СТАНОВИЩЕ
на Българското дружество за защита
на птиците
относно:
Проект за Закон за опазване на околната среда
Българското
дружество за защита на птиците благодари на Парламентарната
комисия по опазване на околната среда и водите за предоставената
ни възможност да вземем отношение по Проекта за Закон за
опазване на околната среда. Като оценяваме изключителната
важност на този Закон за ефективното прилагане на цялостното
законодателство в областта на околната среда и отчитаме
неговия рамков и основополагащ характер, подкрепяме изцяло
възприетите подходи и концепция на Законопроекта. Изготвяме
това становище на базата на нашия досегашен опит и спецификата
на работа по опазване на биологичното разнообразие, както
и участието на обществеността при вземането на решения и
провеждане на политиките в областта на околната среда. Ето
защо, това становище засяга главите от представения ни Законопроект,
които имат пряко значение за това, а именно: Глава втора,
Глава трета, Глава четвърта, Глава пета и Глава шеста.
Конкретни бележки
Глава първа
1.
Приветстваме предвиденото задължение по смисъла на чл.
16 за националните обществени радио- и телевизионни
оператори в своите предавания да разпространяват информация
за околната среда. Смятаме, че е в интерес на цялото общество
да получава достатъчна по обем и качество информация за
състоянието на околната среда и нейните компоненти. Според
нас, чл. 16 още по-пълно би допринесъл за това ако
към него се създаде нова точка 5 със следното
съдържание:
“5. осигуряват чрез програмната
си политика защита на правото на гражданите на информация
за околната среда, привличат вниманието на обществото и
отговарят на обществения интерес в областта на околната
среда.”
Глава
втора
2.
Изброяването на компонентите на околната среда и факторите
при дефиниране обхвата на информацията за състоянието на
околната среда по смисъла на чл. 19 крие опасност
от стеснително тълкуване и пропуск на един или друг важен
компонент или фактор. Пропуснати в настоящия текст са например:
към чл. 19, т. 1 – биологичното разнообразие
(като комплекс, дефиниран по Законопроекта за биологичното
разнообразие), природните местообитания и екосистемите.
Смятаме за целесъобразно да предложим да се избегне
изброяването на компонентите и факторите на околната
среда, като в една по-обща формулировка Законодателят
предвиди възможно най-широк обхват на информацията, без
да се налага те бъдат изброявани поотделно.
3.
Безспорно най-чувствително е вниманието на НПО и обществеността
спрямо ограничаването на достъпа до информация в определени
случаи. Информацията за състоянието на околната среда е
несъмнено обществена информация. Смятаме за целесъобразно
да бъдат възприети постановките на Закона за достъп до
обществена информация (ЗДОИ) в случаите когато се налага
някакво ограничаване на правото на достъп до информация.
В този смисъл предлагаме следното:
а) Към чл. 22, ал. 1, т. 1 да се добави текст, който
по смисъла на ЗДОИ определя като поверителност на работата
на органите на изпълнителната власт само тези тайни,
опазването на които дефинирано и произтича от Закон.
Предлагаме редакция на чл. 22 (1), т. 1, като
тя придобие следния вид:
“1. поверителността на работа на органите
на изпълнителната власт определена със закон или с международно
споразумение;”
б) Чл. 22 (1), т. 2 да се промени така:
“1. националната сигурност и отбраната
на страната;”
в) Чл. 22 (1), точки 3, 4, 5, 6 и 7 да
отпаднат. Регламентирането на тези случаи, според
нас може да се остави на ЗДОИ.
4. Към чл. 22, ал. 3 предлагаме
да се добави и задължение за предоставянето
на информация и относно вредното въздействие на факторите
по смисъла на чл. 19, т. 2, за които не може да се каже,
че са вредни вещества, а именно: йонизиращи лъчения,
радиочестотни и йонизиращи вълнови лъчения, шум, вибрации,
политика, законодателство, планове и програми.
5.
Практиката показва, че е възможно да не бъде предоставена
искана информация за състоянието на околната среда, за което
лицето поискало съответната информация не получава формален
отказ от страна на компетентния орган. Считаме за целесъобразно
да бъде регламентирано в Закона, че липсата на отговор на
искане за предоставяне на информация в рамките на залегналия
в Закона срок, също се счита за отказ за предоставяне на
информация. Това би могло да стане, чрез създаването на
нова алинея (3) към чл. 28, която да гласи:
“(3) За отказ за предоставяне на информация
се счита, когато при постъпило искане по реда предвиден
в този Закон лицето отправило искането не получи отговор
от компетентния орган в предвидения от Закона ред и срок.”
