Как неправителствените еколози отбелязаха 29 декември – международния ден на биологичното разнообразие:
Епикриза и рецепта за спасяване на българското биоразнообразие

На 29.12.2000, петък, в 10.30 представители на неправителствени природозащитни организации внесоха рецепта за спасяване на българското биоразнообразие в Министерство на околната среда и водите /МОСВ/ на ул. “Гладстон” 67 в София. Заедно с рецептата, беше внесена и епикриза на най-болните симптоми на българската природа, съставена от заключителните документи, приети от Националната среща на природозащитните организации на 20.12.2000. Към 11.00 ч. документите бяха внесени в Президентството, в Министерския съвет, а впоследствие (на 22.01.2001) бяха внесени и в деловодството на Народното събрание.

По пътя от МОСВ, през пл. “Славейков”, ул. “Васил Левски”, градската градина, пл. “Батенберг” и бул. “Дондуков” представителите на природозащитни организации пренесоха на носилка живото биологично разнообразие на България (изпълнител на главната роля - шаран), което се нуждае от спешни животоспасяващи мерки, посочени в рецептата, сред които:

единни пълноценни усилия на държавните институции за запазването на най-голямото признато богатство на България – българската природа;

• спиране незабавно на изработването и изпълнението на т.нар. Генерални схеми за използване на водите в районите за басейново управление;
• ВМЕСТО да се дава подкрепа за изграждането на който и да е голям язовир или каскада – “Черни Осъм”, “Горна Арда”, “Черна Места”, “Средна Въча” и т.н., да се подкрепят мерки и действия за спестяване на водата, която на много места се разхищава в неимоверни количества;
• подкрепа на институциите за започването наСтратегически ОВОС на всички секторни или териториални стратегии, програми и планове за развитие;
• приоритетно възстановяване на българската гора, чрез залесяване с местни видове;
• незабавно прекратяване на голите сечи и износа на обгоряла дървесина. Спиране сечите на вековните и крайречните гори, и на горите от питомен кестен. Спиране изсичането на дъбовите гори за производство на дървени въглища.
• подкрепа за развитието на мрежата от защитени територии в България и разширяването й в Западна Стара планина, Източните и Западните Родопи, Кресненското дефиле, Беласица, Алиботуш;
• не допускане изграждането на магистрала през град Кресна и Кресненското дефиле, една от най-ценните природни територии на България;
• не позволяване строежа на нови ски-писти в Пирин (безценна територия, включена в листата на ЮНЕСКО за световното културно и природно наследство);
• насърчаване развитието на “мекия” туризъм, който използва природата без да я руши;
• подкрепа за създаването на Консултативен съвет към Народното събрание (с членове от природозащитни НПО, учени и бизнеса на паритетна основа), през който да минават всички законопроекти за оценка на съответствието им с принципите на устойчивото развитие;
• мораториум върху използването и освобождаването на генетично модифицирани организми в България и незабавно започване изготвянето на проект на Закон за биологичната сигурност.

Павел Антонов

В Интернет страницата на Годишната национална конференция www.bluelink.net/nat_meet. ще бъдат публикувани окончателния списък на участниците и входящите номера на официално внесените документи до различните институции.

2 ФЕВРУАРИ 2001 - 30 ГОДИНИ РАМСАРСКА КОНВЕНЦИЯ

СВЕТЪТ НА ВЛАЖНИТЕ ЗОНИ – ЕДИН НОВ СВЯТ ЗА ОТКРИВАНЕ

Скъпи приятели,

Каним всички, които се интересуват от проблемите и красотата на влажните зони на Изложба от български и чуждестранни постери в музея “Земята и хората” в София от 1 до 16 февруари. Организатори са Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и Българо-швейцарската програма за опазване на биоразнообразието (БШПОБ).

От 1997 Рамсарското бюро започва честването на Международния ден на влажните зони, на 2 февруари. Преди 30 години на този ден в Иранския град Рамсар, 18 страни подготвят Конвенция за влажните зони с международно значение, като място за обитание на водолюбивите птици. По-късно тя за краткост е наречена Рамсарска Конвенция. Тя е първата, която определя необходимите мерки за опазване на този тип природни екосистеми, и разумно използване на техните територии и ресурси.

Сега вече 123 страни са се присъединили към идеите и принципите за влажните зони и са подписали текста на Конвенцията. До този момент 1042 места са определени като влажни зони с международно значение, включени в Рамсарския списък. Тяхната площ покрива повече от 800 000 км2 по целия свят. Национални приоритети за всяка страна-член са опазването и популяризирането на техните природни богатства и ресурси – водата, храната, рибата, биоразнообразието и др. Една трета от населението на Планетата се изхранва благодарение на влажните зони.

Рамсарската Конвенция влиза в сила за България на 24 януари 1976 като 8та страна, член на Конвенцията. Още тогава в списъка на Рамсарските обекти влизат две влажни зони: резерват “Сребърна” и “Аркутино”. През 1984 два нови обекта се присъединяват към този списък - резерват “Атанасовско езеро” и природната забележителност “Дуранкулак”, а през 1997 - защитената местност Шабла.

В България МОСВ и БШПОБ вече трета година организират различни прояви за отбелязване на този нов празник. И ако не на много места, надяваме се, че поне в сърцата на природозащитниците той е намерил своето място. Много неправителствени организации работят по проблемите на влажните зони и полагат усилия за запазване на тяхното изключително биоразнообразие – езерата по Черноморското крайбрежие, Дунавските блата и водоемите във вътрешността са приоритет на БШПОБ, Българското дружество за защита на птиците, Федерация “Зелени Балкани”, Екоклуб 2000 и други. Но само с общите усилия на всички, които работят по проблемите на околната среда може да се убеди обществеността, че опазването на влажните зони е от изключителна важност за населението на Земята, особено в този момент, когато проблемите с недостига и чистотата на водите е от първостепенно значение.

За повече информация посетете уеб страницата на Рамсарската конвенция (www.ramsar.org) или страницата на БШПОБ (www.bsbcp.inet.bg) и на проект “Бургаски влажни зони” (www.pomonet.bg/bourgaslakes).

Любо Профиров
Радостина Ценова

За контакти: тел 056/4 92 55
Адрес: ПК 167, 8000 Бургас

У-У-У-У-У–ВОДНА статия*

Какво се случи на Националната конференция на природозащитните НПО

Коментари и предложения на участниците в Националната конференция на НПО, София 2000

Резултати от Анкетата за номерация на годишните срещи на природозащитните НПО

Новини от БЪЛГАРО-ШВЕЙЦАРСКАТА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ НА БИОРАЗНООБРАЗИЕТО

29 декември – международния ден на биологичното разнообразие

2 февруари 2001 - 30 години РАМСАРСКА КОНВЕНЦИЯ