С ъ д ъ р ж а н и е:
1. Присъединете се към
кампанията - ЕИБ :БЕЗ РЕФОРМА – НЯМА ПАРИ!
2. Козлодуй - повтаряйки стари грешки?
3. Нравът на звяра: Защо трябва ЕИБ да бъде реформирана
4. Добра инвестиция? ЕИБ със заем за ЕНРОН
5. Булдозери през природата: става ли навик на ЕС И ЕИБ да строят
автомагистрали през важни места за биоразнообразието?
Присъединете се към кампанията - ЕИБ :БЕЗ РЕФОРМА – НЯМА ПАРИ!
Неправителствени организации (НПО) от целия свят се присъединиха към кампанията БЕЗ РЕФОРМА – НЯМА ПАРИ, чиято цел е да се направят подобрения в дейността на Европейската Инвестиционна Банка (ЕИБ), преди да бъдат похарчени повече пари за проекти, които са вредни за природата и обществеността. Решението за увеличението на капитала на ЕИБ ще бъде взето от 15 страни членки или по-точно от техните Министри на финансите.
Досега решенията са взимани при закрити врати без никакви обществени обсъждания. Днес има нужда обществен дебат и натиск върху страните членки на ЕС, за да реформират ЕИБ. Затова са нужни именно НПОи и гражданите. ЕИБ трябва да се промени и правото за тази промяна е в ръцете на акционерите от ЕИБ. По тази причина ние окуражаваме всички организации да подкрепят нашата кампания и така да окажат влияние върху своите правителства.
Кампанията ЕИБ: БЕЗ РЕФОРМА – НЯМА ПАРИ включва следните препоръки:
=>да преразгледа и подобри съществуващата политика за достъп до информацията, така че всякаква информация, свързана с проекти (екологична, икономическа и финансова) да е на разположение навреме на заинтересованите НПОи и засегнатата общественост;
=>процедурите по оценка на въздействието върху околната среда да станат по-строги;
=> да станат задължителни обществените обсъждания на проекти, финансирани от ЕИБ, които ще имат съществено въздействие върху природата и обществеността
=>Банката да оповести политиките си относно ключови проблеми като енергетиката, транспорта и водите като те бъдат съобразени с европейските изисквания за интегриране и опазване на околната среда и устойчивото развитие във всички политики и практики;
=>да се назначат специалисти по опазване на околната среда в персонала на Банката, които да работят съвместно с икономисти, инженери и прависти;
=>да се създаде специален екип, който да работи за енергийната ефективност, съхранението и възобновяемите енергийни източници
=>EИБ да предоставя подробна информация за “глобалните” заеми, предоставени чрез банки-посреднически и как те допринасят за околната среда, както и за критериите за подбор на проекти;
=>да се засили ролята на контролните институции – такива като Европейския Парламент, Европейския Съд на Одиторите и новооснования Европейски анти-корупционен център (OLAF), спрямо дейността на ЕИБ.
Повече информация относно кампанията може да се намери на: www.bankwatch.org/eibreform
ФОНДЪТ ЗА ЗАТВАРЯНЕ НА КОЗЛОДУЙ: ПОВТАРЯЙКИ СТАРИ ГРЕШКИ?
През март 2002 г. Народното събрание ратифицира Споразумение между България и Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР) за управлението и използването на Международния фонд за подкрепа закриването на опасните 1-4 реактор на АЕЦ Козлодуй (МФПЗК). След като Споразумението е вече ратифицирано, всичко е готово за затваряне на реакторите. Този процес трябва да бъде ускорен, за да може да се спази крайния срок до 2003 г., посочен от Европейската Комисия за 1-2 блок.
Настоящата ситуация е резултат от значително забавяне в процеса на постигане на договореностите за затварянето на реакторите на АЕЦ Козлодуй и от двусмисленото поведение на българското правителство, Европейската Комисия и ЕБВР. След срещата на Г-7 в Мюнхен през 1992 ЕБВР се зае с управлението на Фондовете за ядрена безопасност. Все пак Банката не успя да принуди българските власти да изпълнят Споразумението за ядрена безопасност. Освен това ЕБВР не подкрепи Правителството на България с необходимите консултации, мониторинга на процеса на реконструкция на енергийния сектор и включването на допълнителните фондове. ЕБВР също така не успя да държи българската общественост информирана за целите и резултатите на Споразумението.