6. Чл. 30 предвижда заплащане
на такси за получаване на налична информация. Сматяме за
целесъобразно Законът да регламентира, че таксите покриват
само разходите за копиране на документи и предоставяне на
информацията, както разпорежда ЗДОИ. Няма да бъде оправдано
тези такси да покриват разходи свързани със заплащане на
труд, консумативи, комуникация и т. н. По този начин ще
отпадне необходимостта от акт на Министерски съвет за определяне
размера и начина на плащане на таксите, а и ще се избегне
съдаването на “стопански интерес” у компетентия орган. Изпълнението
на задълженията по този закон би следвало да се извършва
със средствата, които постъпват у съответните бюджети на
институциите, чрез отпуснатите им бюджетни средства. Предлагаме:
а) Чл. 30, ал. 1 да се промени
така:
“Чл. 30. За получената налична информация
лицата по чл. 25, ал. 1 заплащат такси, които покриват разходите
по копиране на документи и осигуряване на достъп до информацията.”
б) Чл. 30,
ал. 2 и ал. 3 да отпаднат.
Глава
трета
Отчитайки рамковия характер на Закона за опазване на
околната среда и функцията му да осигури максимално ефективно
сработване на специалните закони в тази област смятаме за
подходящо тук да залегнат едни по-общи принципи на опазване
на компонентите на околната среда. Тези принципи следва
да съчетават обхвата и прилаганите подходи, предвидени в
специалните закони, както и да въведат необходимата за доброто
съответствие на текстовете терминология.
7.
Чл. 38, ал. 2 определя целите и основата за опазване
и управление на водите и водните обекти. Голямото значение
на водата за екосистемите, водни и сухоземни, би следвало
да налага и предприемането на мерки със закон за опазване
на водите на екосистемно ниво. По-същество, мерките за опазване
на водите би трябвало в по-голяма степен да бъдат насочени
към опазване на водосборните басейни, водоохранните функции
на горите, влажните зони, високопланинските екосистеми и
т. н. отколкото опазване на водите и водните басейни в тесен
смисъл. Смятаме, че именно в рамковия закон е подходящо
да залегнат тези принципи, тъй като не е възможно да се
говори за опазване на водите и водните обекти сами по себе
си. В този смисъл предлагаме:
а) Към чл.
38, ал. 2 да се направи редакция и след
думите “е основана на управление на водите на национално,
басейново” да се добави “и
екосистемно ниво”.
б) По отношение
чл. 38, ал. 2, т. 2: не става ясно какво се има предвид
под “статус” на екосистемите. Статусът би могъл да бъде
както добър, така и изключително лош, какъвто определено
не би трябвало да бъде поддържан. Предлагаме да бъде възприет
подхода на Законопроекта за биологичното разнообразие, където
се въвежда и е дефиниран термин “благоприятно състояние”
на даден компонент на околната среда. Така т. 2 може
да претърпи следната редакция:
“2. поддържането на благоприятното
състояние на естествените водни екосистеми и сухоземните
екосистеми по отношение тяхната нужда от вода;”
8.
Тъй като водите са ресурс, чието състояние освен с качествени
се измерва и с количествени единици, смятаме за необходимо
в разпоредбите на чл. 40 да се предвиди, че опазването
на този ресурс осигурява и необходимите количества води.
Това е особено наложително в страна като България, където
потреблението на вода е неоправдано високо спрямо запасите
и граничи с разхищение. Предлагаме към чл. 40 да
се добави нова точка 4, която да има следния
вид:
“4. наличието на необходимите
количества води за поддържане на благоприятното състояние
на естествените водни и сухоземни екосистеми и задоволят
нуждите от ползване на води;”
9.
По отношение опазването на почвите и по-специално на хумусния
пласт в чл. 46 се съдържат задължителни разпоредби
на Закона. С цел осигуряване на търсената от Закона “специална
защита”, смятаме за целесъобразно Законът да предвиди задължение
за рекултивация на терените, чиято почвена покривка е нарушена
при реализацията на дейности по ал. 2. Това би могло да
стане чрез създаването на нова алинея 5 със
следния текст:
“(5) След приключване дейностите по
ал. 2 инвеститорът или инициаторът се задължават да изършат
рекултивация на увредения терен.”
10.
Ползването и опазването на биологичното разнообразие е предмет
на специален закон. В ЗООС е необходимо да залегнат основните
принципи на тези дейности, които ще осигурят обвързаност
между Закона и специалните закони в тази област. Ето защо,
според нас е уместно тази взаимна обвързаност да намери
израз в основата на Раздел V, а именно чрез една редакция на чл. 54,
ал. 1, който да придобие следния вид:
“Чл. 54 (1) На опазване и защита подлежат
видовете, местообитанията на видове и природните местообитания
с присъщото им биологично разнообразие.”
Смятаме,
че така би се постигнала една завършеност на обхвата на
закона спрямо обектите, които той защитава и съответствие
със съвременните подходи на природозащитата – опазване на
видовете, местата и местообитанията. Постига се и търсената
взаимовръзка на Закона с бъдешия Закон за биологичното разнообразие,
Закона за защитените територии и другите специални закони
в тази област. Определения на тези понятия са дадени в Допълнителните
разпоредби на Законопроекта за биологичното разнообразие.
