ЕКОПОЛИС

ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ
Замърсяването на околната среда и негативните последици върху човешкото здраве.

Инесса Димитрова

  В много от малките населени места подземните води са контаминирани с нитрати, а в определени селища на най-интензивните селскостопански райони съдържанието им надхвърля два и повече пъти допустимите 50 мг/л. Най-съществено е замърсяването на подземните води в равнинните полета на Централна, Югоизточна и Северна България. Необременени с нитрати са водите в районите от планинските части на Западна и Южна България и по-ограничените планински територии от централната част на страната и крайречната Дунавска тераса.

  Проведените у нас скринингови изследвания сред “рискови” групи (кърмачета и малки деца) в райони с високо нитратно съдържание във водите (Старозагорски, Пазарджишки, Ямболски и Бургаски региони) по отношение нивото на метхемоглобин в кръвта на 1155 деца показват, че нивото му се колебае във физиологичните граници. Независимо от тези факти постоянното наднормено съдържание на нитрати във водите и значителната не стандартност по микробиологични параметри са един перманентен рисков фактор за най-уязвимата група от населението - кърмачетата и малките деца, поради реално съществуващата възможност за провокиране на метхемоглобинемия.

  Тревожен е проблемът с трайното и масивно антропогенно замърсяване с нефтопродукти на повърхностните и подземните води в районите на гр. Плевен и близките населени места, последица от дългогодишните дейности по търсене и добив на нефт, както и в района на “Нефтохим” - Бургас, в резултат на преработката на нефтопродукти,
промишлеността, неправилната употреба на химични средства за растителна защита, напояването със замърсени води, транспорта и други дейности. В резултат от дейността на тези източници, част от почвите в България са замърсени с тежки метали, персистентни органични замърсители, нефтопродукти, радионуклиди и др.

  Регистрирани са 449 хил. дка замърсени площи с тежки метали и металоиди, като 81,6 хил. дка са замърсени пет пъти над ПДК. 10 хил. дка са замърсени с естествено радиоактивни елементи от уранодобива. Регистрирани са почти 1,3 хил. дка замърсени с нефтопродукти и около 2,5 хил. дка, засолени площи от промишлената дейност.
Пестицидите, като замърсители, се числят към групата на непредотвратимите химични замърсители - циркулират и кумулират в различните звена на биологичната верига. Тревожен е фактът, че все още се регистрират остатъчни количества на забранени от много години пестициди в почвите и растителната продукция. Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент Цезий 137, вследствие аварията в Чернобилската АЕЦ.

  В райони с по-значително замърсяване на почвата с тежки метали - Пловдивски, Златишки, Пирдопски, Кърджалийски, Софийски и др. са определени и основните екологични вериги, транспортиращи замърсителите до човека. В резултат на проучванията, би могло да се обобщи, че средно най-замърсени с тежки метали са площите в три-четири километрови зони около крупни промишлени обекти. Традиционно за страната е, че в тези рискови зони се развива активно земеделие, а и често в тях попадат и населени пунктове. Изследвания доказват повишено съдържание на олово в кръвта и други биологични среди на подрастващи, както и промени в някои биохимични показатели. Доказано е динамичното натрупване на тежки метали в организма на населението в региони със замърсени почви.
Изложените данни показват, че замърсяването на околната среда оказва негативно влияние върху здравето на населението, проявяващо се с увеличение на заболеваемостта.
При целенасочено обединяване на усилията от страната на всички сектори на здравеопазването и околната среда, развитие на компютърен медико-екологичен мониторинг, може да бъде създадена взаимосвързана и координирана система по разработване и планиране на действия насочени към опазването на околната среда и човешкото здраве.

Библиография:
1. Национален план за действие по околна среда-здраве. Програма за ограничаване на здравен риск за населението от вредни фактори на околната среда. София, Септември,2001г.
2. Замърсяването на околната среда с химически вещества и екологически обусловени промени в здравето на населението. Ревич Б.А.2000г.

