Какво означава Национален парк в България

(или как великият Перун се превърна в един малък бог)

Сигурно вече и врабчетата у нас научиха за проблема с новите писти на Пирин. Но дали стана ясно, че Министерството на околната среда и водите (МОСВ), единственото министерство, задължено да опазва природата на България, позволи нейното разрушаване? То разреши да се секат на голо вековните беломурови и смърчови гори край Шилигарника, за да се построят нови ски писти и съоръжения, в разрез с българското и международно природозащитно законодателство.

А дали врабчетата разбраха, че в България има само три Национални парка. Това са природни територии, които се опазват за благото на всички хора в България.

И един от тях е Пирин.

И дали врабчетата разбраха, че в Европа има само 17 природни обекта, включени в Списъка на Конвенцията на ЮНЕСКО за световно природно и културно наследство?

И един от тях е Пирин.

А това означава, че Пирин се явява обект не само от национално, но и от световно значение.

Защо проектът е проблем?

·          За изграждането на одобрените писти се налага извършване на гола сеч, която в Националните паркове е категорично забранена от Закона за защитените територии.
·          Проектът е в нарушение на сега действащия Паркоустройствен проект на Народен парк “Пирин” от 1995 г. В него никъде не се предвижда изграждане на нови писти и ски-съоръжения на територията на парка, с изключение на кабинков лифт Банско - Икрище.
·          Изграждането на съгласуваните съоръжения ще доведе до унищожаването на екземпляри от растителни и животински видове, защитени от Закона за защита на природата. Също така то ще доведе и до унищожаването на местообитания и видове, защитени по Конвенцията за опазване на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания (Бернската конвенция).
·          Разрушаването на екосистемите е в разрез с Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на световното културно и природно наследство.

И още

Национален парк Пирин с положителност ще стане част от Европейската мрежа от защитени територии, Натура 2000, заложена в Директивата на Европейския съюз за опазване на природните местообитания. Това поставя под въпрос поетия ангажимент от българското правителство да започне да прилага директивите в областта на опазването на природата още преди България да бъде приета в ЕС.

Новите писти ще се строят на границата на резерват Юлен. Шума при изграждането на съоръженията, а след това безпокойството от огромния брой хора, които ще имат достъп до района, ще прогони животните. От дива и величествена планина, която има висок природозащитен статут по българското и международно законодателство, Пирин ще се превърне в (тук цитирам един от активните участници в кампанията за Пирин) “градската градинка на Банско”.

Борбата за Пирин

Участниците в кампанията “Спасете Пирин”

·          внасяха становища още преди още министър Манева да подпише съдбоносното за Пирин решение по ОВОС № 57 - 13/2000 за съгласуване на “Териториалноустройствен план за извънселищна територия “Ски-зона с център гр. Банско”;
·          внесоха апел, подкрепен от 180 природозащитни организации до президента, бившия премиер, бившия министър на околната среда и водите, новия премиер;
·          обжалваха това решение във Върховния административен съд;
·          обжалват отделните решения по ОВОС за отделните съоръжения, които са част от Териториалноустройствения план.
·          Бюрото на конвенцията на ЮНЕСКО и на Бернската конвенция поискаха повече информация по случая от българското правителството.
·          Бюрото на конвенцията на ЮНЕСКО и IUCN (който е съвещателен орган на Конвенцията) освен това поискаха да бъде поканена тяхна мисия за запознаване със случая на място.
·          Световният фонд за дивата природа (WWF) изпрати писмо до новия министър на околната среда и водите, Долорес Арсенова, с което напълно се солидаризира с българските природозащитни организации.
·          Посланикът на Обединеното кралство, Ричард Стаг, в свое изказване, в прав текст ни посъветва, вместо да се опитваме да съперничим на Швейцарските зимни курорти, да се научим да я ползваме устойчиво нашето, българско богатство - невероятната дива природа.
·          Международният велопоход за единство на Балканите, който премина и през България, връчи апел за опазването на Пирин до президента, министъра на околната среда и водите, и Първа инвестиционна банка (инвеститора на проекта).

