Повече от година и половина природозащитни неправителствени организации (НПО) водят кампания за спасяване на Кресненското дефиле. В началото представителите на инвеститора – Главно управление на пътищата (ГУП) не искаха и да чуят аргументите защо през дефилето не бива да се строи магистрала. Аргументите на повече от 15 НПО бяха представени пред Министерството на околната среда и водите (МОСВ), Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), ГУП, както и пред Европейската комисия. Едва след намесата на Европейската комисия стана ясно, че проблемът наистина може да се развие на това ниво и се предприеха частични мерки за неговото решаване. МОСВ върна два пъти предварителния доклад по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) – втория път с препоръка за смяна на екипа – което вече е атестат за познанията и независимостта на т. нар.”независими експерти”, изготвили доклада.

Един основен проблем, който пречи на спокойните дискусии за намиране на алтернативни решения, е времето. По различни причини – включително и да се угоди на Гърция, която иска магистралата за Олимпийските игри в Атина през 2004 г.– ГУП желае да я завърши в указания срок. По този начин се обезмислят всякакви разговори за това, дали тази магистрала е нужна, доколко тя може да бъде фактор за развитието на региона и т. н. Напротив– разговорите за алтернативи придобиват по-скоро формален характер.

Защо е нужно да се запази Кресненското дефиле поне в сегашния му вид? В дефилето си дават среща две зони– средиземноморската и умерено-континенталната. Тук има такава силна компресия на видове, каквато може би не съществува в други части на България, а и по цяла Европа. Уникални съобщества и местообитания могат да бъдат наблюдавани само в Кресненското дефиле. През него минава и миграционният път на птиците “Виа Аристотелис”. Дефилето е оценено и класифицирано като КОРИНЕ-сайт с Nо F00002500, а резерватът “Тисата” – като КОРИНЕ-субсайт Nо F00002501. То е сред основните кандидати на България за включване в общоевропейската мрежа от уникални местообитания НАТУРА 2000.

Всичко това налага не само запазване на резервата “Тисата” и останалите защитени местности в района, но и обявяване на цялото дефиле за защитена територия.

Да се спрем на предлаганите от НПО алтернативи. Най-природосъобразна и защитаваща дефилето, като в същото време позволява подобряване на комуникациите и в частност товарния трафик, е т. нар.”нулева алтернатива”. Тя предвижда запазване на съществуващия първокласен път, който да поеме транзитния и локалния товаров трафик. Товарният трафик от и за Солун и Атина, който се очаква да нарасне, може да бъде прехвърлен на жп-транспорт, като се използва настоящата рехабилитация и електрификация на жп-линията Дупница – Кулата. Жп-линията дори може да се удвои (с варианти единична в дефилето или нов жп тунел открай-докрай). Този вариант изисква и изграждането на терминали за обработка на товарите: един в Солун и от 1 до 3 броя в България (Дупница, София и може би Видин). Така освен позитивните екологични ефекти, ще се откият и нови работни места. Проекти за комбиниран транспорт вече се финансират по програмата P. A. K. T. на Европейската комисия в други страни от Централна и Източна Европа, така че България също може да намери финансиране.

Освен тази алтернатива се разглеждат и още две, които също биха постигнали в различна степен целите за запазване на уникалното дефиле. Основният вариат, предложен от инвеститора, засега се очертава като най-неприемлив от екологична гледна точка.

Затова едно от важните изисквания към правителството на България и към областната власт е да се проведе и изработи Стратегическа ОВОС, която може да отговори на въпросите, свързани с развитието на региона и на териториите, през които ще минава Коридор № 4, както и дали наистина страната ни се отнася с необходимата сериозност към международните ангажименти по опазването и защитата на природата.

В крайна сметка става въпрос дали хората и управляващите в България са готови да мислят по новому и да прилагат на практика принципите на устойчивото развитие, или ще продължат да прилагат конюктурни решения и конвенционални техники, да пилеят пари за мегаломански проекти и да говорят за “устойчиво развитие”, мислейки само за икономическо такова.

Което развитие все повече заприличва на известния Годо, когото всички очакват.