С ъ д ъ р ж а н и е :
1.
Какво расте в тези плодородни полета?
2.
Спомняйки си за Амазонка - в Румъния
4.
Процедурата по оценка на въздействието върху околната среда
изобщо не е задействана!
5. Нови
публикации на Bankwatch
Какво расте в тези плодородни полета?
През лятото на 2001 г. в град Мор, Чешката държава изненадва Ян Райтер с щедро предложение. Ако фермерското семейство й продаде своите разпръснати ниви с царевица и ръж близо до селата Хавран у Мосту, областната управа ще им даде в замяна цяла нива наблизо.
Райтер приел, но на следващата седмица бил изненадан да научи, че чешкият Министър на индустрията Мирослав Грегър щял скоро да посети селото като домакин на церемонията по откриване на нов завод за двигатели. Построен от мексиканската фирма НЕМАК, заводът бил ситуиран по средата на предишната нива на Райтер и щял да граничи с настоящата му. На по-малко от километър от Хавран, така че дори лесно се виждало от предишната му нива, територията на завода била предназначена за официална индустриална зона.
Чешкият закон давал правото на Райтер в срок от 14 дни да възпре процеса на продажба, което и той побързал да направи. Но сроковете за даване под наем на две от земите му вече били изтекли в края на годината и областната управа била одобрила промяната от земеделска земя за индустриална употреба. Оспорвайки, че промяната е направена в противоречие на закона за защита на земеделските площи, Райтерови атакували решението, но загубили. Плановете за строежа на завода продължили, независимо дали Райтер щял да продаде останалите си земи или не.
Подкрепяни от национални НП организации, Райтерови оглавяват опозицията в Хавран, продължавайки борбата от последната година на град Пилзен. Точно там НЕМАК първоначално е смятал да произвежда 1 600 000 алуминиеви глави на двигатели за европейския автопазар. Мобилизирани от оценката за токсичните емисии от завода, коалиция от природозащитни и граждански организации се обединили срещу Пилзенския проект. Подкрепени от ключови представители на местната власт, те събрали над 10 000 подписа и спрели изграждането на завода в града.
Но Хавран е малко селище. Въпреки че 225 от 350-те жители са подписали петицията срещу завода, те не били сигурни, че искат да предизвикват държавната власт. Кметът на Хавран Йозеф Майерсин подкрепял проекта и разпространявал материали из селото, в които питал: “Искате ли по-добри пътища? По-големи плувни басейни? Нови работни места?”
Въпреки че възможността за откриването на работни места в Харван се очаквало да е минимална, кметската кампанията помогнала да опозицията да бъде поставена в неизгодно положение.
Воля за борба все още има в Мост, град с 60 000 души население в т.нар. “Черен Триъгълник”, който включва мини и засегнати от киселинни дъждове земи в ъгъла между Полша, Германия и Чешката република. Мнозинството от граждани на Мост се преместили там след изгонването на судетските немци през 1945 г.; останалите се преместили или са преселени през 60те и 70те, когато мащабни държавни минни проекти довели до разрушаването на Стари Мост и близо 54 села в околността. Поради това Нови Мост е едно безрадостно подобие на съветски град: една редица от сиви жилищни блокове, пълни с хора, нямащи никаква връзка със земята, нито някакви очаквания тя да бъде запазена. Заобикалящите ги комини и полувъзстановени минни тунели не са могли да създадат природозащитно съзнание у местните хора. С ниво на безработицата от 20% Мост е една мръсна и съсипана област.
Точно поради тази причина семейство Райтер и техните поддръжници смятат, че зелените и хълмисти полета около Хавран, трябва да бъдат защитени. “Това е последната незасегната земя, останала в Северна Бохемия”, казва Ян Райтер, който живее в една малка ферма със семейството на сина си. “Мините от времето на комунистите не успяха да засегнат Хавран. То е последното запазено.”
Там, там отива….
Никой не отрича, че стопяването на алуминий е един “мръсен” процес, в който се отделят токсични вещества като тежки метали и диоксини. Дори в индустриалния Пилзен, заводът на НЕМАК би бил един от най-големите замърсители.
