БЪЛГАРИЯ - МЕСТЕН ДНЕВЕН РЕД 21 ВЕК

(Белин Моллов, Сдружение “Дневен ред –21 век”)

Въведение:

В Програмата за по-нататъшно изпълнение на Дневен Ред 21 век на Специалната сесия на Генералната асамблея (Втора среща на най-високо равнище по проблемите на Земята - “Рио + 5”) в Ню Йорк, 1997 г. се казва че “до 2002 година всички страни трябва да изготвят национални стратегии за устойчиво развитие, които отразяват приноса и отговорностите на всички заинтересовани сектори от обществото” (§24).

От 1997 година насам, принципите за устойчиво развитие заемат централно място в Договора на Европейския Съюз, и държавите които се стремят да се присъединят към него трябва да ги приложат към своята цялостна политика и законова уредба.

Отчита се, че съществената част от световния Дневен ред за устойчиво развитие трябва да се изпълнява на местно равнище, чрез местни програми Дневен Ред 21 век, защото той по същество представлява предписания за промените в начина, по който живеят хората, а как живеят хората е по-скоро въпрос на това, което става в общините, отколкото на това, което става в държавите или континентите. Местното равнище е това, на което хората могат по-лесно да бъдат ангажирани в делата на общността, насочени към устойчивото развитие. Същевременно трябва да се отбележи, че процеса на местно ниво не би бил успешен без подкрепата на национално и международно ниво.

Сегашно състояние

У нас освен “Местен Дневен ред 21 век”, местните инициативи за устойчиво развитие се наричат още Устойчиви Градове, Градове на Здравето, или Устойчиви Общности. Проекти в тази насока се осъществяват в редица общини – Велико Търново, Бургас, Кърджали, Пазарджик, Белоградчик, Русе, Велинград, Асеновград и др. Главните действащи лица в тези инициативи са местните власти, НПО, асоциациите на общините, бизнес организации и международни програми.

Едни от най-успешните и цялостно приложени практики в тази насока са пилотните проекти “Стратегия за устойчиво развитие” в общините Велинград и Асеновград, финансирани от ПРООН по програмата “Възможности - 21 век”. Натрупаният опит през последните близо 3 години спомогна да се определят някои общовалидни фактори за успешно планиране на “Местен Дневен Ред 21 век.” Те включват:

• Осъществяване на широки консултации с групи от общността - НПО, бизнеса, държавни институции, професионални сдружения и организации, за да се създаде споделена визия за развитието на общината и да се формулират предложения и приоритети за конкретни действия;
• Ангажиране на всички засегнати и заинтересовани обществени групи в създаването на един координиращ орган – общинска “Комисия за устойчиво развитие”, който да обсъжда и приема общинската “Стратегия за устойчиво развитие” и да следи за изпълнението на приетия пран за действие;
• Определяне и оценка на местните нужди и приоритети в областта на икономиката, социалната сфера, инфраструктурите, околната среда, земеползването и устройството на територията и местното самоуправление с осигуряване на широко обществено участие;
• Определяне на процедури за проследяване и отчитане, включващи местни индикатори, които регистрират напредъка и позволяват на участниците да изискват отговорност един от друг към плана за действие.
• Осъществяване на демонстрационни проекти, свързани с местните приоритети за устойчиво развитие, които онагледяват пред обществеността идеите и възможностите на реализиране на стратегията.

Опитът показва, че процесът на изготвяне на “Местен Дневен Ред - 21 век” може да се стартира по инициатива, както на местните власти, така и на неправителствени организации или от обществени групи. Във всички случаи, обаче, е необходимо достатъчно време, упорство и търпение, за да се създаде доверие между партньорите, както между самите групи,участващи в процеса, така и между групите и местните власти.

Разделите, които се съдържат в “Местния Дневен Ред - 21 век” зависят от местните нужди и условия. Същевременно, чрез сътрудничество между местното, регионалното и националното управление, дневният ред може да се съобрази с политиката на всички други равнища. Такива партньорства могат да се използват, например, за да се изготвят насоки за местната енергийна политика, опазването на околната среда или планирането на транспорта, основани на националните планове.

