С ъ д ъ р ж а н и е:
1. НАДЗОРНА КОМИСИЯ ЗА
ЕБВР?
2. “НЕ
ВИЖДАМЕ НИЩО ОТ ПАРИТЕ; НИТО ДНЕС, НИТО ЩЕ ГИ ВИДИМ УТРЕ”
3. ЕБВР: от Демокрация
към Узбекистан
4. “НАШЕТО СПОКОЙСТВИЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАГУБЕНО ЗАВИНАГИ”: МЕСТНИ ЖИТЕЛИ
СЕ БОРЯТ СРЕЩУ ОКОЛОВРЪСТНИЯ ПЪТ НА СКОПИЕ
5. ЕБВР В СЛОВАКИЯ: ДВУСМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ, ВОДЕЩИ
КЪМ НЕУСТОЙЧИВОСТ?
6. СВЕТОВНАТА БАНКА ПРАВИ ИЗВЪНРЕДЕН ПРЕГЛЕД
НА ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТТА ПРЕЗ ЮНИ
7. НАГРАДА ЗА ПРЕСАТАШЕТО НА НЕМАК
8. НОВИ ПУБЛИКАЦИИ
Преди девет години Изпълнителните директори на Световната Банка направиха забележителна крачка към по-открито управление на международната финансова система: въвеждане на независим надзорен механизъм за жалби от крайни бенефициенти на Банката. Днес към ЕБВР е отправено предложение да наложи подобен надзорен механизъм. Дали това е добра идея и как би трябвало да се изпълни? Когато аз и двама мои колеги от Коста Рика и Германия бяхме назначени за членове на Надзорния орган на Световната Банка, това беше първият такъв прецедент и нямаше от кой да вземем пример. Процедурите трябваше да бъдат написани; трябваше да се свържем с предприемачите; на управленските кадри и персонала бяха дадени инструкции за техните задължения да дават информация на новия орган. В редица от случаите от Непал и Индия до Бразилия и Аржентина практиката и визията за този орган се дооформи през годините. Процедурите се дооформят, за да се засили отвореността и се развие ефективността на органа. Днес това звено получава стотици запитвания всяка година, но всъщност проучва малка част от тях. На първо място ЕБВР може да черпи от опита на Световната Банка, Вътрешно американска банка за развитие, Азиатската банка за развитие, Международната финансова корпорация и Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите. Няма 2 еднакви механизма, но пък има какво да се научи.
ЕБВР е в доста по-изгодна позиция, въвеждайки надзорна комисия, отколкото беше СБ през 1930г.На второ място, тези звена към Банките помагат за повишаване прозрачността на тяхната политика – което е изключително важно за обществеността на една демократична държава. Преди съществуването на подобни звена защитниците на обществения интерес можеха да протестират само на улиците, за да чуе някой тяхното мнение. Днес, надзорните звена позволяват на заинтересованите страни да провеждат нормален диалог с банките.
На трето място, надзорните звена помагат на международните банките за развитие да се поддържат като обществени институции. Във време, в което международните финанси все повече се доминират от частния сектор, е важно да си припомним уникалността на финансови институции като ЕБВР. Ако ЕБВР продължава да действа като частна банка, нейното съществуване се обезсмисля. Ако обаче този надзорен орган е създаден правилно, ще осмисли съществуването на самата Банка.
Четвърто, Надзорната комисия стимулира проекти, които водят до устойчив резултат. С установяването на този орган за Световната Банка започва изготвяне на проучвания, след което повечето проекти демонстрират по-добри икономически, социални и природосъобразни резултати, отколкото преди това. Много рядко се случва проект да бъде отхвърлен след изготвяне на проучване.
Невъзможно е да се създаде надзорен орган за ЕБВР по абстрактен начин. Той ще бъде успешен единствено след провеждане на редица от диалози с предприемачите, управленците, акционерите, гражданското общество, зяемополучателите, инвеститорите, партньорите и т.н. Никога не е късно да се започне – други финансови институции отдавна са направили тази крачка, в резултат на което са станали по-силни и имат много идеи, които да споделят с ЕБВР.
Автор: Ричард Бисел
Ричард Бисел е един от членовете на първата надзорна комисия на Световната Банка от 94-97г. Една година е бил председател на комисията.
“НЕ ВИЖДАМЕ НИЩО ОТ ПАРИТЕ; НИТО ДНЕС, НИТО ЩЕ ГИ ВИДИМ УТРЕ”
ЕБВР се очаква да отпусне до $525 милиона кредит за нефто тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан (БТД), свързващ Каспийския бряг със Средиземноморския бряг на Турция. Проблемът е, че ползата от новия тръбопровод за местните хора е все още под въпрос.
