БИОДИЗЕЛЪТ - АЛТЕРНАТИВА НА ИЗКОПАЕМИТЕ ГОРИВА

Суджата Рао

Преди 8 години Мартин Стийли, чистач на прозорци от Манчестър, видял нещо, което променило живота му. Докато търкал прозорците на високо разположени апартаменти, той забелязал контейнери с използвано олио, струпани в двора на един ресторант.

Гледката накарала Стийли да се замисли дали нещо полезно може да се направи с мазнината, предназначена за сметището. Това била първата му стъпка в странния и чуден свят на биодизела – гориво, произведено от растителни, животински или рециклирани мазнини.

Днес, 42-годишният Стийли е един от растящата общност привърженици на биодизела във Великобритания. Неговото червено Волво се движи с гориво, приготвено в собствения му двор от употребявани мазнини, които получава от местни заведения за бързо хранене.

“Красотата е в това, че дизелът с органичен произход притежава също толкова енергия, колкото този с минерален произход и съществува достатъчно възобновяема енергия за нашите нужди”, казва Стийли. Той произвежда бидизел на партиди до 250 литра със собствен апарат, който е усъвършенствал през годините.

Привържениците на биодизела твърдят, че той е решение за недостига на гориво, замърсяването, глобалното затопляне и различни фермерски проблеми. Според тях, секторът за производство на новото гориво ще прерасне в индустрия за милиарди долари през следващите 5 години.

За производството на биодизел, мазнините се смесват с алкохол в химическа реакция, водеща до образуването на “мастни кисели метилови естери”, известни като “биодизел”, когато се използват за гориво.

 ОБНАДЕЖДАВАЩ НАПРЕДЪК

В Чешир, ученият Стифън Уиттейкър работи по стартирането на първата голяма фабрика за биодизел във Великобритания, с капацитет от 250 000 литра на седмица.

Използвайки собствената формула на Уиттейкър, неговата фирма Ebony Solutions произвежда 20 000 литра екологично чисто гориво на седмица от използвано олио, предоставяно от фирма за азиатски храни. От юни, еко-дизелът на Уиттейкър ще се продава в няколко бензиностанции, като целта е броят им да достигне 500 до 1 година.

“Не мисля, че биодизелът напълно ще замести петролния дизел, но мисля, че в скоро време биогоривото ще има голям дял в европейския дизел”, каза Уиттейкър, добавяйки че повечето видове биодизел не изискват модификации в двигателя.

Въпреки неговите предимства и известния напредък в Германия и Франция, биодизелът все още формира твърде малък процент от европейската консумация на дизел. Поради почти пълната липса на комерсиално производство, Великобритания сериозно изостава от останалите страни в Европа.

 

МНОГОСТРАННИ ПОЛЗИ

 

Според Британската асоциация за биогорива и мазнини (BABFO) биодизелът е решение на много от световните проблеми и може да задоволи до 10% от нуждите на Великобритания от гориво. Според асоциацията, заместването на един тон конвенционален дизел с биодизел спестява 3 тона въглероден диоксид, намалявайки емисиите от парникови газове с 55%.

“Той е безопасно биоразградим, много по-добър по отношение емисиите на парникови газове, отколкото изкопаемите горива, предлага начин за рециклиране на отпадните мазнини, намалява въглерода при изгарянето и произвежда по-малко локални атмосферни замърсители, отколкото изкопаемите горива”, каза Питър Клери, председател на BABFO.

“Еко-дизелът има по-висока калоричност в сравнение с петролния дизел”, добавя Уиттейкър. “Той изгаря по-чисто, следователно се произвежда повече мощност и по-малко топлина от двигателя. Биодизелът също може да помогне да изчистим сметищата с включването на повече корпорации в акцията. Веригата от супермаркети ASDA, например, се зае да трансформира 138 000 литра пилешки отпадъци и мазнини за готвене от кланниците си в биодизел за своите камиони за доставки.

“Великобритания произвежда 50-90 милиона литра отпадъчни мазнини за готвене годишно. Ужасно разхищение на ресурси е просто да ги изпратиш в сметищата или да ги излееш в мивката”, заяви пред Ройтерс Ян Боуълс, екологичен мениджър на ASDA.

Биодизелът в Европа днес представлява индустрия за $ 500 милиона, като консултантската агенция Фрост&Съливан предсказва нарастване до $ 2,4 милиарда с годишни продажби от 4,5 милиона тона до 2007 г.

Анализите показват, че липсата на данъчни инициативи спират британската биодизел индустрия. В Германия, където биодизелът се радва на нулево облагане, 600 000 тона от горивото се произвеждат годишно, докато Франция произвежда 275 000 тона. За разлика от тях, във Великобритания няма почти никакво комерсиално производство, тъй като според Фрост&Съливан “производството на биодизел във Великобритания все още се разглежда като някакъв домакински процес, извършван в задния двор”.

 

ПРИНОСЪТ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

 

Според председателат на BABFO, г-н Клери, данъчни инициативи могат да позволят на Великобритания да произвежда да 3,5 милиона тона биодизел годишно до 2010 г. чрез събиране на отпадъчните мазнини и разширяване на продукцията от слънчогледово семе, което става все по-популярно в Европа.

Според него е налице потенциал Великобритания да отдели 500 000 хектара за отглеждане на селскостопански култури за производство на биодизел през следващите 5 години. Добивът е между 1.25 и 2 тона растително масло на хектар.

“Това ще даде на фермерите контрол върху суровината, а 10% от нашето гориво, идващо от фермите ни, ще позволи да разнообразим енергийните си източници”, казва Клери.

Въпреки че петролните компании все още трябва сериозно да инвестират в биодизела, много компании, особено в Скандинавия и Германия вече разпространяват марки биодизел чрез своите мрежи от бензиностанции.

Биодизелът може би не е най-доброто решение за световните енергийни проблеми. Противниците му твърдят, че горивото по-лесно замръзва и автомобилите могат да имат повече проблеми със запалването при студено време. Според тях, в зависимост от начина му на въвеждане, биодизелът може да причини повишаване на цените и, за разлика от петролния дизел, той може да бъде използван само в срок до една година след производството.

Най-големият проблем обаче е свързан с факта, че биодизелът все още не може да бъде конкурентоспособен без финансова подкрепа от държавата. “Ако говорим за милиони тонове, това означава солидни инвестиции от правителствата”, казва г-н МакМанус. “Това от своя страна означава значителни суми от изгубени данъчни приходи”.

Но анализите показват, че е въпрос на време биологично произведено гориво да може да се продава навсякъде по бензиностанциите, тъй като политическата воля нараства и все повече гориво се произвежда от слънчогледово семе с комерсиална цел.

“Няма технологични бариери пред употребата на биодизел. Това е гориво за днес и близкото бъдеще, преди времето, когато технологии като горивните клетки ще могат да се развият и да станат жизнени”, каза МакМанус.