Равнините на България крият загадъчни и непознати кътчета. Едно от тях е Никополското плато. Южните му склонове се спускат стръмно към река Осъм от с. Санадиново на изток до с. Жернов на запад. Най-високи са над с. Новачене, местност Голото бърдо – 256 м. н. в. Между селата Муселиево и Дебово се простира редица от скални венци с много пролуки и пещери и почти отвесни каменни сипеи. Между тях малки рекички и поройни вади, идващи от дълбоките долове по билото са издълбали напречни дерета с бели стени, покрити с непроходими храсталаци от смрадлика и драка. В най-високата си част билото на платото е равно, земите се обработват, а в землищата на селата Въбел, Евлогиево и Любеново има и големи лозя. На север над река Дунав при Никопол платото свършва с висока варовикова стена. В нея е издълбана уникална скална църква, а на върха є се е издигала никополската крепост. Само руините и забележителната порта напомнят за това важно през Средновековието търговско и военно средище. В крепостта е прекарал последните си дни като български монарх цар Иван Шишман.

Природното многообразие на това място е изключително. Уникален е и неговият геоложки строеж. Разкриват се пластове, утаени през различни периоди – от долно кредни варовици до плейстоценски льос. Най-богати на фосили са пластовете от горна креда. Понякога слой с дебелина 30-40 см и дължина няколко десетки метра е съставен изцяло от черупките на миди, белемнити и морски таралежи, живели в древния океан Тетис. Напролет по сипеите и скалните поляни разцъфтява степна флора, почти същата като на нос Калиакра – дребната перуника (Iris pumila), източната превара (Scutelaria orientalis), перeстото коило (Stipa joanis), татарската гърлица (Goniolimon tataricum), извитият игловръх (Alyssum tortuosum) и кримският лен (Linum tauricum). Някои от срещащите се в Никополско растения доскоро бяха известни от единични находища в Североизточна България– гара Каспичан, Побитите камъни. Сред тях са кавказката копривка (Celtis caucasica), картъловидният карамфил (Dianthus nardiformis), украинската коча билка (Nepeta ucrainica), храстовидната карагана (Caragana frutex). Разнообразието на фауната на платото също впечатлява. Сухите, напечени от слънцето хълмове се обитават от много влечуги. Разнообразната орнитофауна населява скалите, ливадите, горите и храсталаците в доловете. Срещат се черният щъркел (Ciconia nigra), белоопашатият мишелов (Buteo rufinus), малкият орел (Hieratus pennatus), орелът змияр (Circaetus gallicus), соколът орко (Falco subbuteo), бухалът (Bubo bubo) и гарванът (Corvus corax). Сред многобройните пойни птици има и някои с по-южно или източно разпространение в България – червенокръстата лястовица (Hirundo daurica), дебелоклюната чучулига (Melanocorypha calandra), червеноглавата сврачка (Lanius senator) и черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala). По обширните затревени склонове има големи колонии на лалугери и полевки. Различни видове прилепи обитават пещерите, сред които е Нанин камък. От хищниците в района се срещат белката (Martes foina), язовецът (Meles meles), лисицата (Vulpes vulpes), в р. Осъм – видрите (Lutra lutra), пъстрият (Vormela peregusna) и степен (Mustela eversmanni) пор, чакалът (Canis aureus) и понякога вълци (Canis lupus). Присъствието на вълците зависи от копитните бозайници, от които сърната (Capreolus capreolus) и дивата свиня (Sus scrofa), са многобройни по тези места. Срещат се по-рядко и благородни елени (Cervus elaphus).

Дотук описаното само бегло загатва за предизвикателствата, които може да предложи Никополското плато за орнитолози, териолози, херпетолози и ентомолози, ако бъде съхранено и изследвано. Склоновете му са терасирани за култури от черен бор (Pinus nigra), които бързо са изсъхнали, но непоправимите вреди върху фосилите, флората и фауната вече са нанесени. От с. Дебово до с. Лозица платото е разсечено от широкия нов път за Белене, строен заради изоставената вече АЕЦ. Особено опасни са плановете за изграждането на хидроенергиен възел Никопол–Турну Мъгуреле, които румънското правителство се опитва да възстанови в последно време. Тук имаме за пример пагубните последствия от строежите при Железни врата. Знаем какви вреди нанесоха те на нормалното функциониране на Дунавската речната система в последно време. Необходимо е Никополското плато да бъде защитено в най-представителните си и важни за флората и фауната места чрез една голяма или система от по-малки защитени територии.