ПРОЕКТ НА ЗАКОН
за опазване на околната среда

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Р а з д е л І
Приложно поле и обхват на закона

Чл. 1. Този закон урежда:

1. защитата на околната среда и човешкото здраве;

2. ползването и опазването на компонентите на околната среда;

3. контрола и управлението на факторите, които увреждат околната среда;

4. съхраняването на биологичното разнообразие в съответствие с природната биогеографска характеристика на страната;

5. стратегиите, програмите и плановете за околната среда;

6. осъществяването на контрол върху състоянието на околната среда и източниците на наднормено замърсяване;

7. събирането и достъпа до информацията за околната среда;

8. финансово-икономическите механизми;

9. правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица по опазването на околната среда;

10. прилагането на превантивен подход при опазването на околната среда;

11. предотвратяването и ограничаването на промишленото наднормено замърсяване;

12. националната система за мониторинг на околната среда.

Чл. 2. Целите на закона се постигат чрез:

1. регламентиране на режимите за ползване и опазване на компонентите на околната среда;

2. контрол върху състоянието и ползването на компонентите на околната среда и източниците на наднормено замърсяване и увреждане;

3. установяване на допустими норми за емисии и за качество на околната среда;

4. управление на компонентите и факторите на околната среда;

5. извършване на оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС);

6. издаване на комплексни разрешителни за предотвратяване и контрол на наднормено замърсяването;

7. обявяване и управление на територии със специален режим на защита;

8. развитие на системата за мониторинг на компонентите на околната среда;

9. въвеждане на икономически регулатори и финансови механизми за управление на околната среда;

10. регламентиране на правата и задълженията на държавата, общините, юридическите и физическите лица.

Чл. 3. Опазването на околната среда се основава на следните принципи:

1. устойчиво развитие;

2. намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве;

3. предимство на предотвратяването на наднорменото замърсяване пред последващо отстраняване на вредите, причинени от него;

4. участие на обществеността и прозрачност в процеса на вземане на решения в областта на околната среда;

5. информираност на гражданите за състоянието на околната среда;

6. замърсителят плаща;

7. съхраняване, развитие и опазване на екосистемите и присъщото им биологично разнообразие;

8. възстановяване и подобряване на качеството на околната среда в замърсените и увредените райони;

9. предотвратяване на наднорменото замърсяване и увреждането и на други неблагоприятни въздействия в чистите райони на страната.

Чл. 4. Компонентите на околната среда са: атмосферният въздух, водите, почвата, земните недра, животинският и растителният свят и ландшафтът.

Чл. 5. Факторите, които замърсяват или увреждат околната среда, са: йонизиращите лъчения, радиочестотните и микровълновите електромагнитни лъчения, топлинните лъчения, шумът, вибрациите, отпадъците, вредните и опасните вещества и свръхексплоатацията на природните ресурси.

Чл. 6. Управлението, опазването и контролът на компонентите на околната среда и факторите, въздействащи върху тях, се извършват по ред, определен от закона и от специалните закони за компонентите на околната среда.

Чл. 7. При трансгранично наднормено замърсяване се прилагат изискванията, съдържащи се в споразумения и договори, по които Република България е страна.

Р а з д е л ІІ
Държавна политика по опазване на околната среда

Чл. 8. Държавната политика по опазване на околната среда се осъществява от министъра на околната среда и водите.

Чл. 9. Интегрирането на държавната политика по опазване на околната среда в секторните политики: транспорт, енергетика, селско стопанство, туризъм, промишленост, се осъществява от компетентните органи на изпълнителната власт.

Чл. 10. (1) Ръководството на Националната система за мониторинг на околната среда се осъществява от Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) към министъра на околната среда и водите.

(2) Изпълнителната агенция по околна среда е юридическо лице.

(3) Изпълнителната агенция по околна среда се ръководи и представлява от изпълнителен директор.

(4) Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на Изпълнителната агенция по околна среда се определят с устройствен правилник, приет от Министерския съвет.

Чл. 11. (1) Държавната политика по опазване на околната среда на регионално ниво се провежда от регионални инспекции по околната среда и водите (РИОСВ), дирекции на национални паркове и басейнови дирекции, които са специализирани органи към министъра на околната среда и водите.

(2) Органите по ал. 1 са юридически лица на бюджетна издръжка и се представляват от съответните директори или упълномощени от тях длъжностни лица.

(3) Органите по ал. 1 са второстепенни разпоредители с бюджетни кредити към министъра на околната среда и водите.

(4) Органите по ал. 1 провеждат на регионално ниво държавната политика за опазване на околната среда съгласно този закон и специалните закони.

(5) Директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции съставят предупредителни и констативни протоколи, издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки и наказателни постановления.

(6) Броят, обхватът, дейността и правомощията на РИОСВ, дирекциите на националните паркове и на басейновите дирекции се определят с правилници, издадени от министъра на околната среда и водите.

Чл. 12. (1) Компетентни органи по смисъла на закона са:

1. министърът на околната среда и водите;

2. изпълнителният директор на ИАОС;

3. директорите на РИОСВ;

4. директорите на басейновите дирекции;

5. директорите на дирекциите на националните паркове;

6. кметовете на общините.

(2) Компетентни да предприемат дължимите по закона действия и дейности са:

1. на територията на една община - директорът на РИОСВ или кметът на общината;

2. на територията на няколко общини в обхвата на една РИОСВ - директорът на съответната инспекция;

3. на територията на няколко общини в обхвата на различни РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

(3) Висшестоящ орган в административното производство по Закона за административното производство по отношение на кмета на общината е директорът на РИОСВ, а по отношение на директора на РИОСВ - министърът на околната среда и водите.

Чл. 13. Министърът на околната среда и водите:

1. разработва със заинтересуваните органи на изпълнителната власт политиката и стратегията за опазване на околната среда в Република България;

2. управлява Националния фонд за опазване на околната среда;

3. контролира състоянието на околната среда на територията на страната;

4. координира контролните правомощия на другите органи на изпълнителната власт по отношение на околната среда;

5. подготвя ежегодния доклад за състоянието на околната среда;

6. съвместно със заинтересуваните органи на изпълнителната власт:

а) утвърждава норми за емисии и концентрации на вредни вещества по райони, компоненти на средата и видове замърсители;

б) утвърждава методики за ОВОС;

в) утвърждава норми за използване на възобновими и невъзобновими природни ресурси;

г) управлява дейностите, свързани със събирането и предоставянето на информация за състоянието на околната среда.

