Западна Стара планина граничи с Искърския пролом на изток, продължава по българско-югославската граница и завършва с хълма Връшка чука на северозапад. В Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие на България (1995) и доклада “Биологичното разнообразие на Югославия с преглед на международно значимите видове” (1995) районът е отбелязан като област с висока степен на видово разнообразие. Поради строгия граничен режим преди политическите промени в България, човешките дейности бяха ограничени и биологичното разнообразие беше добре запазено. Множество редки и ендемични видове растения и застрашени видове животни обитават района. Естествените смърчови и букови гори и многобройните карстови форми придават незабравим облик на планината.

Районът има богато културно наследство. Все още са запазени някои от традиционните занаяти, като производството на килими в Чипровци датира от края на 17 век.

Поради високата безработица и ниските доходи в района се увеличава човешкото влияние чрез интензивно използване на биологичните ресурси. Процесът на реституция на горите също оказва своето негативно влияние. Площта на съществуващите защитени територии е недостатъчна, за да запази природното и културното наследство.

Още от началото на 80-те възникна идеята за създаване на трансграничен парк. Едва през декември 1995 на среща на министрите на околната среда на двете страни е подписан меморандум за продължаване на сътрудничеството в областта на опазване на околната среда и в частност създаването на трансграничен парк. През 1996 г. е проведен Екологичен форум за Стара планина, на който е подписана Декларация за обявяване на Старопланински парк на мира от министрите на околната среда, директорите на регионалните управления по горите и общините в района.

През юни 1998 г. три български неправителствени организации – “ЕКО-КЛУБ 2000” (София), Сдружение “Зелени Балкани – София” и “Чипровско родолюбиво общество” (Чипровци), съвместно с две неправителствени организации от СР Югославия – Биологично дружество “Д-р Сава Петрович” (Ниш) и Дружество за защита на дивата природа “Мустела” (Белград) започнаха работа по проект “Оценка на биологичното разнообразие на Западна Стара Планина във връзка със състоянието на местното население и управлението на природните ресурси”. Основната цел на проекта е изготвяне на предложение за създаване на трансгранична защитена територия, която да спомогне за опазване на биологичното разнообразие и да допринесе за устойчиво природосъобразно развитие на региона. Финансирането беше осигурено от Регионалния център за околната среда– Будапеща.

Изследваната територия

По време на проекта беше събрана информация за почти цялата територия на Западна Стара планина и прилежащия Предбалкан. Това включва следните основни дялове: Връшка чука, Бабин нос, Свети Николска планина, Венеца, Чипровска планина, Язова планина, Широка планина, Берковска планина, Козница, Понор и Чепън.

Към проекта работиха колективи по флора, фауна (дневни и нощни пеперуди, пещерна фауна, земноводни и влечуги, птици, прилепи, едри бозайници), социология и културно наследство.

Сътрудничество с местни организации

Осъществени бяха контакти с институции и с местното население, които са пряко заитересовани от създаването на защитена територия в Западна Стара планина. Особено ползотворно сътрудничество беше осъществено с Районна инспекция по околната среда и водите- Монтана, Природонаучен музей – Белоградчик, Държавно горско стопанство – Чупрене, Община Чипровци, Исторически музей – Чипровци.

Постигнати резултати

Събрана и обобщена бе наличната и достъпна информация за флората, фауната, икономическото развитие и културно-историческото наследство в изследваната част на Западна Стара планина.

През 1998 г. се проведоха теренни проучвания за установяване на съвременния статус на обектите, предмет на участвуващите в проекта работни колективи. Бяха проучени и осъвременени флористичните и фаунистични данни, известни за района. Бяха установени 179 вида птици, 14 вида прилепи и 39 вида други бозайници, 11 вида земноводни и 15 вида влечуги, 69 редки и застрашени от изчезване вида растения. Беше проведено социологическо проучване сред местните жители с цел да бъде събрана информация за отношението им към обявяването на обширна защитена територия в Западна Стара планина. Изследването обхвана представители на различни слоеве от местното население и управленски структури (кметства, общини, горски стопанства). Разработен бе и ретроспективен доклад, анализиращ основните показатели за миналото и съвременното икономическо състояние, както и някои тенденции за бъдещето развитие на района.

Колективите, работещи по оценката на биоразнообразието и консервационната стойност на района, работиха в следните основни направления:

•установяване на общия видов състав за всички изследвани групи

•хоризонтално, вертикално разпространение и относителна численост

•локализиране на важни местообитания (с цел бъдещо зониране, специална защита и др.),

•установяване на негативните фактори (по групи и видове)

•природозащитен статус на видове, представителни за района

Предложение за статута и границите на парка

Основавайки се на резултатите от проучването на общественото мнение, както и на факта, че предлаганата територия е географски нееднородна и включва землищата на много населени места и съпътстващата инфраструктура, се предлага създаването на ПРИРОДЕН ПАРК. Изхождайки от природно-икономическите дадености на района, тази категория е най-подходящата форма за мащабно запазване на уникалните природни ландшафти, биологичното разнобразие и автентичния бит и култура.

След проведените изследвания на територията на Западна Стара планина, предлага се бъдещият природен парк да включва следните територии: Връшка чука, Бабин нос, Свети Николска планина, Венеца, Чипровска планина, Язова планина, Широка планина, Берковска планина, Козница, Понор и Чепън. Тази територия включва и 6 от местата по програмата CORINE, два резервата, няколко защитени местности и природни забележителности.

При изготвяне на предложението е взет предвид и обявения в Република Югославия национален парк. Подобен трансграничен парк ще е първия по своя характер на Балканския полуостров и такава обширна територия ще гарантира цялостното опазване на регионалното биологичното разнообразие, природното и културно богатство.