ОТ РЕДАКТОРА
Петко Цветков - редактор
 

През последната година вниманието на държавните институции, неправителствените организации и обществеността е насочено основно към прекатегоризирането и обсъждането на границите на националните паркове. И с право, това са най-големите по площ защитени територии, съхраняващи представителни за България типове екосистеми и многообразие от видове. Междувременно като че ли забравяме за останалите запазени в природно отношение територии в страната, които често се явяват единствено находище на много редки, застрашени от изчезване или ендемични видове растения и животни. По една или друга причина те не са получили законова защита или обявените там защитени територии са с ограничена площ, която не покрива екологичните изисквания на видовете. От друга страна многобройни са случаите на вандализъм и посегателства върху тях ­ изсечени гори, взривени вековни дървета, бракониерство или паша на кози. Една от причините е липсата на финансови средства за контрол, но не по-маловажно е непознаването и подценяването на екологичната роля на тези територии.

Запазената природа е основата за привличане на инвестиции. Запазването на съществуваващите или създаването на нови защитени територи ще помогне както за опазване на биоразнообразието, така и за увеличаване рекламата на даден регион; за запазване и развитие на природосъобразния поминък на хората. Едно от решенията е създаване на природни паркове, които да гарантират хармоничното съжителство между човека и дивата природа.

В този брой ще говорим за Западна Стара планина, Рупите и вулканичния хълм Кожух, Кресненското дефиле, Славянка и Никополското плато, за техните богатства, проблеми и възможните им решения, или за това какво се прави за тяхното опазване.