Чл. 14. Общините:

1. управляват общинския фонд за опазване на околната среда;

2. информират населението за състоянието на околната среда съгласно изискванията на закона;

3. организират депонирането на отпадъци и опасни вещества на територията на общината и опазването на зелените площи в населените места;

4. контролират събирането, съхраняването, преработката и/или обезвреждането, включително разделното събиране на битови и строителни отпадъци на територията на общината;

5. разработват и контролират заедно с другите органи планове за ликвидиране на последствията от аварийни и залпови замърсявания на територията на общината;

6. контролират изграждането, поддържането и правилната експлоатация на пречиствателните станции за отпадъчни води от населените места;

7. създават екоинспекции на обществени начала, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения;

8. осъществяват правомощията си по специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 15. (1) Към министъра на околната среда и водите се създават:

1. Висш експертен екологичен съвет;

2. консултативни съвети по политиката за управление на компонентите на околната среда.

(2) Към регионалните инспекции по околната среда и водите се създават експертни екологични съвети.

(3) Функциите, задачите и съставът на органите по ал.1 и 2 се определят с правилник на министъра на околната среда и водите.

Чл. 16. Националните обществени радио- и телевизионни оператори в своите предавания:

1. разпространяват информация за опазването и управлението на околната среда;

2. осигуряват защита на правото на информация за състоянието на околната среда;

3. популяризират научно-техническите постижения в областта на опазването на околната среда чрез излъчването на български и чужди образователни програми;

4. осигуряват чрез програмната си политика защита на националните интереси в областта на опазването на околната среда.

Глава втора

ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 17. Всеки има право на достъп до наличната информация за околната среда без да е необходимо да доказва конкретен интерес.

Чл. 18. Информацията за околната среда е:

1. налична първична информация;

2. налична предварителна обработена информация;

3. нарочно обработена информация.

Чл. 19. Информация за състоянието на околната среда е всяка информация в писмена, визуална, аудио, електронна или в друга материална форма относно:

1. състоянието на компонентите на околната среда: атмосферния въздух, водите, почвата, земите, земните недра, ландшафта, животинския и растителния свят, включително генетично модифицираните организми, и взаимодействието между тях;

2. факторите: йонизиращи лъчения, радиочестотни и микровълнови електромагнитни лъчения, шум, вибрации, отпадъци, вредни и опасни вещества, и дейностите и мерките, включително административните мерки, споразумения, политика, законодателство, планове и програми, които оказват или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите на околната среда.

Чл. 20. (1) Министерският съвет ежегодно внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната среда, предложен от министъра на околната среда и водите, който след приемането му го обнародва като Годишник за състоянието на околната среда.

(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и информацията от Националния статистически институт.

Чл. 21. (1) Компетентни органи по тази глава са централните и териториалните органи на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от Закона за администрацията, които събират и разполагат с информация за околната среда, както и кметовете на общини.

(2) Компетентни органи по смисъла на ал. 1 са и другите ръководители на организации, които се разпореждат със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират и разполагат с информация за околната среда.

(3) Компетентни администрации са администрациите, ръководени от органите по ал. 1 и 2.

Чл. 22. (1) Достъпът до информация се ограничава, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно на:

1. поверителността на работа на органите на изпълнителната власт съгласно изискванията на нормативните актове, международните отношения и отбраната на страната;

2. националната сигурност;

3. въпроси, които са или са били предмет на съдебно разглеждане, или са предмет на предварително производство;

4. търговската индустриална тайна, включително на интелектуалната собственост;

5. тайната на личните данни;

6. материалите, предоставени от трета страна, за която не съществува такова задължение;

7. интересите на третата страна, която е предоставила исканата информация, без да има задължение да го направи и без да може такова задължение да й бъде наложено, и когато не е съгласна с предоставянето на информацията.

(2) Наличната информация, притежавана от компетентните органи, се предоставя в частта й, която е възможно да бъде отделена от информацията по ал. 1.

(3) Ограничаването на правото на достъп до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества в околната среда като стойност по показателите, определени от нормативните актове.

Чл. 23. (1) При аварийни или други замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен или индивидуален акт норми на изпускане на замърсяващи вещества в околната среда, лицата, извършили нарушението, или отговорните за спазването на нормите лица са длъжни незабавно да уведомят кметовете на съответните общини, РИОСВ, органите на служба “Гражданска защита” и Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели в случаите на увреждане на околната среда при промяна на радиационната обстановка.

(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни незабавно да уведомят компетентните органи на Министерството на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото наднормено замърсяване, като посочат подходящите мерки за защита на човешкото здраве и на имуществото.

Чл. 24. Физическите и юридическите лица събират и дават на компетентните органи по закона информация за околната среда в случаите, предвидени със закон.

Чл. 25. (1) Лицето, което желае да му бъде предоставена информация за околната среда, отправя писмено искане за предоставяне на информация до компетентния орган по чл. 21.

(2) Искането за предоставяне на информация съдържа:

1. трите имена на физическото лице, съответно наименованието на юридическото лице и трите имена на неговия представител;

2. описание на информацията по вид;

3. формата за предоставяне на информацията;

4. адреса, на който да бъде изпратен отговорът, както и номера на телефон/факс за връзка.

(3) Искането за предоставяне на информация задължително се завежда в деловодството на компетентния орган.

Чл. 26. (1) Ако компетентният орган разполага с исканата информация и за предоставянето й не съществуват ограничения, тя се предоставя в двуседмичен срок от постъпването на искането.

(2) Ако се иска предоставяне на копия от документи или от аудио- видеозаписи или от база данни, се счита, че отговорът на искането е даден с предоставянето им.

(3) Когато наличната информация е обемиста и предоставянето й е практически трудно, компетентният орган определя в срока по ал. 1 ден и час, в който лицето може да се запознае с информацията.

Чл. 27. (1) Ако компетентният орган не разполага с исканата информация по чл. 18, т. 1 и 2 или за предоставянето й съществува ограничение, или исканата информация се събира от друг орган, той уведомява лицето в 10-дневен срок от постъпване на искането.

(2) Компетентният орган действа по реда на ал. 1 и в случаите, когато се иска нарочно обработена информация. В уведомлението компетентният орган посочва възможностите за сключване на договор за предоставяне на нарочно обработена информация.

Чл. 28. (1) Отказите за предоставяне на информация, както и актовете, с които се предоставя информация във вид и обем, различен от посоченото в искането, могат да се обжалват по реда на Закона за достъп до обществена информация.

(2) Отказите по ал. 1 се мотивират в писмен вид и се съобщават на лицето по чл. 25, ал. 1 в двуседмичен срок от искането за предоставяне на информацията.

Чл. 29. Когато се обжалват откази за предоставяне на информация, необходима на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата, предвидени в този закон или в специалните закони по опазване на околната среда, преписката се изпраща в съда в 3-дневен срок от постъпването на жалбата.

Чл. 30. (1) За получената налична информация лицата по чл. 25, ал. 1 заплащат такси.

(2) Размерът на таксите, както и редът и начинът за заплащането им се определят с акт на Министерския съвет.

(3) Таксите по ал. 1 покриват разходите на компетентните администрации за предоставяне на исканата информация.

