ОКОЛНА СРЕДА И ЗДРАВЕ
Замърсяването на околната среда и негативните последици върху човешкото здраве
Инесса Димитрова
През последните десет години интензивно се променя околната среда.
Големите градове се превръщат в центрове с екологични проблеми. Това се
дължи на промишлено производство, неконтролиран ръст на производствени и
битови отпадъци, разрастване и физическо остаряване на автомобилен парк.
Всичко това непосредствено влияе на човешкото здраве, нанася големи щети
на икономика, намалява трудовите ресурси , създава канцерогенна и мутагенна
опасност не само на здравето на настоящето, но и бъдещето поколение.
За да се опази околната среда и здравето е необходимо тясно сътрудничество
не само между секторите на здравеопазването и околната среда, но и на различни
ведомства, отговарящи за икономика, нанасящи вреда на околната среда: енергетика,
промишленост, селско стопанство и транспорт.Един от най-актуалните проблеми
се явява канцерогенното и мутагенното замърсяване. Ефекта от въздействието
се проявява не само в соматичните , но и половите клетки на човека. Мутациите
в соматичните клетки увеличават количествата на новообразувания, предизвиква
преждевременно състаряване. Предполага се, че развитието на новообразувания
при човека в 80-90% от случаите е свързано с въздействието на химическите
фактори на околната среда.Мутациите в половите клетки влияят на бъдещо поколение
и могат да предизвикат тератогенен ефект. Става въпрос не само за радиоактивни
замърсявания, но и за влияние на химическите мутагени. Оценка на нивото на
генни мутации при човека се основава на отчитане на наследствени аномалии.
Предполага се, че за сметка на естествен мутагенен процес, човечеството
вече е събрало голям генетичен багаж, и в бъдеще 5 на всеки 1000 новородени,
ще имат тежки наследствени заболявания.Освен канцерогенен и мутагенен ефект
много от факторите на околната среда се явяват като причини и условия за появяване
на различни заболявания. Замърсяването на въздуха е основен фактор влияещ
върху човешкото здраве. Голяма част от населението живее в райони, разположени
в най-засегнатите въздушни басейни. В тях концентрациите на атмосферни замърсители,
застрашаващи здравето и благосъстоянието на населението, са високи. Проблемите
се дължат основно на емисиите на олово, арсен, кадмий и други тежки метали
– Пловдив, Асеновград, Кърджали, Златица, Пирдоп; на прахови частици и серен
двуокис - в посочените градове и в Димитровград, Гълъбово, Перник, Бургас
- Камено, Плевен, София - Кремиковци, Девня.
Химическите вещества присъстващи в атмосферния въздух могат да бъдат
разделени на групи, по характера на въздействие върху човешкия организъм.Най-
разпространените са прах, серен и азотен двуокис. В повечето населени
места средногодишните концентрации на прах са над пределно допустимата
норма. Има
населени места, в които почти липсват значими източници на емисии
на прах, но той има съпоставимо високи концентрации в сравнение с
населени места с
големи източници (причините най-често са от благоустройствен характер).
Фактическото положение се утежнява от задържането му във височина
поради затворения характер
на някои полета ("прахова шапка"), като Софийското, Пирдопското
и др.Високи концентрации се наблюдават в градове с циментни заводи,
металургична промишленост и до топлоелектроцентрали.
Като резултат от въздействието на високи концентрации на прах върху
здравето, се явява увеличението на смъртността от сърдечно-съдови заболявания
и заболявания на дихателна система, допълнителни случаи на бронхит при деца.
Серният двуокис по своя обем заема основно място между другите замърсители.
Средногодишните нива на серен двуокис покриват много голям спектър - от концентрации,
не застрашаващи здравето на населението до концентрации над допустимата норма.
Най-силно са замърсени районите на Елисейна, Димитровград, Кърджали, Перник,
Златица и Пирдоп. Проблемите, свързани със здравето се усложняват и от факта,
че в районите с високо съдържание на серен двуокис в атмосферния въздух, концентрацията
на прах също е висока. Райони с комбинирано замърсяване са Източно - Маришкия
енергиен комплекс, Кърджали, Пирдоп - Златица, КЦМ Пловдив и Димитровград.
При концентрации на това вещество в атмосферата над 10 мкг/м3 се увеличава
с 0,9% смъртността от сърдечно –съдови заболявания.
Проблем е тенденцията към увеличаване съдържанието на азотен двуокис
в атмосферния въздух на големите населени места, който ще се задълбочава с
нарастване броя на личните МПС (София, Пловдив и други големи градове). Повишените
концентрации на азотен двуокис увеличават заболяванията на долните дихателни
пътища при децата с 20%, увеличава се също количеството на симптоми от страна
на горни дихателни пътища.
Високи концентрации на канцерогенни вещества се наблюдават на територии
с металургична, нефтохимическа промишленост, територии до топлоелектроцентрали.
На тези места статистиката показва повишено ниво на онкологичните заболявания.