Мирослав Сута, физик и експерт по токсините към Greenpeace, без съмнение твърди, че построяването на завода близо до земеделски земи крие сериозен здравен риск. “Диоксините са изключително токсични и се натрупват в почвата. Между 95 и 99% от изложените на тях ги получават чрез хранителната верига – особено чрез млечни продукти и яйца”, казва той. “Това е най-плодородната земя в цяла Бохемия и тя ще бъде отровена. Очакват се също дългосрочни ефекти върху здравето на местните хора.” Той твърди, че има причина заводът на НЕМАК в Мексико да е построен близо до пустинята. Страховете на Сута се потвърждават и от различни експертни проучвания. Например, Агенция за защита на околната среда на САЩ заявява , че заводи за вторично производство на алуминий са съществени източници на диоксини. Според данните, жителите на Чешката република са изложени на ниво на диоксини, което няколко пъти превишава официално заявените от Световната Здравна Организация.
Райтерови се притесняват,че диоксините ще замърсят техните посеви и ще навлязат в питейната им вода – за сега най-чистата в областта на Мост. Тъй като Райтер отглежда царевица, с която храни своите 80 млечни крави, той очаква че местните купувачи ще спрат да изкупуват неговото мляко и сирене. “Как бих могъл да се конкурирам с картинки на свежи и чисти крави от Швейцария, когато хората знаят, че този завод е тук?” казва той. “А откъде да знам, че водата за децата ми е чиста?”
Неговата съпруга Яна, която е работила с години в химичен завод по времето на комунизма, казва че знае какво причиняват диоксините на хората. Няколко от предишните й колеги починали от рак.
Но Петър Кучера, прес аташето на НЕМАК в Чешката република, поддържа тезата, че емисиите няма да излагат на опасност здравето на местните хора. Той не отчита природозащитните проблеми, а набляга на икономическите изгоди от завода. Очакванията са да бъдат наети на работа няколкостотин обучени работници от околностите на Мост и 20 неквалифицирани работници от Хавран.
“Ние бихме искали да знаем каква икономическа изгода носи фермата на г-н Райтер на областта”, казва Кучера от офиса си в Прага. “Рак и тежки метали – тези думи са чиста пропаганда, а семейство Райтер са жертви на НПО, които ги използват за собствените си цели.”
В действителност Ян Райтер е наясно, че е жертва единствено на корумпирани политици и НЕМАК. Това не е най-лошата обида по негов адрес през тези седмици. Говорейки по националната телевизия чешкият министър председател Милош Земан заклейми фермерът и баща на 3 деца като “обществен враг” и “опасен фундаменталист, разпространяващ екстремизъм от типа Ал-Кайда.”
Разположение, Разположение, Разположение
Изборът на терена за непрекъснато обърква опозиционните активисти. Павел Пшибил, който завежда офиса на CEE Bankwatch Network в Прага, независима НПО, която наблюдава развитието на проекти в Източна Европа, казва че нито държавните власти, нито НЕМАК са представили подробно обяснение за избора на място пред други варианти.
“Няма никаква логика” казва той. “Има много подходящи терени около Мост, много изоставени земи и голи полета, подходящи за индустриални цели”. Пшибил твърди, че градът първо предложил на мексиканската фирма терен с инфраструктура, транспортни връзки и енергийна осигуреност, разположен на пуст индустриален парцел. Парцела обаче е бил отхвърлен от НЕМАК, поради разположените наблизо мащабни химически мощности около Литвинов.
Г-н Кучера, говорителят на НЕМАК, който освен това е и член на Борда на Чешката асоциация на Агенциите за връзки с обществеността, настоява че терена на Хавран бил представен на НЕМАК от властите в Мост и то след внимателно проучване на възможностите. “Те ни го предложиха на нас” казва той.
Поставен на тясно, Кучера признава, че е въпрос на “корпоративната гордост” е инвеститора сам да си избира местоположението на бъдещия завод. “Инвеститорите обичат зелени полета. Обичат птички и гори”, казва той. “Има пусти полета в Мост, но защо трябва да строим завод по средата на бивша каменовъглена мина? Единственият начин да ни накарат да го направим е да павират пътя със злато до там”.