Чл. 31. За предоставянето на нарочно обработена информация по искане на лицето по чл. 25, ал. 1 заплащането се договаря за всеки конкретен случай.

Чл. 32. Средствата, заплатени за предоставена информация, постъпват като собствени приходи по бюджета на органите и организациите, предоставящи информацията.

Чл. 33. Компетентните органи предоставят безплатно налична първична и предварително обработената информация за околната среда помежду си, както и на общините и на областните управители, която им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност.

Чл. 34. Редът за събиране, обработване и предоставяне на информация от компетентните органи се регламентира с наредба, приета от Министерския съвет.

Глава трета

ПОЛЗВАНЕ И ОПАЗВАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Р а з д е л І

Общи положения

Чл. 35. Ползването на компонентите на околната среда за задоволяване на собствени потребности с нестопанска цел е безвъзмездно, освен в случаите, определени в този закон и в специалните закони в областта на околната среда.

Чл. 36. За ползването на природни ресурси като компоненти на околната среда, определени със закон, с цел стопанска дейност се заплащат такси.

Чл. 37. Лицата, осъществяващи дейностите по чл. 35 и 36, са длъжни да опазват и възстановяват околната среда.

Р а з д е л ІІ

Използване и опазване на водите и водните обекти

Чл. 38. (1) Използването и опазването на водните обекти се основават на дългосрочна държавна политика.

(2) Дългосрочната политика по използването и опазването на водите и водните обекти е основана на управление на водите на национално и басейново ниво с основна цел постигане на добро състояние на всички подземни и повърхностни води за осигуряване на необходимото количество и нужното качество вода за:

1. питейните нужди на сегашните и бъдещите поколения;

2. поддържането на статуса на естествените водни екосистеми и на сухоземните екосистеми по отношение на техните нужди от вода;

3. стопанските дейности.

Чл. 39. (1) Използването на водите и водните обекти включва водоползване на водите от водните обекти и ползване на водните обекти.

(2) Правото за използване на водите и водните обекти се осъществява:

1. без разрешително;

2. с разрешително;

3. с концесия.

(3) Когато правото на използване на водите и водните обекти се предоставя чрез различни режими на един и същ титуляр, се прилага по-тежкият режим.

(4) Водоползването от водните обекти задължително е свързано с осигуряването на необходимия минимален екологичен воден отток в тях.

Чл. 40. Опазването на водите и водните обекти осигурява:

1. предотвратяването на по-нататъшното влошаване на качеството на повърхностните води и на тяхното наднормено замърсяване;

2. възстановяването на качеството на замърсените повърхностни води, опазването на състоянието им и постигането на целите за качество на водите;

3. предотвратяването на по-нататъшното влошаване на качеството на подземните води, възстановяването на замърсените подземни води и баланс между черпенето и естественото им възстановяване.

Чл. 41. Използването и опазването на водите и водните обекти се извършват по реда на Закона за водите.

Р а з д е л ІІІ

Опазване на почвата

Чл. 42. (1) Опазването на почвата гарантира ефективна защита преди всичко на човешкото здраве и на естествените почвени функции.

(2) Опазването на почвата и подземните води от наднормено замърсяване с естествени и изкуствени торове и препарати за растителна защита се извършва чрез прилагане на добри земеделски практики.

Чл. 43. Юридическите и физическите лица, които използват почвата като средство за производство или въздействат на почвата по друг начин, са длъжни да не предизвикват вредни изменения върху нея в обработваните от тях парцели и в съседните.

Чл. 44.Собствениците и ползвателите на поземлени имоти са длъжни да вземат мерки за предотвратяване на застрашаващи вредни изменения на почвата.

Чл. 45. (1) Причинителите на вредни изменения на почвата са длъжни да възстановяват за своя сметка естествените качества и функции на почвата до такава степен, че трайно и продължително да не възникват никакви опасности и вреди за човека.

(2) Собствениците и ползвателите на подземни и надземни тръбопроводи, открити хидротранспортни, хидромелиоративни и други съоръжения са длъжни да ги поддържат в техническа изправност и да не допускат наднормено замърсяване или друго вредно изменение на почвата около тях.

Чл. 46. (1) Хумусният пласт се поставя под специална защита.

(2) Преди строителство или търсене, проучване и добив на подземни богатства хумусният пласт на почвата се изземва, депонира и оползотворява по предназначение съгласно съществуващото законодателство.

(3) Строителството по ал. 2 се извършва, като не се допуска наднормено замърсяване или увреждане на почвата в съседните имоти.

(4) Юридическите и физическите лица, които са увредили или унищожили хумусния пласт на почвата при строителството на различни обекти, в т.ч. при търсене, проучване и добив на подземни богатства, носят административна и гражданска отговорност.

Чл. 47. Собствениците и операторите на депа за отпадъци, включително хвостохранилища, сгуроотвали и други, както и на съоръжения за съхраняване на отпадъци и/или опасни химични вещества, препарати и продукти ги организират и експлоатират по начин, който изключва наднорменото замърсяване и увреждане на почвата в съседство на тези обекти.

Р а з д е л ІV

Ползване и опазване на земните недра

Чл. 48. Земните недра се ползват за:

1. търсене, проучване и добив на подземни богатства;

2. проучване и добив на подземни води;

3. други цели, като: промишлено и гражданско строителство; строителство на обекти, свързани с отбраната на страната; съхраняване на отпадъци; научноизследователски дейности и др.

Чл. 49. Опазването на земните недра и възстановяването на нарушените терени от геологопроучвателната и миннодобивната дейност е основно задължение на всички, които осъществяват дейности по тяхното проучване и ползване.

Чл. 50. Опазването на земните недра се осигурява чрез:

1. рационалното използване и опазване на подземните богатства и подземните води;

2. екологосъобразното съхраняване на отпадъците от миннодобивната и преработвателната дейност;

3. използването на отработените пространства и отпадъците от миннодобивната и преработвателната дейност за екологични и стопански цели;

4. възстановяването и/или рекултивацията на нарушените терени от геологопроучвателната и миннодобивната дейност.

Чл. 51. Ползването и опазването на земните недра при търсенето, проучването и добива на подземни богатства се извършва по ред, определен от този закон и от Закона за подземните богатства.

Чл. 52. Опазването на земните недра при проучването, ползването и опазването на подземните води се извършва по ред, определен от Закона за водите.

Чл. 53. Опазването на земните недра при ползването им за други цели се извършва по ред, определен от този закон и от Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Р а з д е л V

Ползване и опазване на биологичното разнообразие

Чл. 54. (1) На опазване и защита подлежат природните местообитания и присъщото им биологично разнообразие.

(2) Опазването на разнообразието от природни местообитания и видове от дивата флора и фауна се осъществява по ред, определен със специален закон.