Веществата влияещи на репродуктивното здраве са олово, живак, кадмий,
арсен, сероводород, хлоросъдържащи съединения. Средногодишните концентрации
на сероводород са високи в близост до големите металургични, химически и нефтохимически
предприятия. Главни рискови райони по отношение на репродуктивното здраве
са: Кърджали, Русе, Свищов, Стара Загора, Асеновград, Златица - Пирдоп. Налице
е известна специфика в доминиращия вид репродуктивни патологии в зависимост
от характера на промишленото замърсяване. Токсикозите на бременността преобладават
в райони с производства в областта на цветната металургия (Кърджали, Асеновград,
Златица, Пирдоп, Пловдив). При райони с производства на химическата промишленост
те са увеличени в Свищов и Димитровград. Нарушенията на пренаталното развитие,
водещи до гибел на плода, както и вродените аномалии и недоносеността са най-чести
в градове от райони с химическа промишленост (Свищов, Русе, Стара Загора),
следвани от оловно-цинковата промишленост (Кърджали, Асеновград). Перинаталната
заболеваемост и смъртност показват, че здравното състояние на новородените
е влошено и в едните и в другите райони, като водещи са Стара Загора, Кърджали,
Русе, Враца, Златица, Пирдоп.
В най-интензивно замърсените с тежки метали райони (тези на цветната
металургия), съдържанието на олово и кадмий в организма на деца от предучилищна
възраст и ученици свидетелствува за наличие на здравен риск.
Освен атмосферно замърсяване, не по-малко важни са замърсяването
на водите и почвите, особено нивото на химическо замърсяване и баланса на
микроелементи. Установено е замърсяване на питейните води с антропогенни замърсители
като нитрати, пестициди, тежки метали, арсен, нефтопродукти и трихалометани.
Нитратното замърсяване на подземните питейни води е един от големите хигиенни
проблеми в страната. В много от малките населени места подземните води са
контаминирани с нитрати, а в определени селища на най-интензивните селскостопански
райони съдържанието им надхвърля два и повече пъти допустимите 50 мг/л. Най-съществено
е замърсяването на подземните води в равнинните полета на Централна, Югоизточна
и Северна България. Необременени с нитрати са водите в районите от планинските
части на Западна и Южна България и по-ограничените планински територии от
централната част на страната и крайречната Дунавска тераса.
Проведените у нас скринингови изследвания сред "рискови" групи (кърмачета
и малки деца) в райони с високо нитратно съдържание във водите (Старозагорски,
Пазарджишки, Ямболски и Бургаски региони) по отношение нивото на
метхемоглобин в кръвта на 1155 деца показват, че нивото му се колебае
във физиологичните
граници. Независимо от тези факти постоянното наднормено съдържание
на нитрати във водите и значителната не стандартност по микробиологични
параметри са
един перманентен рисков фактор за най-уязвимата група от населението
- кърмачетата и малките деца, поради реално съществуващата възможност
за провокиране на
метхемоглобинемия.
Тревожен е проблемът с трайното и масивно антропогенно замърсяване
с нефтопродукти на повърхностните и подземните води в районите на
гр. Плевен и близките населени места, последица от дългогодишните
дейности по търсене
и добив на нефт, както и в района на "Нефтохим" - Бургас, в резултат
на преработката на нефтопродукти.
Основни източници на замърсяване на почвите са промишлеността, неправилната
употреба на химични средства за растителна защита, напояването със замърсени
води, транспорта и други дейности. В резултат от дейността на тези източници,
част от почвите в България са замърсени с тежки метали, персистентни органични
замърсители, нефтопродукти, радионуклиди и др.
Регистрирани са 449 хил. дка замърсени площи с тежки метали и металоиди,
като 81,6 хил. дка са замърсени пет пъти над ПДК. 10 хил. дка са замърсени
с естествено радиоактивни елементи от уранодобива. Регистрирани са почти 1,3
хил. дка замърсени с нефтопродукти и около 2,5 хил. дка, засолени площи от
промишлената дейност.
Пестицидите, като замърсители, се числят към групата на непредотвратимите
химични замърсители - циркулират и кумулират в различните звена на биологичната
верига. Тревожен е фактът, че все още се регистрират остатъчни количества
на забранени от много години пестициди в почвите и растителната продукция.
Наблюдава се трайно съдържание в почвата на дълго живеещия радиоактивен елемент
Цезий 137, вследствие аварията в Чернобилската АЕЦ.
В райони с по-значително замърсяване на почвата с тежки метали -
Пловдивски, Златишки, Пирдопски, Кърджалийски, Софийски и др. са определени
и основните екологични вериги, транспортиращи замърсителите до човека. В резултат
на проучванията, би могло да се обобщи, че средно най-замърсени с тежки метали
са площите в три-четири километрови зони около крупни промишлени обекти. Традиционно
за страната е, че в тези рискови зони се развива активно земеделие, а и често
в тях попадат и населени пунктове. Изследвания доказват повишено съдържание
на олово в кръвта и други биологични среди на подрастващи, както и промени
в някои биохимични показатели. Доказано е динамичното натрупване на тежки
метали в организма на населението в региони със замърсени почви.
Изложените данни показват, че замърсяването на околната среда оказва
негативно влияние върху здравето на населението, проявяващо се с увеличение
на заболеваемостта.
При целенасочено обединяване на усилията от страната на всички сектори
на здравеопазването и околната среда, развитие на компютърен медико-екологичен
мониторинг, може да бъде създадена взаимосвързана и координирана система по
разработване и планиране на действия насочени към опазването на околната среда
и човешкото здраве.
Библиография:
1. Национален план за действие по околна среда-здраве. Програма
за ограничаване на здравен риск за населението от вредни фактори
на околната среда. София, Септември,2001г.
2. Замърсяването на околната среда с химически вещества и екологически
обусловени промени в здравето на населението. Ревич Б.А.2000г.
