РАЗШИРЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА ­ превод със съкращения от Бюлетин на европейската комисия за сближаване на законодателството в областта на околната среда, публикуван от DG XI

СТРАНИТЕ КАНДИДАТ-ЧЛЕНКИ се заемат с прeнос и прилагане на природозащитното законодателство на Европейския съюз

Природозащитното законодателство, вече на дневен ред в много от страните – кандидатки на Европейския съюз (ЕС), се подпомага от продължаващи инициативи от страна на DG XI. Разширяването на природозащитната мрежа на ЕС вече започна, но сега диалогът със страните кандидати се концентрира върху въпроса как да се пренесат и приложат разпоредбите на ключовите директиви в тази област.

Опазването на природата е основен стълб в политиката на ЕС, свързана с околната среда още от началото на 70-те години. ЕС постепенно прилага природозащитна политика с цел да насърчи по-доброто управление на европейското природно наследство. Петата програма за действие, посветена на околната среда, определя опазването на природата и биоразнообразието като основни приоритети.

Природозащитната политика на ЕС се основава на два основни нормативни акта – Директивата 92/43/ЕЕС на Съвета на Европейската общност за опазването на природните местообитания и дивата флора и фауна (позната като Директива за местообитанията) и Директивата 79/409/ЕЕС на Съвета на Европейската общност за опазването на дивите птици (позната като Директива за птиците). Те се подпомагат от специален финансов инструмент, фонда LIFE- Nature, създаден за съфинансиране на проекти в тази област. Съвместно тези директиви създават законодателната рамка за защита и опазване на европейската дива природа и местообитания.

Три етапа водят до пълното установяване на мрежата НАТУРА 2000. Първо, страните-членки подготвят списък на места, обхванати от директивата за местообитанията. На тази основа се определят местата, които са важни за опазването на природата в страните – членки и на комисията се изпраща съответния национален списък. Подадената информация от страните членки се стандартизира. На втория етап се определят местата от значение за ЕС и се съставя мрежата Натура 2000.

Цели на Съюза

Основната цел на природозащитната политика на ЕС е да създаде европейска екологична мрежа от специални територии за опазване, позната под името Натура 2000. В същото време Съюзът се стреми да интегрира изискванията за защита на природата в други области като земеделие, регионално развитие и транспорт.

Натура 2000 се състои от специални територии за защита (special protection areas – SPA), които опазват мигриращи птици, видове и подвидове птици от списъка на Приожение 1 към Директивата за птиците. Създават се също така специални територии за опазване (special areas of conservation – SAC) с цел опазването на типове меостообитания, растителни и животински видове според Директивата за местообитанията.

“Ние се стремим да разясним на кандидатстващите страни различните научни и технически елементи на директивите. Ние искаме да им помогнем да преодолеят съпротивата на местна почва, ако има такава, срещу прилагането на елементите на Натура 2000 и да гарантираме, че местата са определени и добавките към приложенията към директивите са готови преди присъединяването, казва Брайън Марчънт, от екипа на звеното D2 към DG XI (защита на природата, брегови зони и туризъм), с отговорности за разширяването на ЕС, международни връзки и конвенции.

Понастоящем страните – кандидати участват в мрежата Емералд. Това е инициатива на съвета на Европа в рамките на Бернската конвенция. Системата е сходна с Натура 2000, но като членове на ЕС кандидатите ще трябва напълно да спазват всички разпоредби на ЕС в тази област.

“Опазването на природата е много важно от наша гледна точка. Страните кандидати и ние самите желаем да гарантираме, че опазването на природата не изостава при подготовката за членство в ЕС. Всички те се съгласиха да пренесат директивите в тази област и този процес ще приключи до 2002 г. Няма смисъл в преноса на тези разпоредби ако няма начин те да се приложат. Също така, законите свързани с опазването на околната среда не могат да се разглеждат в изолация. Кандидатите трябва да възприемат аспектите свързани с околната среда, включително опазването на природата, наравно с други области от европейското законодателство (Acquis communitaire) като земеделие и транспортни мрежи, обяснява г-н Марчънт.

Нови биогеографски райони

Разширяването на ЕС не само ще донесе нови типове местообитания и нови видове в природозащитната мрежа на съюза, но то ще означава присъединяването на три нови биогеографски района към територията на Съюза – панонски (цяла Унгария, част от Румъния, Словакия и Словения), степен (Румъния) и черноморски (България и Румъния). Понастоящем ЕС обхваща шест различни биогеографски зони. Всяка от тях притежава свой характер и оригиналност по отношение на местообитания и видове, въпреки че някои могат да се срещат в два или повече района. От екологична гледна точка е важно задачите, свързани с опазването на природата, да се разглеждат в техния биогеографски контекст.