Т Р Е Т И Я Т С Е К Т О Р *ПРИЛОЖЕНИЕ ЗА НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ОРГАНИЗАЦИИ*				декември 2002 Брой 23
ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ Замърсяването на околната среда и негативните последици върху човешкото здраве. Инесса Димитрова В много от малките населени места подземните води са контаминирани с нитрати, а в определени селища на най-интензивните селскостопански райони съдържанието им надхвърля два и повече пъти допустимите 50 мг/л. Най-съществено е замърсяването на подземните води в равнинните полета на Централна, Югоизточна и Северна България. Необременени с нитрати са водите в районите от планинските части на Западна и Южна България и по-ограничените планински територии от централната част на страната и крайречната Дунавска тераса. Проведените у нас скринингови изследвания сред “рискови” групи (кърмачета и малки деца) в райони с високо нитратно съдържание във водите (Старозагорски, Пазарджишки, Ямболски и Бургаски региони) по отношение нивото на метхемоглобин в кръвта на 1155 деца показват, че нивото му се колебае във физиологичните граници. Независимо от тези факти постоянното наднормено съдържание на нитрати във водите и значителната не стандартност по микробиологични параметри са един перманентен рисков фактор за най-уязвимата група от населението - кърмачетата и малките деца, поради реално съществуващата възможност за провокиране на метхемоглобинемия. Тревожен е проблемът с трайното и масивно антропогенно замърсяване с нефтопродукти на повърхностните и подземните води в районите на гр. Плевен и близките населени места, последица от дългогодишните дейности по търсене и добив на нефт, както и в района на “Нефтохим” - Бургас, в резултат на преработката на нефтопродукти, промишлеността, неправилната употреба на химични средства за растителна защита, напояването със замърсени води, транспорта и други дейности. В резултат от дейността на тези източници, част от почвите в България са замърсени с тежки метали, персистентни органични замърсители, нефтопродукти, радионуклиди и др. Регистрирани са 449 хил. дка замърсени площи с тежки метали и металоиди, като 81,6 хил. дка са замърсени пет пъти над ПДК. 10 хил. дка са замърсени с естествено радиоактивни елементи от уранодобива. Регистрирани са почти 1,3 хил. дка замърсени с нефтопродукти и около 2,5 хил. дка, засолени площи от промишлената дейност. Пестицидите, като замърсители, се числят към групата на непредотвратимите химични замърсители - циркулират и кумулират в различните звена на биологичната верига. Тревожен е фактът, че все още се регистрират остатъчни количества на забранени от много години пестициди в почвите и растителната продукция. Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент Цезий 137, вследствие аварията в Чернобилската АЕЦ. В райони с по-значително замърсяване на почвата с тежки метали - Пловдивски, Златишки, Пирдопски, Кърджалийски, Софийски и др. са определени и основните екологични вериги, транспортиращи замърсителите до човека. В резултат на проучванията, би могло да се обобщи, че средно най-замърсени с тежки метали са площите в три-четири километрови зони около крупни промишлени обекти. Традиционно за страната е, че в тези рискови зони се развива активно земеделие, а и често в тях попадат и населени пунктове. Изследвания доказват повишено съдържание на олово в кръвта и други биологични среди на подрастващи, както и промени в някои биохимични показатели. Доказано е динамичното натрупване на тежки метали в организма на населението в региони със замърсени почви. Изложените данни показват, че замърсяването на околната среда оказва негативно влияние върху здравето на населението, проявяващо се с увеличение на заболеваемостта. При целенасочено обединяване на усилията от страната на всички сектори на здравеопазването и околната среда, развитие на компютърен медико-екологичен мониторинг, може да бъде създадена взаимосвързана и координирана система по разработване и планиране на действия насочени към опазването на околната среда и човешкото здраве. Библиография: 1. Национален план за действие по околна среда-здраве. Програма за ограничаване на здравен риск за населението от вредни фактори на околната среда. София, Септември,2001г. 2. Замърсяването на околната среда с химически вещества и екологически обусловени промени в здравето на населението. Ревич Б.А.2000г.				ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ Националният план за действие по околна среда-здраве СМЕТИЩАТА ВЪВ ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

екополис
община и околна среда

Фондация “ТАЙМ - Екопроекти”

София 1303 тел/факс (02) 980 8201, (02) 980 9007 пл.”Възраждане” 3, ап.15 е-mail: time@sf.icn.bg

Институт за Устойчиви Общности

София 1504 тел/факс (02) 943 3289 ул.”Хр. Георгиев” 4, ет. 2 е-mail: isc@isc-bg.org

Редакционна колегия

екополис община и околна среда

Фондация “ТАЙМ - Екопроекти”

София 1303 тел/факс (02) 980 8201, (02) 980 9007 пл.”Възраждане” 3, ап.15 е-mail: time@sf.icn.bg

Институт за Устойчиви Общности

София 1504 тел/факс (02) 943 3289 ул.”Хр. Георгиев” 4, ет. 2 е-mail: isc@isc-bg.org

Редакционна колегия

екополис
община и околна среда