Изграждането на 1730 км дълъг тръбопровод ще струва поне 3 милиарда. А всичко друго е потвърдено, освен финансирането. Между-правителствени споразумения, оперативни споразумения, правата за пътя и тарифите са вече на лице. Поддръжници твърдят, че БТД и газовия тръбопровод Баку-Тбилиси-Ерцрум ще донесе икономически просперитет на региона, обаче британският Petrolium Amoco твърди, че проектът не е осъществим от икономическа гледна точка без съдействието на Международните Финансови Институции (МФИ) и Агенции за кредитиране на износа. Националната енергийна политика на Съединените Щати пряко насърчава продължението и разширението на износните линии, като подчертава, че правителството “подкрепя нефтения тръбопровод БТД , тъй като е от съществена важност за търговията.”
За нещастие, изграждането на тръбопровода се е превърнало по-скоро в политически въпрос. А когато се намесва политиката, стабилността на икономиката, конкурентността, технологичното равнище, природосъобразните стандарти и особено здравият разум най-често остават на страна.
Съставителите на проекта се опитват да убедят жителите на Азербайджан и Грузия, че построяването на газо- и нефтопроводите водят до просперитет и помагат за демокрацията и равенството в обществото. Въпреки това, от пет годишното развитие на нефто-бизнеса в Каспийския регион, се шири мнението, че обществените пари по-скоро ще се влеят директно в джобовете на транснационални корпорации и държавни служители, отколкото да подобрят живота на обикновения човек. Според азербайджански работник в сферата, много пари влизат в страната. “ Но не виждаме нищо от тях; нито днес, нито ще ги видим утре.” Още повече, от проектирането на тръбопроводи става ясно, че за да се преодолее енергийната криза, ще се разчита по-скоро на доброто желание на британския Petrolium Amoco, отколкото на обвързващи споразумения с правителствата.
Надеждата, че проектите ще наблегнат на човешките права, плурализма, свободата и демокрацията и разширяване на правата на хората за участие в управлението, е също така несигурно. Становището на американския Държавен Департамент, че “политическите права на хората са много слаби” се оказва вярно за Азербайджан и Грузия. Междувременно транснационалистите са отказали да вземат отношение по въпросите за нарушаването на човешки и трудови права, подтисничество на независимите медии и свободата на словото, насилието спрямо опозиционни партии и социални протести, задържането на политически затворници и други особено противоречиви въпроси, твърдейки, че са “в нефтения бизнес, а не в политиката”.
Хората от региона не взимат участие във взимането на решенията от години и нямат власт върху разпределението на приходите от нефтения бизнес. По всичко личи, че ще бъдат изключени от процеса в бъдеще още повече. Когато хората нямат достъп дори до основните документи, подписани от техните собствени Правителства и ратифицирани от техните собствени Парламенти, няма нужда от повече коментар.
От тази гледна точка, не е изненада, че спонсорите на проекта ще публикуват само националната оценката за въздействието върху околната среда, а онези документи, отнасящи се до природното, социалното и икономическото въздействието на проектите и до икономическата и политическа оценка на регионалните алтернативи няма да са обществено достъпни.
Самите МФИ не успяха да подобрят социално-икономическите условия в една богата на ресурси държава като Азербайджан, както и в транзитни държави като Грузия, чрез прозрачност при преразпределение на приходи от нефта за приоритетни вложения и разходи за икономиката на страната, различни от петрола. МВФ и Световната Банка вече признаха, че нефтеният сектор сам по себе си няма особено да допринесе за повишаване на доходите и заетостта за бедните държави.
ЕБВР, както и други МФИ, трябва да гарантират на обществото, че парите, които отпускат, ще бъдат предназначени за борба с бедността в региона, няма да доведат до разрушаване на крехката природа на Кавказ и на живота на населението там, и ще има позитивно въздействие върху развитието на икономиката. Иначе, ще трябва просто да се оттеглят от проекта.
ИНВЕСТИТОРИТЕ ОБИЧАЛИ ЗЕЛЕНИТЕ ПОЛЯ, РАЗБИРАШ ЛИ!
Чешките неправителствени организации, сериозно притеснени около случая НЕМАК, който иска да строи завод за производство на алуминий в центъра на чешка ферма, отнесоха своите становища директно до спонсорите на проекта. Те се обръщат с искане към ЕБВР, обмисляща отпускането на заем за проекта, и Ford Motor Company да не инвестират в него докато сериозни проблеми (като разположението му на обработваема земя и незадоволителната оценка на изпускането на токсични вещества) не бъдат разрешени.
