ЕКОПОЛИС

Необратимото рециклиране на предмети е разумна практика. Но през последните няколко години производителите и търговците на дребно във Великобритания представиха рециклирането като ”зеленото” решение на проблема с битовите отпадъци. Те могат да приемат рециклирането като метод, докато то е от полза за централизираното производство и за разпространението на големи разстояния. Законът, от друга страна, дава предимство на независимите местни производители - предимство, което големият бизнес определя като ”търговска бариера”. Големите компании също предпочитат рециклирането, защото то подпомага индустриалната експанзия и осигурява удобно екологично оправдание за планиране излизането от употреба на продуктите (планиране на амортизацията). Тези природозащитни организации, които поставят рециклирането пред дълготрайността на продуктите, наливат вода в мелницата на едрия бизнес.

СУБСИДИРАНЕ НА СУПЕРМАРКЕТИ
През последните 30 години движеща сила за централизацията на дистрибуцията е системата на супермаркетите. Феноменалното увеличение на опаковането е свързано с налагането на тази система. ”Супермаркетите не могат да съществуват без опаковането,” казват от Индустриалния съвет по опаковане и околна среда (INCPEN). ”Ползите и продуктивността на търговията на дребно с хранителни стоки в момента зависи от плавния и непрекъснат поток от продукция между доставчика и клиента, и с много малко изключения това е еднопосочен поток… Реализират се икономии от извънреден труд чрез прекалено опаковане в самите фабрики вместо насипни доставки”.

Опаковъчната индустрия представя тази радикална промяна като ”изборът на домакинята”: ”Британската домакиня не е заставена да пазарува в магазин на самообслужване… тя може да откаже 3200 магазина на самообслужване в полза на 75 000 щанда. Независимо от факта, че това са цифри от 1971 г. (публикувани през 1990 г.) и че в момента има много малко щандове на главна улица и почти никой от тях не предлага доставки, INCPEN игнорира друг съществен фактор. Когато потребителите се предадоха на ”удобството” на супермаркетите през 60-те и 70-те години, те не бяха помолени да плащат директно за изхвърлянето на неудобните отпадъци от опаковки, доколкото те удобно бяха отнасяни от общинските служби за сметосъбиране. Ако самите потребители бяха задължени да изхвърлят опаковките ”в техните собствени дворове”, то шансът да предпочитат минимизиране на опаковъчните системи, включващи значителен брой многооборотни опаковки, щеше да бъде висок.

Като резултат, големите дистрибутори, реализиращи икономии от мащаба и минимални разходи за труд, надминаха повечето от местните дилъри, чиито икономии са главно от енергия при по-високи разходи за работна ръка. Така се получава не непременно заради по-висока ефективност - доставките по домовете, извършвани от малките магазинчета са по-ефективни - а донякъде поради основната подробност, че изхвърлянето на отпадъците от опаковките беше плащано от данъците.

Супермаркетите напълно осъзнават, че връщането към многооборотни опаковки ще подкопае тяхното конкурентно предимство: че когато се стигне до транспортиране напред-назад на големи съдове за зареждане, местните дребни независими производители ще получат значително предимство пред централизирания национален производител. И те са решени да защитават позиция си. На своя въпрос към независимите доставчици на напитки относно повторната употреба на бутилки ”Приятели на Земята” получиха отговори от типа на: ”Нямаме продажби на стоки за бита в многооборотни бутилки. Не сме я избрали ние тази ситуация, тя просто отразява потребностите на купувачите в супермаркетите.”

”Винаги сме смятали, че многообортните бутилки са доста по-икономични и удобни. За съжаление, нашата политика е такава, защото никога не сме имали възможност да продаваме стоките си чрез супермаркетите.”

СУБСИДИРАНЕ НА РЕЦИКЛИРАНЕ
Въпреки, че се страхуват от завръщането на повторната употреба, супермаркетите не са склонни да рециклират, осигурявайки си по този начин спокойствие от многооборотните бутилки - с други думи - осигурявайки си еднопосочна система.

Докато рециклирането е неикономично и рециклираните материали биват продавани на загуба от производителите, депонирани или изнасяни за Третия свят, процесът на рециклиране трябва да бъде субсидиран - и в повечето случаи наистина е - независимо дали от самата промишленост или от правителството. Британската Федерация за пластмаси, например, вложи 200 000 лири в проект в Шефилд, при който се харчат 150 лири за тон събрани пластмасови бутилки, а се продават между 50 и 100 лири за тон. Проучване в 17 американски града и окръга, където функционират ”успешни” програми за рециклиране, показва, че никой никъде не се е доближил до покриване на разходите от продажбите на възстановените материали, а в някои случаи дори не са успели да реализират продажби. Всички са били субсидирани от местни или държавни бюджети и фондове, с изключение на един град, в който изискали временно премахване на плащането. Никъде в доклада не се среща индикация за обема на рециклирания материал, който е бил преработен в нов продукт, и каква част от него е била евентуално изгаряна, депонирана или изнесена в чужбина.

Правителството в Обединеното Кралство предоставя субсидии, наричани още Кредити за рециклиране, на тези, които събират материалите за рециклиране. Тези кредити са интригуваща форма на изкривяване на пазара, доколкото те са създадени да бъдат точно обратното на това, което са. Презумпцията е, че се предоставят на рециклиращите и по този начин рециклирането освобождава общините от бремето за депониране на материалите като отпадъци. Предполага се, че кредитите отразяват цената на това освобождение (въпреки, че настоящата стойност от около 14 лири за тон е очевидно неадекватна). При всички случаи, самото събиране на отпадъци си е вече пазарна деформация, доколкото то освобождава производителите от допълнителен разход за депониране. Кредитите за рециклиране просто потвърждават чрез материалите за рециклиране субсидията, която вече е внедрена за стоките за еднократна употреба - за сметка на многооборотните бутилки, торби и щайги, многооборотните чиниии и всичко останало, ”не подлежащо” на изхвърляне.