Чл. 55. Дивите растителни и животински видове се ползват по начин и със средства, които гарантират устойчиво развитие на техните популации в естествената им среда.

Чл. 56. (1) За опазването и ползването на горите, дивеча, рибите, билките, гъбите и другите възобновими ресурси от дивата природа се изготвят дългосрочни и годишни планове и програми.

(2) Плановете и програмите по ал. 1 се изготвят при условия и по ред, определени в съответните специални закони.

Чл. 57. За ползването на горите, дивеча, рибата, билките, гъбите и другите възобновими природни ресурси от земите и водите - собственост на държавата и на общините, се заплащат такси по ред, определен със съответния специален закон.

Р а з д е л VІ

Опазване на атмосферния въздух

Чл. 58. Политиката по опазване чистотата на атмосферния въздух осигурява:

1. защита на здравето на населението и неговото потомство, животните и растенията, техните съобщества и местообитания, природните и културните ценности от вредните въздействия и предотвратяване настъпването на опасности и щети за обществото при изменение на качеството на атмосферния въздух, нарушаване на озоновия слой и промените в климата в резултат на различните човешки дейности;

2. запазване качеството на атмосферния въздух в районите, в които то не е нарушено, и подобряването му в останалите райони.

Чл. 59. Опазването на атмосферния въздух се основава на устойчивата държавна политика и се извършва по реда на глава седма и в съответствие със Закона за чистотата на атмосферния въздух.

Р а з д е л VІІ

Управление на отпадъците

Чл. 60. Управлението на отпадъците се осъществява с цел да се предотврати, намали или ограничи вредното въздействие на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда и се осигурява чрез:

1. предотвратяването или намаляването на натрупването на отпадъци и степента на тяхната опасност чрез:

а) разработването и прилагането на технологии, осигуряващи рационално използване на природните ресурси;

б) техническото разработване и пускането на пазара на продукти които са проектирани така, че тяхното производство, употреба и обезвреждане да нямат или да имат възможно най-малък дял за увеличаване на количествата или опасността на отпадъците и рисковете от замърсяване с тях;

в) разработването на подходящи техники за окончателно обезвреждане на опасните вещества, съдържащи се в отпадъците, предназначени за рециклиране или преработване;

2. оползотворяването на отпадъците чрез рециклиране, повторна употреба или регенериране или чрез друг процес на извличане на вторични суровини или на използване на отпадъците като източник на енергия.

Чл. 61. Лицата, при чиято дейност се образуват отпадъци или които осъществяват дейности по третиране на отпадъците, са длъжни да предприемат мерки, за да осигурят рециклирането и обезвреждането им по начин, който не застрашава човешкото здраве, и да използват процеси или методи, които не увреждат компонентите на околната среда, а именно:

1. без риск за водите, въздуха, почвите, растенията и животните;

2. без да причиняват допълнително натоварване, свързано с шум или миризми;

3. да не увреждат необратимо природата или местата със специално предназначение.

Чл. 62. Управлението на отпадъците се извършва по реда, определен в този закон и в Закона за ограничаване вредното въздействие на отпадъците върху околната среда.

Глава четвърта

ИКОНОМИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО

ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 63. Създават се Национален фонд за опазване на околната среда (НФООС) и общински фондове за опазване на околната среда, съответно към министерството на околната среда и водите и към общините.

Чл. 64. (1) Управлението на средствата по НФООС се осъществява от Управителен съвет с председател министърът на околната среда и водите.

(2) Управителният съвет на Националния фонд за опазване на околната среда се състои от 13 членове, като в него се включват: заместник-министър на околната среда и водите, който е заместник-председател на Управителния съвет, заместник-министър на финансите, на регионалното развитие и благоустройството, на икономиката, на транспорта и съобщенията, на земеделието и горите, на здравеопазването, на труда и социалната политика; заместник-председател на Държавната агенция за енергийна ефективност, заместник-председател на Държавната агенция по енергетика и енергийни ресурси; по един представител на Българската академия на науките и на неправителствена екологична организация, която не е регистрирана като политическа партия и предметът й на дейност обхваща комплексно проблемите на околната среда.

(3) Министърът на околната среда и водите определя представителя на неправителствената екологична организация.

(4) Управителният съвет се подпомага от административна структура на Министерството на околната среда и водите.

Чл. 65. (1) Управлението на средствата по общинските фондове за опазване на околната среда се осъществява от управителен съвет с председател кметът на общината.

(2) Управителният съвет се състои най-малко от петима членове, като в него по право се включват по един представител на РИОСВ, хигиенно-епидемиологичната инспекция и общинския съвет. Броят на членовете и съставът на управителния съвет се определя от общинския съвет.

(3) Оперативната работа по подготовката и провеждането на заседанията на управителния съвет и контролът по изпълнението на неговите решения се осъществяват от лица или административни звена в общинската администрация, определени със заповед на кмета.

Чл. 66. (1) Средствата по НФООС се набират от:

1. такси върху течните горива съгласно чл. 32 от Закона за чистотата на атмосферния въздух;

2. десет на сто от санкциите, налагани от Министерството на околната среда и водите или от неговите специализирани звена, за увреждане и наднормено замърсяване на околната среда над пределно допустимите норми по реда на чл. 72;

3. таксите, събирани от Министерството на околната среда и водите по чл. 75, ал. 1;

4. целево предоставяни средства от държавния бюджет за екологични програми, когато за това има решение на компетентните органи;

5. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

6. обезщетения, получени от чуждестранни физически и юридически лица по силата на съдебни и арбитражни решения за нанесени щети и пропуснати ползи на държавна собственост от наднорменото замърсяване на водите, въздуха и почвата над пределно допустимите норми;

7. погашения и лихви по предоставени от фонда заеми;

8. постъпления от лихви по депозити;

9. глоби за административни нарушения по закона;

10. други приходи, определени с нормативен акт.

(2) Средствата от НФООС се изразходват за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в национални екологични стратегии и програми.

(3) Средствата се разходват под формата на безвъзмездни помощи, безлихвени заеми и заеми с преференциален лихвен процент.

Чл. 67. (1) Средствата по общинските фондове за опазване на околната среда се набират от:

1. осемдесет на сто от санкциите за увреждане или наднормено замърсяване на околната среда над допустимите норми по чл. 72, които постъпват в общината, на територията на която се намира санкционираният обект;

2. глоби за нарушаване на наредбите, приемани от общинските съвети във връзка с опазването на околната среда съгласно чл. 22, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, както и глобите и санкциите по закона, налагани от кметовете на общини;

3. дарения от местни и чуждестранни физически и юридически лица;

4. безвъзмездно предоставени средства от НФООС за строителство на екологични обекти, за закупуване на оборудване с екологично предназначение и за провеждане на екологични мероприятия;

5. предоставени безлихвени заеми от НФООС за строителство на екологични обекти, за закупуване на оборудване с екологично предназначение и за провеждане на екологични мероприятия;

6. обезщетения, получени от други общини по силата на съдебни решения за нанесени щети и пропуснати ползи от нарушения на околната среда;

7. постъпления от лихви по депозити;

8. други приходи, определени с нормативен акт.

