ВТОРА СВЕТОВНА СРЕЩА НА ХОРАТА ОТ ПЛАНИНИТЕ
Кито, Еквадор, 17-20.09.2002
г.
“Бях
много развълнуван, когато ми предложиха да проведем срещата на хората
от планините в нашия университет и с радост приех. Сега съм много
щастлив, че виждам събрани тук хора от всички континенти и краища
на света, защото смятам, че мисията на университета е не само развитието
на науката и технологията, но и развитието на приятелство, искрено
и дълбоко, между всички човешки същества, независимо от раса, страна,
религия или език…, развитието на човешка солидарност между хората
от всички краища на света… Ето защо се надявам нещо наистина значимо
да последва от тази среща и в този смисъл ви приветствам в нашата
страна, на нашата земя с добре дошли… у дома!”
С тези думи Ректорът на Католическия университет в град Кито, Еквадор,
откри Втората световна среща на хората от планините. Над 400 души
от планински масиви в различни краища на света – Хималаи, Памир,
Хиндукуш, Анди, Алпи, Пиренеи и т.н. - изпълваха централната зала
в културния център на университета, където се провеждаше срещата.
Събитието бе организирано от Световната асоциация на хората от планините
(APPM-WPMA) в рамките на Международната година на планините и екотуризма,
като основният фокус бе устойчивото развитие на планинските райони,
в контекста на завършалата в началoто на септември Среща на върха
в Йоханесбург.
Организаторите от APPM-WPMA се бяха постарали да поканят участници
на високо равнище: депутати, сенатори, кметове, академици, представители
на научни институции, хуманитарни организации и др. Важните гости,
разбира се, бяха облечени в официални костюми, на фона на които
местните хора от Андите, Африка и Хималаите радваха окото с пъстрите
тонове на традиционното си облекло. Последваха многословни приветствия
от организатори и официални гости на събитието от Еквадор, след
което дойде ред на делегати от различни континенти.
Представителите (делегацията) на Боливия влязоха в залата, облечени
в традиционните си облекла, свирейки и пеейки индианска музика,
след което се обърнаха към участниците с кратко, но съдържателно
приветствие. След като обясниха, че езикът на коренното население
на Боливия се нарича pachamamma – Майка Земя, местните хора споделиха,
че живеят в планините от векове в хармония с природата, но сега
нямат достъп до управлението на природните ресурси в планините.
Мултинационални корпорации с подкрепата на правителството експлоатират
природните ресурси: гори, петрол, вода, плантациите от кока… “Искаме
право на глас и устойчиво управление на плантациите от кока, която
за нас е свещенно растение и лекарство, а не наркотик… Искаме да
кажем на целия свят, че ние, хората от Андите, ще продължаваме да
отглеждаме кока и да се борим за запазване на нашите традиции и
култура! Първата дума, която научават децата в Боливия, е “кока”,
така че искам да споделя с вас свещенните листа и няма да говоря
повече!"
След което членове на делегацията минаха по редовете и раздадоха
на всички участници в залата изсушени листа от свещенното растение…
Заговаря традиционно облечен индианец – представител на Перу. Човекът
говори бавно на непознат и странен език, произнасяйки тържествено
всяка фраза, като началото на всяко изречение повтаря края на предишното
- по-късно разбирам, че това е древният език на инките - Кичуа*.
За няколко минути в залата настъпва смущение, докато на подиума
излезе участник, способен да превежда от Кичуа на испански, от който
последва превод и на останалите официални за събитието (френски
и английски) езици.
Простите и дълбоки думи на възрастния индианец рязко контрастират
с многословните, пищни и безсмислени приветствия, изказани по-рано:
“Надявам се, че тази среща ще ни помогне да се свържем с Майката
Земя и да не забравяме един за друг,” говореше спокойно той, “Нека
боговете ни закрилят и ни помогнат да се свържем един с друг и със
Земята… и да не забравяме колко сме зависими от Майката Земя, която
ни дава храна и сила…”
След като откриването приключи, през този и следващите дни срещата
продължи с представяне на трудностите и заплахите, скоито се сблъсква
планинското население, както и усилията им за решаване на тези проблеми.
Представянето започна с домакините от Латинска Америка, като делегатите
от държава след държава описваха подобна и не особено розова картина.
Оказа се, че основните проблеми на местните хора са свързани с експлоатирането
на природни ресурси в планините от мултинационални корпорации, което
застрашава съществуването на местните общности и причинява деградация
на околната среда. Всички тези проблеми и заплахи, които процеси
като глобализацията поставят пред местните хора, бяха отразени в
Декларация на хората от Андите, която делегатите прочетоха:
“Мултинационалните корпорации заплашват нашият начин на живот и
нашата култура, ние сме против приватизацията на природни ресурси!
Колонизацията продължава, но под нова форма - природните богатства
и ресурси отново не пронадлежат на местните хора, а са експлоатирани
от правителства и корпорации…”
Последва поотделно представяне за всяка държава от различните континенти,
като всички говориха за заплахите, поставени от процеса на глобализация,
корупцията и деградацията на околната среда към съществуването и
традиционните ценности на местното население, както и за начините,
по които хората от планинските райони могат да се борят срещу тези
заплахи.
През няколкото уморителни сесии, които последваха, много хора повтаряха
вече казани неща и изпадаха в излишно многословие, което породи
проблеми в организацията и известно напрежение. На следващия ден
срещата започна с презентация на представителка от Международния
Червен Кръст, която засегна един от най-сериозните проблеми на човечеството
- войната. Според статистиката на Международния Червен Кръст се
оказа, че всяка четвърта планинска страна е във война или въоръжен
конфликт. Войната е ужасно бедствие, което причинява изключително
много социални, икономически и екологични проблеми, деградация на
околната среда, миграция… В момента по целия свят има много конфликти,
породени от борбата за достъп до ресурси и най-вече до вода. В планините
има ресурси, които често са желани от други – изкопаеми, петрол…
След приключване на презентациите и провеждане на дискусии, бяха
формирани няколко работни групи, които оформиха предложения за изготвянето
на рамков документ с препоръки за устойчивото развитие на планинските
райони, които да бъдат представени на високо равнище пред международната
общественост. Последва пленарна сесия за одобряване на документа
и срещата окончателното му оформяне и избор на ново ръководство
и представители в органите на APPM-WPMA.
Всички и най-вече организаторите бяха в приповдигнато настроение,
докато местна жена, водач от областта Котопакси взе думата и поиска
подкрепа за местни активисти, които водят борба за правата на общността,
но са подложени на съдебно преследване в нарушение на конституцията
на Еквадор. За всеобщо учудване организаторите трудно прикриха своето
недоволство и отказаха да подкрепят петицията, като заявиха, че
не могат да се месят във вътрешни проблеми. Тази странна позиция
бе обяснена с мъглявото твърдение, че ако се занимавали с подобни
неща, асоциацията отдавна нямало да съществува!?
Въпреки това, обаче, явно повечето делегати от целия свят мислеха
различно от организаторите и изразиха своята солидарност, поставяйки
подписите си в подкрепа на борбата на местните хора... В този смисъл,
въпреки подчертано официалния характер и мъгливите цели на срещата,
очевидно надеждите на нашия домакин се оправдаха, тъй като приятелството
и солидарността на хората от различни краища на планетата, възникнали
през тези няколко дни, се оказаха по-силни от политиката на каквато
и да било организация...