Сега ние сме в същата ситуация със Споразумението между ЕС и България по отношение на МФПЗК. Европейска Комисия вече е осигурила 200 милиона евро за изваждане от действие 1-4 реактор на Козлодуй. Шест други страни-членки станаха донори и добавиха почти 20 милиона във Фонда. Но само с няколко кратки становища на ЕК и въпроси на представителите на страните-членки се демонстрира изключително ниска активност от страна на Комисията. Особено що се отнася до преструктурирането на енергийния сектор има нужда от активен подход от страна на българското правителство и ЕК. Досега българските власти не са направили нищо за изпълнението на Споразумението, нито са информирали обществеността, нито пък извършват значителни промени в енергийния сектор, които ще спомогнат за безпроблемното затваряне на атомните блокове.
Все пак има и някои позитивни страни. Министърът на енергетиката г-н Милко Ковачев направи две неочаквани забележки: българската икономика и домакинство използват енергията неефективно и голяма част от доставената електроенергия отива на вятъра; и изобщо не може и да става дума за национална енергийна независимост докато България внася около 60% от енергийните ресурси от Русия.
Това е знак, макар и слаб, че правителството започва да разбира реалните проблеми на българския енергиен сектор. Въпреки това ние трябва да изчакаме действителните и необратими стъпки за пълното изваждане от действие на реактори 1-4 и за подобряване на ситуацията в енергийния сектор и икономиката като цяло. Реформата в енергийния сектор е необходима и ЕБВР може да въздейства на Българското правителство да я извърши, като подкрепя проекти, чиято цел е реформа.
По-късно обаче отношението към енергийния сектор отново се промени. Министър председателят съобщи в началото на април, че се обмисля строежа на втора атомна електроцентрала в Белене и се очаква проектът да бъде финансиран от бюджета на Европейския съюз. Строежът на първия реактор в Белене беше започнат през 80те години на 20 век като 40% от него бяха завършени, но работата беше спряна през 1990 г заради протести за опазване на околната среда.
За да бъде изпълнено Споразумението за затваряне на опасните ректори в Козлодуй само изявления не са достатъчни. Този път българското правителство, Европейската Комисия и ЕБВР трябва да предприемат друг подход. Трите институции трябва да работят за енергийна ефективност и възстановяемите енергийни източници в България и за въвличането на обществеността в процеса.
Големите проекти, свързани с инфраструктурата, енергетиката, транспорта и водите, имат необратимо и значително въздействие върху околната среда и водите. Ако потърсите кой финансира тези проекти, ще бъдете изненадани колко често се среща името на Европейската Инвестиционна Банка и то не само в Европа, но чак в Чад, Бразилия, Виетнам и т.н.
Международните Финансови Институции (МФИ) по света бяха принудени да започнат реформи за подобряване на своето дейности, прозрачност и отговорност. Много от тях предприеха конкретни действия в тази насока, но ЕИБ, която е една от най-потайните банки в Европейския съюз, все още прави изключение. Докато други МФИ работят за подобряване на тяхната политика, ЕИБ не демонстрира никакво желание на промяна.
В момента ЕИБ се надява да увеличение капитала си от страните членки на ЕС, за да разшири дейността си по отпускане на заеми. Банката иска от страните-членки да увеличат внесения капитал и той да нарасне от сегашните 100 билиона евро на 150 милиарда. Решението ще бъде взето през юни тази година на годишната среща на Банката в Люксембург. На 7 февруари 2002 г. повече от 30 НПО от цяла Европа стартираха кампания: ЕИБ: БЕЗ РЕФОРМА – БЕЗ ПАРИ! Кампанията призовава за извършването на необходими реформи, свързани с достъпа до информация, стандартите за опазване на околната среда, мандата за развитие и контрол от страна на институциите на ЕС, преди капиталът да бъде увеличен. Във всички тези аспекти ЕИБ сериозно изостава зад подобните й организации - Световната Банка и Европейската Банка за Възстановяване и Развитие(ЕБВР).
Липса на отговорност, персонал и природосъобразна политика
Операциите на ЕИБ показват липса на отговорност и надзор в управлението на проектите. Това се дължи главно на (1) техния “принцип на гумения печат” при процеса на одобряване на проекти - без реална преценка от страна на служителите и Борда, (2) относително малкия брой на персонала и липсата на екологичен отдел (това позволява отпускането на заеми без да се извършва професионален надзор от природосъобразна гледна точка) и (3) разширяване на действията на Банката извън пределите на ЕС, където не действа правото на Европейския съюз.
