Името Нова Седлица не е известно толкова, колкото Чикаго, но пътуването до там с трабант е достатъчно дълго, за да почувства човек асоциацията. Малкото селце в най-източната част на Словакия беше домакин на Втората международна конференция по проблемите на изучаването и защитата на прилепите в района на Карпатите. Началото на срещата съвпадна с отбелязването на Втората европейска нощ на прилепите ­ 29 август и продължи до 1 септември. България, представена от Групата за изследване и защита на прилепите (ГИЗП), беше единствената некарпатска страна, поканена да вземе участие в това мероприятие. В срещата участваха прилепари от Чехия, Полша, Украйна, Германия, Словакия и представител на Споразумението за защита на прилепите в Европа. Изнесените от тях данни за проблемите на средноевропейските прилепи, обитаващи карпатския масив, представляваха голям интерес за нас, а представените от ГИЗП данни за прилепите на Стара Планина бяха обект на множество дискусии и планове за съвместна работа.

След завършване на срещата в Нова Седлица ГИЗП беше поканена да гостува на колеги от националния парк “Агтелек” в Унгария. В НП “Агтелек” са открити общо повече от 700 пещери и ниши с изключително красиви вторични образувания. Тук се намира и една от най-големите пещерни системи в Европа “Домица­Барадла” с дължина 25 км, от които 3/4 се намират в Унгария. При влизането в Барадла посетителят преминава през поредица от тъмно оцветени зали, придобили това оцветяване вследствие многобройните посещения с факли още през средните векове /всъщност и само тези части са отворени за посещение от масовите туристи/. През 1997 г. според програмата, приета от Министерство на околната среда, в Унгария са започнати научни изследвания на пещерата, включващи пълно картиране, мониторинг на хидрологията, карстообразуването, спелеофауната, създаване на информационнна система, практическо опазване на пещерите и техните обитатели и екологично образование. Мероприятията включват ограничаване на безразборния достъп на туристи и пещерняци, като според унгарското законодателство всяка пещера в страната още с откриването си става защитен природен обект и за работа в нея се изисква специално разрешение от природозащитните органи.

Разбира се, усилията не са насочени само към опазването на геоложките феномени ­ подземните карстови форми са покрити от широколистни гори, просечени от извиращи и губещи се малки реки, ливади, пасища. В парка от прилепите са установени 21 вида, като сравнително чести са полунощният прилеп и ръждивият вечерник, а особенна ценност представлява 2000-та размножаваща се колония на трицветен нощник на тавана на малка църква. В ход са проекти за мониторинг на синантропните видове прилепи и зимно преброяване на пещеролюбивите видове.