СТАНОВИЩЕ
от Екологично сдружение “Деметра”
– гр.София
относно: проекта за нов Закон за опазване
на околната среда
Бележки:
1) Становището се отнася
само до главата, посветена на достъп до информация. Поради
краткото време е невъзможно д подготвим аргументирано становище
върху останалите глави.
2)
В становището са залегнали повечето от идеите, предоставени
на МОСВ във връзка с консултантския договор за подготовка
на тази глава от закона.
3)
Настоящото становище се предоставя на вниманието на МОСВ поради
обстоятелството, че много важните въпроси за достъпа до информация
на практика не са били обсъждани в детайли с участието на
заинтересуваните лица.
4)
За краткост и разбираемост становището следва текста на закона,
като с наклонен шрифт са вмъкнати бележките ни по отделните
текстове. Отдолу е дадено конкретното ни предложение.
5)
За илюстрация предлагаме варианта на главата, който беше подготвен
през лютото на 2000 година по силата на консултантския ни
договор с МОСВ. В този вариант е предвидена частична транспозиция
на Конвенцията от Орхус и той беше консултиран със служители
на МОСВ. Голяма част от промените са настъпили впоследствие
и за нас са неясни мотивите за тези промени.
6)
Някои от идеите, залегнали в предложението изготвено по консултантския
договор изобщо не са отразени. Такива са идеите, развити в
чл.7 (подобна идея има в ЗДОИ), чл.9, чл.14.
Глава
втора
ИНФОРМАЦИЯ
ЗА СЪСТОЯНИЕТО НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Чл. 17. Всеки има право на достъп
до наличната информация за околната среда без да е необходимо
да доказва конкретен интерес.
Чл. 18. Информацията за околната
среда е:
1. налична първична информация;
2. налична предварителна
обработена информация;
3. нарочно обработена информация.
Бележка: Посоченото разделяне на информацията на няколко
вида има смисъл само ако по-късно се предвиди различен статут
на различните видове информация. В предложението ни за глава
2, представено според консултантския договор статута на информацията
по т.2 и 3 трябваше да се различава по това, че предварително
обработената информация трябваше да се заплаща само по цената
на носителя. В проекта е отпаднало различното таксуване на
различните видове информация. Затова сега делението на чл.18
е ненужно.
Чл. 19. Информация за състоянието
на околната среда е всяка информация в писмена, визуална,
аудио, електронна или в друга материална форма относно:
1. състоянието на компонентите
на околната среда: атмосферния въздух, водите, почвата, земите,
земните недра, ландшафта, животинския и растителния свят,
включително генетично модифицираните организми, и взаимодействието
между тях;
2. факторите: йонизиращи
лъчения, радиочестотни и микровълнови електромагнитни лъчения,
шум, вибрации, отпадъци, вредни и опасни вещества, и дейностите
и мерките, включително административните мерки, споразумения,
политика, законодателство, планове и програми, които оказват
или са в състояние да оказват въздействие върху компонентите
на околната среда.
Бележка: определението на информация за околната
среда е силно стеснено спрямо определението, което се приема
от Конвенцията от Орхус. Най фрапиращото отклонение е невключването
на “анализ на разходите и ползите и други икономически анализи
и допускания, използвани при взимането на решения в областта
на околната среда”. Обръщаме Ви внимание, че ЕС готви нова
директива за достъп до информация за околната среда и там
ще се пренесе определението за “информация за околната среда”
от Конвенцията от Орхус. Освен това становището на МОСВ, че
анализът на разходите и ползите и други икономически анализи
и допускания, използвани при взимането на решения в областта
на околната среда представлява конфиденциална промишлена и
търговска информация [1] е крайно некоректно
и вероятно България ще бъде критикувана за този изопачен прочит
на Конвенцията от Орхус.
Препоръката ни е или да се пренесе определението за
информация за околната среда от Конвенцията от Орхус или да
се обсъди подробно кои части от това определение не могат
да бъдат пренесени и защо (с конкретни съображения “за” и
“против” и с представители на заинтересованите страни). Добре
е да се знае също така, ако някои части от това определение
не могат да бъдат пренесени какво следва да се направи, за
да покрием критериите на Конвенцията от Орхус и в какъв срок
това може да се направи.
Чл. 20. (1) Министерският съвет ежегодно
внася в Народното събрание доклад за състоянието на околната
среда, предложен от министъра на околната среда и водите,
който след приемането му го обнародва като Годишник за състоянието
на околната среда.
(2) Докладът по ал. 1 се внася в Народното
събрание в тримесечен срок след предоставяне на данните и
информацията от Националния статистически институт.