Ако не от чисто злато, пътят на чуждите инвестиции в Чешката република е поне без дупки по него. Корпорациите получават данъчна ваканция за около 10 години, както и субсидии за строителство и безвъзмездни дарения за откриването на работни места от правителството. Новата индустриална зона в Хавран – обхващаща някои от земите на Райтер – е била предложена на НЕМАК за символичната сума от 1 чешка крона (1 американски долар се равнява грубо на 36 чешки крони) на квадратен метър. Чешкото правителство също така ще заплати строителството на транспортна инфраструктура до завода.
НЕМАК подчертава, че ще се държи като примерен корпоративен гражданин и ще донесе много дарове за местните жители, като нови пътища и по-добро улично осветление. Но Ян Райтер, чието семейство е било преследвано по време на комунистическия режим, за това, чe e отказало да се присъединят към съветския колхозен модел на земеделие, си остава стар човек, обзет от гняв. “ Тези корпорации са мигриращи птици,” казва той. “Те идват тук, правят си парите, разрушават земята – и след 10 години ще се преместят на изток, търсейки по-евтина работна ръка. Аз си мислех, че разрушаването на земята приключи след комунистите, но явно не е.”
Не инвестирайте в него
НПО неотлъчно следят в момента стъпките на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), към която НЕМАК се е обърнала за помощ при своята мултимилиардна инвестиция (в чешки крони). Тъй като областните власти вече са одобрили Разрешителното за ползване на земята за индустриални цели, а и политическата подкрепа за проекта е доста силна, НПО вярват,че това е най-добрата възможност да принудят НЕМАК да напусне Хавран.
Тяхната стратегия е да убедят ЕБВР, че редът, по който НЕМАК е придобил одобрение от държавата за своя завод е пълен с процедурни и технически нарушения, което противоречи на политиката на ЕБВР и на чешкото законодателство.
Първият правен спор на НЕМАК възниква малко след като фирмата е поискала да построи завода си в Пилзен. Първоначално е предоставен доклад за оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), който и бил толкова непълен, че Министерството на околната среда го връща. Вторият доклад показал една по-точна оценка на емисиите, с което предизвикал мощна ответна реакция в града.
НЕМАК бързо започнали да разработват друг доклад за ОВОС, който предвиждал по-малко емисии, но общественият отзвук бил предизвикан и ставал все по-силен. Компанията изглеждала сломена и напуснала Пилзен.
Напатила се от събитията в Пилзен, компанията опитва нов подход в Хавран. Според д-р Сута от Greenpeace, те използвали нещо, което е познато като стратегия “наденички”, според която докладите по ОВОС са направени така че да оценяват проекта “на парчета”и всъщност не показват замърсяването, което предизвиква завода при работа на пълен капацитет.
“Първата част от тази стратегия на НЕМАК е бил доклад, показващ ефектите (от продукцията на) 150 000 глави на двигатели и – по този начин се претендира че замърсяването е в границите,” казва Сута.
Въпреки че заводът е проектиран за и се очаква да произвежда 1 600 000 глави на двигатели, разрешението за ползване все пак е предоставено от местните власти на Мост, базирано на оценката на НЕМАК за производство, равняващо се на по-малко от 10% от производствената мощност. Никакво официално възражение не нaправено нито на местно, нито на национално равнище и политическите сили в Чешката република твърдо подкрепиха завода в Хавран.
Райтерови и НПО също така настояват НЕМАК да представи подробна информация относно въздействието върху здравето и сигурността на местните работници, която се изисква от чешкото законодателство. Сута казва, че Министерството на околната среда и здравните власти мълчат по въпроса и отклоняват опитите на НПО да се доберат до информация относно пълните графики на емисиите, плановете за управление на отпадъците и плановете за действие при аварийни ситуации (напр. при разливи или пожар).