Като фискален механизъм кредитите за рециклиране, наред с останалите субсидии, са фундаментален дефект. Всеки опит да станат постоянни за стоките или дейностите, намаляващи отпадъците, би завършил абсурдно. Но тогава защо, по същата логика, да не се субсидират пазарските торби за многократна употреба или китайските чаши. Какво ще кажете тогава за масивните контейнери за смет, металните бръсначи, писалките с мастило, металните /парафинови/ кенове, кесиите за тютюн и носните кърпички от плат, всъщност всичко, което осигурява устойчива алтернатива на депонирането и разтоварва обществото от бремето на отпадъците.

ОНЕПРАВДАНА СТОКА
Присъщите противоречия в субсидиите за рециклиране изкарват на повърхността фундаменталния въпрос, който рядко се изправя от планините изучени книги, посветени на темата: ”Какво по-точно е опаковането? Защо торбичките за покупки се смятат за ”опаковка”, докато ръчно изработените пазарски кошници - не? Защо пластмасовата чаша да е ”опаковка”, но не и картонената?
Думата ”опаковка” в настоящия й смисъл датира от 1930 г. и достига пълното си значение едва около 1950 г. По-рано това съдържание изобщо не е съществувало. Кошове, чанти, сакове, кесии, консерви, кутии, гърнета, варели, кратуни, кани, буркани за зимнина и бутилки са били не форма на опаковка, а инструменти - полезни изобретения - изработвани с гордост, купувани с внимание и грижовно съхранявани Преди появата на металните кенове (алуминиеви кутийки) единствените изхвърляни продукти са били тези, направени от евтина широко разпространена биомаса, които са изчезвали обратно в природата след употреба.

Единственото определение за опаковка, неизискващо подробно разглеждане, е, че това е нещо еднократно, но устойчиво произведение, толкова евтино и пренебрегвано, че не си струва неудобството от неговото опазване, но изхвърлено - упорито отказващо да изчезне. Ако употребените опаковки - боклука - бяха асимилирани обратно в природата, подобно на обелките от банани, клоните и изпопадалите през есента листа, нямаше да е необходимо да ги заравяме и нямаше да представляват такъв проблем. Но, от друга страна, ако опаковките бяха внимателно изработвани и скъпи, не бихме ги изхвърляли от домовете си по този начин. В нито един от двата случая нямаше да съществува такъв проблем.

Опаковките са онеправдана стока, която никой не иска да задържи. Тя е рожба на мисълта на икономическата система, която трябва да поддържа производството за постигане на баланс на интереси отново и отново. Излизането от употреба е в основата на оцеляването на капитализма и опаковките са най - изтънчената форма на амортизацията, която е измислена до момента.

ЛИЦЕНЗ ЗА ИЗЧЕЗВАНЕ
Заслужава си да се увековечи ентусиазмът, с който големите компании прегърнаха сценария на рециклирането. Няма значение за промишлеността дали суровините се изкопани, изсечени или измъкнати обратно от потока на отпадъците със значителни разходи. Докато има продължаващо и разширяващо се производство, потребителят ще консумира и бизнесът ще оцелява. Рециклирането предлага на бизнеса екологосъобразно извинение за текуща амортизация, а на потребителите - екологосъобразно извинение за увеличаващата се консумация. Послушайте Бритиш Петролиум, която описва своята машина за рециклиране на кенове (алуминиеви кутийки) - Crusher Кеноядеца: този ”огромен шестфутов широкоплещест мъжага, съчетава комичността на еднорък бандит и сериозността на бизнес с рециклирането на алуминий. Всеки употребен кен, който той смачква, задейства въртележката за спечелване на безплатна напитка… неговият огромен апетит може да бъде задоволен само чрез постоянна доставка на използвани кенове от напитки”. Crusher, естествено, не само ще стимулира бутилиращата промишленост и алуминиевата индустрия, но и ще доведе вдъхновени за моторизиране рециклатори до колонките на Бритиш Петролиум.

Но опасността, която се крие в избирането на рециклирането за устойчива стратегия, отива отвъд осигуряване на екологосъобразно разрешение за планирано излизане от употреба. Докато рециклирането е защитено както от признатите отпадъци, така и от предметите, които все още са считани за трайни, то заплашва да замъгли разликата между двете в общественото съзнание. Рационалността зад това объркване се разкрива в реклама, озаглавена Удивителната лятна оферта на Епъл Макинтош за рециклиране. ”Уморихте ли се от стария екран, изправящ се пред Вас всяка сутрин… Сега посланието е: не изхвърляйте остарялата си техника… Вие лесно можете да ги замените в Епъл и по този начин да спестите пари… Компании като Lotus, Word Perfect и Insignia се присъединиха към нас със специалните си оферти за допълване на комплекта”. Това, което до скоро беше познато като хардуер, сега приема ролята на подлежаща на рециклиране опаковка на гамата потребителски софтуер. Компютри, неработещи след 4-5 годишна употреба поради изтеглени от употреба части, се присъединяват към категорията предмети като самобръсначките или пък фотоапаратите за еднократна употреба. Разликата между трайност и еднократност, сама по себе си млада концепция, бързо се преиначава. В бъдеще всичко ще ”подлежи на рециклиране”.

екополис 3-ти сектор

екополис
3-ти сектор