Чл. 21. (1) Компетентни
органи по тази глава са централните и териториалните органи
на изпълнителната власт по смисъла на чл. 19 от Закона за
администрацията, които събират и разполагат с информация за
околната среда, както и кметовете на общини.
(2) Компетентни органи по смисъла на ал.
1 са и другите ръководители на организации, които се разпореждат
със средствата от консолидирания държавен бюджет и събират
и разполагат с информация за околната среда.
(3) Компетентни администрации са администрациите,
ръководени от органите по ал. 1 и 2.
Чл. 22. (1) Достъпът до информация
се ограничава, когато предоставянето й ще се отрази неблагоприятно
на:
1. поверителността на работа
на органите на изпълнителната власт съгласно изискванията
на нормативните актове, международните отношения и отбраната
на страната;
Бележка: Първа точка представлява крайно ограничаване
на достъпа до информация. На практика поверителността може
да бъде определеляна с подзаконов нормативен акт. Би следвало
да си отговорим на въпроса: Какво се разбира под: поверителността
на работа на Министерството на околната среда и водите съгласно
……….отбраната на страната ? Очевидно е, че отговорът ще бъде
труден.
Текстът представлява един “микс” от т.”а” и “в” на
чл.4.4. от Конвенцията от Орхус и тази смесица е довела до
крайно ограничаване на достъпа до информация, което ще бъде
много силно критикувано, ако бъде прието като закон. Такова
ограничение няма дори и в сега съществуващата директива 90/313/ЕС.
2. националната сигурност;
3. въпроси, които са или
са били предмет на съдебно разглеждане, или са предмет на
предварително производство;
Бележка: Отново изопачаване на буква “с” от чл.4.4
на Конвенцията от Орхус. Смисълът на ограничението в Конвенцията
е да не се попречи на хода на правосъдието в случай на
наказателен процес.
Прдложеният законов текст има за цел да ограничи достъпа
до информация и в случая на приключило съдебно дирене –
това е недопустимо.
4. търговската индустриална
тайна, включително на интелектуалната собственост;
Бележка: Търговската и индустриалната тайна са две
различни категории.
Понятието “интелектуална собственост” е по-широко от
понятието “индустриална собственост” и в него се включват
и някои авторски права. При предложената формулировка има
опасност някои доклади на външни консултанти да бъдат крити
под предлог на право на авторство върху тях.
5. тайната на личните данни;
Бележка: Отново тотално разминаване с духа и буквата
на Конвенцията от Орхус. В Конвенцията се предвижда конфиденциалност
само на личните данни на физическите лица, но не и на
юридическите лица. Ако се приеме текстът на закона
ще бъде м много силно критикувани, защото на практика голяма
част от информацията за околната среда е “лична информация”
по смисъла на § 1, т.2 от ЗДОИ.
6. материалите, предоставени
от трета страна, за която не съществува такова задължение;
Бележка: Несръчно пренасяне на чл.4.4.f. от Конвенцията от Орхус. Така, както е записан текстът
се губи разликата между хипотезите на тази точка 6 и следващата
точка 7. Освен това граматическият прочит на т.6 е невъзможен,
ако си представим, че първата част на изречението е встъпителната
фраза на чл.22.
7. интересите на третата
страна, която е предоставила исканата информация, без да има
задължение да го направи и без да може такова задължение да
й бъде наложено, и когато не е съгласна с предоставянето на
информацията.
Обща препоръка: Да
се пренесе коректно предложението от чл.6, ал.1 на предложението
ни, изготвено по консултантския договор..
(2) Наличната информация, притежавана
от компетентните органи, се предоставя в частта й, която е
възможно да бъде отделена от информацията по ал. 1.
Бележка: От текста не е ясно кой следва да осигури
разделянето на достъпната от недостъпната инфромация.
Препоръка: Да се пренесе конкретно текста на чл.9,
ал.3 от предложението ни по консултантския договор.
(3) Ограничаването на правото на достъп
до информация не се отнася до емисиите на вредни вещества
в околната среда като стойност по показателите, определени
от нормативните актове.
Бележка: Не е ясно какво иска да каже текстът на ал.3.
Много по-ясно и в сузвъчуие е казаното в чл.6, ал.3 от предложението
ни по консултанския договор. Означава ли, че ако поискам да
разбера обема на едни вредни емисии, но в нормативните актове
не се съдържа стойност за обема на тези емисии, аз няма да
мога да го науча ?
Ако МОСВ счита, че е налага отклонение от принципа
на Конвенцията от Орхус е добре да направим обсъждане.
