Случаят "Пирин" - МИСИЯТА НА ЮНЕСКО

България беше посетена от мисия на Конвенцията на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство, за да се запознае с проекта за изграждане на нови ски писти на територията на Национален парк Пирин  и свързаните с това заплахите за парка. Пирин е един от 17-те Европейски, и един от двата български, обекта, включени в Списъка на световното природно наследство. Мисията  се състоя по официална покана на Министерство на околната среда и водите и продължи от 11 до 15 февруари 2002 г. В нея участваха господин Робърт Милн, от Комитета по Световно наследство и господин Герхард Хайс, от Световния съюз за защита на природата (IUCN).

Резултатът от мисията ще бъде доклад на двамата експерти, който те ще внесат за разглеждане на следващата сесия на комитета на конвенцията, която ще се състои през юни т.г.

На 12.02.2002 господин Милн и господин Хайс се срещнаха с представители на организации, които бяха ангажирани с кампанията “Спасете Пирин”. През следващите два дни те посетиха съществуващите писти в местността Шилигарника на Пирин, срещнаха се с кмета на Банско и министъра на околната среда и водите.

СРЕЩА ЗА ПИРИН В МОСВ

12.02.2002 г.

Христо Божинов:

Знаете повода на нашето събиране, свързан с консервационното състояние на Националният Парк Пирин. Вие сте дълбоко в нещата, знаете, че ще говорим за евентуални последствия върху биологичното разнообразие на парка след изпълнение на дейностите, включени в,  нека го наричаме не ТУП, а да наричаме плана за ски-зона с център град Банско. Проблемът далеч надхвърли национални граници, защото знаете, че НП Пирин е обект на световното културно и природно наследство.

В тази връзка правителството е поканило мисия от ЮНЕСКО и от IUCN, които да се срещат в България с правителствени чиновници, с неправителствени организации, учени, да посетят на място НП Пирин , да се запознаят с неговата невероятна красота и по съвест да отсъдят за евентуалните заплахи за този безценен природен паметник.

Аз предлагам дневен ред и да бъде в две точки:

Уважаемият г-н Милн да представи накратко основните цели на мисията. Естествено, преди което да представи състава на делегацията и след това всички присъстващи да имат думата за въпроси един към друг, имам предвид вие към мисията – мисията към вас.

Робърт Милн (превод):

Казвам се Робърт Милн и съм тук по покана на вашето правителство. Избран съм от ЮНЕСКО като техен представител на тази среща, основано на моята научна квалификация и големия ми опит в проблемите на природното и културно наследство, свързано още с първата среща на комитета, създал тази конвенция през 1971 г. Аз съм от САЩ и ги представлявам на всички срещи, свързани с конвенцията и от 1992 г. съм председател на комисията. А също така съм съветник към ЮНЕСКО  и също така имах удоволствието през 80-те години да работя с вашето правителство по въпросите за Сребърна. И отново аз съм много щастлив, че мога да се присъединя към вас, макар и за този кратък период и много добре разбирам, че  за всички тези въпроси това е наистина много кратко време.

Нека се върнем към конвенцията сама по себе си. Моля ви нека запознатите с конвенцията да вдигнат ръцете си – чудесно. Тогава вие ще разберете, че в рамките на тази Конвенция интересите на този комитет за опазване на световно културното и природно наследство, в който членуват 21 страни. Тогава вие знаете защо в нашите отговорности влиза това да вземем активно отношение по въпросите, повдигнати от вас по отношение на Пирин.  И на последната среща на комитета през декември в Хелзинки той оторизира тази мисия да дойде в България в отговор на поканата, отправена от министъра, която е отправена на 12.09.2001 г. В това писмо министърът на околната среда и водите отговори на ЮНЕСКО и описа накратко целите на плана за икономическо развитие и информира за процедурите, предприети от МОСВ и изрази позицията на МОСВ по отношение на възможното въздействие на този проект върху парка и неговите природни ценности.