През април 2002, Friends of the Earth в Чешката република и дузина други природозащитни НПО отправиха апел към Ford Motor Co., контролиращ 25% от акциите на НЕМАК, да не позволи извличането на печалба от производство на предвидените 1,6 милиона глави на двигатели за сметка на здравето на хората и състоянието на околната среда. От компанията заявиха, че възнамеряват да се превърнат в най-отговорния за състоянието на околната среда автомобилен производител. Ако намеренията на Ford са сериозни отговорността им не трябва да спира на входната врата.
В писмо на НПО до Ford CEO W.C. Ford, JR се подчертава, че дъщерната им фирма НЕМАК е избрала мястото за проекта си върху селскостопанска земя, въпреки наличието на подходящи за целта места в района. “Инвеститорите обичат зелените поля. Има пусти полета в района, но защо трябва да строим завод по средата на бивша мина?” каза говорителят на НЕМАК Павел Косера. “Ще трябва да павират пътя със злато, за да ни накарат да отидем там.”
Въздействието, което НЕМАК оказва на чешките власти, опитващи се по всякакъв начин да привлекат чужди инвестиции, може да се открие във факта, че проектът се развива независимо от забраната за ситуирането на индустриални предприятия в селскостопански земи от чешкия Закон за защита на земеделска земя; Министерството на околната среда може да прави изключения, когато обектите не вредят на околната среда. В случая с НЕМАК, все пак, Министерството заяви, че решението им е взето на базата на очакваните икономически/социални ползи. НПО настояха ЕБВР да обърне сериозно внимание на нарушаването на политиката на Банката за опазване на околната среда: липса на обществено участие и оценка на токсичен риск в проекта. ЕБВР изпрати свои представители на терена за проекта, за да изслуша и двете страни. Въпреки че изпращането на представителите се оказа добър ход, експерт от Службата по околна среда, който придружавал банкерите по време на тяхната визита, остава предпазлив: “Представителите на Банката не изглеждаха особено заинтересовани от нашите становища за нарушаване на чешките закони. Въпреки това, ниското качество на процедурата по ОВОС беше призната от Банката и ние очакваме нейните експерти да изискат ново преразглеждане на документите, преди да се даде зелена светлина на проекта.”
Изцяло зависи от Ford Motor Co. дали ще продължат да претендират за уважение към околната среда и ще се гарантира, че техните филиали не замърсяват плодородна земя, само защото управителите предпочитат свеж зелен екстериор на работното си място.”
ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА БЕШЕ ЧУТ!
От повече от пет години Кресненското дефиле в Югозападна България се бори за своето съществуване. Българското правителство планира разрушаването на тази природна ценност чрез изграждането през дефилето на автомагистрала Струма, която е част от транс европейски коридор N4. Но гласът на природата беше чут от Комитета по околната среда в Европейския Парламент. Комитетът “изразява загрижеността си, че предложената магистрала през дефилето, ще нанесе значителни щети на местността, която би трябвало да е защитена от европейското законодателство на ЕС.”
Дефилето се планира да стане част от НАТУРА 2000 и в настоящия момент тече процес за обявяването й за защитена територия. От самото начало на проектирането на автомагистрала Струма българските природозащитни НПО изискаха да бъдат разработени алтернативни трасета извън Кресненското дефиле. През 2000 г. по програма ФАР бяха отпуснати пари за предварителен проектиране съобразно европейските стандарти. Но само след активната намеса на Европейския Парламент и Европейската Комисия, консултантската компания започна да мисли за алтернативи. За съжаление, трасетата извън Кресна бяха зле проучени, което ги поставя в по-лоша позиция в сравнение с тези, които минават през дефилето.
Представители на Българската академия на науките и на група НПО, водещи кампания за спасяването на Кресненското дефиле, посетиха Брюксел по време на Зелената седмица. Редица срещи с Европейския Парламент и Европейската комисия бяха проведени. Главната цел беше да се информират управляващите за развитието на случая и за потребността от решителна намеса за защитата на територията. Взимайки в предвид мнението на учените и обществеността, ЕП също настоява “за пълна оценка на въздействието върху околната среда на проекта съобразно Директивите за местообитанията и ОВОС, както и нова оценка на алтернативните варианти, които биха предотвратили негативния ефект върху територията.”
“Бихме искали да благодарим на Комитета по околна среда за тяхното разбиране и подкрепа за спасяването на биоразнообразието в България. Започваме да сме все по-оптимистични за бъдещето на Кресненското дефиле и се надяваме, че ЕП ще одобри резолюцията на Комитета по околна среда и ще включи пълния му текст в окончателната си позиция за преговорите по разширяване”, заяви Анелия Стефанова, представител на групата НПО, водещи кампанията за спасяване на Кресненското дефиле.