Според политиката на ЕБВР по околна среда такива технически недостатъци би трябвало незабавно да дискредитират искането на НЕМАК за заем. Молбата на фирмата в момента е в началната фаза проучване според процедурата в ЕБВР. Същевременно уеб страница на Банката се провъзгласява “устойчивото развитие” за един от най-висшите й приоритети.
Ако ЕБВР откаже да даде заем или обществената съпротива нарасне съществено е възможно НЕМАК да напусне Чешката република напълно. Докато се приготвя за настоящ строеж в Бохемия, компанията активно преценява алтернативни терени в Унгария и Словакия.
“Пазар на потребителите”
Независимо дали заводът ще се строи в Хавран или в Унгария, случаят с НЕМАК остава полезен пример за политическата и икономическа действителност в посткомунистическа Европа. Елементите в случая – избирателно прилагане на закона, слабо гражданско общество, отчаяно търсене на работа – всички те са определящи за развитието на региона след 1989 г.
Страните отчаяно търсят преки чужди инвестиции (ПЧИ) за откриване на нови работни места, а политиците се борят за последващите политически плячки, често надпреварвайки се един друг кой да предложи на потенциалните инвеститори най-добрите условия. Критиците наричат това обаче “Борба до дъното” и смятат че прекалено много земеделски земи, точно както тези в Хавран, се изтъргуват за краткосрочни печалби. Те твърдят също, че са нужни механизми, за да бъдат осигурени повече допирни точки между корпорациитe и засегнатите общества.
“Това е потребителски пазар,” казва говорителят на НЕМАК Кучера, “особено в този регион. Чуждите инвеститори могат да диктуват условията, защото могат винаги да получат същото, както и на друго място. Те имат много възможности.”
Тези възможности са най-често в Източна Европа. На изток, извън ЕС, работната ръка е евтина, а корупцията – непроследима, което позволява на компаниите едновременно да извлекат изгода и да протакат продължителността на потенциалните проблематични процедурни въпроси, както критиците смятат , че стана в Хавран.
Павел Пшибил, от CEE Bankwatch Network, казва че събитията около завода на НЕМАК са нещо нормално за Чешката република и се е вдигнала врява само заради високите нива на замърсяване. И все пак, той смята, че Пилзен беше важен. “Сблъсъкът в Пилзен беше победа (за гражданското общество). Това даде сили да продължим по-нататък.“ каза той.
Но двете най-големи политически партии в страната не го виждат по този начин. Откакто НЕМАК беше сломен в Пилзен, хардлайнерите от двете водещи партии в Парламента поведоха инициатива да ограничат общественото участие в решения, засягащи преките чужди инвестиции и градоустройствени проекти като цяло – например магистрали или индустриални зони. Един нов законопроект, текущо обсъждан в долната камара на Парламента, съществено ще обезсилил не само обществения достъп до процеса по взимане на решения и подаването на жалби, но и ще елиминирал задължителните обществени обсъждания на докладите за оценка на въздействието върху околната среда.
Павел Черни от Службата по природозащитно право, НПО която предлага безплатни правни съвети, изказва ясно намерението да се ограничи силата на гражданското общество. “(Този законопроект) всъщност включва повече писани условия за участие, но де факто премахва инструментите, необходими на обществеността наистина да атакува незаконни действия” каза той.
СПОМНЯЙКИ СИ АМАЗОНКА – В РУМЪНИЯ
През късния октомври на миналата година в офиса на Bankwatch в Будапеща цареше голямо въодушевление: приготвяхме се за провеждане на обучение в Румъния! Тези обучения са винаги едно предизвикателство. А това специално го планирахме като подготовка за предстоящата годишна среща на Европейската банка за възстановяване и развитие(ЕБВР) в Букурещ през идната пролет. Но подготовката донесе някои изненади – и то без никаква връзка с ЕБВР.
