#12/09.08.2001
ОТНОСНО: Необходимостта от цялостна
ревизия и
преоценка на водната
политика у нас, в съответствие
с интересите на държавата, Рамковата директива за
водите на Европейския съюз и редица международни
конвенции и споразумения.
Уважаеми Господин Сакскобургготски,
Обръщам се към Вас с
молба, за преоценка и цялостна ревизия на политиката за управление
на водите у нас до момента. По време на предизборната кампания
господин Николай Василев сподели, че те са писали писма до
старото правителство, за да променят в положителна посока
действията им, но за съжаление не е имало чуваемост. Ние също
положихме много усилия, за да променим действията на управляващите
в областта на управлението на водите в България, особено
през последната година и половина, но за съжаление без успех.
Пиша ви това писмо, защото сме много разтревожени от факта,
че господин Костадин Паскалев в свое интервю, цитира суми
необходими за строителство на водоснабдителни обекти, подадени
от старото правителство. България в този момент трябва да
постави началото на съвсем нова политика за управление на
водите и за това са необходими нови, млади, необременени със
старото мислене инженери, обществени дискусии по места, структурни
реформи. Радикално решаване на въпросите с водоснабдяване
на населените места може да стане само с радикални промени
в политиката за управление на водите и състава реализиращ
тази политика. Почти навсякъде в страната има алтернативни
решения за преодоляване недостига на вода, и за “горещите
точки” преразглеждането на дадените решения е особено наложително.
Ние сме убедени, че структурните промени във ВиК дружествата
и тяхното пробразуване ще доведе до намирането на най-добрите,
екологосъобразни и ефективни технически решения. Не е необходимо
държавата да мисли и харчи пари за поръчкови проекти, не отговарящи
на съвременните изисквания за управление на водите и в някой
случай срещу интересите на местното население и държавата.
Изготвените през миналата
година Генерални схеми за използване на водите в районите
за басейново управление (ГСИВРБУ) и Програмата за необходимите
мерки в условията на тенденция за засушаване, са в разрез
с изискванията на Рамковата директива за водите на Европейския
съюз (ЕС) и световните тенденции в тази област. Отчетените
постижения от МОСВ в Бюлетин бр. 21 от месец юли 2001 год.
не отговарят на истината, а и прикриват редица несъответствия
с европейските и световни стандарти. Нещо по-лошо, изпълнителят
на Генералните схеми - Института по водни проблеми (ИВП)
при БАН включва в тези схеми изграждането на обекти от ВК
“Рила”, отречен от същата академична институция през 90-те
години и ХК “Места”, отхвърлен с Решение на Деветото Народно
събрание на 25.01.1990 г. Подробно слабостите на тази ГСИВРБУ
са изложени в приетата декларация на Националната конференция
на неправителствените екологични организации през 2000 г.
(Приложение 1).
Основните недостатъци в работата на управляващите органи до момента, са:
-
липсата
на прозрачност в работата им;
-
липсата
на обществена дискусия;
-
не участието
на обществеността в процеса на вземане на решения;
-
всичките им действия бяха насочени не към икономия
на ресурса, а към мащабно хидротехническо строителство, осигуряващо
високи проектански и строителни хонорари. Например, предлаганото
решение за задоволяване с питейна вода на Благоевград, язовир
“Ракочевица” е най-скъпото, най-неефективно и с най-много
нарушения на околната среда;
- слаби екологични
части на проектите.
В рамките на проведената от нас уличнна кампания “Партньорство за водите”
–
25 – 26.06.2001 г.,
бяха анкетирани 685 граждани на Благоевград и Перник.