ЕБВР: от Демокрация към Узбекистан
Европейската Банка за Възстановяване и Развитие е създадена през 1990 г. веднага след падането на комунистките режими в Европа и Централна Азия. Основателите на ЕБВР й дадоха мандат да подпомага “прехода към многопартийна демокрация, плурализъм, пазарна икономика в Централна и Източна Европа.” Но в наши дни Банката изглежда е забравила за демокрацията и плурализма. ЕБВР предлага Годишната им среща през 2003 г. да се проведе в Ташкент, Узбекистан – в страна, обявена от редица международни институции, че не зачита многопартийността и плурализма. Ясно е, че Правителството на Узбекистан ще използва Общата годишна среща да узакони поведението си както на местно, така и на международно равнище. Сегашния политически елит, който е съществувал и по време на комунистическия режим, е добре обучен в използването на пропагандата.
Узбекистанското правителство упражнява строг контрол върху медиите в съветски стил. Критики към правителствената политика, корупцията, безработицата, крахът на независимите ислямисти и други подобни теми не се допускат. Онези, които печатат и разпространяват непроверени вестници или бюлетини са тежко наказвани.
Откакто се присъедини към ЕБВР, Узбекистанското правителство направи всичко възможно да предотврати утвърждаването на многопартийната демокрация и плурализма. Опозиционните политически партии са забранени; техните лидери са преследвани, затворени и измъчвани в затворите в Узбекистан и в чужбина.
ЕБВР е напълно наясно със ситуацията. В последния доклад на Банката относно националната стратегия, приета през март 2001, се отбелязва, че икономическите реформи се провеждат бавно и че “преходът към демокрация е също много бавен и имаме притеснения относно развитието на истинска многопартийна демокрация, плуралистично гражданско общество и зачитане на основните човешки права.”
Например, 8 години след присъединяването на Узбекистан към ЕБВР, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа отказа да изпратят наблюдатели по време на парламентарните избори през 1999 г., защото според тях те не са нито свободни, нито честни. Вместо това, те включват 5 про-правителствени партии, които плътно подкрепят правителствената политика; дори президентът Каримов призна, че не може да каже каква е разликата между тях. Единствената допусната опозиция на президентските избори беше от привърженик на политиката и управлението на досегашния президент. Той дори по време на кампанията заяви, че възнамерява да гласува за своя опонент – президента Каримов.
Когато се присъедини към ЕБВР, Узбекистан обяви, че ще спазва законите. Най-притеснителния пример за обратното обаче е използването на изтезанията в съдебната практика. В доклад от декември 2000 г. на Human Right Watch са документирани дузина случаи на изтезания и 15 случая на смърт очевидно в следствие на тях.
Ситуацията в Узбекистан накара 40 НПО от 20 страни да изпратят писмо до президента на ЕБВР с молба мястото на годишната среща на ЕБВР да бъде променена докато Узбекистанското правителство не предприеме сериозни стъпки към изпълняването на член 1 от договора с Банката. Сегашния план за провеждане на годишна среща през 2003 г. в Ташкент биха подкопали усилията на онези хора в Узбекистан и от международната общественост, които се опитват да отправят послание към Узбекистанското правителство за спешната нужда да бъде изоставен авторитарния режим и да се утвърди правова държава.
През нощта на 14 април 2002 г. група полицаи и приблизително 40 неидентифицирани мъже в цивилно облекло нахлуват в къщата на сем. Усмонови, тършувайки, и въпреки че не откриват никакви незаконни материали, откарват Мушараф Усмонова на незнайно място. В продължение на 7 дни полицията отказва да даде информация на нейните роднини за местонахождение й и дори да потвърди нейното задържане. “Изчезването” на Усмонова приключва на 22 април, денят в който съдията съобщава предстоящото дело срещу Усмонова и когато нейният адвокат най-накрая научава за местонахождението й.
Властите продължават да отказват достъп на Усмонова до нейния адвокат, а условията около нейното задържане не са известни. “Трудно можем да си представим по-опасна ситуация за Усмонова,” каза Андерсън. “ Съществува действителна възможност да бъде изтезавана преди самия процес, особено когато я държат го държат инкогнито.”
Пет от децата на Мушараф Усмонова (между 4 и 16 години) бяха задържани веднага след участието им в протест на 23 април.
Семейството на Усмонова е тотално разрушено след краха на независимите ислямисти. През юни 1999 г. полицаи задържат и измъчват до смърт съпруга на Усмонова, Фаркход, син на известен имам. Също през юни 1999 г. синът на Усмонова (тогава на 17 години) е арестуван и осъден на 6 години затвор заради “действия против държавата”; по-късно е освободен. По-малкият брат на Фаркход Усмонов , Мухамадьон, е осъден на 11 години затвор за потвърдено притежание на религиозно списание; по-късно също освободен. Братът на Усмонов Равкхат е осъден на 14 години по различни обвинения, свързани с религиозна и анти-държавна дейност. Братята на Усмонова, Шукруло и Файцуло Агзамови, са осъдени съответно на 7 и 17 години затвор. Абдукарим Рашидов, също роднина на семейството, е осъден на 11 години.