Обучението включваше и работа върху конкретни проекти, така че ние проверихме в познатите ни уеб-страници на Международни финансови институции (МФИ) – какви видове документи има за Румъния. На страницата на Световната банка, открихме нещо интересно – проект, наречен Програма за развитие на горското стопанство. Горското стопанство е чувствителна тема и ние незабавно се сетихме за проваления заем за горите в Словакия, който беше отхвърлен благодарение упоритостта на словашките неправителствени организации. Всъщност, от наличната остаряла информация за проекта, човек не остава с впечатлението, че нещо ужасно предстои да се случи на румънските гори. Когато обаче прочетохме фразата “подобряване на горската инфраструктура” сирени забучаха в ушите ни.
Пътищата са най-големия враг на горите и ние се замислихме за уникалното биоразнообразиe, което е запазено само в Румъния и е изчезнало от други части на Европа. Картините минаваха бързо пред очите ни – Полонороесте, Амазония, Световната банка – проникващите пътища, които масово унищожават нашите общи световни ценности. Направихме последно усилие да отпечатаме публикуваната оценка върху околната среда преди заминаването ни за Румъния, за да разполагаме с повече информация за планираните мероприятия. Успяхме на отпечатаме половината от оценката преди пътуването, тъй като половин ден умувахме около подозрителните “включвания” от страницата на Световната банка и накрая трябваше да сваляме поотделно всяка страница от доклада от уеб-страницата.
Прoчетохме подробностите заедно с нашите румънски колеги: по-голяма част от проекта предвиждаше около 500 км. горски пътища да бъдат реконструирани и около сто километра нови пътища да бъдат изградени. Оценката върху околната среда не показваше изобщо въздействието на заплануваните пътища. Нито една от 350-те страници на документа не даваше информация за точното разположение на заплануваните пътища, отсъстваше всякаква оценка за въздействие върху биоразнообразието и съвсем бегло се споменаваше, че съществува възможност вековни гори да бъдат изсечени. Едно нещо стана ясно – нещо не е наред с този проект. Авторите на оценката върху околната среда или нямат необходимия професионализъм, или са инструктирани да прикриват нещо. Трябва да добавим, че е странен фактът, че консултации са проведени само с три НП организации, а нито една от 15-те с които ние разговаряхме, дори не беше запозната с проекта.
Когато се опитахме да получим румънската версия на доклада от местния офис на Световната банка в Румъния ни казаха, че преводът все още не е готов поради специфичността на текста. Разбира се, че е трудно да се преведе, но тогава заинтересуваните “страни” би трябвало тогава да четат на английски, тъй като резюмето на румънски беше по-безполезно дори и от оценката върху околната среда.
Нашите подозрения нараснаха, когато научихме че екипът искал проектът да бъде одобрен колкото е възможно по-скоро – което на теория е невъзможно за случаи от категория А (природно чувствителни) проекти. Срещата ни с екипа във Вашингтон не беше много полезна, тъй като координаторът по проекта беше отбранително настроен, въпреки че служителите на банката не би трябвало да са се чувствали застрашени, имайки предвид численото им превъзходство от пет към едно спрямо представителите на НПО.
Все пак срещите във Вашингтон бяха поне малко полезни – банковите служители не можеха да пренебрегнат критиката, защото тя можеше лесно да стигне до упълномощените да взимат решенията. Така че започна един неефективен диалог, който изглеждаше чиста загуба на време – проектът беше предвиден за одобрение до месец и половина (което включваше Коледа и Нова година).
По време на Коледните празници, в Bankwatch се получи официално протестно писмо от румънския Министър на земеделието, храните и горите, който изразяваше своето мнение, че становищата относно проекта, публикувани на уеб-страницата на Bankwatch, не са нито коректни, нито адекватни. В подробен отговор ние му обяснихме че работим само с информация, която имаме и, че твърденията за корупцията в румънската администрация по горите, са формирани от опита на местните НПО. Изискахме също така още документи, за да имаме възможността да дадем пълноценен отговор и да изразим нашата загриженост за недостатъчния брой на персонала на Горския инспекторат, подчинен на същата институция, като търговска държавна единица (получаваща пари да прокарва природосъобразно изграждане на пътища). Нашата загриженост беше от такова естество, че интересите на последните биха надделели и инспекторите бяха прекалено слаби, за да приложат силата на закона (включително защита на околната среда) както в държавните, така и в частните гори.
