От 15 до 18 септември тази година в гр. Гданск (Полша) се проведе втората среща на Съюза на Европейските орнитолози (EOU), както и третият международен симпозиум за сврачките.

Древният град приюти повече от 300 учени, дошли от цял свят – по-голямата част от тях обаче идваха от европейските страни.

Пътуването с автобус до Варшава и оттам с влак до Гданск беше уморително, но затова пък богато на впечатления. Повечето от участниците в този научен форум бяхме настанени в студентски общежития в близост до сградата на Университета, където се провеждаха успоредно отделните сесии. За значимостта на тази международна проява говори факта, че бяха изнесени повече от 360 доклада и постера, третиращи различни въпроси от миграцията , опазването, гнездовата биология, биоенергетиката, поведението, местообитанията, разпространението, степента на урбанизация, морфологията и систематиката на птиците. Световната работна група за сврачките (ISWG) даде също своя скромен принос в изучаването на птиците – 10% от всички доклади и постери бяха посветени на 8 вида сврачки от род Lanius. Постоянният панаир на полева екипировка, оборудване и орнитологична литература допринесе към общата атмосфера.

Последният ден бе отделен за екскурзии до някои интересни природни обекти в района на Гданск. Имаше няколко възможности, но избрах посещението на Словински Национален Парк, който се намира на около 120 км северозападно от Гданск, на брега на Балтийско море. Основан през 1967 г. и понастоящем върху площ от 18 247 ха, той е един от най-големите сред седемнайсетте национални парка в Полша. Двете големи езера – Лебско и Гардно заемат повече от половината площ на парка. Безспорно главната забележителност на това място са гигантските (високи до 56 м!) движещи се пясъчни дюни. Възникнали на мястото на широколистни гори, съществували преди няколко хиляди години, днес дюните се движат под действието на вятъра от запад на изток със скорост 2-9,5 м/год. Разполагат се по дължина на брега, като образуват нещо като огромен пясъчен вал, отделящ Балтийско море от езерата (преградени от пясъка бивши морски заливи) и торфените блата във вътрешността на парка.

Въпреки че висшата флора не е особенно богата (850 вида), тя вкючва редица интересни от географска и екологична гледна точка елементи. Като характерни за парка видове растения могат да се споменат трицветната теменуга (Viola tricolor ssp. maritima), пиренът (Erica tetralix), пясъчната амофила (Ammophila arenaria), балтийската дзука (Juncus baltica), росянката (Drosera rotundifolia).

В парка са обособени 10 резервата под частична закрила, като 6 от тях са създадени с цел опазване на птиците (установени са 255 вида). Тук гнездят редица водоплаващи и дъждосвирцови птици, морски орел (Haliaeetus albicilla) и др. На територията на парка са установени някои много редки за Полша видове, като гребенчата гага (Somateria spectabilis), белокрила чучулига (Melanocorypha leucoptera), степна бъбрица (Anthus novaeseelandiae), градинско шаварче (Acrocephalus dumetorum), златист дрозд (Zoothera dauma). По време на нашето посещение бяха наблюдавани обикновени гаги (Somateria mollissima), трипръст брегобегач (Calidris alba), големи черногърби чайки (Larus marinus) – видове, които съм виждал неведнъж в България.

Времето на престоят ми в Полша отмина неусетно. Отличната организация, голямата доза чувство за хумор, както и духът на приятелство и професионализъм бяха сред нещата, които допринесоха за възможно най-доброто протичане на този орнитологичен форум в Гданск. На тръгване си пожелах отново да посетя тази страна – толкова много неща остават да бъдат видяни