Източник: Human Right Watch
“НАШЕТО СПОКОЙСТВИЕ ЩЕ БЪДЕ ЗАГУБЕНО ЗАВИНАГИ”: МЕСТНИ ЖИТЕЛИ СЕ БОРЯТ СРЕЩУ ОКОЛОВРЪСТНИЯ ПЪТ НА СКОПИЕ
В усилието си да запазят своята общност жители от Волково и Орман, 2 села близо до Скопие, Македония, са се организирали срещу предложеното трасе на автомагистрален околовръстен път в Скопие. Жителите са сериозно загрижени за изграждането на този път, чието трасе се предвижда да премине между двете села. Това ще доведе до разцепването на двете общности, които съжителстват като едно цяло, а също така ще окаже негативно влияние върху важни за местността територии. Държавната фирма, Фонд за национални и регионални пътища, предложи изграждането на околовръстен път Скопие, чрез който да се намали както тежкия трафик в града, така и замърсяването на атмосферата. Държавата поиска заем от Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР) на стойност 25 милиона евро и възнамерява да иска още. ЕБВР представи доклад за икономическите параметри на проекта и изглежда ще одобри строежа.
Жителите на Волково и Орман сформираха Инициативен Комитет за борба срещу строежа на околовръстен път. Председателят на Инициативния Комитет г-н Драголюб Рицовски заявява: “Този околовръстен път няма да допринесе за икономическия растеж, както казват спонсорите на проекта. Точно обратното, както е ставало и преди – това ще донесе само повече замърсяване и финансови проблеми за местните хора и за околната среда.”
На по-малко от 20 метра от предвиденото трасе се намира резервоар за питейна вода, обслужващ хората от Волково, който се свързва с водоснабдителната система на Скопие. Резервоарът е бил построен от самите жители на селата и затова те са сериозно притеснени от физическа повреда на резервоара и замърсяване на водата. Кметът на село Волково г-н Драгомир Пановски казва: ”Всеки един от нас е платил за този резервоар, което означава, че е наша собственост. Ние не можем да си позволим нещо да се случи с него, тъй като не само 15 000 души могат да останат без вода, но също така да окаже ефект върху цяло Скопие.”
Местната църква и гробище са разположени на по-малко от 10 метра от предложеното трасе на пътя. Гробището ще бъде пресечено от околовръстния път и така пространството за гробове ще намалее още повече. Местният свещеник Игор Пацовски казва: “Изграждането на този път през нашето гробище и използването му след това ще попречи на нормалното провеждане на ежедневните церемониите и мирът и спокойствието като цяло ще бъдат изгубени завинаги.”
Предложеното трасе ще унищожи много земеделската земя, която е от жизнено важно значение за местните хора. Хората са икономически зависими от тази земя, защото произведената от тях земеделска продукция те продават на пазара и по този начин си изкарват прехраната. В тази местност 40% от земята, която ще се използва за изграждането на околовръстния път, е от най-плодородната обработваема земя.
През 2001 г. местните хора от Волково и Орман предложиха вариант за трасе, преминаващо през държавна земя, далече от ценната за местните хора територия. В отговор на това г-н Насте Спасовски от Фонда заяви, че: “Ние разбираме вашите притеснения и ще направим всичко възможно, за да смекчим негативните последици от строителството. Но няма да се откажем от него.” Твърдата позиция да не бъде променено трасето на пътя обезкуражи местните хора. Така че изцяло зависи от ЕБВР дали ще бъдат проучени алтернативи и че проектът, който те финансират, ще носи повече полза, отколкото вреда.
Ако Фонд национални и регионални пътища получи заем от ЕБВР за околовръстния път, жителите на Македония ще са тези, които ще трябва да го изплащат чрез данъци. А след като те са тези, които изплащат заема, значи имат пълното право да искат подходящо разположение на околовръстния път, което няма да вреди на живота им и на околната среда. По тази причина ЕБВР трябва да предложи на Фонда за национални и регионални пътища да промени трасето незабавно. Или просто Банката не трябва изобщо да финансира този проект.
ЕБВР В СЛОВАКИЯ: ДВУСМИСЛЕНИ ДЕЙСТВИЯ, ВОДЕЩИ КЪМ НЕУСТОЙЧИВОСТ?