Тези райони са свободно определени на базата на тяхната растителност, почви, типове местообитания и видов състав.

Придобивки за двете страни

Разширяването ще бъде от полза за двете страни, каза г-н Марчънт.”С разширението ЕС печели по-голямо разнообразие. Но всяка страна, която се присъединява към общността трябва да приеме своите специфични отговорности за поддържането на местообитанията и видовете. Как са защитени техните територии и видове зависи отчасти от интересите на общността.”

“Мисля, че някои от кандидатите, особено тези, засегнати от първата вълна, най-сетне осъзнават, че предстои много работа. Те знаят какво трябва да направят, за да пренесат законите, да създадат специалните територии за защита. Но има някои аспекти, които са по-трудни, какъвто е списъка на специалните територии за защита на птиците. Тук е необходима по-значителна работа. Всички те трябва да работят много сериозно, за да изготвят списъците си преди момента на присъединяването”, заключава г-н Марчант.

Създаване на Натура 2000

DG XI не очаква големи трудности при преноса на директивите за опазването на природата. Страните кандидати трябва да подготвят логични, последователни и научно обосновани предложения за поправки на приложенията към директивите.

При прилагането на директивите в страните-кандидатки ударението ще пада върху местообитанията, а не както досега върху видовете и защитените територии. Кандидатите трябва да подберат, не само съществуващите места каквито са Националните паркове, а и да гарантират, че персоналът е технически подготвен. Интегрирането на природозащитните задачи с другите социални и икономически дейности е друг важен момент. Начинът, по който чл. 6 на Директивата за местообитанията може да се използва за управление на промяната на местата е развиващ се процес, дори и в ЕС. Необходимо е разработването и прилагането на подходящо национално законодателство. Демонстрационни проекти, особено тези финансирани от LIFE, могат да дадат съществен принос. Националните правителства в процеса на присъединяване трябва да интегрират природозащитните задачи в националните си програми използвайки агро-програмата за околна среда SAPARD и ISPA (инструментът за широкомащабни инфраструктурни проекти за кандидатите).

Местообитания и видове могат да се прибавят към съществуващите приложения на директивите при определени условия. Едно от най-важните неща е предложеното местообитание или вид да е от значение за ЕС. Например – вид или меостообитание може да бъде застрашен в страна кандидат, но може да не съществува в нито една от сегашните страни-членки. Ако ЕС няма специална отговорност за неговото запазване, местообитанието или вида не е от значение за съюза и може да не е подходящ кадидат за включване в Приложение I или II на Директивата за местообитанията или Приложение I от Директивата за птиците. Въпреки това, приоритет ще се дава на местообитания и видове, каквито още не са представени в ЕС и на местообитания, които съдържат приоритетни за ЕС видове.

В страните кандидати, а все още и в ЕС, съществуват няколко различни класификации на местообитания и екосистеми. За да се направят те съвместими, в Европейския тематичен център по опазване на природата (ETCINC) се разработва европейска класификация на местообитанията.

Една от целите на законодателството на ЕС в тази област е да задължи страните членки на ЕС да осигурят защита на всички естествено срещащи се диви видове птици и на видове и местообитания изброени в Приложения I и II на Директивата за местобитанията. По причини с цел опазване, някои видове могат да бъдат изключени от това общо правило, но само в някои части на ЕС. При някои обстоятелства също така страни членки могат да допуснат отказване от право на защита на местообитание или вид. Това е т. н. понижаване на статута. На кандидатите може да им се наложи в някои случаи да избират между географско ограничение или понижаване на статута.

Ограничението изисква съгласуване с всички страни-членки, тъй като се налагат поправки в Директивата. Понижаването на статута не засяга други страни-членки, но трябва да се основава на строги критерии. Всички предложения трябва да бъдат подкрепени с научни обосновки.

Ключовата стъпка по Директивата за птиците е класифицирането на специалните територии за защита (SPA). Това е отговорност на страната членка. Според Директивата за местообитанията, от страните членки се изисква да внесат национален списък с предложени места от интерес за общността (sites of community interests – SCI). Установен е график за различните стъпки, установяващи списъка на места от интерес за общността и определянето на специалните територии за опазване, но крайните срокове ще са изтекли до времето, когато първите кандидати ще станат членове. Националният списък за кандидатите трябва да е готов до времето на присъединяването.

Дискусиите по въпросите на Натура 2000 при официални преговори, по време на неофициални семинари, групи за обучение и други срещи ще продължат преди присъединяването. Кандидатите ще получат помощ при инвентаризацията на местообитания и видове и изготвянето на списъците с предложените места.