Някои от главните проблеми са:
Липса на стандарти: ЕИБ няма правила, чрез които да прилага европейското законодателство по околната среда. Още повече, Банката отказва да има свои политики за действие, дори за транспортния, енергийния и водния сектор. Дори Банката да спазва политиките на ЕС, те не винаги са приложими за развиващите се страни. В допълнение на това ЕС не разполага с политики за всички проблеми, които Банката среща в работата си извън Съюза. Никъде не е записано как и дали ЕИБ трябва да следва съответните политики, директиви и законодателство в своята дейност извън ЕС. Където европейските стандарти са неприложими, националните такива трябва да бъдат съблюдавани. В много от случаите такива национални стандарти са неадекватни или изобщо липсват.
Никаква отговорност пред обществеността: Един от най-големите проблеми на НПО е липсата на прозрачност и обществена отговорност. През 1997 след постоянен натиск от страна на НПО, ЕИБ възприе официални “Правила за достъп до обществени документи”. Първоначално звучи добре, но като се разгледа по-подробно става ясно,че да достъпът до цялата важната информация е практически невъзможен. Когато информация, свързана с проекти е поискана от ЕИБ, отговорът е: “това е конфиденциална информация, която може да се ползва само от служители”. Въпреки че е обществена институция, ЕИБ продължава да действа при напълно закрити врати, отказвайки достъп на тези, които са пряко засегнати от действията й.
Банката ревизира информационната си политика от повече от година. Въпреки това ясни правила за достъп до информация относно текущи проекти все още липсват. Европейската Директива за оценка на въздействието върху околната среда гласи, че обществеността трябва да има достъп до информация и възможност да изрази мнение преди започването на проекта. Въпреки това ЕИБ непрекъснато пренебрегва това изискване.
Липса на персонал и опит: Според годишния отчет на ЕИБ за 2001г., нейният персонал наброява малко повече от 1 000 души, което е грубо 10 пъти по-малко отколкото в Световната Банка, докато портфолиото им за Източна и Централна Европа и почти толкова голямо. ЕИБ няма експерти (освен един) работещи по проблемите от социален аспект. За сравнение СБ има 300 експерти по околната среда на Световната Банка. Без съмнение малкият персонал на ЕИБ допринася за нейните ниски оперативни разходи. Остава обаче въпросът до каква степен ЕИБ балансира спестените пари и броя на хората, повлияни неблагоприятно от ниското качество на нейната работа?
Нисък праг на защита на околната среда: ЕИБ сериозно изостава в изпълнението и следването на природозащитни цели от нейните политически изявления. Например, ЕИБ делегира отговорността за стандартите по околна среда изцяло на изпълнителите на проектите, които получават финансиране. Освен това сегашната политика не се концентрира върху активно даване на заеми, които да гарантират защита на околната среда, а по-скоро проектите технически се “фиксират” към вече съществуващите екологични проблеми. Така в текущата Политика за околна среда съществува минимална връзка със заплахите, предизвикани от промените в климата и нищо относно императивната нужда от префокусиране на заемите на ЕИБ като резултат от това.
Неконтролирани глобални кредити: ЕИБ влиза в партньорство с посредници, които обикновено са национални или местни банки, за да отпуска “глобални” заеми, които да минат през тези посредници. Понастоящем “глобалните” заеми са около 20% от всички заеми, които Банката отпуска извън ЕС. “Глобалните” заеми могат да бъдат добър начин за финансиране на дребния и среден бизнес или за подкрепа на проекти за енергийна ефективност и съхранение на енергия, но няма никакви доказателства, че те се използват за подобни цели. Освен това е невъзможно да се проследи дали се спазват политиките на ЕИБ или на ЕС от посредниците на национално ниво. Постоянните опити на НПО да сполучат достъп до документи на ЕИБ се оказаха безплодни; нито ЕИБ, нито посредниците искат да предоставят информация за природозащитните стандарти. В някои случаи местните посреднически банки не са дори наясно с изискванията за околната среда на Банката.
Временно лидерство: Директорите се сменят през известно време и като цяло не разполагат с професионален персонал, който да им помага в надзора на проектите. Налице е съществен контраст спрямо СБ и ЕБВР. Бордът на директорите пътуват около 10 пъти в годината до главния офис на Банката в Люксембург, за да одобрят купчина от проекти. Формално те са единствените, които взимат решения за заемите, поръчителството и самия акт на отпускане на заем. При 300 проекта, които се одобряват годишно само на 10 срещи, задълбочеността на процеса е под въпрос. Няма досега прецедент за отхвърлен от Борда заем, базиран на Доклад за оценка.