Не последва никакъв отговор, само паралелно писмо от лидера на екипа на румънския проект, което беше ценно единствено заради неговия стил. Грубостта бе шокираща, но се оказа стандартен маниер на комуникация с гражданските организации от страна на властите.
Като контраст на това беше проведена среща с НПО в Румъния, където румънските власти обещаха да включат НПО в Комитета по мониторинг на проекта и да осигурят пълна прозрачност в замяна на намаляване на интензивността на тяхната критика. Подобна прозрачност в действителност не беше осигурена, но някои НПО осъзнаха, че е по-добре да се подобри проекта преди да започне и тогава да се проследят грешките или вредите.
Работата на НПО през януари стана по-координирана и един съвместен документ с коментари или опасения относно проекта беше написано. Междувременно дойде информация, че решението за проекта е било забавено, така че все още имаше надежда за промяна!
Това време позволи на Bankwatch да подготви адекватен и качествен анализ на оценката на въздействието на проекта и да го изпрати на Световната банка, както и на президента Уулфенсън. Писмо, прикрепено към анализа, апелираше банката да разгледа по-подробно непълнотата в институционалните компоненти на проекта, включващи мерки против корупцията и изпълнение на законодателството, тъй като проектът предлага да увеличи търговските мероприятия в горския сектор в държава, където дори Банката изчислява 5-20% незаконно изсичане и извозване на дървени трупи.
По-късно 17 румънски НПО изпратиха писмо на същите адресати, повдигащи подобни проблеми и прилагайки 14 страници документ с подробно описани техните притеснения.
По средата на тези усилия, нов и по-малко отбранително настроен координатор на проекта беше избран и беше проведена среща в живописния град Брашов, в центъра на Румъния, където НПО, представители на Банката и на румънските власти обсъдиха проекта през март 2002 г. Този път румънските власти предоставиха на разположение работния Документ за оценка на проекта, което поне даде възможност за провеждане на смислен диалог, тъй като това беше първият документ, съдържащ точна информация за проекта. Между другото научихме, че подготовката на проекта е била кръстосано финансирана от предишен проект на GEF за биоразнообразието и, че проектантският екип е бил идентичен. Ето по такъв начин Банката използва пари, предназначени за защита на околната среда.
В Bankwatch получихме подробен отговор на писмото ни и коментари по проектите от служителите на Световната банка (от името на г-н Уулфенсън). Все пак писмото не коментираше основните опасения и силно ни разочарова. Писмото отбeлязваше, че Банката не желае нова оценка на околната среда. Те искаха само няколко подобрения на определени аспекти, които от професионална гледна точка са незадоволителни, тъй като документът трябва да отговаря на съответните процедури на Банката. Подобряването на оценката на околната среда всъщност е един трик, тъй като “подобренията” щяха да бъдат направени едва след като ръководството вземеше решение за проекта. В такъв случай очевидно те нямаше да имат никакво значение за проекта (разрушавайки цялата философия за опазване на околната среда и предоставянето на облекчаващи мерки). Познавайки организационното поведение на Банката, най-вероятно беше служителите да “подпечатат” почти непроменените документи и да се впуснат в подбор на други проекти. Подобни проекти, които са в процес на разработване за Грузия и България, предизвикват големи опасения сред природозащитните НПО, напомняйки ни за съдбата на амазонските дъждовни гори.
Следва продължение…
Проектът за Развитие на Горското Стопанство (ПРГС) в Румъния е проблем от голямо значение за много румънски природозащитни неправителствени организации. Проектът беше стартиран от румънското правителство чрез Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и ще бъде финансиран от Световната банка със заем от 32 милиона долара. Основната цел на проекта е да “се поддържа и подобрява екологически устойчиво управление на околната среда в държавните и частните гори, така че да се повиши техния принос към националната и местна икономика” – съмнителен избор на думи още от самото начало.
