“ОТ ДУМИ КЪМ ДЕЛА”

Реч на Крис Патън за устойчивото развитие

На 29.11.2001 г. в Лондон бе проведен Форум за бъдещето, по време на който Крис Патън, Европейски комисионер за външните работи, държа реч за устойчивото развитие. В речта си г-н Патън заяви, че днес фундаменталните въпроси на устойчивоста и равенството изискват степен на международно сътрудничество, различно от всичко, на което светът е бил свидетел след края на Втората Световна Война.

“Инвестициите, които правим в устойчивото развитие са също толкова важна част от нашата глобална сигурност, както и инвестициите, които правим във въоръжените сили”, заяви той. Последиците от 11-ти септември и подготовката за срещата в Йоханесбург* предоставят възможност да направим такава инвестиция. През последните 10 години, Рио-2 на планетата бе определяна като “повяхващо растение в изоставен парник” и това определение стана неоспорима реалност. Според наблюденията на г-н Патън, вече не се счита за лудост да вярваш, че “околната среда (демография, болести, обезлесяване) е най-важното предизвикателство за националната сигурност и международната политика, пред което сме изправени днес”.

До този момент националните и международните действия за посрещане на това предизвикателство са били напълно недостатъчни и отстранени от политическите приоритети, както на богатите, така и на бедните страни. Йоханесбург е описван като “среща за край на всички срещи”. Това би могло да стане единствено ако тя постави началото на нова ера в международното сътрудничество. 11-ти септември ускори нарастващото приемане в международната общност, че за да запазят и утвърдят националните си интереси, страните трябва да обединят своя суверенитет.

“Ако международната политика в миналото се състоеше главно от стремеж да убедим другите да се приравнят към нечии национални интереси, сега е необходимо приравняване целите на всички нации, така че те да са насочени към  общи глобални цели.” Нереалистично е да си представяме, че нациите ще се обединят безрезервно, за да се справят с основни причини за тероризма, като наличието на унизителна бедност и нарастващото напрежение за достъп до редки ресурси. Но сега е налице много по-широко разбиране, че “борбата срещу тероризма трябва да бъде многостранна и да се води на много фронтове” и че тази борба трябва да ангажира всеки.

Г-н Патън обръща внимание върху комфорта от растящите доказателства, че правителствата и обществото са партньори в посрещането на тези предизвикателства: “това, което повечето протестиращи искат е глобализация, но глобализация от различен вид”. Те искат институциите да регулират пазарите, обръщайки се към нужди, на които пазарите не служат сами по себе си. Корпоративното добро гражданство вече не е лукс за големия бизнес, а още по-малко - коленичене. Напротив, “въпросите за екологична и социална отговорност са станали отговор от фирми, желаещи да поддържат позицията си в свят, където техните активности са внимателно наблюдавани от всички видове кампанийни групи”. Светът е свидетел на нови форми на сътрудничество между бизнес, правителства, международни и неправителствени организации, базирано на “широко партньорство, а не на тясна конфронтаця”.

Крис Патън вярва, че стратегията на Европейския съюз за устойчиво развитие ще следва четири принципни насоки:

§    Заздравяване на финансови и търговски системи, за да могат по-добре спазват общи ангажименти като опазването на околната среда;

§    Дейности, които да направят търговията ефективен инструмент за растеж в бедните страни, също както и в богатите;

§    Разгръщането на повече и по-добре насочено сътрудничество за развитие;

§    Продължаване на ходове от развиващите се страни за постигане на надеждно и ефективно правителствено управление.

Според г-н Патън, съзвучието в политиката на национално и международно ниво ще има централна роля в този процес. Въпросите за търговията и финансовата стабилност трябва да бъдат също такава част от Йоханесбург, както здравето, околната среда и бедността бяха част от дневния ред на срещата в Доха. Политиките на богатите страни в области като земеделските субсидии не трябва да “прибавят олио към стълба, който бедните нации трябва да изкачат”.

Устойчивото развитие е за това как да спечелим мир, а не война, но за да бъде спечелена тази победа, думите трябва да бъдат последвани от дела – и това винаги е трудната част!

 

*През 2002 г. в Йоханесбург ще бъде проведе Втората среща за устойчивото развитие на планетата, след Рио’92.