Съществува един документ от 1983 г., където точно са описани за какви природни и културни ценности става въпрос относно Пирин. По това време предложената за номинация територия е около 27 000 ха, която представя Пирин като територия с висок ендемизъм, специфичен център на видообразуване и територия с изключително висока стойност на ландшафтите. Комитетът, официалният орган, който оценява тези предложения. Като специалисти с богат опит в полеви условия, ние много добре знаем, че могат да настъпят някои промени с течение на времето, развитието на дадена страна и в частност развитието на национални проекти в или извън защитена територия; също така знаем, че могат да съществуват недостатъчен капацитет и недостатъчни възможности за правилно управление; необходимост да се интегрират различните видове собственост; промени в законодателството и ако се случват такива неща комитетът може да реагира по два специфични начина.

Първият случай е тогава, когато някои промени от гореизброените вече са се случили и да оценим тяхното значение за бъдещето тяхното въздействие в моменти по какъв начин, ако има негативно въздействие, то може да бъде избегнато. Или пък на потенциални планове, които биха довели до токива негативни въздействия. И в двата случая комитетът в рамките на своите препоръки и възможности трябва да определи дали това и вече някаква съществуваща заплаха или това е само една потенциална заплаха. И в зависимост от това какво решение вземе и как оцени тази заплаха комитетът има правото да премести тази територия в списъка на застрашените територии включени в списъка на световното културно и природно наследство. Всички правителства са уведомени за тази процедура, тя им е била известна тогава, когато са подписвали конвенцията. Ето затова целта на тази мисия на ЮНЕСКО, всъщност на  IUCN е свързана с това да се събере информация, това е една информационна мисия. Ние не сме оторизирани да взимаме решения, ние сме оторизирани само да предадем информацията на останалите членове на комисията и да ги посъветваме да изразим нашето становище. Затова, това, което можем да направим тук е като колеги да си задаваме въпроси и да размишляваме заедно и остава само да кажа нека да започнем.

Ние сме много впечатлени, много благодарни на правителството на България за поканата към тази мисия, въпреки че предварително знаехме, че ще има някои разногласия и може би тези разногласия ще останат такива и до края на седмицата и това е наша работа професионално да отразим ситуацията и да отправим препоръки към комитета.

Христо Божинов:

Благодарим ви мистър Милн. Уважаеми дами и господа, давам ви думата за изказвания и въпроси, като единствената ми  молба е, когато правите изказвания или задавате въпрос, да съобщавате вашето име, защото нямахме време да се представим.

Александър Коджабашев:

Представител съм на ЕС “Деметра”, едно от сдруженията, които организирано с представяне на становища и отнасяне въпроса до съда води борба срещу планирано строителство на ски-писти в НП “Пирин”. Затова, съображенията, които ще изложа са в областта на правото, те са правни съображения. По квалификацията на г-н Милн това са заплахи, които са потенциални според нас за биологичното разнообразие не само на територията на НП Пирин, но и за територията на други защитени територии от национално значение. Основното противоречие, което виждаме с националната служба за защита на природата (НСЗП) и с МОСВ това е по тълкуването на чл. 21, т. 1 от Закона за защитените територии, копие от английския превод на този закон ще предоставя на нашите гости.

Става дума за това дали законът, сегашното съществуващо законодателство допускат строителство на спортни съоръжения, каквито са ски-пистите на територията на НП. Вие ще се запознаете с тълкуването, с текста и сами ще можете да прецените дали сега съществуващият закон предвижда възможност за строителство на ски-писти. Неофициалното становище на НСЗП е, че ски-пистите са съоръжения за нуждите на управлението на парка, но това становище на нас ни се струва нелепо, затова защото на първо място, и това е факт, Пирин все още няма изработен и одобрен план на управление. и на второ място спортните съоръжения са отделно споменати в текста на чл. 21, т. 1 и по тази логика не могат да бъдат съоръжения за нуждите на управлението на парка. В некоректното прилагане на този текст ние виждаме заплаха не само конкретно за Пирин, но и за останалите защитени територии от национално значение.