Положителни изводи и резултати

1. Стратегическото планиране на местно ниво е важен инструмент на управлението. Процесът на създаване на “Местен Дневен - Ред 21 век” представлява ефективен подход за осъществяване на устойчиво развитие на общинско ниво. Подкрепянето на този процес облекчава сложното планиране на национално равнище, като същевременно автоматично осигурява обществена подкрепа. Важно е да се отбележи, че процесите на планиране на местно, регионално и национално ниво трябва да вървят успоредно. Не може да се очаква, че регионалният и националният планове ще се разработят, след като бъдат готови общинските планове, нито обратното – общинските планове ще трябва да очакват указанията на плановете от по-високо йерархично ниво. Обменът на информация в процеса на планирането е изключително важен, за да се поставят точните цели и задачи за развитие на съответните нива и да се формулират конкретните проекти.
2. Програмите за Местен Дневен Ред 21 век, изготвени с участието на различни неправителствени организации, осигуряват обществената подкрепа към общинската политиката, създадена в резултат на това сътрудничество. В замяна на своето открито отношение и политическа воля да се работи на основата на партньорство, общинските власти получават доверие, което им е жизнено необходимо за ефективното управление. Този принцип на прозрачност и сътрудничество между властите и обществеността в разработването на плановете с пълна сила важи за регионалното и националното ниво на управление.
3. Процесите на изготвяне на Местен Дневен Ред 21 век дават възможност за развитие на двойно печеливши стратегии. В резултат на това може да се създадат партньорства между обществен и частен сектор, вертикално коопериране в икономическите сектори или по-добро използване на икономическия потенциал на един град, община или област.
4. Програмата Местен Дневен Ред 21 век утвърждава разбирателството и стабилността в отношенията между различните социални и етнически групи в обществото. Местният Дневен Ред 21 век отчита какво е социалното развитие в общността и се насочва главно към осигуряване на добър живот за всички групи, включително и към непривилегированите.
5. Подкрепата на стратегиите за устойчиво развитие е подкрепа за предоставяне на чиста околна среда и подходящи условия за живот на следващите поколения.
6. Наличието на общинска Стратегия за устойчиво развитие е важна предпоставка за успешно разработване и кандидатстване с проекти за финансиране от вътрешни и външни инвеститори. Всеки един проект, аргументиран с целите и задачите на общинската стратегия за устойчиво развитие и с широката подкрепа на общественото мнение е много по добре защитим пред евентуалните финансиращи организации.

Основни препятствия

Основните препятствия в процеса на създаване и прилагане на Стратегиите за устойчиво развитие са:

1. Липсата на достатъчен капацитет в общинските власти за разработване и ефективно изпълнение на Програмата Местен Дневен Ред 21 век. От една страна Законът им предоставя отговорности по въпроси на образованието, здравеопазването, управлението на отпадъците, водоснабдяването, опазването на околната среда, градоустройство, обществените услуги и транспортната политика, но същевременно те не разполагат с необходимите финанси или общински приходи, които да им позволят да заплатят за тези дейности. Съществуват и други начини за финансиране на инвестиции освен от държавните ресурси, но те изискват квалификация, управленчески възможности и умения, които в повечето случаи липсват на общините.
2. Липсата на инициатива и контрол над собствените дела, пред които са изправени общините, се дължи на голямата зависимост от държавната субсидия, слабата квалификация на местните кадри, остарялото мислене и недоверието към възможностите на гражданския сектор.
3. Друга пречка за успеха на Местния Дневен Ред 21 век е липсата на разбиране за проблемите на околната среда (добра екологична култура) у гражданите. В процеси, които се развиват отдолу нагоре, първата предпоставка за успех е наличието на държавна програма за образование за околна среда и информационни кампании, които подчертават връзката между икономическа дейност, производство, потребление и околна среда.
4. Важен проблем е липсата на обществено достъпна информация за състоянието на системите в общината и за възможностите на тяхното развитие.
5. Друг важен проблем е липсата на ясна национална политика по проблемите на устойчивото развитие (особено в областта на енергетиката, транспорта и опазването на околната среда) След приемането на последните закони в тази област и особено на Закона за регионалното развитие и опита от последната година в разработването на регионалните планове за развитие, този проблем започва да се преодолява.
6. Програмата Местен Дневен Ред 21 век е процес, който може да спомогне за развитието на по-изостанали райони и общини. Все още няма правителствена политика, която да подкрепи местните инициативи със специално внимание към такива региони и градове във формата на субсидии и програми за инвестиране в инфраструктурата. Тази липса обезкуражава инициаторите на местно ниво и постигнатите от тях резултати, докато трае чуждото финансиране, не са устойчиви.
7. Липсата на качествен контрол по отношение приложението на законите от страна на държавните институции също е пречка в процеса на подготовката и прилагането на “Местен дневен ред – 21 век”. Ако една местна работна група прояви инициатива за възстановяване на щетите от замърсяване на околната среда, но правителството не санкционира причините за замърсяването и ако местната управа няма власт да действа, инициативата остава безрезултатна, а групата демотивирана в своята дейност.
8. Някои подходи в държавната политика имат отрицателен ефект по отношение на устойчивото развитие и практически пречат на местните усилия в тази насока. Такава неустойчива политика включва субсидии, подпомагащи дейности, които причиняват замърсяване, като например ниски цени на енергията за замърсяващи производства или поддържане използването на химически вещества в селското стопанство.