Според своя мандат и политика в областта на околната среда, ЕБВР цели “да осигури чрез дейността си прородосъобразно и устойчиво развитие” и “да спомогне за търсенето на екологични стоки и услуги”. Проследявайки някои от действията на Банката, ще проверим как тези принципи се изпълняват в Словакия.
Фонда за покрепа на закриването на Бохонище инициатива на Европейската Комисия, която се направлява от ЕБВР заслужава нашето внимание. Атомната електроцентрала V1 в Бохонище не би могла да бъде подобрена, така че да достигне необходимите стандарти за сигурност и следователно централата трябва да преустанови действието си, колкото е възможно по-скоро. Въпреки че сегашното Словашко правителство в своята енергийна стратегия, престава да подкрепя използването на атомната енергия, официални представители (явно под натиска на онези, които искат да видят V1 по-късно отново пусната в действие) помолиха ЕБВР да замени термина “ закриване” с термина “затваряне”. За всеобща изненада на 22 октомври 2001 г. прес-аташето на Министерство на Икономиката, П. Бенкурик, заяви по радио Свободна Европа, че “въз основа на предварителните консултации ЕБВР се съгласи да изпусне термина “преустановяване на действието” от преамбюла на споразумението”. Заслужава си да се отбележи факта, че през първата половина на 90те години ЕБВР направи опит да участва в завършването на двата блока от Атомната електроцентрала в Моховуе, но словаците оттеглиха предложението под натиска на покачващото се напрежение сред местното и международно гражданско общество през 1995 г.
Ако старата и опасна атомна електроцентрала в Бохонище преустанови действието си както е запланувано, при условие че никакви или само няколко нови електроцентрали с нисък капацитет бъдат изградени, тогава енергийните нужди на Словакия ще трябва значително да се намалят. Но в действителност се наблюдава точно обратното. Компанията Slovalko, която според ЕБВР е една от най-добрите й инвестиции, увеличава с почти 40% своето производство на алуминий, което е силно енергоемко. Това увеличение на производството, голяма част от което е предназначено за износ, ще задълбочи значително зависимостта на компанията от нестабилния международен пазар за алуминий и косвено от нестабилния международния автомобилен пазар. Увеличението ще доведе също така до повишена зависимост на региона от една единствена компания и ще повиши значително нуждата от електричество на страната. Но как Словакия задоволява нуждата от електричество? В сегашния момент 50% от електричеството се произвежда в атомни електроцентрали, а останалата част или в стари ТЕЦ или огромни ВЕЦ, които са причинили много вреди на околната среда и са принудили много хора да напуснат домовете си. Държавата е силно зависима от подземни горива, както и от вноса на ядрени горива от Русия повече от всякога.
Словашкият монополист Slovenske elektrarne (SE) произвежда електричество на много високи цени и има постоянни финансови проблеми ( благодарение от части на огромните заеми, които взима, за да развие ядрената си програма). ЕБВР, знаейки този факт, от една страна отпусна искания от SE заем, но от друга подсигурява заема с дългосрочен договор между SE и Slovalco за закупуване на електроенергия при специални условия. Задължението да изпълнява тези условия (да продава на Solvalco електричество на ниска цена) ще изправи SE пред друг проблем и ще бъде съвсем естествено компанията да настоява за продължаване дейността на електроцентралата в Bohunice, която произвежда електричество на значително по-ниска цена, отколкото другите електроцентрали. Това ще затвори “омагьосания кръг”, от който излизане няма.
В Словакия ЕБВР извършва различни дейности, от които подкрепата й за средния и малък бизнес води до известна устойчивост. Но от друга страна са дейностите, които току що описахме: действия, с които се засилва влиянието на една компания. която носи негативни последици за околната среда и която освен това е зависима от нестабилния алуминиев и автомобилен пазар. И тъй като същата тази компания е основния консуматор на електричество в страната, цялата ситуация спомага за продължаване на действието на атомната електроцентрала, която всички ние искаме да видим затворена.
СВЕТОВНАТА БАНКА ПРАВИ ИЗВЪНРЕДЕН ПРЕГЛЕД НА ДОБИВНАТА ПРОМИШЛЕНОСТТА ПРЕЗ ЮНИ
Президентът на Световната Банка Джеймс Уолфенсън успя по време на Годишната среща на Банката в Прага да изненада своя персонал. На среща с НПО той е предложил Банката да преразгледа участието си в нефтения, въглищния и газовия сектор. Това е резултат от кампанията на НПО, които успяха да покажат че Банката по-скоро помага на транснационални корпорации, отколкото на хората в развиващите се страни. Доказано е, че промишлеността оказва негативно влияние върху околната среда и здравето на хората (промяната в климата е също едно от тях) и изобщо не води до изкореняване на бедността, както твърди Световната банка.