На второ място възражението ни е, че за въпросният план беше направена ОВОС без целият доклад, в неговата цялост, да бъде подложен на обществено обсъждане. Многократно това нарушение беше заявявано, беше обръщано внимание на МОСВ, но очевидно че нашите възражения не са били оценени, защото практиката в това отношение продължава с други доклади по ОВОС не само с ОВОС-а за плана на НП “Пирин”. Имаме друга неофициална информация и това е третото нещо, за което бих искал да обърна внимание е, че въпреки изискването в решението за ОВОС да не се увеличава легловата база в  рамките на НП вече е постъпило такова искане от инвеститора  и, че НСЗП не е взела категорично становище да откаже на инвеститора увеличение на легловата база. В това ние виждаме текуща заплаха, свързана с експанзия на строителството и човешкото присъствие на територията на НП.

На четвърто и последно място от моето изложение е факт, че в момента има обжалвани пред съда решения за ОВОС на отделните писти. Нашето безпокойство е, че преди да влязат в сила решенията за ОВОС е възможно започване на строителство и идването на вашата мисия е удобен повод да повдигнем този въпрос и да поискаме да разберем какво би било становището на НСЗП ако един такъв казус, стартиране строителството на територията на НП при не влезли в сила решения по ОВОС бъде представен и се случи в идващите топли месеци.

Тъй като повдигнатите от мен въпроси засягат не само факти, които биха били от значение за вашата мисия, но и становищата на МОСВ и по-конкретно на НСЗП ние много бихме желали, независимо дали това ще стане в рамките на последващата среща или в рамките на един последващ контакт да разберем конкретното становище на правителството относно повдигнатите факти за тази цел понеже думите летят, но писаното остава съм подготвил текстовете, извадките от Закона за защитените територии и Закона за опазване на околната среда, както и написаните въпроси, които зададох накратко, които въпроси предоставям на вашето внимание като копие от въпросите на английски и на български, предоставям и на г-н Божинов, който съобразно своето желание може да отговори сега, по-късно, а може и да реши и да не взема становище, но ние живо се интересуваме действително какво мисли директорът на НСЗП  по повдигнатите въпроси. Благодаря.

 

Андрей Ковачев, Сдружение за дива природа “Балкани”:

Нашето дружество също така води съдебни спорове с МОСВ в съда и като дружество, и като личности. Бих искал да засегна два такива въпроса, които касаят това, което се случи в миналото, свързано с приемането на ... (Balkani Wildlife Societyg).

Първо искам да засегна  процедурата по ОВОС. Тази процедура е призвана да служи за отправна точка, върху която да се прецени дали един проект ще има въздействие върху околната среда или не. Вероятно, когато вие получавате информация за такъв проект на вас ви се пише, че има една отлично преминала процедура по ОВОС и всичко е много добре. Жалко, че докладите по ОВОС за НП Пирин вероятно ги няма на английски. В противен случай, точно поради тази причина аз ще се опитам да направя някои коментари, които съжалявам не бихте могли вие самите да проверите.

Ако погледнете обема на докладите по ОВОС той въобще не е малък, ще кажете, че вътре има много информация. Когато, обаче, прочетете за какво става дума ще бъдете учудени от това, което има вътре. Например, би следвало да се очаква, че авторите ще са направили една добра литературна справка, ще са направили някакви полеви проучвания, за да могат в крайна сметка да посочат един списък от видове, срещащи се в района. И действително, когато отворите докладите по ОВОС там има някакви списъци с видове. Странното, обаче, е, че никъде не се посочва откъде се получава този списък, каква литература е ползвана, кога са установени, по какъв начин – нищо! И се появяват много често в тези списъци странни видове, които никога не са се появявали там. А пък други видове, които се срещат там и са с високо консервационно значение – липсват.

