През последната
година вниманието на държавните институции,
неправителствените организации и
обществеността е насочено основно към
прекатегоризирането и обсъждането на границите
на националните паркове. И с право, това са
най-големите по площ защитени територии,
съхраняващи представителни за България типове
екосистеми и многообразие от видове.
Междувременно като че ли забравяме за останалите
запазени в природно отношение територии в
страната, които често се явяват единствено
находище на много редки, застрашени от изчезване
или ендемични видове растения и животни. По една
или друга причина те не са получили законова
защита или обявените там защитени територии са с
ограничена площ, която не покрива екологичните
изисквания на видовете. От друга страна
многобройни са случаите на вандализъм и
посегателства върху тях изсечени гори,
взривени вековни дървета, бракониерство или паша
на кози. Една от причините е липсата на финансови
средства за контрол, но не по-маловажно е
непознаването и подценяването на екологичната
роля на тези територии.
Запазената природа е основата за привличане на
инвестиции. Запазването на съществуваващите или
създаването на нови защитени територи ще помогне
както за опазване на биоразнообразието, така и за
увеличаване рекламата на даден регион; за
запазване и развитие на природосъобразния
поминък на хората. Едно от решенията е създаване
на природни паркове, които да гарантират
хармоничното съжителство между човека и дивата
природа.
В този брой ще говорим за Западна Стара планина,
Рупите и вулканичния хълм Кожух, Кресненското
дефиле, Славянка и Никополското плато, за техните
богатства, проблеми и възможните им решения, или
за това какво се прави за тяхното опазване.