|
ЕКОПОЛИС |
![]() |
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
МЯСТОТО НА ОТПАДЪЧНАТА БИОМАСА ОТ ДОМАКИНСКИТЕ, СЕЛСКОСТОПАНСКИТЕ И ПРОМИШЛЕНИ ОТПАДЪЦИ В СИСТЕМАТА НА УСТОЙЧИВОТО ЕКОЗЕМЕДЕЛИЕ“ПЛАНЕТАТА Е ОЦЕЛЯЛА,
КОГАТО Е ЗАПОЧНАЛА ДА КОМПОСТИРА СОБСТВЕНИТЕ СИ ОТПАДЪЦИ”
Устойчивото развитие намери своето място като понятие и съдържание преди всичко в екологията, а неговата начална точка може да бъде само Земята, тази, която ражда живота и дава тласък на всяко развитие и едновременно с това съхранява продуктите на еволюцията на живота и неживата природа. Нашето поколение беше свидетел, участник и потърпевш от бурната индустриализация, химизацията, демографския бум, които стимулираха промишленото производство, модернизираха и укрупниха земеделието. Стремежът за по-високи добиви доведе до безразсъдното използване на химически торове и пестициди, с право наречени “биоциди”, които с всяка година ставаха все по-отровни и по-силни. Ежегодното опожаряване на стърнищата създаваше стресово състояние в почвата. Унищожаваше се почвената микрофлора, загиваха растителни и животински видове, нарушаваше се почвената екосистема, спираха хумусообразувателните процеси. Постепенно пред очите ни изчезва живот, изчезва и намалява органично вещество, единственият фактор за възобновяване на природата, за лечението на нейните кървящи рани, защото още от древността е известно, че “...подобното се лекува с подобно”. От друга страна, големи площи плодородна земя се унищожават от емисиите на тежки метали около мините и заводите за черни и цветни метали, въгледобива. Обширни плодородни полета се унищожават от шлаката и сгурията на ТЕЦ-овете. Циментовото производство е превърнало в пустини съседните обработваеми земи, стотици декари се замърсяват от нефтопроизводството. Не на последно място е депонирането на твърдите домакински отпадъци в сметища, които представляват бомби със закъснители. Все повече намаляват горските поляни, а заедно с това и бистрата животворна питейна вода. Киселинните дъждове унищожават безвъзвратно ценни видове от флората и фауната на планетата, нарушава се и намалява нормалната фотосинтеза, отнема ни се чистата глътка въздух, изтъняването на озоновия слой и черните дупки в него водят до увеличаване на парниковия ефект. Всички тези потресаващи факти ни изправят на нокти пред надвисналата ЕКОКАТАСТРОФА. В тази безумна експлоатация на природните ресурси, ние се интересувахме само от печалбата, доходите, без да ни е грижа за крайния отпадъчен продукт. Земята започна да се задушава от отпадъците на цивилизацията: хранителни, индустриални, селскостопански, радиоактивни, строителни, домакински и други. Съвестта на еколозите звънна като камбана и ни накара да се обърнем назад във времето и да открием, че в най-мъдрата книга БИБЛИЯТА е казано: “...за да продължава живия живот, трябва да преработваме отпадъците така, че да подпомагаме природата в нейните процеси на възстановяване”. Великият енциклопедист Авицена пише: “На природата трябва да връщаме толкова, колкото сме изчерпили от нея”. Безмилостни пожари унищожават огромни вековни гори и зелени ливади, и за кратко време гъмжащата от живот гора се превръща в мъртво пепелище. Но не сме ли изумени, когато само за една година пепелището е изчезнало, навсякъде е зеленина, гората се възвръща за живот. От милиарди години в борбата за оцеляване природата е като един цялостен, жив организъм. Тя се е преборвала с космически радиационни, геофизични процеси и катаклизми. Природата е като птицата ФЕНИКС, ражда се от собствената си пепел. Всеки разумен човек би трябвало да си задава въпроса: “Кое е това разковниче, което прави природата неизчерпаем източник на живот и превръщания”. И отговорът не е труден, БИОМАСАТА, органичната материя, която се създава в процесите на фотосинтезата от зелената листна маса, а се разгражда, както в биохимичните процеси на растителната и животинска клетка, така и от процесите на компостиране, основни стъпала в кръговрата на веществата. Много от тайните на превръщането на биомасата все още не са разгадани. Засяваме дребно семенце на домат и след месец-два израства огромно по размерите си растение, с още по-огромни спрямо семето плодове. От всичко изнесено дотук следва, че оздравяването на природата неминуемо трябва да бъде свързано с увеличаването на биомасата, на внасяне в почвата на органична материя. Но как да стане това? Вземайки под внимание, че органичната материя – биомасата е ключов фактор в системата за устойчиво екоземеделие, нашата научна група си постави задачата да разработи проекти за връщането на природата нейното органично вещество, чрез преработване на отпадъчната биомаса в органичен тор, който половин век се разпилява, депонира се в сметища, а в същото време почвата е гладна за органичната си съставка, която да я оздрави и подхрани. В нашите отпадъци, биомасата е от порядъка на 65 – 78 %, което предопределя и технологията за тяхното управление (виж фигурите долу).