Второто нещо, което човек очаква е да види консервационната значимост на тези видове, посочена ясно в тези списъци. Странно защо, обаче, в почти всички документи в докладите по ОВОС единствено фигурира “Червена книга на РБългария” и Закон за защита на природата и нито едно от международните. Следващото нещо, което човек би очаквал да види това е оценка за сегашното състояние на тези видове, евентуални антропогенни заплахи за тези видове на тази територия, ако мога да уточня не само на проекта, но и на сегашното състояние на инфраструктурите, и на бъдещите. И оценка, основана на някакви елементарни проучвания. Колко учудващо е човек да забележи, че нито в един от докладите по ОВОС такива проучвания – няма. И макар, че няма такива проучвания авторите имат смелостта да дават становища за това какво ще е въздействието на съответните предвидени дейности.

Следващото нещо, което бихме очаквали е, че когато те дават своите оценки те ще ги съобразят с действащите закони в страната, включително и на такива като Бернската конвенция. Странно е, защо , обаче, нито един от авторите по никакъв начин не разглежда, който и да било законодателен акт в своите доклади по ОВОС с малки изключения. Като пример мога да ви кажа, че нито един от авторите на докладите по ОВОС  не е споменал, че горите от смърч и бяла мура са включени в Приложение 6 на Бернската конвенция.

И най-накрая бихме следвали да очакваме, че след общественото обсъждане, когато всички тези неща са казани, тези факти ще бъдат допълнени в доклада по ОВОС. Но това не се случва, а МОСВ щастливо взима решение въз основа на този доклад по ОВОС, което при това е положително. Искам също така да кажа, че този случай не е единствен в докладите по ОВОС, може да се каже, че това е цялостната практика в процедурата по ОВОС в България. И директно отправям отговорността затова  в МОСВ.

Случаят с Пирин е един от много ясните примери, който показва, че процедурата по ОВОС не може да гарантира опазването на биологичното разнообразие, включително и в такива места като НП Пирин. Но в този случай има нещо по-специфично – тук става дума за строеж на нови ски-писти в НП. Това действително ще е прецедент след приемането на новия Закон за защитените територии и не само, че не съответства, но това е прецедент за пръв път след неговото приемане такова нещо на НП да се случи. И за съжаление може да се очаква, че като следствие от този случай могат да се появят претенции за строеж на нови писти на много други места. Едно от тези места е пак НП Пирин. Освен в Банско ски писти има и на Добринище, действащи. Желание за градеж на ски писти имат и в Разлог в района на резерват Баеви дупки, Джинджирица. Град Сандански иска изцяло нов комплекс на територията на НП Пирин.

Ако този проект мине в този вид, има опасност в най-скоро време НП Пирин и други НП просто да изчезнат като такива в реалността, в истинския живот. Фактически имаме в момента решаващия момент, в който ще се разбере дали МОСВ ще допусне прецедент, който да отвори духа от бутилката. За съжаление политиката на министерството не е много чиста в това отношение, не знам дали господата знаят, че части от НП Пирин бяха изключени по време на обявяването му съгласно новия закон  само защото там има писта. И това не е в района на Банско, в друго място над Разлог. И вероятно комитетът не е бил уведомен да това действие. Така че се радвам да ви го съобщя. И според мен това най-вече един лавинообразен процес, който трябва да бъде спрян. Благодаря.

Ради Радев, Сдружение “Екофорум”:

Участвахме в подкрепата на акцията, която провеждаха няколко НПО. Искам да изтъкна на първо място, че в целия този спор като че ли недостатъчно се разбра, че става въпрос и за различие в моралните ценности. И в различие4 за днешните грешно изчислени икономически интереси за отделен инвеститор или заблудено селище и дългосрочните интереси на страната, на региона, на света. И затова ние много разчитахме, обръщайки се към ЮНЕСКО и IUCN, че ще разберат основанията за нашите безпокойства.

