В резултат на водената до сега държавна политика по отношение на реките, почти всички от големите български реки са коригирани в долните си течения. Основният мотив за това е предотвратяване на пролетните разливания на реките и предпазване на крайречните земи и населени територии от наводняване.

Коригирането в повечето случаи е свързано с изправянето на реките и вкарването им в прави канали. Построени са допълнително диги, които да спират разливането на водата извън създаденото ново корито на реката. Естествените корита остават откъснати от реката. По план е било предвидено те да бъдат рекултивирани и това е направено на много места. Рекултивирането представлява запълване на старото корито със земни маси, заравняване и превръщане в обработваема земя. На някои места при рекултивацията е използван плодородният почвен слой от съседни обработваеми земи. Сега тези земи дават нищожни добиви, а създадените площи на мястото на старото корито са преовлажнени и са непригодни за обработка. Някои от старите корита са запазени. Макар и откъснати от реката, в някои от тях се задържа вода през цялата година поради наличието на подпочвени извори. Те представляват ценно местообитание за редица водни организми. Използват се масово за риболов и лов от местните хора. Поради липсата на проточност те постепенно се затлачват и се превръщат в блата.

В резултат на изправянето на реките, драстично се променят условията в тях. Реката се скъсява и се е увеличава наклонът, което от своя страна води до увеличаване скоростта на водата и засилване на ерозията. Понижаването на речното легло в някои случаи е значително – при река Вит до 1-1. 5 м, а при река Осъм на места до 4-5 м. При това се понижава нивото на подпочвената вода в цялата речна тераса, което понякога засяга големи територии. Като резултат се налага напояването на селскостопанските площи чрез изпомпване на водата. Вероятно спадането на подпочвената вода е причина за съхненето на част от крайречните гори, какъвто е случаят със защитената вековна гора "Генчов орман", разположена на река Искър в близост до устието.

Коригирането на реките довежда до цялостна промяна на влажните местообитания. Изчезват голяма част от заливните гори, крайречните блата, меандрите, които са местата за размножаване и изхранване на рибата и водолюбивите птици. Като резултат катастрофално намалява броят на видовете в реките. В новата корекция реката е еднотипна по цялото си течение. Липсва характерното за естествените реки редуване на бързеи и вирове. На много места бреговете са стръмни и няма подходящи условия за развитие на водна растителност. Ето защо самопречиствателната способност на реката като екосистема силно намалява и тя става чувствителна към замърсявания. С изправянето на реката силно се съкращава времето за преминаване на водните количества. Това, съчетано с липсата на растителност, която да акумулира замърсители, е причината дори при малки по обем замърсявания да бъде засегната рибата по цялото течение. Всички тези негативни промени налагат преосмисляне на политиката по отношение на реките.

През 1998 г. Сдружение за дивата природа – БАЛКАНИ започна проект за проучване състоянието на старите речни корита и възможностите за тяхното възстановяване по долните течения на реките Искър, Вит и Осъм. Бяха направени картиране на старите речни корита и колониите на птиците, подробно описание на растителността в крайречните гори и хидробиологичен анализ на качеството на водата. Една от основните задачи беше да се установи контакт с местните хора и да се потърси тяхното сътрудничество. Резултатите от проведените срещи са повече от насърчителни. Населението край реките отдавна е осъзнало отрицателните последици от коригирането им и в много случаи има желание да се възстанови реката в първоначалния є вид. В село Милковица (р. Вит, близо до устието) хората са вече с няколко крачки напред. Те са свързали сегашната корекция със старото корито, като по този начин са го оводнили и са върнали живота в него. Това е първият случай в България на възстановяване на старо речно корито и плодовете на този труд са вече факт. Коритото се е превърнало в атрактивно място за риболов. Увеличила се е влажността на почвата в съседните земи. Последното има голямо значение, тъй като през лятото районът е засушлив, а напоителните съоръжения са разрушени. Както разказаха хората от инициативната група, заела се с това начинание, в началото са срещали неразбиране, дори съпротива сред техните съселяни, но сега това се е променило. Желание за възстановяване на старите речни корита имат и хората нагоре по течението на река Вит – село Комарево, Рибен и Божурица. Положително отношение имат още в гр. Левски на река Осъм и село Староселци.

Инерцията сред държавните институции по отношение на реките е голяма и все още е трудно да се прокарат нови идеи. Въпреки това началото е поставено и има надежда, че на реките ще се даде шанс да започнат нов живот.

Към проекта са изработени информационна дипляна и кратък филм, в които са илюстрирани проблемите, възникнали в резултат на речните корекции и начините за тяхното решаване. Може да се запознаете с резултатите от проекта, както и да получите безплатно дипляната в офиса на Сдружение за дива природа – Балкани.