Глава четвърта
11.
В предложения текст на чл. 64, въпреки очевидното
желание на вносителите да се осигури прозрачност в работата
на управителния орган на Националния фонд за опазване на
околната среда, чрез участие на представител на НПО, считаме
че такава не е осигурена. Мотивите за това твърдение произтичат
от неяснотата как точно Министърът на околната среда и водите,
съгласно ал. 3 ще “определя представителя на неправителствената
екологична организация”. Тази свобода на Министъра да
избира еднолично представител, чиито функции са да бъде
коректив на дейността на Държавата е смущаваща. Смятаме,
че това е една недомислица на Законопроекта и няма да бъде
приета в този вид от Законодателя. Предлагаме, представителят
на НПО да бъде излъчен от самите НПО, а неговото формално
посочване може да се извършва от Министъра. Още повече,
че ежегодно се провежда Национална конференция на НПО работещи
за околната среда и устойчивото развитие и би било подходящо
изборът на представители да се извършва от този форум.
Предлагаме
текстът на ал. 3 да бъде променен изцяло или
да отпадне.
Глава
пета
12.
С оглед разумното ползване на възобновимите ресурси следва
да се възприеме сред критериите за избор на приоритетите
при подготовка на планове и програми за околната среда и
критерий, който да отразява възможността за възобновяване
на даден природен ресурс. Това може да се постигне чрез
добавяне на нова точка 5 към чл. 80, ал.
2 със следния текст:
“5. Възможност за осигуряване на
по-бързо възобновяване на природните ресурси.”
13. Р. България е страна по редица международни
договори/Конвенции по опазване на компонентите на околната
среда. Голяма част от тези документи изискват от страните
разработването на стратегии и планове за прилагане на специфичните
цели на съответния документ. По силата на Конституцията
на Р. България задълженията по тези документи за страната
ни са с предимство пред националните закони. Ето защо, предлагаме
към чл. 81 след думите “в съответствие с изискванията
на” да се добавят думите “съответните
международни договори и конвенции, по които Р. България
е страна и”.
Глава
шеста
В
сегашния си вид Законопроектът е разработен преди приемането
на Директива 2001/42/ЕС за оценка на ефектите от планове
и проекти върху околната среда. Т. нар. Нова директива за
ОВОС влиза в сила на 27 юни 2001 г. и дава нова и по-пълна
законова рамка за оценка на въздействието според изискванията
на Европейското екологично законодателство. С оглед
хармонизацията на новия ЗООС с действащото към момента европейско
законодателство следва да бъдат транспонирани текстовете
от Директива 2001/42/ЕС. С предложените по-долу
допълнения, смятаме че се постига в по-голяма степен такова
хармонизиране. След всяко предложение за промяна на текст
от законопректа е посочен и конкретния текст от директивата
(в скоби).
Процедурата
по ОВОС е универсална по отношение на режимите на Специалните
защитени територии (за птици) и Специални зони за опазване
(на флора, фауна и местообитания), произтичащи от Директиви
79/409/ЕЕС и 92/43/ЕЕС, както и по отношение изискванията
за опазването на водите, водничте течения и влажните зони
според Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС. По същество
тя представялва основния механизъм за прилагане на превантивен
контрол по отношение потенциалните и действащите ефекти
на човешката дейност в тези територии. Що се отнася до защитените
територии по смисъла на ЗЗТ, то техния статут и режим се
определят от самия ЗЗТ, от заповедите за обявяването им,
от приетите Планове за управление. Следвайки логиката на
законодателството, би следвало процедурата по ОВОС да бъде
минималното ниво на защита спрямо всички мерки, планове,
проекти и дейности извън тези залегнали в плановете за управление
(на ЗТ) и режимите/мерките/плановете за управление на защитените
зони (по смисъла на Законопроекта за биологичното разнообразие).
С оглед преноса на изискванията на посочените директиви
в контекста на действащото (ЗЗТ) и планираното (ЗБР) законодателство
у нас следва да се възприемат следните принципни подходи:
1.
Всички мерки и процедури, касаещи
осъществяването на планове, проекти и дейности в природни
територии, следва да бъдат обект на законово-регламентирана,
ясна и прозрачна процедура по ОВОС, която в максимална
степен да улеснява процеса на участие на обществеността,
координацията и взаимодействието между заинтересованите
институции и страни при планирането, оценяването и осъществяването
им. Оценката следва да улесни максимално и инвеститора при
реализацията на проекта с оглед осигуряването на ясна
рамка и условия за устойчива реализация на проекта при
максимално зачитане на интересите на околната среда, институциите
и обществеността.
По
отношение обхвата на процедурата по ОВОС:
2.
Да осигури максимална адектватност
по отношение координацията и взаимното информиране в случаите,
когато въздействието на даден план или проект върху околната
среда може да се разглежда в международен/трансграничен
контекст.