По-специално проектът предвижда развитие в два важни аспекта на румънския горски сектор: институционална реформа и реституция на горите, които да определят управлението на държавната гора. Има и редица други важни компоненти на проекта, като обществената информираност, развитието на стройна организация на собствениците на частните гори, използването на национална система за управление на информацията и мониторинг и т.н.
Какви са проблемите, които предизвикват обществения отзвук Секторната реформа е определено нужна, доколкото ще смекчи последиците от реституцията на горите върху лесовъдството в Румъния като цяло. Основанията за протестни действия от страна на румънските НПО се основават главно , но не изцяло, на всички по-горе споменати цели на структурирането на бюджета на проекта: приблизително 70% от предвидения бюджет ще отиде за възстановяване и разширяване на мрежата от горски пътища в държавните гори.
Държавната администрация по горите (ДАГ), която е главния бенефициент на този подкомпонент на ПРГС, е държавна компания с търговска цел с относителна автономност (Румънското правителство одобрява неговия годишен бюджет за приходите и разходите, а също така чрез МЗХГ се регулират някои от дейностите, извършвани от компанията). ДАГ са в изключително благоприятно положение когато става дума за изграждане на горски пътища; получават не само от един, а от три различни източника. Първо, ДАГ е получател на финанси от държавния бюджет чрез правителствени субсидии за изграждане и възстановяване на горски пътища; второ, ДАГ има възможност да договаря изe3раждане на горски пътища в замяна на дървен материал от собствените си ресурси (държавните гори); а сега, чрез ПРГС ДАГ има нова възможност да разшири своята мрежа от горски пътища в рамките на 500 км за възстановяване и 80 км за изграждането на нови горски пътища.
Всичко това в контекста на т. нар. “пилотен проект” ще се опита да утвърди нова и стабилна техника за изграждане на пътища. Как този процес ще бъде поддържан? Като се подготви през първата година на ПРГС “Най-доброто практическо упътване за горски пътища”. Нещо като да преоткриеш колелото...
Относно този въпрос след две срещи с инвеститорите (едната през декември 2001 г. и другата през март тази година) и след многобройни устни и писмени консултации, няма ясно потвърждение на това, как точно “Най доброто практическо упътване…” ще влезе в действие. Има и един друг важен аспект. Очевидно е, че новите технически условия за изграждането на горски пътища, ще повишат цената на продукцията. За предвидените пътища в ПРГС е ясно, че разполага с много пари, а и Световната банка е готова да осигури необходимите фондове. Какво ще стане с останалата част от пътищата, които се нуждаят от възстановяване или с тези които ще бъдат изградени? Докато МВФ принуждава Румънското правителство да намали максимално държавното субсидиране, ДАГ ще трябва да намери начин да заобиколи новите правила. Едно от решенията е да се увеличи количеството дървета за сметка на изграждането и възстановяването на горските пътища.
Много аспекти, свързани с ПРГС се нуждаят от разясняване и по-задълбочена оценка. Тази статия е твърде кратка, за да обхване всички аспекти на ПРГС, но един въпрос все пак остава: какво наистина искаме да се случи с нашите гори? Един човек, участващ в изготвянето на ПРГС, отговори: “Ние искаме нашите гори, използвани за производствени цели, да бъдат точно както тези в Австрия и искаме нашите защитени гори и природни области да бъдат точно като техните”. Това би било желателно, но не и с цената на биоразнообразието, или както в самият ПРГС е казано: “това са някои от последните и най-големи системи от естествени и девствени стари гори все още останали в Европа”.
Анализ на качеството на доклада за оценка на въздействието върху околната среда за Програмата за Развитие на Румънското горско стопанство
Критичният анализът посочва основните недостатъци, най-вече в сферата на оценката и обхвата, времетраенето на идентифицираното въздействие, общественото участие и като цяло качеството на Оценката, дадена за Програмата за развитие на горското стопанство в Румъния.
Коментари на Bankwatch относно политиката на ЕБВР относно политиката за публична информация
Коментарите включват препоръки на Bankwatch за подобрения в Информационната политика, така че повече информация относно политиките на Банката на бъдат обществено достояние.