(2) Средствата от общинските фондове за опазване на околната среда се разходват под формата на безвъзмездни помощи за екологични проекти и дейности по приоритети, определени в общинските програми за околна среда.

Чл. 68. Редът за набирането, разходването и контрола на средствата по НФООС и общинските фондове за опазване на околната среда се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 69. (1) Създава се Национален доверителен екофонд (НДЕФ) като юридическо лице със седалище София за управление на средствата, постъпващи от суапови сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа” и от правителства и международни финансови институции, предназначени за опазване на околната среда в Република България.

(2) Органи на НДЕФ са:

1. Управителният съвет;

2. Консултативният съвет;

3. Изпълнителното бюро.

(3) Управителният съвет се състои от шестима членове, в това число председател и заместник-председател и четирима членове, които се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на околната среда и водите.

(4) Консултативният съвет се състои от представителите на правителствата и финансовите и другите институции, които са предоставили средства или оказват съдействие на НДЕФ.

(5) Управителният съвет приема правила за работата си.

(6) Изпълнителното бюро подпомага организирането на дейността на НДЕФ.

Чл. 70. Редът за набирането, разходването и контрола на средствата по НДЕФ се определят с наредба на Министерския съвет.

Чл. 71. (1) Източници на постъпления в НДЕФ са:

1. целево предоставяни средства от държавния бюджет във връзка с договори по сделки “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа”;

2. дарения от международни финансови институции, правителства, международни фондове и външни фирми, предоставяни за екологични програми и проекти;

3. безвъзмездно предоставени средства от международни фондации и чуждестранни граждани за подпомагане на държавната политика в областта на околната среда;

4. погашения и лихви по предоставени чрез фонда заеми;

5. лихви от средствата на НДЕФ в обслужващата банка;

6. други външни постъпления, съответстващи на характера на дейността на НДЕФ.

(2) Средствата от НДЕФ се разходват за екологични проекти и дейности в съответствие с условията на дарителите и с приоритетите на национални екологични стратегии и програми.

Чл. 72. (1) При увреждане или наднормено замърсяване на околната среда над допустимите норми на еднолични търговци и на юридическите лица се налагат санкции.

(2) Редът за определяне и налагане на санкции при увреждане или при наднормено замърсяване на околната среда над допустимите норми се регламентира с наредба на Министерския съвет.

Чл. 73. (1) Ако санкционираните по чл. 72, ал. 1 лица предприемат действия за постигане на установените норми в съответствие с одобрени от министъра на околната среда и водите инвестиционни програми, те заплащат 5 на сто от дължимите санкции по ред, определен от министъра на околната среда и водите.

(2) Условията и редът за намаляване на дължимите санкции по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 72, ал. 2.

(3) При констатирано неизпълнение на условията по ал. 1 министърът на околната среда и водите постановява заплащане на дължимата месечна санкция в пълен размер за целия първоначален период, за който е била наложена санкцията, при начисляване на законова лихва.

Чл. 74. (1) Разходите по контрола на компонентите и факторите на околната среда се заплащат на РИОСВ от лицата, в резултат на чиято дейност е получено наднорменото замърсяване и/или увреждане на околната среда над установените норми и ограничения.

(2) Като собствени приходи по бюджета на Министерството на околната среда и водите постъпват:

1. таксите от предоставяне на информация за околната среда;

2. приходи от договори за предоставяне на нарочно обработена информация;

3. приходи от заплащане на разходите по контрола на компонентите и факторите на околната среда по ал. 1;

4. десет на сто от санкциите, налагани от Министерството на околната среда и водите или от неговите специализирани звена, за увреждане и наднормено замърсяване на околната среда над допустимите норми по реда на чл. 72;

5. дарения.

(3) Средствата по ал. 2 се разходват за придобиване на дълготрайни материални активи, текуща издръжка и материално стимулиране в Министерството на околната среда и водите по параграфи съгласно единната бюджетна класификация.

(4) Редът за определянето на разходите по ал. 1, за събирането и разходването на средствата по ал. 2 се определят от министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на финансите.

Чл. 75. (1) За издаването на решения по ОВОС, разрешителни, лицензии, регистриране, съгласуването на удостоверения, проекти, обекти и дейности Министерството на околната среда и водите събира такси.

(2) Редът за определянето и събирането на таксите по ал. 1 се определя с акт на Министерския съвет.

Чл. 76. (1) Вносът, извършван по договори за доставка, сключени на основание на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, и безвъзмездно финансиран или съфинансиран пряко със средства по тези споразумения и/или договори, независимо от размера на съфинансирането, се освобождава от данък върху добавената стойност, от акциз, мита и такси, ако е предназначен за проекти по опазване на околната среда.

(2) Сделките със стоки или услуги, които са облагаеми по Закона за данък върху добавената стойност, сключени между Министерството на околната среда и водите и български или чуждестранни лица и финансирани или съфинансирани пряко от безвъзмездната помощ, получавана по линия на международни споразумения и/или международни договори, за които е спазен редът по чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, независимо от размера на съфинансирането, не подлежат на облагане с данък върху добавената стойност, ако са предназначени за проекти по опазване на околната среда.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 се удостоверяват за всеки отделен случай от заместник-министър на околната среда и водите до съответното митническо учреждение.

Чл. 77. По предложение на министъра на околната среда и водите съгласувано с министъра на финансите ежегодно със Закона за държавния бюджет се определят средства от републиканския бюджет за изпълнение на приоритетни екологични проекти и дейности, включени в националните екологични стратегии и програми.

Чл. 78. По предложение на кмета на общината ежегодно с приемането на общинския бюджет се определят средства за изпълнение на приоритетни екологични дейности и проекти, включени в общинските програми за опазване на околната среда.

Глава пета

СТРАТЕГИИ И ПРОГРАМИ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 79. (1) Националната стратегия по околна среда и общинските програми за околна среда са инструмент за постигане целите на закона и се разработват в съответствие с принципите по чл. 3 за опазване на околната среда.

(2) Министърът на околната среда съгласувано с министъра на здравеопазването, министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на земеделието и горите и другите заинтересувани министри и ръководители на държавни агенции разработва и внася за одобряване от Министерския съвет Националната стратегия по околна среда.