3.
На задължителен ОВОС подлежат
всички планове и проекти в областта на: селското стопанство,
горското стопанство, рибарството, енергетиката, индустрията,
транспорта, управлението на отпадъци, управлението на водите,
телекомуникациите, туризма, устройството на градската и
извънградската територия, чиято реализация потенциално би
имала съществено въздействие върху околната среда.
ОВОС е задължителна и за всички дейности посочени в Приложение
1 и 2 на Директива 85/337/ЕЕС (Приложение към този закон).
(чл. 3, параграф 2-а Директива 2001/42/ЕС).
4.
На задължителен ОВОС подлежат
и всички дейности, планове и проекти, чиято реализация не
е специално предвидена в плановете за управление на
защитените територии и защитените зони (по смисъла на ЗБР)
и чиято реализация самостоятелно или в комбинация с други
такива би оказала въздействие върху обектите, чиието опазване
се цели със създаването на съответната ЗТ или ЗЗ. (чл.
3, параграф 2-б Директива 2001/42/ЕС във връзка с чл. 6,
параграф 3 и 4 на Директива 92/43/ЕЕС)
5.
По преценка на компетентните
органи процедура по ОВОС може да се изисква и за други планове
и проекти, чиято реализация има потенциално съществено
въздействие върху околната среда.
6.
Критерии за определяне на понятието
"съществено въздействие" по смисъла на
Законопроекта (вероятна значимост на въздействието). (Прил.
2 на Директива 2001/42/ЕС). Критериите за оценка на
вероятната значимост на въздействието се базират на:
А. Вида и характеристиките на
плана/проекта с оглед на:
-
степента,
в която предложения план или проект създава условия и рамка
за реализацията на други проекти и дейности, касаещи територията
на реализацията му, имайки в предвид разположението, естеството,
мащаба и условията на реализация/функциониране, както и
наличието на предвиден за това инвестиционен ресурс;
-
степента,
до която предложения план или проект оказва влияние върху
други съществуващи планове и проекти, включително и такива
произтичащи от него, или такива, от които той произтича;
-
съответствието
на плана или проекта по отношение на осигуряването на интегриране
принципите на опазване на околната среда и допринасяне за
устойчиво развитие;
-
разрешаването
на съществуващи екологични проблеми;
-
отношението
на плана и проекта към прилагането изискванията на екологичното
законодателство в различните негови области.
Б. Вида и характеристиките на въздействието, територията върху
която то се разпростира и имайки предвид:
-
вероятността,
продължителността и повтаряемостта на ефекта от въздействието;
-
кумулативната
(натрупващата се) същност на въздействието;
-
трансграничния
ефект на въздействието;
-
рискът
за човешкото здраве и околната среда (при евентуални аварии);
-
величината
и пространствените характеристики на въздействието (като
географски и популационни параметри - засегната площ, брой
население и т. н.);
-
ценноста
или уязвимостта на потенциално засегнатата територия, произтичаща
от природните или културно-историческите дадености, съществуващите
фонови или вторични замърсявания или увреждания в територията
в съответствие с действащите стандарти и ПДК, интензивността
на ползванията на земи, гори и водни площи в територията
обект на въздействие;
-
въздействието
върху територии или ландшафти обект на защита по силата
на националното, европейското или международното природозащитно
законодателство.
7.
Дискрецията на решението за
оценяване вероятната значимост на въздействието (дали
въздействието е съществено или не) и последващото прилагане
или неприлагане на процедура по ОВОС принадлежи на компетентния
орган по прилагане на закона, като за всеки отделен случай
решението следва да бъде консултирано със заинтересованите
страни, включително обществеността и в частност неправителствените
природозащитни организации. (чл. 6, параграфи
3 и 4 на Директива 2001/42/ЕЕС).
8.
Процедурата по ОВОС се извършва
на етап подготовка на плана или проекта и при всички случаи
преди неговото възприемане или задействане на съответна
законова или административна процедура по неговата реализация.
На този етап се дава и възможност за реално участие на заинтересованите
страни и обществеността да изкажат своето мнение и оценка
относно проекта и оценяващия го доклад по ОВОС (чл.
6, параграф 2 на Директива 2001/42/ЕС). На същия
етап планът/проектът и оценяващия го доклад следва да бъдат
изпратени на компетентните власти в държавите, потенциално
засегнати при реализацията на плана или проекта. В последващ
отговор потенциално засегнатата страна изказва желанието
си да участва в оценката на въздействието. При осъществяването
на такова участие, страната на чиято територия се планира
осъществяването на плана/проекта е длъжна да осигури възможност
за информиране и участие на заинтересованите институции
и обществеността от потенциално засегнатата страна, аналогично
на тези на своя територия.
9.
