На юг от Пирин е разпложена граничната планина Славянка, в миналото известна с имената Алиботуш и Гоцева планина. От където и да се гледа – от долината на река Струма при село Генерал Тодоров или от село Нова Ловча или Парил, тя веднага се откроява от заобикалящите я по-ниски планини Сенгелска и Стъргач. Не е голяма по площ, но склоновете и върховете и са стръмни и трудно достъпни. Най-високят връх е Гоцев връх (2212 м.н.в.). Над 2000 м.н.в. са върховете Малък и Голям царев връх и Шабран. Цялата планина е изградена от палеозойски варовици и мрамори. Геоложкият є строеж, наред с граничното (в прекия и биогеографски смисъл) положение са причина тя да принадлежи към най-интересните от ботаническо и зоологическо отношение планини. Съвсем правилно е отнесена към отделен флорен район. Растителността и е изградена от средноевропейски, бореални и субсредиземноморски видове. В полите и, на височина от 500 до 800 м.н.в. се намира поясът на широколистни гори, съставен от обикновен габър, келяв габър, мъждрян, космат дъб, обикновен горун, цер, полски и хиркански клен, воден габър, явор, брадавичест, обикновен и широколистен чашкодрян, трепетлика, офика, плюскач, глог, дрян, различни видове шипки, къпина, хвойна и зановец. Над този пояс от 850–1900м. е разположен иглолистния пояс. В него участие вземат черен бор, черна мура, бяла мура, ела и тис. Единствено тук и в Северен Пирин у нас се среща балканският субендемит черна мура (Pinus heldreichii Christ.). Тя формира почти чисти съобщества по стръмните склонове над Хамбар дере, Имчова бара, върховете Койнар, Костадинов връх и се изкачва до 1950 м.н.в. Букова гора има над Парилската застава под пост 1. Характерна черта е безводието на планината: склоновете и върховете и са безводни. Карстови извори има в полите и до Парилската застава, местността Ливади над селата Голешево и Петрово. В южните поли голям извор има при село Търлис. Езера и реки в нея липсват. В миналото сигурно са съществували, за което свидетелства името на местността Сухото езеро под връх Шабран. Планината е богата на карстови форми: въртопи, кари и пещери. Над горната горска граница (1950–2212 м) е разположен субалпийски пояс. В него липсват дървесни видове. От храстите се срещат: ниска хвойна, черна боровинка, мечо грозде, връшняк, сребърник, котонеастер. Доминантни видове от житните са пенсезова, панчичева, черна и валезийска власатки, алпийска ливадина, твърда, корабска и широколистна гъжва, лакмонска овсига, алпийска тимотейка. От бобовите доминантни видове са: балканска жълтуга, теснолистен клин, златна раменка, целебна раменка, алпийска и хибридна детелина. Голямо е разнообразието от видовете на разнотревието. Висшата флора (без мъховете) на планината е около 1700 вида. От тях локални ендемити са: цоликоферова тлъстига (Sedum zollikoferi F. Herm. et Stef.), жлезистовлакнест пащърнак (Pastinaca argyrophylla Delip.), шахтова дрипавка (Crepis schachtii Babck). Балкански ендемити са бяла мура (Pinus peuce Grsb.), дългошпореста теменуга (Viola delphynantha Boiss.), пирински чай (Sideritis scardica Griseb.), парилска метличина (Centaurea parilica Stoj. et Stef.), македонска (Saxifraga ferdinandi-coburgi Kell. et Sьnd.) и стрибърниева (Saxifraga stribrnyi (Vel.) Podp.) каменоломки, междинна аубриета (Aubrieta intermedia Heldr. et Orph. ex Boiss.), ъглеста малколмия (Malkolmia angulifolia Boiss. et Orph. in Boiss.), главеста жълтуга (Genista subcapitata Panc.), златна раменка (Anthyllis aurea Weld.), македонски пирей (Festucopsis sancta (Janka) Meld.), дряновска ведрица (Fritillaria drenovskyi Deg. et Stoj.), славянско котенце (Pulsatilla slaviankae (Zimm.) D. Jord. et Koz.), гризебахова (Viola grisebachiana Vis.) и пиринска (Viola pirinensis Becker) теменуги, петковия (Petkovia orphanidea (Boiss.) Stef.), апенинско прозорче (Potentila apennina Ten. ssp. stojanovii Urum. et Javorka), пиндска еспарзета (Onobrichys pindicola Haussen).

Богат е и животинския свят на Славянка планина. От насекомите се срещат някои редки и интересни видове. От скакалците – сага, от пеперудите – черен и червен аполон. От гръбначните животни гръцка дългокрака жаба, гръцка и шипобедрена костенурка, медянка, усойница, пепелянка, смок мишкар, голям стрелец, македонски, ливаден, зелен и живороден гущер. Макар и рядко се срещат и скални орли, белоопашат мишелов, обикновен мишелов, алпийски бързолет, повечето от разред пойни птици. От бозайниците могат да се видят мечка, лисица, язовец, див заек, белка, катерица, дива свиня, сърна и благороден елен.

Цялата територия на планината е включена в резерват “Алиботуш” с площ 524 ха, обявен през 1951 г. Досега наличието на граничното съоръжение (мрежа) спомагаше за опазването на нейното биоразнообразие. След реорганизацията на гранични войски и предстоящото премахване на мрежата, остава открит въпросът за опазване на биоресурсите на планината, които сме длъжни да съхраним и за бъдещите поколения. Големи щети нанасят почти ежегодните пожари и брането на пиринския чай от местното население. Ето защо е необходимо РИОСВ– Благоевград да засили охраната на тази защитена територия срещу нарушители, за да може да опазим това изключително и интересно богатство.