Опитът на Велинград и Асеновград

Общата визия за бъдещето на всяка от двете пилотни общини е формулирана в резултат на множество срещи и дискусии с представители на обществеността и местната власт. Хората се стремят към едно бъдеще, където природните богатства, с които щедро са надарена общините (климат, гори, минерални води, селскостопанска земя ...) ще бъдат използвани по най-разумен и ефективен начин, за осигуряване на благоденствието и просперитета на всички жители. За тях основните цели на устойчивото развитие са:

• оживяване на растежа и промяна в неговото качество;
• удовлетворяване на съществуващите потребности от работни места, енергия, и здравословни условия на живот;
• запазване и увеличение на ресурсната база;
• модернизиране на технологиите и управлението;
• отчитане и съвместяване на екологичните и икономическите изисквания в процеса на вземане на решения;
• опазване на традициите и културно-историческото наследство.

Главните стратегически направления за развитие на всяка от общините са съобразени с нейната специфика, природни богатства и вековни традиции са:

С участието на специалисти от общинската администрация, представители на гражданството, бизнеса и външни експерти беше направен анализ на съществуващо положение и тенденциите в развитието.

Цели на анализа са:

• Да даде количествена и качествена оценка на процесите, явленията и тенденциите през последните години, които до голяма степен обуславят бъдещето развитие;
• Да прецени възможностите на наличния потенциал за социално-икономическо развитие и опазване на околната среда;
• Да дефинира процесите, които не отговарят на изискванията за устойчивото развитие, както и тези, които биха могли да стимулират това развитие.

Очакваните резултати от анализа са:

• Създаване на необходимата актуална база от данни за съществуващото положение, подкрепена с количествена и качествена оценка за параметрите на изследваните общински системи;
• Формулиране на наблюдаваните тенденции в развитието на общината и съпоставянето им с тези в други общини и общо за страната;
• Изводи за причинно-следствените връзки при съществуващите проблеми и формулиране на вариантни възможности за тяхното преодоляване.

Анализът на съществуващото положение и на тенденциите в развитието обхваща следните основни сфери от общинската дейност:

• икономика;
• социална сфера;
• околна среда;
• публичната инфраструктура и публичните услуги;
• устройство на територията и селищна мрежа;
• местно самоуправление и демократизация на обществото.

При формулирането на основните стратегически цели и задачи за устойчиво развитие са съблюдавани следните важни изисквания и предпоставки:

Първо: Стратегията е разработена в съответствие с принципите, постановките и изискванията за “Местен дневен ред на 21 век”. Търсено е съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие с тези за запазване и подобряване качеството на околната среда. Очертани са стратегическите приоритети за:

• развитие на общинската икономика и икономическите отношения;
• социалното развитие и социалните процеси;
• опазване на околната среда;
• увеличаване ролята на местното самоуправление;
• развитие и устройство на населените места.

Второ: Изхождайки от философията, че основното богатство на общината са хората, стратегията е насочена към по-пълно използване на човешкия потенциал и стимулиране на гражданското участие. При нейната подготовката взеха участие представители на общинския съвет, общинската администрация, гражданските организации и бизнес средите на общината. Те формулираха визията, основните общински приоритети и стратегически цели за устойчивото развитие.

Трето: Стратегическите цели визират един по-продължителен период от време, но конкретните стратегически задачи са ограничени в седем годишен период до 2006 г. Този времеви хоризонт съвпада с предвидения в закона за регионално развитие обхват на Националния план за регионално развитие. За този период се разработват и областните стратегии за развитие.

Четвърто: Териториалния обхват на разработката е в административните граници на общината, но при формулирането на целите и задачите са анализирани и отчетени интеграционните връзки и възможностите за коопериране с останалите общини в рамките на областта и Асоциацията на Родопските общини.

Пето: Планът за действие, който конкретизира изпълнението на стратегическите задачи е неразделна част от “Местния дневен ред - 21 век”. В него са формулирани конкретни действия за осъществяване на целите и задачите. Тези действия са обезпечени с отговорен изпълнител и срок, а също така са посочени очакваните резултати от реализацията им и възможните източници за финансиране.