Обемът на разглежданата информация,
форматът и нивото на детайлност на Докладите по ОВОС следва
да бъдат приведени в съответствие с изискванията на Приложение
1 на Директива 2001/42/ЕС. При всички случаи, когато Компетентния
орган задава формата и степента на детайлност на разглеждане
в Докладите по ОВОС преди тяхното възлагане, неговото решение
следва да е консултирано със заинтересованите страни,
включително обществеността (чл. 5, параграф 3
Директива 2001/42/ЕС и чл. 6, параграфи
3 и 4 на Директива 2001/42/ЕС).
Конкретно
предложение за вида на Глава Шеста
Чл. 85. (1) Оценка на въздействието върху околната среда
се извършва на предложение и на проектни решения за строителство,
дейности и технологии съгласно приложения №1 и 2, както
и за всички проектни решения за строителство, дейности
и технологии в областите: селско стопанство, горско стопанство,
рибарство, енергетика, индустрия, транспорт, управление
на отпадъци, управление на водите, телекомуникации, туризъм,
устройство на градската и извънградската територия, чиято
реализация потенциално би имала съществено въздействие върху
околната среда.
(2) Оценката на въздействието върху
околната среда определя, описва и оценява по подходящ начин
и за всеки конкретен случай преките и непреките и потенциалните
въздействия от предложението и на проектните решения за
строителство, дейности и технологии върху човека и компонентите
на околната среда: биологично разнообразие, флора и фауна,
почва, вода, въздух, климат и ландшафт, земни недра, както
и материално и културно наследство и взаимодействието между
тях.
Чл. 86. (1) Оценката на въздействието
върху околната среда се съвместява изцяло с действащите
процедури на одобряване на предложението и на проектните
решения по чл. 85, като се извършва преди издаването на
скица (виза) за проектиране.
(2) В оценката по ОВОС се включва и
оценка на въздействието на спомагателните и съпътстващи
дейности, свързани с реализацията на основния обект на оценката,
като те се съвместяват.
(3) Преди да са удовлетворени всички
изисквания на решението по ОВОС:
1. не се одобряват програмите и плановете;
2. не се издава разрешение за строеж.
Чл. 87. (1) Задължително се извършва
ОВОС на:
1. предложение за строителство, дейности
и технологии по списък съгласно приложение №1;
2. предложение за строителство, дейности
и технологии с трансгранично въздействие върху околната
среда съгласно приложение № 1 към чл. 2 от Конвенцията на
Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените
нации по оценка на въздействието върху околната среда в
трансграничен контекст, ратифицирана със закон (ДВ, бр.
28 от 1999 г.);
3. инвестиционните планове и програми
за развитие на национално, регионално и общинско ниво (чл.
2 (б) Директива 2001/42/ЕС)
4. инвестиционните програми и планове,
включително плановете за устройство на територията и устройствените
планове за горите, земеделието, рибарството, енергетиката,
индустрията, транспорта, управлението на отпадъци, телекомуникациите,
туризма. в областите като транспорт, енергетика, управление
на отпадъците, управление на водните ресурси, промишленост,
включително добив на минерални суровини, далекосъобщения,
туризъм и земеползване, при осъществяването на които се
предполагат значителни въздействия върху околната среда;
5. устройствени планове и техните изменения,
при осъществяването на които се предполагат значителни въздействия
върху околната среда.
6. Планове и предложения за строителство,
дейности и технологии в защитени територии и територии от
Националната екологична мрежа, в случаите когато тези планове,
предложения за строителство и дейности не са специално предвидени
в плановете за управление на съответната защитена територия
или територия от Националната екологична мрежа.
7. предложения за разширение и/или
промяна на производствената дейност на обекта в защитени
територии и територии от Националната екологична мрежа;
(2) Не се извършва ОВОС на предложение
за строителство, дейности и технологии, свързани с националната
отбрана.
Чл. 88. (1) Необходимостта от извършване
на ОВОС се преценява от Министерството на околната среда
и водите съгласно критериите по ал. 3 за всеки отделен случай
за:
1. предложения за разширение и/или
промяна на производствената дейност на обекта в случаите
съгласно приложение №1 към закона и приложение № 1 към чл.
2 от Конвенцията на Икономическата комисия за Европа към
Организацията на обединените нации по оценка на въздействието
върху околната среда в трансграничен контекст;
(2) Необходимостта от извършване на ОВОС
се преценява от РИОСВ съобразно критериите по ал. 3 за всеки
отделен случай за:
1. предложения за ново строителство,
дейности и технологии съгласно приложение № 2;
2. предложения за разширение и/или
промяна на производствената дейност на обекти съгласно приложение
№ 2, които вече са разрешени, реализирани или са в процес
на реализация и които могат да имат значително неблагоприятно
въздействие върху околната среда.
(3) Необходимостта от ОВОС се преценява
въз основа на следните критерии:
1.
степента, в която предложения план
или проект създава условия и рамка за реализацията на други
проекти и дейности, касаещи територията на реализацията
му, имайки в предвид разположението, естеството, мащаба
и условията на реализация/функциониране, както и наличието
на предвиден за това инвестиционен ресурс;
2.