ДОБРА ИНВЕСТИЦИЯ? ЗАЕМЪТ НА ЕИБ ЗА ЕНРОН
“Нашата мисия е да продължим задачата на ЕС да прави дългосрочни инвестиции” – Мисията на ЕИБ. “...За да получат нашата подкрепа проектите и програмите трябва да отговарят на 4 основни аспекта: икономически, технически, природен и финансов. Ние разглеждаме задълбочено всеки проект за инвестиция и го проследяваме до неговото изпълнение.”
Като една от международните финансови институции (МФИ), макар действаща много независимо, ЕИБ трябва да има определени защитни политики и процедури в социалната област и околната среда. Банката също така би трябвало да повиши нивото на експертизите си в тези области. Основният аргумент на Банката е, че действа в границите на ЕС и следва политиките и законодателството на Съюза. Следователно ЕИБ се различава от Световната Банка и от други МФИ. Въпреки това обаче, 10% от заемите на Банката отиват извън рамките на ЕС и страните кандидат-членки. Това е една доста внушителна сума, ако се има в предвид, че сумата на заемите отпуснати от ЕИБ за една година е 36 милиарда евро.
Широката мисия за следване задачите на ЕС, без да е подкрепяна с ясни цели и секторни стратегии, позволява на Банката да “избира” много самостоятелно от набора от Европейски политики и задачи. ЕИБ действа по-скоро като търговска банка, търсеща печалба, отколкото като обществена институция. Все пак, текущото разкритие за подкрепата от ЕИБ на Енрон – опозорена американска компания, която обяви фалит преди няколко месеца с голям скандал и разкрития за криминални деяния - излиза далеч от обсега на това, което човек би приел за “широка” мисия на ЕИБ.
Текущият доклад “Залогът на Енрон: как обществените институции участват в глобализиционната игра на Енрон” от Института за политически изследвания (ИПИ) разкри,че Енрон е получил 7,2 милиарда долари като подкрепа с обществени средства за глобалните си действия (пълният доклад може да бъде видян на www. seen. org). Част от това обществено участие идва от финансовата ръка на ЕС – ЕИБ.
Докладът посочва какво НПО, извършващи мониторинг на Банката, изтъкват през последните няколко години – ЕИБ нито работи ефективно, нито изпълнява задачите на ЕС. Тя работи при затворени врати, без особен надзор, ясни секторни стратегии и без стриктни природосъобразни и социални стандарти.
Според доклада на ИПИ, ЕИБ подкрепя Енрон със следните заеми: $493 милиона за инвестиция в една италианската електроцентрала и $60 милиона за газопровод в Боливия - Порто Алегре (Бразилия). Банката също е предоставила индиректна подкрепа за Енрон, одобрявайки $78 милиона за проект за 1000МВт централа в Санта Рита, Филипините. Развитието на проекта не беше под ръководството на Енрон, но компанията беше сключила договор за доставка на гориво до електроцентралата. Освен това ЕИБ обмисляше да даде $35 милиона за система за пренос на електричество в Македония,от която Енрон е имала интерес.
Фактът, че ЕИБ не е имала проблеми да подпомага Енрон, ясно говори че е нужно задълбочено наблюдение на тази институция и начина, по който тя осъществява своите цели. Дори и с най-добри намерения е трудно да се каже коя от задачите на ЕС ЕИБ си мислят, че са изпълнявали като са подпомогнали Енрон, без да се споменава “добрата инвестиция”, с която Банката толкова се гордее!
БУЛДОЗЕРИ ПРЕЗ ПРИРОДАТА: СТАВА ЛИ НАВИК НА ЕС И ЕИБ ДА СТРОЯТ АВТОМАГИСТРАЛИ ПРЕЗ ВАЖНИ МЕСТА ЗА БИОРАЗНООБРАЗИТО?
ЕС и ЕИБ непрекъснато финансират строежа на автомагистрали през важни места за биоразнообразието в България и Чешката република. Въпреки че настояват за устойчиво развитие, тези институции планират построяването на автомагистрали през някои от най-важните защитени територии в присъединяващи се към Съюза страни, като по този начин нарушават политики и процедури на Евро съюза. Вместо да прилагат мерките за защита на околната среда в тези страни ЕС и неговата банка –ЕИБ – са готови да подпомогнат разрушението на някои важни и уникални природни територии в Европа.
Отсечката Д 8 през Чешки Стредохори
Един от тези спорни проекти, финансирани от ЕИБ, е отсечката от магистралата Д8, която пресича Чешки Стредохори, уникално защитена територия в Чешката република, част от EECONET и потенциален кандидат за NATURA 2000. От самото начало от подготовката за проекта, основни аспекти от съхраняването на естествените местообитания бяха пренебрегнати.
