НУЛЕВИ ОТПАДЪЦИ

Джим Мотавали

На 18.10. 2000 г. най-колоритният губернатор, Джес Вентура от Минесота, обяви радикална нова програма за намаляване отпадъчния поток на щата. Той заяви, че Sony Electronics се е съгласила през следващите 5 години да финансира програма за приемане за рециклиране всички стари продукти на компанията, които се намират в потребителите от щата.

Въпреки че Минесота, за разлика от Масачузетс не е забранила изхвърлянето на телевизионни и компютърни катодни лъчеви тръби (КЛТ) на сметищата си, Тони Хейнолт от държавната Агенция за екологично съдействие смята, че несъмнено старата електроника трябва да бъде извадена от отпадъчния поток. “КЛТ са основният източник на олово в потока от битови отпадъци”, казва той. По време на едногодишна програма, приключила миналата година, в Минесота са рециклирани близо 600 тона употребявана електроника.

Програмата на Sony, която през 2001 г. се разпространи в още 5 щата, е първата от този тип в САЩ. Но такива примери за Разширена Отговорност на Производителя (РОП) са нещо нормално в Европа, където концепцията за законово задължаване на производителите да поемат отговорност за създадените от тях отпадъци вече има стабилна основа. За определена група природозащитници, доброволната инициатива на Sony е първият от много успехи, които предвиждат в развитието на национална стратегия за нулеви отпадъци. Изразът не трябва да се приема буквално, а като цел, която поставя акцент върху намаляването на отпадъците вместо върху тяхното управление.

Рециклирането е най-любимата екологична практика на Америка – 100 милиона американци го правят всеки ден – но докато в много области имаше драматичен успех, като цяло нивата на рециклирането леко спаднаха. Впечатляващи 53% от пластмасовите бутилки за сода бяха рециклирани през 1999 г, но само 35.6% през 1998 г. И така: защо природозащитниците са толкова дълбоко убедени? Защото те вярват, че намаляването на отпадъчния поток до “малка струйка” е от полза за всички, дори и за онези корпорации, които толкова много се оплакват от бремето на рециклирането. Президентът на Sony, Фуджио Нишида, показа значителна далновидност, когато заяви: “Вземането обратно и рециклирането на продуктите помага на Sony да проектира бъдещи уреди, които са по-евтини за производство и помагат да спестяваме нашите ценни природни ресурси. Това е печеливша за всички ситуация”.

“Какво трябва да целим след 2000-та година?” пита Гари Лиз, консултант по нулеви отпадъци от Калифорния. “Трябва ли да спрем при 35% или 50% рециклиране, като построим сметища и инсинератори, за да се справим с останалите ни отпадъци? Или ще продължим да надграждаме върху огромния успех от миналото десетилетие и ще работим за елиминиране на отпадъците при техния източник?”

МОЩЕН ТЛАСЪК

Като концепция, нулевите отпадъци изминаха дълъг път за много кратко време. Според Ерик Ломбарди, изпълнителен директор на Boulder, много успешна програма за рециклиране в Колорадо, сегашното движение за нулеви отпадъци в САЩ е израснало от горещи дискусии в началото на 90-те години в Националната Коалиция за рециклиране. “Половината от групата оцени стойността на европейския РОП модел, а другата половина – не,” каза Ломбарди. “Ние бихме казали, че корпорациите трябва да използват 25% рециклиран материал в техните продукти и те биха отговорили, че това няма да е икономически оправдано. В крайна сметка решихме, че коалициите не са най-доброто място, за да успееш наистина да направиш нещо.”

Този опит директно доведе до формирането на Неправителствената мрежа за рециклиране (GRRN), която да поведе американското движение за нулеви отпадъци. “Нуждаехме се от група, която няма да бъде сплашена, която да бъде свободна да разгърне кампания”, казва Ломбарди. И GRRN прави точно това. Националният координатор на групата, Бил Шийхан, поведе мрежата в продължителна и ефективна кампания срещу Кока-Кола, която не можа да спази обещанията си от 1990 г. за използване на 25% рециклиран материал в пластмасовите си бутилки. Компанията беше съгласна да използва 10% рециклиран материал в една четвърт от бутилките си, което общо възлизаше на 2.5% докато не капитулира под натиска на кампанията.

По-нататъшният натиск върху Кока-Кола и Пепси дойде от група социално отговорни инвеститори, като Walden Asset Management и As You Sow Foundation. В края на ноември акционерите подписаха резолюция, настояваща компаниите не само да използват 25% рециклиран материал в бутилките си, но и да подкрепят програми, целящи постигането на рециклиране на 80% от техните контейнери (съдове?) за напитки (две трети от които в момента се изхвърлят).

“Концепцията за нулеви отпадъци предизвиква парадигмата, че можем безопасно да управляваме отпадъците си посредством сметища и инсинератори,” казва Шийхан. “Всички елементи от системата за нулеви отпадъци са налице, остава само да ги съберем заедно. Ние вярваме, че някои обществени служители ще вземат парчетата и ще започнат да ги свързват.”

Един град, който изглежда го прави, е Сиатъл, който през 1998 година прие нулевите отпадъци като водещ принцип в плана си за управление на твърдите отпадъци. “Този принцип изисква управление на ресурсите вместо управление на отпадъците”, заяви градът в резолюция, “съхраняването на природните ресурси, чрез предотвратяване образуването на отпадъци и рециклиране; превръщането на изхвърлени ресурси в нови работни места и нови продукти, вместо в боклук; подкрепата на материали и продукти, които са трайни и отхвърлянето на продукти и материали, които могат да се превърнат единствено в отпадък след тяхната употреба.” Два окръга в Калифорния възприеха цели за нулеви отпадъци, както и окръг Карборо в Северна Каролина.

В кръговете, занимаващи се с твърди отпадъци, нараства убеждението, че конвенционалното рециклиране вече е постигнало това, което може да бъде постигнато без фундаментални обществени промени. “Общности като Сиатъл и Минеаполис изразходиха много ресурси и достигнаха тавана при около 60% степен на рециклиране,” казва Шийхан. “Да направиш повече е много трудно, като основните бариери са липсата на отговорност на производителя и субсидирането на прахосничеството”.