Тези публикации могат да бъдат намерени на адрес:
www.bankwatch.org/publications/index.html
ПРОЦЕДУРАТА ПО ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА ИЗОБЩО НЕ Е ЗАДЕЙСТВАНА!
Въпреки че българските неправителствени организации (НПО) и учени поискаха да бъде направена нова оценка на въздействието върху околната среда за проекта магистрала София-Кулата, част от трансевропейския Коридор N 4, българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ) реши да върне проекта за доработване на съществуващата оценка. Докладът по ОВОС е подготвен като част от предварителния проект на магистралата, финансиран от програма ФАР-трансгранично сътрудничество на Европейския съюз. Изграждането на магистралата е много проблематично, защото е планирано да премине през Кресненското дефиле – КОРИНЕ място, един от седемте най-важните района за а'e1иоразнообразието в България. Комбинацията от средиземноморски и континентални местообитания в 17 км. дългото дефиле прави КОРИНЕ мястото Кресна уникално, но също така много уязвимо от дейностите по изграждането.
Сегашният предварителен доклад по ОВОС е четвъртия за проектa на магистралата София – Кулата (автомагистрала “Струма”). Предишните три доклада бяха отхвърлени от МОСВ поради липса на алтернативни трасета на магистралата извън Кресненското дефиле. “Последният доклад се опитва на направи оценка на петте трасета за територията на дефилето. Тъй като Агенцията по транспорта дава приоритет на строеж в дефилето, проектът на две алтернативни трасета извън него се състои от 2 страници описание и няколко карти. Ние смятаме, че процедурата по изготвяне на ДОВОС на проекта изобщо не е стартирала”, заявява Анелия Стефанова, член на природозащитната НПО “За Земята”.
Докладът по ОВОС не отбелязва незавършеността на проекта. Вместо това погрешна и манипулативна информация беше представена по време на обществените обсъждания на доклада по ОВОС. Независимите експерти, които са изготвили доклада, се опитаха да убедят жителите, че е невъзможно изграждането на път извън КОРИНЕ мястото Кресна,” заявиха НПО, които участваха в обществените обсъждания в своите становища относно _e0чеството на процедурата по изготвяне на ДОВОС. “Ние предполагаме, че компанията-проектант SPEA Ingegneria Europea е избрала специалисти, които са свързани с Инвеститора, което не им позволява да направят независима оценка”.
Освен това докладът по ОВОС, платен по програмата ФАР-трансгранично сътрудничество на ЕС съдържа сериозни недостатъци и не взима предвид нито една от Директивите на ЕС, свързани с ОВОС. Обществените обсъждания за доклада по ОВОС също бяха в противоречие с духа и философията на процедурата. НПО предоставиха становище на МОСВ относно качеството на проведената процедура по ОВОС. НПО смятат, че докладът по ОВОС трябва да бъде отхвърлен, а не върнат за доработване.
“От повече от 10 години обществени обсъждания на доклади по ОВОС се провеждат в България. Но все още хората не знаят наистина за съществуването на подобни процедури, както и правата и възможностите, които те им предоставят”, твърдят НПО в тяхното становище относно качеството на процедурата по ОВОС. Важно е оценката да се базира на мониторинга на процедурата по ОВОС, финансиран от програма на ЕС. Поради тази причина няколко НПО са изпратили писмо до Европейската Комисия, апелирайки за подкрепа и съпричастност по случая. По-точно те биха искали Генерална Дирекция “Околна среда” да преразгледа доклада по ОВОС и да състави становище по него. Българската общественост разчита на факта, че поне в случаите, когато проекти се финансират от ЕС, европейските природозащитни стандарти ще бъдат спазвани.
очаквайте скоро…
Устойчива теория, неустойчива практика; милиарди за устойчивост?
Трети преглед на използването на предприсъединителните фондове на ЕС и тяхното въздействие върху обществото и околната среда, описано от НПО от страните-кандидатки.
Добива на злато в Киргизката република
Проучването разглежда ролята на Международните Финансови Институции в минния сектор на Киргизката република и проучване на проекта в златната мина Кумтор.