Оценка на въздействието на околната среда беше направена на проекта по отношение само на една опция, без дори да се взимат под внимание други възможни алтернативи. Първоначално имало 4 варианта; една, чрез която се избягва защитената област, 2 възможности за прокарване на тунел и една наземен вариант. Базиращо се на т.нар. Оценка на Ландшафта, Министерството на Околната среда дало своето съгласие само наземния вариант да бъде разгледан. Официално не съществува разумно обяснение защо е избран този вариант. Изтъква се причината, че чешките строителни фирми няма необходимия опит в строителството на тунели в комплексни геологически условия. Така че наземния вариант им е бил необходим , за да се повишат техните шансове да получат изпълнението.
Решението на Министерството е в противоречие с Решението по оценка на въздействието върху околната среда. Правната комисия към Министерството заяви: “... Решението съдържа формални и процедурни нередности, така че не би трябвало да се счита за валидно според изискванията за Оценка на въздействието върху околната среда”. Ново разглеждане, което да отговаря на съответните изисквания, все още не е започнато. Още повече, че Министерството прие възможността за изключения от забраната за строителство на нови автомагистрали в защитени територии и по този начин наруши заложените норми в Закона за защита природната и естествената среда.
Въпреки опасенията на НПО за особено силното негативно въздействие върху околната среда, ЕИБ отговори: “Не е работа на Банката да обсъжда индивидуални проекти с “Приятели на Земята” или други обществени организации.” Нито едно от предложенията за намиране на разрешение, което да има по-малки последици в природен и социален аспект не беше прието нито от Чешките власти, нито от Банката.
Основният аргумент за продължаването на проекта е предполагаемата социална изгода. Предполага се, че по-бързото свързване регионите Усти над Лабем и Теплице с Прага ще намали безработицата в тези региони. Все пак, ако намаляването на безработицата е социална изгода, проектът трябва да предвижда свързване и с наблизо намиращия се Мост, който има най-голяма безработица. Дори да е така, никой досега не е доказал подобна изгода от проекта.
От началото на подготовката на проекта, природозащитните НПО поискаха алтернативен вариант, който да не пресича Чешки Стредохори. Въпреки това чешките власти изобщо не отговориха на искането. В момента НПО настояват за изграждането на тунел, който поне да запази сърцевината на защитената зона.
Магистрала “Струма” в България
Друг подобен пример за изграждане на магистрала през важни за защита на биоразнообразието зони е автомагистрала “Струма” в България, която е част от европейския коридор N4, финансиран по програма ФАР - трансгранично сътрудничество. Автомагистралата ще премине през цялата дължина на Кресненското дефиле, което е КОРИНЕ място с изключително биоразнообразие, което е запланувано да бъде включено в EMERALD и в NATURA 2000. Проектът ще окаже директно въздействие върху естествените местообитания и видове, защитени от ЕС и Закона за околната среда на България.
От самото начало НПО изказаха своите опасения относно проекта, искайки алтернативни трасета на пътя и подходяща оценка на въздействието върху околната среда. Въпреки това алтернативно трасе извън КОРИНЕ място Кресна не беше разработено на повече от концептуално ниво. Освен това докладът по ОВОС не сравнява всички алтернативни трасета за региона на Кресна. Докладът още повече не съдържа сериозно описание на реалното въздействие на пътя върху биоразнообразието.
Магистралата ще повлияе също така и живота на местните хора, тъй като ще пресича част от град Кресна, причинявайки загуба на земеделска земя и замърсяване на въздуха, влошаване на живота и условията за безопасност на местните хора. Според предварителния доклад по ОВОС автомагистралата ще въздейства директно на една трета от града. Негативното въздействие върху околната среда ще намали текущите приходи на населението (от търговията на пътя със земеделска продукция) и ще ги лиши от бъдещо устойчиво развитие. Като се замени досега съществуващия път с нова магистрала, местното население ще загуби локалния си път за бавни и средно-бързи превозни средства, какъвто се изисква от българското законодателство. За да се избегнат всички негативни ефекти, е необходимо да се разработи алтернативно трасе, което да избегне навлизането в регион с богато биоразнообразие.
Примерите за Д 8 и магистрала “Струма” ясно показват нарушение на европейските стандарти и национално законодателство. НПО призовават за по-природосъобразни и благоприятни в социално отношение алтернативи, но хората които взимат решения постоянно ги пренебрегват. Чудно е дали ЕС и ЕИБ възприема защитените природни територии като нещо по-различно от трасета за магистрали. Все пак строителството все още не е започнало и все още има шанс да спасим ценни природни територии в Европа.
горе