Тъжно ни е, че чужди посланици, живели дълго в България – английският посланик, например, публично съветва правителството да прецени стратегиите си за туризма. Да насочи повече внимание към екотуризма, селският туризъм вместо към бързо развитие на ски туризма. Този посланик вече си замина, но ние се зарадвахме, когато на последният форум по туризма премиерът и зам. министърът на туризма повтори същите неща пред международен форум. Но за съжаление отново се повтарят думите на много автори, че има голям разрив между думи и дела. Защото към същият този премиер ние отправихме писмо, според нас достатъчно добре обосноваващо, опасността за НП Пирин. По старият бюрократичен тип отговор не се получи, а след време се получи реакция от МОСВ, т.е., че нищо нова не сме казали. Но срещите, които сме имали тук, в подкрепа на това, което говори Андрей Ковачев аз си позволих да прочета няколко извадки от ОВОС-а, на която се базира решението, един от ОВОСИ-те. Цитирам по памет: “Прокарването на съответната писта ще съдейства за повишаване устойчивостта на ландшафта”. Аз и ръкоплясках на този цитат, използвам го в лекциите си пред студенти, надявам се да го използвам и в момент, в който съм пред българско радио или телевизия.

Но продължавам по-нататък. Тъжното е, че в прехода се създава недопустим монополизъм на МОС, опасен монополизъм, защото те се издържат от нашите данъчни вноски.те трябва да представляват българския народ като държавни служители и т.н. А се оказва, че това, което те решават, никой не може да го оспорва. За съжаление, аз понеже се опитвам малко да се занимавам с икономика и управление на околната среда, исках да видя как процедира Върховният административен съд (ВАС). Г-н Коджабашев, като добър юрист ми обясни, че те не приемат разглеждане по същество, т.е. разглеждат само процедурни закононарушения. Следователно това, което г-н Божинов и неговите подчинени и неговите съколеги от МОСВ решат, е последната инстанция на българското право.

Аз много уважавам г-н Божинов и неговите колеги, но се много страхувам от такъв монополизъм, защото знам, че този монополизъм е опасен. А поради това, че известни години бях научен секретар на Националният комитет на ЮНЕСКО по програмата човекът и биосферата, и когато г-н Жеко Спридонов упорито подготвяше обосновките на НП Пирин, бяхме в една сграда. Просто ме боли, когато съществени достижения за България могат да бъдат поставени на рискова база. Ако чуете и някои подробности за икономическите фактори за това, че строителството в защитена територия е по-евтино, отколкото в горска територия и някои ви разкажат бързината, с която се движеха преписките между отделни министерство и министерски съвет, ще видите, че тези наши опасения не са съвсем без основания, а когато прочетох и становищата на изтъкнатите учени Раев, Берон и от института по ботаника, които вероятно вие ще чуете, аз още веднъж се убедих, че нашите действия са били целесъобразни, затова ние много разчитаме на вас.

Тома Белев, Сдружение “Зелени Балкани”:

Както организацията и аз лично водя дела срещу МОСВ и МС за решенията им, свързани със ски-зоната в гр. Банско. С настоящето експозе искам да запозная тук присъстващите с  липсата на логика в развитието на ски-зона в района на гр. Банско. С проблема на ски-зоната се занимавам от 1985 г. и мога спокойно да обясня, например, скоростта, с която се настаняват нови видове в уникалната екосистема на Пирин, благодарение на просичането на тази ски-зона. Ред години съм обикалял пистите кв.м по кв.м, за да го изследвам. Съжалявам, че в момента е зима и вие няма да можете да видите естественото състояние на тези ски-писти.

Разпространението на родералите и оголването то тревна покривка на големи площи, ерозионните процеси, които тръгват постоянно в определени чувствителни зони. Не знам дали хората тук имат карта, с която може някой да проследи безумието на тези строежи. Ако има някой, който иска да показва мога да предоставя една. Активното строителство на ски-зоната започва през 1966 г., където се разрешава проучването на ски-писта Тодорка-Икрище. Следващата година се оказа, че ски-пистата е построена, само че не в Тодорка-Икрище, а в Тодорка-Шилигарника.