Икономическа
комисия за Европа
Женева, 9 авг. 2001-08-29
ОРХУСКАТА КОНВЕНЦИЯ
БРОИ В ОБРАТЕН РЕД, ЗА ДА ВЛЕЗЕ В СИЛА
Орхуската
конвенция за достъп до информация, обществено участие
във вземането на решения и достъп до правосъдие в областта
на околната среда ще влезе в сила на 30
октомври 2001. Това е резултат от последната ратификация на
конвенцията от Армения и Естония, които станаха съответно
16-ата и 17-ата страни, ратифицирали документа.
Орхуската конвенция беше създадена от Икономическата комисия
за Европа на Обединените нации като част от пан-европейската
законова рамка в областта на околната среда.
Тя е предназначена главно за вдигане на завесата от секретността
на околната среда и към укрепване правата на гражданите в
тази сфера. Тя е ратифицирана от Албания,
Армения, Азербайджан, Белорусия, Дания, Естония, Грузия, Унгария,
Италия, Казахстан, Киргизистан, Молдова, Румъния, Македония,
Таджикистан, Туркменистан и Украйна.
Последните “пикови” стойности на озона отново показаха необходимостта
хората да бъдат своевременно информирани за околната среда,
например за да могат да вземат
предпазни мерки и да задържат уязвимите си деца вкъщи. Целта
на Орхуската конвенция е да осигури достъп до този тип информация
за всеки човек и да предпази
правителствата от прикриване на екологични бедствия. Това
трябва да предотврати всяко повторение на отричането на вината
и обществените безредици, които последваха
катастрофата в Чернобил през 1986.
Освен това Конвенцията дава право на обикновените граждани
да изразяват мнение във всяко вземане на решение, което уврежда
околната им среда, например за разполагане
на депа за токсични отпадъци. В крайна сметка Конвенцията
цели да се реализира възможността отделни личности или НПО
да дават под съд публични власти и замърсители,
които нарушават нормите.
Като посреща с радост сравнително бързия прогрес относно влизането
в сила на Конвенцията от приемането й през 1988 до сега, Секретарят
за Конвенцията, Jeremy Wates,
отбелязва така особеното й значение за страните с икономика
в преход: “Конвенцията е не само мощно оръжие в борбата за
опазване на околната среда, но и инструмент за
демокрация.Специално за страните, които неотдавна са въвели
демократични системи, тя има ключово значение за укрепване
на принципите на прозрачност, отчетност и
въвличане на гражданското общество в осигуряването на стабилност
и сигурност”.
Обаче това не означава, че западните страни обръщат гръб на
правата в областта на околната среда. Някои от тях слагат
последни щрихи в законодателството си, за да го подчинят
на Конвенцията и няма съмнение, че ще участват в първата среща
на страните по този документ. Европейският съюз също обещава,
че ще приложи Конвенцията в своите
институции.
Конвенцията е най-сериозният инструмент за подобряване на
демократичността в областта на околната среда, създаден в
рамките на Обединените нации. В резултат, влизането
му в сила ще докаже, че тя има значителен принос за Конференцията
“Рио + 10” в Йоханесбург през 2002.
Секретарят на ОН Кофи Анан предполага, че конференцията ще
бъде добър случай да се установи дали Конвенцията може да
бъде модел за прилагане на принцип 10 (от
Декларацията от Рио) в други райони на света.
Съгласно чл. 20 от Конвенцията тя ще влезе в сила на 90-ия
ден след датата на депозиране на 16-ата ратификация при Генералния
секретар на ОН. Тази 16-а ратификация е
депозирана от Армения на 1 август, а 17-ата – от Естония на
2 август 2001.