Чл. 23. (1) При аварийни или други
замърсявания, когато са нарушени установените с нормативен
или индивидуален акт норми на изпускане на замърсяващи вещества
в околната среда, лицата, извършили нарушението, или отговорните
за спазването на нормите лица са длъжни незабавно да уведомят
кметовете на съответните общини, РИОСВ, органите на служба
“Гражданска защита” и Комитета за използване на атомната енергия
за мирни цели в случаите на увреждане на околната среда при
промяна на радиационната обстановка.
(2) Компетентните органи по ал. 1 са длъжни
незабавно да уведомят компетентните органи на Министерството
на здравеопазването и засегнатото население за настъпилото
наднормено замърсяване, като посочат подходящите мерки за
защита на човешкото здраве и на имуществото.
Чл. 24. Физическите и юридическите
лица събират и дават на компетентните органи по закона информация
за околната среда в случаите, предвидени със закон.
Чл. 25. (1) Лицето, което желае да
му бъде предоставена информация за околната среда, отправя
писмено искане за предоставяне на информация до компетентния
орган по чл. 21.
(2) Искането за предоставяне на информация
съдържа:
1. трите имена на физическото
лице, съответно наименованието на юридическото лице и трите
имена на неговия представител;
2. описание на информацията
по вид;
3. формата за предоставяне
на информацията;
4. адреса, на който да бъде
изпратен отговорът, както и номера на телефон/факс за връзка.
(3) Искането за предоставяне на информация
задължително се завежда в деловодството на компетентния орган.
Чл.
26. (1) Ако компетентният орган разполага с исканата информация
и за предоставянето й не съществуват ограничения, тя се предоставя
в двуседмичен срок от постъпването на искането.
(2) Ако се иска предоставяне на копия
от документи или от аудио- видеозаписи или от база данни,
се счита, че отговорът на искането е даден с предоставянето
им.
(3) Когато наличната информация е обемиста
и предоставянето й е практически трудно, компетентният орган
определя в срока по ал. 1 ден и час, в който лицето може да
се запознае с информацията.
Чл.
27. (1) Ако компетентният орган не разполага с исканата информация
по чл. 18, т. 1 и 2 или за предоставянето й съществува ограничение,
или исканата информация се събира от друг орган, той уведомява
лицето в 10-дневен срок от постъпване на искането.
(2) Компетентният орган действа по реда
на ал. 1 и в случаите, когато се иска нарочно обработена информация.
В уведомлението компетентният орган посочва възможностите
за сключване на договор за предоставяне на нарочно обработена
информация.
Чл.
28. (1) Отказите за предоставяне на информация, както
и актовете, с които се предоставя информация във вид и обем,
различен от посоченото в искането, могат да се обжалват по
реда на Закона за достъп до обществена информация.
(2) Отказите по ал. 1 се мотивират в писмен
вид и се съобщават на лицето по чл. 25, ал. 1 в двуседмичен
срок от искането за предоставяне на информацията.
Чл.
29. Когато се обжалват откази за предоставяне на информация, необходима
на лицата за подготовка на защитата им в някое от производствата,
предвидени в този закон или в специалните закони по опазване
на околната среда, преписката се изпраща в съда в 3-дневен
срок от постъпването на жалбата.
Бележка: В предложението ни, изготвено по консултантския
договор беше предвидено нещо много по-различно и много по-интересно.
Справка – чл.14, ал.1 от предложението ни по консултантския
договор.
Сегашният текст не представлява нищо по-различно от
общото задължение на административния орган да изпрати жалбата
в тридневен срок на съда. Това общо задължение е предвидено
в Закона за административното производство.
Предложение: Да се пренесе текста на чл.14, ал.1 от
предложението по консултантския договор.
Чл.
30. (1) За получената налична информация лицата по чл. 25,
ал. 1 заплащат такси.
(2) Размерът на таксите, както и редът
и начинът за заплащането им се определят с акт на Министерския
съвет.
(3) Таксите по ал. 1 покриват разходите
на компетентните администрации за предоставяне на исканата
информация.
Чл.
31. За предоставянето на нарочно обработена информация по искане
на лицето по чл. 25, ал. 1 заплащането се договаря за всеки
конкретен случай.
Чл.
32. Средствата, заплатени за предоставена информация, постъпват
като собствени приходи по бюджета на органите и организациите,
предоставящи информацията.
Чл.
33. Компетентните органи предоставят безплатно налична първична
и предварително обработената информация за околната среда
помежду си, както и на общините и на областните управители,
която им е необходима за вземане на решения от тяхната компетентност.
Чл.
34. Редът за събиране, обработване и предоставяне на информация
от компетентните органи се регламентира с наредба, приета
от Министерския съвет.
Пр