Една от основните отговорности на общинското ръководство е да осигури необходимото финансиране, което да гарантира изпълнението на задачите за устойчивото развитие.

За реализирането на тази изключително важна задача, ръководството на всяка една от пилотните общини се ангажира:

- да участва активно в работата на Националното сдружение на общините и съвместно с представителите на другите местни власти да работи за усъвършенстване на системата за държавно субсидиране;

- да разработи механизми за увеличаването на приходите от местните данъци, като осигури навременното събиране на имуществените и подоходните данъци, тези свързани с опазване на околната среда и други непреки данъци;

- да събира адекватни такси за комуналните и обществени услуги, които общината предоставя на гражданите;

- да приватизира част от местните услуги, за да намали финансовото бреме и да осигури по-добро качество и ефективност в предоставянето им;

- да осъществява партньорство между публичния и частния сектор, като стимулира спонсорирането от страна на частния бизнес на общински програми и проекти и в замяна на това осигурява реклама и маркетинг за неговата дейност;

- да стимулира създаването на смесени предприятия, като запази своя контрол за въздействието върху околната среда;

- да стимулира процеса на приватизация и така да генерира ресурси за устойчивото развитие;

- да осъществява предприемаческа дейност в рамките на закона;

- да осъществява политика и програма за икономии;

- да привлича и партнира с международни финансиращи институции и програми.

- подготовка и квалификация на специалисти;

Друга важна задача, която беше поставена пред общинските ръководство е да се организира дейност по повишаване на екологичното култура на населението и популяризиране принципите на устойчивото развитие.

Мерките, които следва да бъдат предприети са:

- осигуряване на всеобщ достъп до актуална информация;

- включване на учащите се в изследвания за състоянието на околната среда;

- поощряване на всички сектори на обществото към подготовка на кадри по проблемите на устойчивото развитие;

- работа със средствата на масовата информация за участие на населението в обсъждането на проблемите на устойчивото развитие;

- изучаване опита на други общини от страната и чужбина в тази област,

- участие в програми за международно техническо сътрудничество;

- мобилизиране на международните финансови средства и координация на програмите за създаването на местен потенциал.

Необходима подкрепа за Програмата “Местен Дневен Ред 21 век” на национално ниво:

• Да се разработи, приеме и приложи в практиката една “Национална стратегия за устойчиво развитие”. Тази стратегия надхвърля целите и задачите, които си поставя един план за действие за околната среда. Тя трябва осигурява общата рамка за развитие на устойчиво земеделие, транспорт, индустрия, туризъм, енергетика, работна заетост и др. през следващия век. Тази стратегия трябва да включва подкрепа на местни инициативи, кампания за информиране на обществеността за устойчивото развитие и мерки за увеличаване на достъпа до информация и образование за околна среда. Без такава стратегия не би било възможно координиране на местните инициативи и възниква риск от тяхното препокриване и непоследователност.
• Да се приложи на практика принципа на субсидиарността, или прехвърлянето на правото за взимане на решения на възможно най-ниското равнище. Това е водещ принцип за ефективно управление в рамките на Европейския съюз. На общинските власти трябва да се дават не само отговорности, но и достъп до финансиране, насоки за развитие на човешките ресурси и финансите, както и думата за инвестиции, които засягат общността. За тази цел трябва да се установи обща рамка за коопериране и консултации с правителствените органи на държавно и регионално равнище. От особено значение е и осигуряването на рамка за международно (развитие) коопериране на местно равнище, така че големи и малки градове да извлекат полза от обмяната на опит с чуждестранни градове, които работят по Програмата Местен Дневен Ред 21 век.
• Да се популяризират успешните практики и се намерят начини за стимулиране на процеса на обмяна на опит. Такава кампания трябва да включва фонд на разположение на общините, които се залавят да работят по Програма Местен Дневен Ред 21 век, срокове, в които всички общини трябва да са започнали работа по нея, издаването на наръчник или ръководство с информация, примери за добра практика и международни мрежи от общини и програми, които работят за Местен Дневен Ред 21 век.
• Да се работи за премахването на законовите и административни ограничения, които пречат на осъществяване на Местен Дневен Ред 21 век и международното коопериране на местните общности. Такива ограничения съществуват в областта на всяко министерство, така че е необходимо да се активизира и изпълни със съдържание дейността на Националната комисия за устойчиво развитие. Постепенно, този орган трябва са поеме отговорността и да осигури условия, при които националните инвестиционни програми да се ревизират, така че да са насочени към стратегиите и задачите, заложени в плановете за действия по Местен Дневен Ред 21 век.