Но въпреки всичко това,

НА КАРТАТА НА ПИРИН ЩЕ БЪДЕ НАНЕСЕНА НОВА РАНА, НАРЕЧЕНА “СКИ-ЗОНА С ЦЕНТЪР ГРАД БАНСКО”.

Защо стана така и как ще я караме после?

Какво ще направи МОСВ, когато пристигнат други проекти за ски зони от други Пирински общини? На какво основание ще каже “Не”, при положение, че вече е създаден такъв значителен прецедент? Или, напротив, ще казва “Да” на всеки проект? Тогава какъв е смисъла от статута на Националния парк? Защо не наречем нещата с истинските им имена - “Високо планински спортнотурисически комплекс Пирин”?

Очевиден става фактът, че няма нищо по-лесно от това да се погази природозащитното законодателство. Че то е “последната дупка на кавала”. Излиза, че България приема закони в областта на опазването на природата само, за да задоволи изискванията на Европейския съюз. На думи, всичко сме изпълнили, но с действията си показваме, че сме сменили само козината си, но не и нрава.

И защо наистина не само изпълнителната власт (в лицето на Министерство на околната среда и водите), но и съдебната (в лицето на Върховния административен съд) поставя на преден план всички други приоритети, дори когато опазването на природата е законово разписано като приоритет? Така е не само заради това, че проекта стои голям плащач. В крайна сметка, зад едни закони стоят определени ценности (отново цитирам). Липсата им лъсна и когато изключителната пошлост, която се изля в пресата по адрес на природозащитниците, се прие като нещо нормално от обществеността. Тези, които се опитваха да защитават един обществен интерес, не само не бяха разбрани, а бяха оплюти и очернени.

Проблемът обаче е и по-дълбок. Той не се състои само в това, че защитниците на природата биват представяни като хора, които обичат “бубалечките” (цитирам в-к Труд) повече от хората.

Много по-разбираемо звучат неща като “работни места” и “икономическо развитие”. А за съжаление, неща като “опазване на природата” звучат чуждо и абстрактно. Планината на Перун е схваната само (пак ще цитирам) “като един наклон”, а не като единен дишащ организъм, където живеят хиляди животни и растения, много от които не се срещат никъде другаде в България, а част от тях - никъде другаде по света. Проблемът идва от дълбокото неразбиране, че с изчезването на гората, ще страдат и хората. И, че пътят ни е да търсим работни места без да рушим, като използваме това, което съществува в природата отколе. След като могат да се намерят инвестиции за изграждане на ски-зона, защо да не се намерят инвестиции за други форми на туризъм?

Ако приемем, че обявяването на защитени територии е “пасивната” страна на природозащитата, то “активната” страна е държавната политика, която да насърчава инвестиции в устойчив поминък, поминък, който е в хармония с природата. Не престанем ли само да приказваме за “зеленото злато на България”, без да правим нищо за него, няма шанс да намалим конфликта между хората и защитените територии.

Докога ще рушим това, което не можем да създадем?

GRANTS AND FOUNDATIONS REWIEW

Искате ли да получавате бюлетина за преглед на американските грантове и фондации (Grants and Foundations Review) по електронна поща? Просто влезте в интернет страницата на Charity Channel http://charitychannel.com и използвайте формуляра в дясната половина на страницата, за да се абонирате.

Grants and Foundations Review е нов електронен бюлетин на Charity Channel, създаден през септември 2001 г. в сътрудничество с GrantStation.com, водещ източник на надеждна информация за финансови донори, техните програми и крайни срокове.

Grants and Foundations Review е уникален източник на информация!

Фондация “ТАЙМ - Екопроекти”

София 1303 тел/факс (02) 980 8201, (02) 980 9007 пл.”Възраждане” 3, ап.15 е-mail: time@sf.icn.bg

Институт за Устойчиви Общности

София 1504 тел/факс (02) 943 3289 ул.”Хр. Георгиев” 4, ет. 2 е-mail: isc@isc-bg.org

Редакционна колегия