Чл. 80. (1) Националната стратегия по околна среда се разработва за период 10 години и съдържа:

1. анализ на съществуващото състояние на околната среда по компоненти на околната среда, факторите, които им въздействат, както и тенденциите, причините и източниците за наднормено замърсяване и увреждане на околната среда по сектори на националното стопанство; институционалната рамка, административните и икономическите инструменти за реализация на политиката;

2. възможностите и ограниченията за реализация на стратегията в национален и международен аспект;

3. междусекторни (общо за всички компоненти) и по компоненти цели и приоритети;

4. инструменти за реализация на целите;

5. петгодишен план за действие с конкретни институционални, организационни и инвестиционни мерки, срокове, отговорни институции, необходими ресурси и възможни източници на финансиране;

6. схема за организация, наблюдение и отчитане изпълнението на плана за действие, за оценка на резултатите, за предприемане на коригиращи действия при необходимост;

7. други.

(2) Основни критерии при определяне на приоритетите са:

1. намаляване и предотвратяване на риска за човешкото здраве;

2. намаляване и предотвратяване на риска за биоразнообразието;

3. намаляване потреблението на природни ресурси и енергия;

4. въздействие върху развитието на стопанските отрасли, особено на туризма и селското стопанство.

(3) При определяне на приоритетите по отделните компоненти се използват и специфични критерии.

(4) Министърът на околната среда и водите внася ежегодно в Министерския съвет отчет за изпълнението на плана за действие, а при необходимост – и предложения за актуализация на Националната стратегия по околна среда и плана за действие.

Чл. 81. Национални планове и програми по компоненти на околната среда и фактори, които им въздействат, се разработват на основата на принципите, целите и приоритетите на Националната стратегия по околна среда и в съответствие с изискванията на специални закони.

Чл. 82. Стратегиите, плановете и програмите за развитие на националното стопанство или на отделни негови отрасли на национално и регионално ниво осигуряват интегрирано опазване на околната среда в съответствие с принципите и целите на закона и Националната стратегия по околна среда.

Чл. 83. (1) Кметовете на общините в срок до една година след влизането в сила на закона разработват програми за опазване на околната среда за съответната община в съответствие с указанията на министъра на околната среда и водите.

(2) Програмите по ал. 1 обхващат период на изпълнение не по-малък от 3 години.

(3) Териториалните административни звена към съответните министерства подпомагат разработването на програмите чрез участие на свои експерти и предоставяне на информация. При разработването, допълването и актуализацията на програмите се привличат и представители на неправителствени организации, представители на фирми и на браншови организации.

(4) Програмите се съгласуват с РИОСВ и се приемат от общинските съвети.

(5) Кметът на общината внася ежегодно в общинския съвет отчет за изпълнението на програмата за околна среда, а при необходимост – и предложения за допълване и актуализация.

(6) Отчетите по ал. 5 се представят за информация в РИОСВ.

Чл. 84. Предложенията на общини за финансиране на проекти от държавния бюджет и от националните фондове могат да се финансират само при наличие на общинска програма за околна среда, в която проектите са обосновани като приоритетни.

Глава шеста

ОЦЕНКА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕТО ВЪРХУ ОКОЛНАТА СРЕДА

Чл. 85. (1) Оценка на въздействието върху околната среда се извършва на предложение и на проектни решения за строителство, дейности и технологии съгласно приложения №1 и 2.

(2) Оценката на въздействието върху околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин и според случая преките и непреките въздействия от предложението и на проектните решения за строителство, дейности и технологии върху човека и компонентите на околната среда: растителен и животински свят, почва, вода, въздух, климат и ландшафт, земни недра, както и материално и културно наследство и взаимодействието между тях.

Чл. 86. (1) Оценката на въздействието върху околната среда се съвместява изцяло с действащите процедури на одобряване на предложението и на проектните решения по чл. 85, като се извършва преди издаването на скица (виза) за проектиране.

(2) Когато за осъществяването на предложението трябва да се развият и други, свързани с основния предмет на оценка спомагателни или поддържащи дейности, за които е задължително да се извърши ОВОС, оценките на отделните предложения се съвместяват.

(3) Преди да са удовлетворени всички изисквания на решението по ОВОС:

1. не се одобряват програмите и плановете;

2. не се издава разрешение за строеж.

Чл. 87. (1) Задължително се извършва ОВОС на:

1. предложение за строителство, дейности и технологии по списък съгласно приложение №1;

2. предложение за строителство, дейности и технологии с трансгранично въздействие върху околната среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст, ратифицирана със закон (ДВ, бр. 28 от 1999 г.);

3. инвестиционните планове и програми за развитие на национално и регионално ниво;

4. инвестиционните програми и планове в областите като транспорт, енергетика, управление на отпадъците, управление на водните ресурси, промишленост, включително добив на минерални суровини, далекосъобщения, туризъм и земеползване, при осъществяването на които се предполагат значителни въздействия върху околната среда;

5. устройствени планове и техните изменения, при осъществяването на които се предполагат значителни въздействия върху околната среда.

(2) Не се извършва ОВОС на предложение за строителство, дейности и технологии, свързани с националната отбрана.

Чл. 88. (1) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява от Министерството на околната среда и водите съгласно критериите по ал. 3 за всеки отделен случай за:

1. предложения за ново строителство, дейности и технологии в защитени територии съгласно приложение № 2 и за предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта в защитени територии;

2. предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта в случаите съгласно приложение №1 към закона и приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации по оценка на въздействието върху околната среда в трансграничен контекст;

3. ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение №1, разработени изключително или предимно за развитие и изпитване на нови методи или продукти със срок на действие не повече от 2 години.

(2) Необходимостта от извършване на ОВОС се преценява от РИОСВ съобразно критериите по ал. 3 за всеки отделен случай за:

1. предложения за ново строителство, дейности и технологии съгласно приложение № 2;

2. предложения за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекти съгласно приложение № 2, които вече са разрешени, реализирани или са в процес на реализация и които могат да имат значително неблагоприятно въздействие върху околната среда.

(3) Необходимостта от ОВОС се преценява въз основа на следните критерии:

1. характеристики на предлаганото строителство, дейности и технологии – големина, мащаб, взаимовръзка с други дейности, ползване на природни ресурси и риск от инциденти;

2. местоположение – чувствителност на средата, съществуващо ползване на земята, качество и регенеративна способност на природните ресурси в района, способност за асимилация на естествената природна среда и по-специално на:

а) защитени природни територии и обекти;

б) планински и гористи местности;

в) влажни и крайбрежни зони;

г) райони с наднорменото замърсяване;

д) силно урбанизирани райони;

е) зони с културно-историческа, архитектурна или археологическа значимост;

ж) територии и/или зони със специфичен хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита;

3. характеристики на потенциалните въздействия – териториален обхват, засегнато население, същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност, честота и обратимост;

4. обществен интерес към предложението за строителство, дейности и технологии.

(4) Органите по ал. 1 и 2 се произнасят по необходимостта от извършване или неизвършване на ОВОС в срок до 1 месец от внасяне на искане от инвеститора или инициатора на предложението, като обявяват публично мотивите за своята преценка.

(5) Преценката за извършване или неизвършване на ОВОС може да бъде обжалвана от заинтересуваните лица по реда на Закона за административното производство.

