Оттам настъпва рязко обедняване.

А как мислите че е по-добре: предприятията да плащат добре на по-малко работници или всички да се водят на някаква работа с мизерно заплащане по стария начин?

В никакъв случай не бива да е по стария начин, това е абсолютна отживелица и всъщност е скрита безработица. Необходимо е предприятията да имат оптимален брой хора, но да има някаква възможност и за другите. Много е важно те да се стимулират да развиват собствената си инициатива: гражданска, икономическа и всякаква, за да се развива района, а оттам и хората, и да се предотврати обезлюдяването. Тук обезлюдяването е много силно.

Каква е ролята на общинските власти в създаването на тези допълнителни възможности, какви средства имат те да стимулират развитието на личната инициатива на гражданите?

Общинските власти не разполагат с много средства, но мисля че те не винаги правят това, което е в прерогативите и в пълномощията им било поради липса на инициатива, било поради пречки от страна на заинтересовани страни. Не мога да посоча конкретни примери, но това са общите ми впечатления.

Социологическото проучване, в което сега участвахте, е част от проект Програма за устойчиво развитие Местен дневен ред 21. Той стартира по инициатива на кметовете на местните общини и целта му е да се набере реална информация за състоянието и перспективите за развитие на региона. Следващата стъпка е набелязването на цялостен план за устойчиво развитие въз основа на събраната информация. Каква е личната Ви оценка за проекта Местен дневен ред 21?

Проектът е хубав като замисъл и като начин на изпълнение, но повечето хора (може би около 70% от интервюираните от мен) не вярват, че ще бъде направено нещо реално. Хората не вярват, че нещо може да се подобри и да има реални положителни последствия за тях. Лично според мен проектът е хубав, но управляващите на местно и национално ниво трябва да предприемат конкретни действия, за да бъде усетена промяна. Някои неща зависят от националния бюджет, но това не оправдава местните администрации.

Според вас местните администрации успяват ли да си сътрудничат със собствениците на приватизираните вече предприятия? Опитват ли се да работят конструктивно по най-добрия за населението начин?

Да, доколкото знам, те правят такива опити, но те не винаги са успешни, защото частните предприятия естествено преследват своите интереси.

Какво трябва да очакват местните администрации от собствениците на приватизирани предприятия?

Те може да искат определена сума пари за реализация на общински проекти. Какво може да иска кмета на общината, освен средства? Може да иска оказване на някаква помощ или съдействие за решаване на някакъв инфраструктурен проблем, защото заводите разполагат с необходимата техника. Иначе общината трябва да плати за всичко от собствения си джоб.

А според вас не е ли възможно помощта от предприятията да бъде насочена в по-стратегическа посока: например, лобиране на национално или международно ниво?

Това има смисъл, обаче в България не е развито. За да се осъществи такъв тип сътрудничество, тези схеми трябва да бъдат отработвани много пъти, а тук този опит лисва. На това хората тепърва трябва да се учат.

Вие бяхте един от анкетьорите, които трябваше да проучат общественото мнение относно местните проблеми и възможните начини за решаването им. Каква е Вашата оценка за личното Ви участие в проекта?

Доволен съм от участието си на този етап. Извърших четиридесет и четири интервюта, което изискваше доста обикаляне и срещи с хора. Смятам, че добре се справих с възложената ми задача и в бъдеще бих взел участие и в други подобни проекти.

Имат ли бъдеще проекти, осъществявани в резултат на гражданската инициатива и кой трябва да бъде движеща сила в тяхното осъществяване?

Такива проекти имат бъдеще, но все още малко хора са дорасли до тези идеи, такова е впечатлението ми от интервютата. Но е неоспоримо, че единствения начин да се променят нещата е всеки да поеме своята отговорност. Гражданите могат сами да бъдат двигател на промените и конструктивното им участие в решаването на местните проблеми съвместно с администрациите може само да улесни работата на всички. Хората трябва сами да осъзнаят, че те живеят в тези градове и че е необходимо те да участват в решаването на важните за тях въпроси.

ТАЙМ

България - местен дневен ред 21 век

Хората трябва да участват в решаването на важните за тях въпроси

Шеста конференция на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата - СОР6

Заповед на МОСВ за ограничаване на ползването на водите