степента, до която предложения план
или проект оказва влияние върху други съществуващи планове
и проекти, включително и такива произтичащи от него, или
такива, от които той произтича.
3.
съответствието на плана или проекта
по отношение на осигуряването на интегриране принципите
на опазване на околната среда и допринасяне за устойчиво
развитие;
4.
отношението на плана и проекта към
прилагането изискванията на екологичното законодателство
в различните негови области
5. местоположение – чувствителност
на средата, съществуващо ползване на земята, качество и
регенеративна способност на природните ресурси в района,
способност за асимилация на естествената природна среда
и по-специално на:
а) защитени природни територии и обекти
и територии от Националната екологична мрежа, Рамсарски
места, места от Световно-природно и културно наследство;
б) планински и гористи местности;
в) влажни и крайбрежни зони;
г) райони с наднорменото замърсяване;
д) силно урбанизирани райони;
е) зони с културно-историческа, архитектурна
или археологическа значимост;
ж) територии и/или зони със специфичен
хигиенно-охранителен статут или подлежащи на здравна защита;
6. характеристики на потенциалните
въздействия – териториален обхват, засегнато население,
същност, големина, комплексност, вероятност, продължителност,
честота и обратимост;
7. обществен интерес към предложението
за строителство, дейности и технологии.
(4) Органите по ал. 1 и 2 се произнасят
по необходимостта от извършване или неизвършване на ОВОС
в срок до 1 месец от внасяне на искане от инвеститора или
инициатора на предложението, след провеждане на консултации
със заинтересованите страни, обществеността и неправителствените
природозащитни организации. Органите по ал. 1 и 2 огласяват
публично мотивите за своята преценка, чрез средствата за
масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(5) Преценката за извършване или неизвършване
на ОВОС може да бъде обжалвана от заинтересуваните лица
по реда на Закона за административното производство.
(6) По предложенията, за които органите
по ал. 1 и 2 преценяват неизвършване на ОВОС, кметовете
на общините се произнасят по въздействието им върху околната
среда по ред, определен с наредба на Министерския съвет,
в срока по ал. 4.
Чл. 89. (1) Във връзка с чл. 12 компетентни
органи по ОВОС са министърът на околната среда и водите
и директорите на регионалните инспекции по околната среда
и водите.
(2) Органите по ал. 1 са компетентни
да вземат решение по ОВОС, както следва:
1. министърът на околната среда и водите
– за предложенията по чл. 87, ал. 1, съобразно критериите
за компетентност съгласно приложение № 1; в случаите на
преценяване на необходимостта по чл. 88, ал. 1.;
2. директорите на РИОСВ – за предложенията
по чл. 87, ал. 1, съобразно критериите за компетентност
съгласно приложение № 1 и в случаите на преценяване на необходимостта
по чл. 88, ал. 2.
(3) В случаите, когато предложението
за ново строителство, дейност или технология, както и предложенията
за разширение и/или промяна на производствената дейност
на обекта съгласно приложения № 1 и 2 и предлаганото местоположение
е на територията, контролирана от две или повече РИОСВ,
компетентен орган за преценяване на необходимостта от извършване
на ОВОС и за вземане на решение е министърът на околната
среда и водите.
Чл. 90. (1) Инвеститорът или инициаторът
на предложението информира писмено в най-ранния етап на
своето предложение компетентните органи и засегнатото население.
(2) Органите по чл. 89 задължително
дават консултации съобразно своите компетенции във връзка
с оценката на въздействието върху околната среда по отношение
на:
1. специфичните особености на предлаганото
строителство, дейности и технологии, степен на развитие
на проектното решение, и взаимовръзката му със същесвтуващи
или други планирани строитрелство, дейнсоти и технологии;
2. характеристиките на съществуващата
околна среда и всички нейни компоненти;
3. екологичните особености на потенциално
засегнатите територии, особено по отношение тяхната принадлежност
или непосредствена близост до защитени територии и територии
от Националната екологична мрежа;
4. потенциалното въздействие на предложението
за план, строителство, дейност или технология върху целите
за създаване и предназначението на защитени територии и
територии от Националната екологична мрежа;
5. вида и значимостта на предполагаемите
въздействия върху околната среда, включително върху биологичното
разнообразие, населението, човешкото здраве, фауната, флората,
почвите, водите, климатичните и микроклиматичните фактори,
материалното и културното наследство, архитектурното и археологичното
наследство, ландшафта, както и взаимодействието между изброените
фактори;
5. заданията за обхват и съдържание
на оценката;
6. границите на проучването във връзка
с оценката;
7. приемливите и разумните алтернативи,
както и обосновка на причината довела до избор на разработвания
вариант или алтернатива;
8. засегнатото население – интереси
и мнения и получени отзиви от обществеността по време на
проведените предварителни консултации за възлагане разработването
доклада по ОВОС;
9. източниците на информация, включително
имената на специалисти и експерти в съответната област;
10. методиките за оценка и прогнозата
на въздействието върху околната среда, включително мерките
предвидени за проследяване въздействието.