Институции

Важни институции, които могат да популяризират и стимулират Програмата Местен Дневен Ред 21 век са Националното сдружение на общините в Република България и Регионалните асоциации на общините. Те могат да популяризират Програма Местен Дневен Ред 21 век сред своите общини-членки и да привлекат вниманието на местните власти към ползата от нея. Те могат да изпълняват и различни други роли, като координиране на международното сътрудничество под формата на програми за побратимяване на градове, и участието в международни мрежи като например Градове на здравето (Световна здравна организация) и Кампанията за Устойчиви Градове (Европейски съюз).

Освен асоциациите на общинските власти, важна институция, осигуряваща успешното прилагане на принципите на устойчивото развитие в управлението на всички нива е Националната комисия за устойчиво развитие. Това е обществен орган, който пази общия интерес и проследява националното развитие към устойчивост. За да бъде ефективен, този орган трябва да има ясен мандат и официален законен статут, който да определя неговата роля и отговорности и да го упълномощава за действие. Той би трябвало да се отчита на държавния глава или правителството, а не само на министъра на околната среда. Като механизъм за устойчиво развитие, този орган трябва да включва представители от всички заинтересовани държавни институции, включително и тези, които отговарят за социалната и икономическата политика, както и представители на неправителствени организации, граждански организации университети, научни институти, хора на изкуството, местни власти и икономическия (бизнес) сектор. Основните задачи пред Националната комисия за устойчиво развитие са:

• Да подпомага формулирането на държавна политика за устойчиво развитие и да препоръчва мерки за нейното осъществяване;
• Да утвърждава индикатори за устойчиво развитие;
• Да популяризира Програма Местен Дневен Ред 21 век;
• Да пропагандира случаи на добра практика и добри технологии
• Да предлага подходи за партньорство между заинтересованите страни
• Да подпомага създаването и подкрепянето на национални мрежи от общности, които изпълняват Програма Местен Дневен Ред 21 век.

Местните власти особено се нуждаят от умения за изработване на стратегии, които водят до увеличаване на общинските приходи и финанси.

Освен от възможности за управление на финансите, местните власти се нуждаят и от обучение в планиране с широко обществено участие. Като част от националната кампания за Местен Дневен Ред 21 век, трябва да се обучат “модератори” по обществено участие, които биха могли да подпомогнат процесите на информиране, консултиране и водене на дискусии. Освен към държавните и общинските чиновници, такова обучение по демокрация с широко обществено участие трябва да се включи и в училищните програми, и в програмите за укрепване на гражданското общество, за да може гражданите да знаят как да използват разумно правата си.

Държавната администрация трябва да дава добър пример със своята собствена организация и поведение. Политиката на снабдяване вътре в министерствата и държавните институции трябва да показва предпочитание към продукти, които подпомагат държавната икономика, социалното благо и околната среда. Трябва да се установят системи за управление на околната среда, които да популяризират съхраняването на енергията в държавните сгради. Оценката на влиянието върху околната среда за обществени инвестиционни проекти трябва да се извършва сериозно и задълбочено и при пълна прозрачност пред обществото.

Изисквания от страна на международните документи към които България е поела ангажименти:

1. До 2002 година трябва да се установи добра национална структура за подпомагане на Програма Местен Дневен Ред 21 век, за да се изпълни изискването на Комисията на ООН за околна среда и развитие за съществуването на национална рамка за изпълнение на Дневен Ред 21 век преди Третата среща на най-високо равнище по проблемите на Земята.
2. Трябва да се установят глобални цели за водене на национална кампания за Местен Дневен Ред 21 век и да се премахнат пречките за неговото изпълнение.
3. Да започне приложението на Конвенцията за достъп до информация и участието на обществеността при взимането на решения по въпроси, засягащи околната среда, подписана в Аархус, Дания. и да започне нейното приложение.

Трябва да се изготви национална стратегия за изпълнение на задачите за намаляване на съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата, приети на Конференцията за промените в климата в Киото през 1997 година, като се въвлекат представители от всички равнища на държавното управление, икономическия сектор, НПО и други граждански организации.

България - Местен дневен ред 21 век

Успешно сътрудничество между Министерство на труда и социалната политика, ПРООН и местната власт.

Партньорството между местните власти, НПО и бизвнеса.

Шеста Конференция на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата

екополис
3-ти сектор