1/ Общата нагласа е към
господство над околната среда, наречено "управление на компонентите
и факторите" (чл. 2, т. 4)" споменаваното законодателството
за тях (чл. 6).
2/ Един от основните инструменти
на тази нагласа е създаването на ново държавно предприятие (по
чл. 62, ал. 3 от Търговския закон), занимаващо се опасни и битови
отпадъци. Смята се, че туй е единствено възможното канализиране
на бюджетно финансиране на тези дейности, като се избягва уреждането
им по реда на обществените поръчки.
Защото то ще се финансира от Националния Фонд за опазване на
околната среда. Този фонд се финансира от такси за замърсяване
и отпадъци и е лошо управляван. Подчиняването на предприятието
на фонда означава, че се замъглява и така неясната разходна
политика на фонда и че се създават стимули за допълнително "натоварване"
на частния сектор, за да се финансират държавните фонд и предприятие.
Освен това и приходната политика на фонда е сбъркана и зле провеждана:
фондът би разполагал с повече средства за опазване на околната
среда, колкото повече тя се замърсява.
3/ От сега действащите
подзаконови актове са пренесени задълженията на различните държавни
институции, но се премахват критериите на разпределение техните
компетенции, определени в чл. 26 и 27 на сега действащия закон.
Намаляват се отговорностите на министъра на околната среда и
се предписват неясни задачи на "секторните политики", звената
на изпълнителната власт, НСИ и държавните телевизия и радио.
Няма критерии и хоризонтална координация, но е въведен автоматизъм
на подчинениието от министъра към регионалния инспектор и от
него към кмета (чл. 12). Това вероятно ще доведе до укриване
и изкривяване на информация в системата.
4/ Объркване ще внасят
и всички определения. Те са дадени по принципа на крайните изброявания,
нещо като "всичко знаем" в област, в която изненадите са всекидневие.
Пренасят се нескопосано разпоредбите от Закона за достъп до
обществена информация и се въвеждат органичения за информацията
за околната повече отколкото за общата информация. Това става
в отделен закон, валиден ще бъде той, а не общия закон. (Виж:
www.aip-bg.org/library)
5/ Освен това ограниченията
са повече от тези, предвидени в чл. 41, ал. 1 на Конституцията
и противоречат на чл. 10 от Европейската Конвенция по правата
на човека и основните свободи (ратифицирана от България през
1992 г.). Тези ограничения (по чл. 22, ал. 1) за всяка информация,
чието "предоставяне ще се отрази небрагоприятно на": "поверителността
на работата на органите на изпълнителната власт", "международните
отношения", "отбраната на страната", "търговската индустриална
тайна" и др. Нито едно от тях не издържа критиката на т.нар.
Йоханесбургски приципи, които са в основата на международната
съдебна практика. Така формулирани, тези термини не съществуват
в българския правен свят. Всички те са поставени по-високо от
правото на "благоприятна и здравословна околна среда" по чл.
55 от Конституцията. Сега действащият закон прави разлика между
външни въздействия (резултат, въздействия върху средата и здравето)
и процес; т.е. след като има или може да има въздействия ограниченията
не се прилагат, макар конфидециалността на процеса (на вземане
на решения, на инвестиции, на открития, патенти и търговска
информация) да се запазва.
6/ Ако така предложените
ограничения се въведат в действие, информация за болести от
рода на "луда крава" ще може да бъде отказвана, а тежки замърсявания
няма да стават известни, за да не пострадат международните отношения
с например Румъния, НАТО, Украйна или Русия. (Следва продължение)
Пр