11. описание и препоръка на мерки,
насочени към намаляване и смекчаване въздействието на предполагаемите
отрицателни въздействия върху околната среда.
Чл. 91. (1) Оценката на въздействието
върху околната среда се възлага от инвеститора или на инициатора
на предложението на независими регистрирани експерти, които
декларират, че не са пряко заинтересувани от реализацията
на проекта или дейността и не са участвали в разработването
на проекта.
(2) Експертите дават заключение, ръководейки
се от принципите за намаляване на риска за човешкото здраве
и осигуряване на устойчиво развитие съобразно действащите
в страната норми за допустимо наднорменото замърсяване на
околната среда.
(3) Министерството на околната среда
и водите води публичен регистър на българските и чуждестранните
физически лица по ал. 1, които се вписват в регистъра, когато
отговарят на следните условия:
1. притежават образователно-квалификационна
степен по специалност, придобита във висши училища по номенклатура,
определена в наредбата по ал. 7;
2. са осъществявали някоя от следните
дейности, свързани с опазването на околната среда, в продължение
най-малко на 5 години от последните 10:
а) проектантска дейност;
б) практика в производствени предприятия;
в) изработване на експертизи, писмени
консултации, доклади по ОВОС, екологични одити или екологични
анализи;
г) преподавателска дейност във висши
училища и/или научна дейност;
д) контролна дейност.
(4) От регистъра автоматично се изключват
експертите, за които е доказано, че в практиката си по ОВОС:
1. са били в качеството си на заинтересовани лица
2. са автори на раздели от доклади
за ОВОС, които са връщани три пъти за преработване при оценяването
на съдържанието на доклада по чл. 92, ал. 7.
(5) Удостоверението за вписване в регистъра
или мотивиран писмен отказ се издава в 14-дневен срок.
(6) Отказът по ал. 5 подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му.
(7) Редът за създаване и поддържане
на регистъра и за кандидатстване на лицата за вписване в
регистъра се определят с наредба на министъра на околната
среда и водите.
Чл. 92. (1) Инвеститорът или инициаторът
на предложението представя на компетентния орган за вземане
на решение доклад за ОВОС, който съдържа:
1. анотация на предложението за строителството
и дейностите;
2. алтернативи за местоположение, мерки
за намаляване на отрицателните въздействия, където е уместно,
включително “нулева” алтернатива;
3. описание и анализ на компоненти
и фактори на околната среда, които ще бъдат засегнати от
предложението, в т.ч. население, биологично разнообразие,
растителен и животински свят, почва, води, въздух, отпадъци,
климатични фактори, културно наследство, ландшафт, както
и взаимовръзките между тях;
4. описание и анализ на предполагаемите
значителни въздействия върху околната среда в резултат на:
а) реализацията на предложението;
б) ползването на природни ресурси;
в) емисиите на вредни вещества при
нормална експлоатация и при извънредни ситуации, генерирането
на отпадъци и създаването на дискомфорт;
5. информация за използваните методики
за оценка и прогноза за въздействието върху околната среда;
6. мерки, предвидени да предотвратят,
намалят или, където е възможно, да прекратят значителните
вредни (отрицателни) въздействия върху околната среда и
здравето на населението;
7. становища и мнения на засегнатите
страни и обществеността;
8. заключение на експертите, извършили
оценката в съответствие с чл. 91, ал. 2;
9.нетехническо резюме;
10. трудности (технически причини,
недостиг или липса на данни) при събирането на информация
за изготвянето на доклада;
11. друга информация по преценка на
компетентния орган.
(2) Разходите по ОВОС са за сметка
на инвеститора или инициатора на предложението.
(3) Инвеститорът или инициаторът на
предложението осигурява необходимата информация за извършване
на оценката, както и всякаква допълнителна информация, свързана
с предложението.
(4) Други органи, разполагащи с информация,
която има отношение към извършваната оценка, са длъжни да
предоставят тази информация в съответствие с глава втора.
(5) При наличие на държавна, служебна
или друга защитена със закон тайна инвеститорът или инициаторът
на предложението я представя на компетентния орган като
отделно приложение към доклада за ОВОС.
(6) Компетентният орган за вземане
на решение няма право да предоставя на трети лица информацията
по ал. 5.
(7) Компетентният орган за вземане
на решение оценява съдържанието на доклада по ал. 1 съобразно
проведените консултации по чл. 90, ал. 2 и за съответствие
с изискванията на нормативната уредба по околната среда
в 14-дневен срок от внасянето на доклада по ал. 1.
Чл. 93. (1) След положителна оценка
по чл. 92, ал. 7 инвеститорът или инициаторът на предложението
организира съвместно с определените от компетентния орган
засегнати общини, кметства и райони обсъждане на представения
доклад за ОВОС.