Като приехме твърдото убеждение, че “ПЛАНЕТАТА Е ОЦЕЛЯЛА, КОГАТО Е ЗАПОЧНАЛА ДА КОМПОСТИРА СОБСТВЕНИТЕ СИ ОТПАДЪЦИ”, ние започнахме да изучаваме интензивно природните закони в това направление, особено законите за компостиране, в резултат на което създадохме НОУ-ХАУ технологии за преработване на различни видове отпадъци, но основното в тях е преработване на отпадъчната биомаса, подложена на процесите на компостиране и превръщането й в органичен тор. Създадохме методология на технологиите, методология, биохимия и микробиология на процесите компостиране при различни условия и методики, при различни по вида си отпадъчна биомаса. Открихме, че компостирането може да се управлява чрез три параметри – pH, влага и температура, което стана основа на нашето Ноу-Хау. (Виж Графиките долу).
Компостирането е постъпателен, биохимичен процес, при който биомасата от отпадъците: домакински, селскостопански или промишлени се разгражда в резултат от биохимичната дейност на различни щамове микроорганизми, естествено заложени в отпадъчната биомаса: нормофилни, мезофилни и термофилни-бактерии, различни видове гъби и актиномицети - лъчисти гъби. Крайният продукт-органичен тор, т.н. компост, е богата храна за почвата, защото съдържа голямо количество органично вещество богат набор от ензими, биогенни химични елементи, микроелементи, които приложени в почвата подпомагат хумусообразувателните процеси, не създават стресово състояние на почвата, както химическите торове, не се унищожават почвените екосистеми, които или никога, или трудно и бавно се възстановяват и съдържат всички видове хранителни вещества, необходими на растенията. (Виж Таблицата). Таблица 1 СРАВНИТЕЛНИ ДАННИ НА НЯКОИ ХИМИЧЕСКИ ЕЛЕМЕНТИ – КОМПОНЕНТИ НА КОМПОСТИРАЩОТО ОРГАНИЧНО ВЕЩЕСТВО (ТДО) В НЯКОИ ГРАДОВЕ ОТ СРЕДИЗЕМНОМОРСКИЯ РЕГИОН И СОФИЯ – СУХ ЛЕТЕН ПЕРИОД
Полученият по технологиите органичен тор ни даде възможност да правим експерименти в насока оздравяване на почвата, както следва: - Алкализирахме органичния тор като го смесвахме със строителни отпадъци и го използувахме в две направления: 1) за повишаване на плодородието на силно кисели почви и оздравяване на почви, замърсени с остатъчни токсични вещества от химическите торове и пестициди; 2) замърсени с тежки метали почви. Свързвайки ги във водноразтворими комплекси, поради което те не могат да преминават в подпочвените води. Ако не се вслушаме в тревожните камбани на природата и не насищаме почвата с компост, скоро тя ще се превърне в безжизнена пустиня. Производството на органични торове от отпадъчна биомаса ще бъде горещата точка на 21 век, защото от тях зависи нашето оцеляване, те осигуряват екологично чистите продукти, чисти и изобилни питейни води, запазване на синия озон, станал синоним на Синята Планета. Производството на различни видове компост трябва да стане не само национална, но и световна политика, за да я има Земята и в нея живата природа, свежият планински въздух, песента на славея, здравите деца с безгрижния детски смях. Проф.
Др. Мария Златева |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Знаете ли, че?Природата днес е дефицитна и щом като веднъж се е изчерпала, за нея няма заместители: независимо от технологиите, за които човешката изобретателност може да мечтае, чистият въздух и водата, девствените гори и води, и стабилният глобален климат са незаменими! |
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
|
|
|
|
|
|
екополис
3-ти сектор |