(6) По предложенията, за които органите по ал. 1 и 2 преценяват неизвършване на ОВОС, кметовете на общините се произнасят по въздействието им върху околната среда по ред, определен с наредба на Министерския съвет, в срока по ал. 4.

Чл. 89. (1) Във връзка с чл. 12 компетентни органи по ОВОС са министърът на околната среда и водите и директорите на регионалните инспекции по околната среда и водите.

(2) Органите по ал. 1 са компетентни да вземат решение по ОВОС, както следва:

1. министърът на околната среда и водите – за предложенията по чл. 87, ал. 1, съобразно критериите за компетентност съгласно приложение № 1; в случаите на преценяване на необходимостта по чл. 88, ал. 1 и за всички предложения за строителство, дейност или технология в защитени територии;

2. директорите на РИОСВ – за предложенията по чл. 87, ал. 1, съобразно критериите за компетентност съгласно приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта по чл. 88, ал. 2.

(3) В случаите, когато предложението за ново строителство, дейност или технология, както и предложенията за разширение и/или промяна на производствената дейност на обекта съгласно приложения № 1 и 2 и предлаганото местоположение е на територията, контролирана от две или повече РИОСВ, компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС и за вземане на решение е министърът на околната среда и водите.

Чл. 90. (1) Инвеститорът или инициаторът на предложението информира писмено в най-ранния етап на своето предложение компетентните органи и засегнатото население.

(2) Органите по чл. 89 задължително дават консултации съобразно своите компетенции във връзка с оценката на въздействието върху околната среда по отношение на:

1. специфичните особености на предлаганото строителство, дейности и технологии, степен на развитие на проектното решение;

2. характеристиките на съществуващата околна среда;

3. значимостта на предполагаемите въздействия;

4. заданията за обхват и съдържание на оценката;

5. границите на проучването във връзка с оценката;

6. приемливите и разумните алтернативи;

7. засегнатото население – интереси и мнения;

8. източниците на информация;

9. методиките за оценка и прогнозата на въздействието върху околната среда.

Чл. 91. (1) Оценката на въздействието върху околната среда се възлага от инвеститора или на инициатора на предложението на независими регистрирани експерти, които декларират, че не са пряко заинтересувани от реализацията на проекта или дейността и не са участвали в разработването на проекта.

(2) Експертите дават заключение, ръководейки се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите в страната норми за допустимо наднорменото замърсяване на околната среда.

(3) Министерството на околната среда и водите води публичен регистър на българските и чуждестранните физически лица по ал. 1, които се вписват в регистъра, когато отговарят на следните условия:

1. притежават образователно-квалификационна степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура, определена в наредбата по ал. 7;

2. са осъществявали някоя от следните дейности, свързани с опазването на околната среда, в продължение най-малко на 5 години от последните 10:

а) проектантска дейност;

б) практика в производствени предприятия;

в) изработване на експертизи, писмени консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични анализи;

г) преподавателска дейност във висши училища и/или научна дейност;

д) контролна дейност.

(4) От регистъра автоматично се изключват експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:

1. са дали поне веднъж заключение в противоречие с издаденото решение от компетентния орган по ОВОС;

2. са автори на раздели от доклади за ОВОС, които са връщани три пъти за преработване при оценяването на съдържанието на доклада по чл. 92, ал. 7.

(5) Удостоверението за вписване в регистъра или мотивиран писмен отказ се издава в 14-дневен срок.

(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

(7) Редът за създаване и поддържане на регистъра и за кандидатстване на лицата за вписване в регистъра се определят с наредба на министъра на околната среда и водите.

Чл. 92. (1) Инвеститорът или инициаторът на предложението представя на компетентния орган за вземане на решение доклад за ОВОС, който съдържа:

1. анотация на предложението за строителството и дейностите;

2. алтернативи за местоположение, мерки за намаляване на отрицателните въздействия, където е уместно, включително “нулева” алтернатива;

3. описание и анализ на компоненти и фактори на околната среда, които ще бъдат засегнати в голяма степен от предложението, в т.ч. население, растителен и животински свят, почва, води, въздух, отпадъци, климатични фактори, културно наследство, ландшафт, както и взаимовръзките между тях;

4. описание и анализ на предполагаемите значителни въздействия върху околната среда в резултат на:

а) реализацията на предложението;

б) ползването на природни ресурси;

в) емисиите на вредни вещества при нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането на отпадъци и създаването на дискомфорт;

5. информация за използваните методики за оценка и прогноза за въздействието върху околната среда;

6. мерки, предвидени да предотвратят, намалят или, където е възможно, да прекратят значителните вредни (отрицателни) въздействия върху околната среда и здравето на населението;

7. становища и мнения на засегнатите страни;

8. заключение на експертите, извършили оценката в съответствие с чл. 91, ал. 2;

9.нетехническо резюме;

10. трудности (технически причини, недостиг или липса на данни) при събирането на информация за изготвянето на доклада;

11. друга информация по преценка на компетентния орган.

(2) Разходите по ОВОС са за сметка на инвеститора или инициатора на предложението.

(3) Инвеститорът или инициаторът на предложението осигурява необходимата информация за извършване на оценката, както и всякаква допълнителна информация, свързана с предложението.

(4) Други органи, разполагащи с информация, която има отношение към извършваната оценка, са длъжни да предоставят тази информация в съответствие с глава втора.

(5) При наличие на държавна, служебна или друга защитена със закон тайна инвеститорът или инициаторът на предложението я представя на компетентния орган като отделно приложение към доклада за ОВОС.

(6) Компетентният орган за вземане на решение няма право да предоставя на трети лица информацията по ал. 5.

(7) Компетентният орган за вземане на решение оценява съдържанието на доклада по ал. 1 съобразно проведените консултации по чл. 90, ал. 2 и за съответствие с изискванията на нормативната уредба по околната среда в 14-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 1.

Чл. 93. (1) След положителна оценка по чл. 92, ал. 7 инвеститорът или инициаторът на предложението организира съвместно с определените от компетентния орган засегнати общини, кметства и райони обсъждане на представения доклад за ОВОС.

(2) В обсъждането по ал. 1 могат да участват всички заинтересувани физически и юридически лица, в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на решение, териториалната администрация на изпълнителната власт, обществени организации и граждани.

(3) Инвеститорът или инициаторът на предложението уведомява не по-късно от 30 календарни дни лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(4) Инвеститорът или инициаторът на предложението и компетентните органи по чл. 89, ал. 1 осигуряват обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30 календарни дни;

(5) Представителите на обществеността изразяват писмено своите становища и ги изпращат на компетентния орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 14 календарни дни след обсъждането.

(6) В случаите, когато се предвижда предварителна и окончателна ОВОС, се организира обществено обсъждане на предварителния доклад за ОВОС.