Подготовка за разширяването

DG XI D2, звеното отговорно за мрежата Натура 2000, се занимава с процеса на разширяването, извършвайки няколко дейности с цел подпомагане на страните кандидати при тяхната подготовка. Основна грижа на звеното е въпросите, свързани с опазването на природата, да не изостават при развитието на социалния и икономическия сектор. Основните дейности, свързани с разширението, включват обучение под формата на семинари, образователни пътувания и неформални контакти с хората от страните кандидати, ангажирани със създаването на мрежата Натура 2000, включително и НПО.

Участниците на тези срещи се занимават с националните списъци с видове и местообитания, възможни промени в съответните анекси към директивите, управление на промяната на местата от Натура 2000. Участваха регионални и общински длъжностни лица, ръководители на защитени територии и НПО.

Първи пример

Ще има организиран семинар за всички 11 страни кандидатки. Той ще бъде насочен към длъжностни лица, не работещи в областа на околна среда (а в областта на земеделието, транспорта, енергетиката и туризма), но засегнати от въпросите на разширяването на ЕС.

Две от срещите от първата група вече се състояха за трите балтийски страни кандидати и за по-южните страни кандидати (България, Кипър, Унгария и Румъния). За повечето страни те разкриха високо ниво на знания и сравнителен прогрес при справянето с главните въпроси. Балтийските държави, Кипър и Унгария бяха много добре запознати, България и Румъния бяха по-малко напреднали.

Също така е важна и подкрепата на страните членки, твърдят служители от звеното. Много национални правителства вече са били и ще бъдат ангажирани в съвместно финансиране и осигуряване услугите на своите институти и персонал. Тъй като ресурсите в звеното D2 са ограничени, служителите казват, че възнамеряват да продължат сътрудничеството си с инициативи на страните членки на ЕС и други агенции, да осигуряват говорители и да съветват TAIEX за организирането на подходящи събития.

Международният тематичен център по опазване на природата (ETC\NC) в момента изготвя списъци с типове местообитания и видове за страните кандидатки. Целта е всички страни кандидатки да могат да внесат своите списъци със специални територии за защита и места от интерес за общността преди присъединяването им. Технически поправки на анексите към директивите, които се занимават с тези територии трябва да се обсъдят по време на преговорите преди присъединяването. Съгласуваните промени ще бъдат включени в самите договори за присъединяване.

Други въпроси и дейности

Друг въпрос от интерес за звеното D2 от DG XI е участието на експерти от страните кандидатки в биогеографски семинари. Те са форум за объждане на списъците на видовете и типовете местообитания в страните членки. За 1999 г. са планирани отделни срещи за петте биогеографски района. Наблюдатели от страните кандидатки ще бъдат поканени на семинарите, които съответстват на биогографското им положение.

Други дейности са запланувани във връзка с LIFE и оценяването на нови типове местообитания от европейския тематичен център по опазване на природата.

Още една цел на звеното е страните кандидатки да се включат в програмата LIFE на ЕС. Основният финансов инструмент на ЕС за проекти за пиродата е LIFE II (1996 – 1999).

С общ бюджет от 450 милиона евро, половината от които са предвидени за природата, основната задача на програмата е да работи за прилагането на политиката и законодателството на ЕС, свързано с околната среда. Съществуват три главни области, в които могат да се предлагат дейности за съфинансиране: опазване на природата в рамките на ЕС, за което се използва около 46% от бюджета: а за останалите 5% от бюджета – други дейности свързани с околната среда в рамките на ЕС, дейности свързани с околната среда, включително опазване на природата в страни, граничещи със Средиземноморието и Балтийските държави, но не асоциирани към ЕС.

Дейности по опазването на природата, финансирани по линия на LIFE, трябва да допринасят за прилагането на Директивата за птиците и Директивата за местообитанията. Кандидатстващите в съюза страни могат да внасят предложения за LIFE като спазват същите правила, които важат за страните членки. В момента в Съвета се преговаря за LIFE III и той трябва да бъде одобрен тази година.

Страните кандидатки се насърчават да се присъединят към LIFE III.

LIFE не може да осигури средства за изследвания, но може да финансира демонстративни проекти, от които има истинска осезаема природозащитна полза. Кандидатите могат да използват LIFE за съвместно финансиране на спешни практически мерки, свързани с опазването на природата за видове от списъците на законодателството на ЕС или обхванати от мрежата Емералд.

За кандидатите много проекти ще се базират на споразумения за партньорство при присъединяване. Освен това, програмата ФАР на ЕС може да осигури до 10% финансиране за проектите LIFE.

Предшестващи LIFE инициативи на ФАР също са допринесли за опазването на природата. Един добър пример е проектът на Europarks и обмяната на информация и опит. Различини упражнения за съюзяване също помагат да се разшири разбирането и осъществяването на практика на опазването на природата.