(2) В обсъждането по ал. 1 могат да
участват всички заинтересувани физически и юридически лица,
в т.ч. представители на компетентния орган за вземане на
решение, териториалната администрация на изпълнителната
власт, обществени организации и граждани.
(3) Инвеститорът или инициаторът на
предложението уведомява не по-късно от 30 календарни дни
лицата по ал. 2 за мястото и датата на обсъждането чрез
средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(4) Инвеститорът или инициаторът на
предложението и компетентните органи по чл. 89, ал. 1 осигуряват
обществен достъп до документацията по ОВОС за период 30
календарни дни;
(5) Представителите на обществеността
изразяват писмено своите становища и ги изпращат на компетентния
орган за вземане на решение по ОВОС не по-късно от 14 календарни
дни след обсъждането.
(6) В случаите, когато се предвижда
предварителна и окончателна ОВОС, се организира обществено
обсъждане на предварителния доклад за ОВОС.
Чл. 94. (1) За предложение за строителство,
дейности и технологии на територията на страната, за които
се предполага значително въздействие върху околната среда
на територията на друга страна или страни, компетентният
орган по чл. 89, ал. 2, т. 1:
1. уведомява засегнатите страни на
възможно най-ранния етап на предложението, но не по-късно
от датата на уведомяване на собственото население;
2. предоставя при съгласие за участие
доклада за ОВОС по чл. 92, ал. 1 съответната информация
за провежданата процедура, включително и за вземането на
решение.
(2) В случаите на уведомяване за предполагаемо
значително въздействие върху околната среда на територията
на Република България - резултат от предлагана дейност на
територията на друга страна, компетентният орган по чл.
89, ал. 2, т. 1:
1. осигурява обществен достъп до предоставената
информация за ОВОС;
2. осигурява своевременното изпращане
на всички становища по информацията по т. 1 преди вземането
на решение от компетентния орган на другата страна.
Чл. 95. (1) Компетентният орган взема
решение в срок до един месец след приключване на обсъждането
по чл. 93 и в зависимост от спецификата на предложението,
като отчита становищата, представени по чл. 93, ал. 5.
(2) Решението по ал. 1 съдържа:
1. наименование на органа, който го
издава;
2. име на притежателя на решението,
местожителство/седалище;
3. правни основания за постановяване;
4. мотиви;
5. разпоредителна част;
6. условия за изпълнение, в т.ч. мерки
за предотвратяване, намаляване или ликвидиране на значителни
отрицателни въздействия, срокове, където е необходимо;
7. разрешително за ползване на воден
обект, когато компетентни органи за вземане на решението
са Министерството на околната среда и водите и РИОСВ;
8. възможност и срок за обжалване;
9. отговорност при неизпълнение на
условията, поставени в решението.
(3) В 7-дневен срок от постановяване
на решението компетентният орган:
1. предоставя решението на инвеститора
или инициатора на предложението;
2. оповестява решението чрез средствата
за масово осведомяване или по друг подходящ начин.
(4) Компетентният орган по ал. 1 осигурява
достъп до съдържанието на решението след постановяването
му, включително до приложенията към него.
(5) Заинтересуваните лица могат да
обжалват решението по реда на Закона за административното
производство в 14-дневен срок от съобщаването по ал. 3.
(6) Решението по ОВОС за незапочнато
строителство и дейности е валидно за срок една година.
(7) При промяна на притежателя по ал.
2, т. 2 новият инвеститор или инициатор на предложението
задължително уведомява компетентния орган, издал решението.
Чл. 96. Компетентните органи по чл.
89 осъществяват контрол по изпълнението на условията от
решението по ОВОС.
Чл. 97. (1) Условията и редът за извършване
на ОВОС се определят с наредба на Министерския съвет.
(2) С наредбата по ал. 1 се определят
допълнителни изисквания към:
1. мотивите за преценяване на необходимостта
от извършване на ОВОС;
2. реда и начина за извършване на консултации;
3. обхвата, съдържанието и формата
на доклада за ОВОС;
4. мотивите за вземане на решение по
ОВОС, включително с отразяване на общественото мнение;
5. реда и начина за изменение и/или
потвърждаване валидността на издадените решения.
Чл. 98. Компетентният орган за вземане
на решението по чл. 95 води публичен регистър с данни за
процедурата по извършената оценка, включително за общественото
обсъждане, издаденото решение и извършения контрол по изпълнение
на решенията по ОВОС.
Това са, според нас, по-важните моменти от Законопроекта,
върху които бихме искали да предложим поправки и допълнения.
Като изказваме още веднъж задоволството си от високото качество
на Законопроекта и предоставената ни възможност да вземем
отношение към предложения текст, се надяваме нашите предложения
да бъдат възприети и това да доведе до приемането на един
много добър Закон за околната среда.
Пр