Година по-късно – през юли 2001г – Извънредния преглед на добивната промишлеността започна под ръководството на Емил Салим. Работата ще бъде да се дадат в последствие препоръки за работата на Световната Банка в този промишления сектор. Освен това се провеждат консултации и в Латинска Америка, Европа и Централна Азия, Африка и Азия.
Консултациите за Европа и Централна Азия са запланувани за 19-20 юни. На 18 юни пък ще се проведе среща със засегнати граждани и НПО, които ще могат да споделят своята гледна точка за проектите и действията на Световната Банка.
ДА РАЗМАХВАШ ЮМРУЦИ СЛЕД БОЯ
В края на февруари президентът на Литва Валдас Адамкус, който по рано е работил за Агенцията за опазване на околната среда на Съединените Щати, каза че неговата държава не би могла до крайния срок през 2009г. да затвори втория блок на атомната електроцентрала Игналина. “ Не бива да се поддаваме на едностранното влияние на Европейския съюз. Не бива да се обвързваме с никакви дати за преустановяване действието на АЕЦ Игналина. Смятам ядрената енергия за чиста енергия на бъдещето и в този смисъл Литва би трябвало да има същите възможности да я използва, както други страни по света“, каза г-н Адамкус по време на пресконференция. Зеленото Движение (ЛЗД) в Литва, член на CEE Bankwatch Network , в свое становище коментира, че опитите да откажат затварянето през 2009 на блоковете е все едно да размахваш юмруци след боя.
Ангажиментът на Литва да затвори 2 блока, които не биха могли да бъдат подобрени, колкото е възможно по-скоро, е записан в различни международни документи от 1994г. По настояще, обаче, членове на различни партии в Парламента подеха инициатива за промени в Националната стратегия и търсят начини да отложат ранното затваряне на 2 блока на електроцентралата. Литва подписа споразумение за помощ за подобряване на ядрената сигурност с Европейската банка за възстановяване и развитие през 1994г., поемайки ангажимента да не продължава съществуването на ядрените блокове – тип Чернобил. Дневен ред 2000 призовава държавите опериращи с опасни ядрени реактори да ги затвори по възможно най-бързия начин. През 1997г. Европейската Комисия заяви, че изпълнението на ангажиментите по споразумението с Банката е основно условие за започване на преговори по присъединяване. Споразумението за присъединяване на Литва, подписано през март 1998г., изисква планът за преустановяване на дейността на Игналина да бъде съобразен с задълженията по Споразумението с ЕБВР. През 1999г. Европейският Парламент призова Литва да изпълни ангажименти относно затварянето на блоковете.
В края на 1999г. ЕС прие готовността на Литва да затвори един блок и през декември покани страната да започне преговори за присъединяване. По време на последвалите преговори се фиксира датата на затварянето на втория блок – средата на 2002г. - според преговорната глава за енергетика.
Въпреки това, в началото на 2002г. вместо да спазва поетите по-рано ангажименти, политиците в Литва търсят начин да удължат съществуването на атомната електроцентрала Игналина до към 2017г. и дори по късно. Още повече, някои известни политици пропагандират по-късното затваряне на електроцентралата в предстоящата кампания за президентски избори, което е силно критикувано от ЛЗД. “Според нашата преценка основните лозунги на кандидатите “не се поддавайте на влиянието на ЕС” и “да потърсим изгодни решения за Литва” могат да се считат като евтин предизборен трик “, заявиха от ЛЗД в становище.
Датският министър-председател (Дания ще поеме председателството на ЕС през втората половина на 2002г.) Андерс Фогх-Расмусен, посещавайки Литва в края на февруари, каза че страната трябва да затвори Игналина до 2009г., ако иска да приключи преговорите с ЕС по план през Декември и да бъде готова за присъединяването към съюза през 2004г. “Фиксирането на дата за затварянето на атомната електроцентрала е изключително важно за позитивния изход от преговорите с ЕС," каза Расмусен. Други политици от ЕС заявиха същото няколко пъти. Въпреки това, инициативата за продължаване дейността на Игналина продължава да се поддържа сред политическите партии правителствени институции.
Литвийското Зеленото Движение приема усилията на ЕС да затвори опасните реактори и призовава политическите партии и правителствени институции в Литва да не се държат като герои от Руска басня (като орел, рак и щука, всеки от които тегли в своята собствена посока), а да намерят адекватно решение и така да демонстрират едно демократичен и прозрачен процес по преустановяване дейността на атомната електроцентрала.