Чл. 94. (1) За предложение за строителство, дейности и технологии на територията на страната, за които се предполага значително въздействие върху околната среда на територията на друга страна или страни, компетентният орган по чл. 89, ал. 2, т. 1:

1. уведомява засегнатите страни на възможно най-ранния етап на предложението, но не по-късно от датата на уведомяване на собственото население;

2. предоставя при съгласие за участие доклада за ОВОС по чл. 92, ал. 1 съответната информация за провежданата процедура, включително и за вземането на решение.

(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо значително въздействие върху околната среда на територията на Република България - резултат от предлагана дейност на територията на друга страна, компетентният орган по чл. 89, ал. 2, т. 1:

1. осигурява обществен достъп до предоставената информация за ОВОС;

2. осигурява своевременното изпращане на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането на решение от компетентния орган на другата страна.

Чл. 95. (1) Компетентният орган взема решение в срок до един месец след приключване на обсъждането по чл. 93 и в зависимост от спецификата на предложението, като отчита становищата, представени по чл. 93, ал. 5.

(2) Решението по ал. 1 съдържа:

1. наименование на органа, който го издава;

2. име на притежателя на решението, местожителство/седалище;

3. правни основания за постановяване;

4. мотиви;

5. разпоредителна част;

6. условия за изпълнение, в т.ч. мерки за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни отрицателни въздействия, срокове, където е необходимо;

7. разрешително за ползване на воден обект, когато компетентни органи за вземане на решението са Министерството на околната среда и водите и РИОСВ;

8. възможност и срок за обжалване;

9. отговорност при неизпълнение на условията, поставени в решението.

(3) В 7-дневен срок от постановяване на решението компетентният орган:

1. предоставя решението на инвеститора или инициатора на предложението;

2. оповестява решението чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(4) Компетентният орган по ал. 1 осигурява достъп до съдържанието на решението след постановяването му, включително до приложенията към него.

(5) Заинтересуваните лица могат да обжалват решението по реда на Закона за административното производство в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 3.

(6) Решението по ОВОС за незапочнато строителство и дейности е валидно за срок една година.

(7) При промяна на притежателя по ал. 2, т. 2 новият инвеститор или инициатор на предложението задължително уведомява компетентния орган, издал решението.

Чл. 96. Компетентните органи по чл. 89 осъществяват контрол по изпълнението на условията от решението по ОВОС.

Чл. 97. (1) Условията и редът за извършване на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.

(2) С наредбата по ал. 1 се определят допълнителни изисквания към:

1. мотивите за преценяване на необходимостта от извършване на ОВОС;

2. реда и начина за извършване на консултации;

3. обхвата, съдържанието и формата на доклада за ОВОС;

4. мотивите за вземане на решение по ОВОС, включително с отразяване на общественото мнение;

5. реда и начина за изменение и/или потвърждаване валидността на издадените решения.

Чл. 98. Компетентният орган за вземане на решението по чл. 95 води публичен регистър с данни за процедурата по извършената оценка, включително за общественото обсъждане, издаденото решение и извършения контрол по изпълнение на решенията по ОВОС.

Глава седма
ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОГРАНИЧАВАНЕ НА ПРОМИШЛЕНОТО НАДНОРМЕНО ЗАМЪРСЯВАНЕ

Р а з д е л І
Предотвратяване на големи промишлени аварии

Чл. 99. (1) За предприятията или съоръженията, в които са разположени определени опасни химични вещества или препарати в количества, равни или по-големи от количествата по приложение № 3, се въвежда система за предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества или препарати или за ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда.

(2) Системата по ал. 1 не се прилага за:

1. военните предприятия, съоръжения или складове;

2. опасностите, създавани от йонизираща радиация;

3. транспортирането на опасни вещества или препарати и непосредственото временно складиране по време на транспортиране по пътища, жп линии, вътрешни водни пътища, море или въздух извън предприятията, както и товаренето, разтоварването и транспортирането до или от друго средство за транспорт на докове, кейове или разпределителни станции;

4. транспортирането на опасни вещества или препарати по тръбопроводи и помпени станции извън предприятията;

5. дейностите и обектите на добивната промишленост, свързани с проучването и експлоатацията на подземни богатства, в това число кариери, подземни рудници и сондажни изработки;

6. депата за отпадъци.

Чл. 100. (1) Компетентните органи по прилагане на системата по чл. 99, ал. 1 са началникът на служба “Гражданска защита”, министърът на околната среда и водите, министърът на вътрешните работи, директорът на Национална служба “Пожарна и аварийна безопасност”, министърът на регионалното развитие и благоустройството, министърът на земеделието, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването и областните управители.

(2) Координацията между компетентните органи по ал. 1 се осъществява от началника на служба “Гражданска защита”.

Чл. 100а. (1) Операторът на предприятията по чл. 99, ал. 1 представя на компетентните органи по чл. 100:

1. доклад за политиката за предотвратяване на големи аварии, която да гарантира високо ниво на защита на човека и околната среда чрез подходящи средства, структури и системи за управление;

2. доклад за безопасност, който има за цел да удостовери, че политиката за предотвратяване на големи аварии и системата за управление с цел осигуряване на безопасността е въведена в действие;

3. план за извънредни ситуации в предприятието относно мерките, които ще се вземат на територията на предприятието;

4. необходимата информация, която дава възможност на компетентните органи да съставят план за извънредни ситуации извън предприятието.

(2) Необходимите мерки за предотвратяване на големи аварии с опасни химични вещества или препарати и за ограничаване на последствията от тях за живота и здравето на хората и за околната среда и правомощията на компетентните органи по чл. 100, ал. 1 се определят с наредби на Министерския съвет.

Р а з д е л ІІ
Комплексни разрешителни

Чл. 101. (1) Изграждането и експлоатацията на нови и експлоатацията на действащи инсталации и съоръжения, по приложение № 4 се допуска след издаване на комплексно разрешително при условията и по реда на тази глава и действащите подзаконови актове по прилагането й.

(2) Изискването по ал. 1 се прилага и при разширение на действащите инсталации и съоръжения по приложение № 4 в случаите, когато е налице съществено изменение в условията на тяхната експлоатация.

(3) Изискванията на ал. 1 и 2 се прилагат за инсталации и съоръжения извън обхвата на приложение № 4 въз основа на писмено заявление от съответните оператори.

(4) Наличието на комплексно разрешително за изграждане и експлоатация на нови и/или за експлоатация на действащи инсталации и съоръжения отменя изискванията за издаване и получаване на следните разрешения, разрешителни, лицензии, експертизи и оценки:

1. по чл. 37 във връзка с чл. 12 от Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда;

2. по чл. 46, ал. 1, т. 1, букви “а”, “б” и “д” и т. 3 от 3акона за водите;

3. по чл. 14, ал. 3, т. 3 от Закона