НАГРАДА ЗА ПРЕСАТАШЕТО НА НЕМАК
През април Павел Кусера, пресаташето на НЕМАК за Европа спечели 2ро място в състезанието “Зелен Бисер 2001г.” в Чешката република. “Зелен Бисер” е годишно състезание за анти-околна среда изказвания и наградата се дава от името на природозащитни експерти и НПО. Г-н Кусера заслужи 2ро място с фразата: “не е важно какво излиза от комините на завода, а какво казват за това местните здравни власти”. В момента ЕБВР обмисля даването на заем на НЕМАК за изграждането на алуминиев завод в Чешката република. Поне веднъж компанията е искрена в отношението си към околната среда. Ние от ЕС За Земята смятаме, че претендентите за подобна награда излизат далеч извън границата на Чешката република – българската политическа сцена може да даде своята лепта за инициативата. Нашата първа номинация за анти-околна среда изказване е на зам. кмета на София г-н Гечев, който по повод изсичането на дървета в следствие строежа на следващите метро станции заяви: ”Градът е за хора, а не за дървета”.
Време на независимост и икономическа либерализация в Грузия
Публикувано от Green Alternative и Friends of the Earth (май 2002г.)
Докладът цели да анализира провежданите в Грузия реформи от Международните Финансови Институции (МФИ) и от грузинското правителство. Докладът освен това прави оценка на това какъв е ефектът върху населението на Грузия от бързата интеграция в глобалната икономическа система, особено в областта на селското стопанство, енергетиката и околната среда. В доклада са изброени препоръки и действия, които трябва да бъдат предприети. В него се подчертава, че основната предпоставка за подобряване на социално-икономическата обстановка в страната, е широкото въвличане на предприемачите в управленските процеси, установяването на обществен контрол върху финансовите механизми и застъпване на принципа за защита на околната среда като изключително важен за макро икономическата политика в региона.
http://www.greenalt.watex.net/report%20final.pdf
Кои са истинските бенефициенти на развитието на нефтената инфраструктура в Грузия и Азербайджан
Докладът повдига съмнения, че проектите за развитие на нефтената инфраструктура ще донесат просперитет на обикновените хора от Грузия и Азербайджан, повечето от които живеят в изключителна бедност. Вместо това, истинските бенефициенти са по-скоро Транснационални Банки за Развитие (ТБР), Агенции за кредитиране на износа (АКИ), както и някои чиновници от правителствата. Кавказ и Централна Азия са били места с високо ниво на корупция по време на Съветската ера – една тенденция, която продължава дори сега, когато регионът се превръща в обещаващ за енергийния сектор. Докато президентите на републиките подписват нови договори за нефтения бизнес, струващи милиони долари, съществува скрито предчувствие, потвърждаващо се от някои факти, че тези пари няма да отидат в държавата. Според твърденията на работник в нефтения бизнес големи суми пари влизат в страната. “Но ние не виждаме нищо от тях – нито днес, нито ще ги видим утре.” До сега животът на хората не се е променил съществено дори след нефтения бум. Изгодата за населението се равнява на нула от тези естествени природни ресурси, които са уж “големия икономически потенциал на региона”, но по-скоро имат потенциал да разрушат живота околната среда и живота на хората.
http://www.bankwatch.org/downloads/oilrevenues.pdf
Устойчива теория – неустойчива практика.
(Билиони за Устойчивост? – 3 резюме, април 2002г.)
Предприсъединителните фондове на ЕС се смята, че подпомагат страните кандидат членки да използват структурни фондове, но се оказва, че инвестициите сами по себе си са станали най-важни. Този доклад на CEE Bankwatch Network и Friends of the Earth в Европа “Билиони за Устойчивост” повдига въпроса: харченето на парите ли е крайната цел на предприсъединителните фондове? Проучвания за доклада, направени от природозащитни НПО в страни кандидат членки, посочват основни недостатъци на предприсъединителните фондове. Промени са нужни за подобряване изпълнението на преприсъединителните фондове и за бъдещото използване на структурните фондове. Нищо от това, обаче не може да стане без решителността на страните кандидат-членки и на ЕС за постигане на устойчиво развитие и демокрация.
http://www.bankwatch.org/download/billions3sustthery.pdf
Планини от злато: Кумторската златна мина в Киргизката република
Минният сектор се смяташе, че има потенциал да влее сили в икономическото състояние на Киргизката република след колапса на Съветския съюз. И МФИ и Киргизкото правителство смятаха, че усвояването на мините ще донесе икономическа изгода за държавата. Въпреки това, използването на тежки машини, токсични вещества и т.н. при усвояването са само част от проблемите, струпали се пред страната в следствие на него.
Кумторската златна мина доказа още веднъж всички слабости и рискове, произтичащи от минния сектор. Този доклад демонстрира слабостите в управлението на околната среда и слабия мониторинг на дейността на компанията. В Киргизката република, природозащитната политика на МФИ се оказа неефикасна след направения мониторинг.
горе