СТАНОВИЩЕ
НА ФОНДАЦИЯ “РАЗВИТИЕ НА ГРАЖДАНСКО ОБЩЕСТВО” ОТНОСНО ПРОЕКТ ЗА НОВ ЗАКОН
ЗА ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА
Предложения
на Народното Събрание на РБ проект за нов Закон за опазване
на околната среда /ЗООС/, сравнен с действащия се отличава
с по-голяма всеобхватност и дефинитивност. Подкрепа заслужават
значително разширеното поле на обществени отношения в сферата
на опазването на околната среда, които намират уредба в него,
както и въведения принципно нов терминологичен инструментариум
от легални дефиниции.
Действащият
в момента ЗООС може да бъде най-кратко определен като частичен
и казуистичен. Акцентът в него се поставя не толкова на обектния
признак, т.е. предмета на въздействия на правните норми, а
по-скоро на субектния – изразяващ се в изобилие от норми и
правоотношения, възникващи по повод прилагането на закона
– например глоби за нарушители, подробни устройствени правила
за органите /общини, държавни предприятия/, данъчни норми
и т.н., които по същността си са вторични.
Паралелният юридически анализ глава по глава от действащия
и предложения проект на ЗООС води до следните обобщени изводи:
1. Глава първа
от проекта заслужава принципна подкрепа поради факта, че много
по-основателно може да бъде наречена ”Общи положения” в сравнение
с тази от действащия ЗООС, Отчитаме новия детайлизиран подход,
който е приложен. Предмета на нормативно уреждане е разширен,
като са въведени новите области – превантивен подход, ограничаване
на замърсяването, финансово-икономическите механизми, националната
система за мониторинг на околната среда и др. За първи път
се регламентират цели, средства за тяхното постигане, принципи
и особено важно - подробна детайлизация на компонентите на
околната среда и факторите на замърсяване или увреждане, каквато
до момента липсва. В действащия ЗООС има само две разпоредби
- чл.1 и чл.2, които могат от логическа гледна точка да бъдат
обхванати под названието Общи условия.
2. По отношение на Глава втора – в рамките на обществения дебат по проекта многократно
бе изказвано становище, че тази глава до голяма степен лимитира
достъпа до информация за състоянието на околната среда в сравнение
с нормите на Конвенцията от 1998г. от Орхус. България е приела
конвенцията и се чака нейната ратификация. Налага се да отбележим,
че след като ратификацията влезе в сила, Конвенцията по силата
на КРБ става част от действащото право и нейните норми имат
предимство/примат/ пред нормите от вътрешното законодателство
които им противоречат. В този смисъл е нужно своеобразно допълване
на закона, като не е необходимо текстовете от конвенцията
да бъдат буквално възпроизвеждани т.к. би с получило ненужно
припокриване след ратификацията. В действащия ЗООС материята
е лаконично регламентирана, което налага възможно най скоро
ратифициране на Конвенцията за достъп до информация, участие
на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп
до правосъдие по екологични въпроси.
3. Особен законодателен напредък може да бъде отчетен
при въвеждането на новата Глава
трета, която дава подробна уредба на опазването на всеки
отделен компонент на околната страна, което сочи на логическа
издържаност на закона и на една нормативна пълнота в уредбата,
каквато изобщо липсва в досегашния закон. Налага се тук да
залегнат и някои по-общи принципи за опазване на отделните
компоненти, поради невъзможност последните да бъдат разглеждани
изолирано.
4. Глава пета
от проекта, наречен “Стратегии и програми за околната среда”
представлява едно по – стройно и категоризирано излагане на
материята от глава пета на действащия закон.
5. Глава шеста
“ОВОС” от проектозакона представлява детайлизация на глава
четвърта от действащия закон и заслужава подкрепа, но по същество
не въвежда нищо ново.
а/ Както и в действащия закон, така и в предложения
проект липсва законова норма относно това, каква следва да
бъде давността и актуалността на данните и констатациите,
на базата на които се изготвя ОВОС /одит на съществуващи предприятия/
– напр. 6 месеца и това, че те следва да бъдат установени
динамично, т.е. в процес на експлоатация на дадено предприятие;
б/ Предвидено е, че предварителния вариант на доклада
за ОВОС се поставя на обществено обсъждане, а окончателния
не, което е недопустимо, защото става подмяна на воля. Би
следвало окончателният вариант също да се поставя на обсъждане.
в/ В закона е регламентиран 14-дневен срок, в който
се представя становище относно ОВОС на компетентния орган,
а липсва и дума за това следва ли това становище да получи
отговор и в какъв срок, което следва да бъде добавено.
г/ Създадената законодателна празнота, позволяваща
генерирането на корупционни практики, свързани с даване подкупи
на конкретни лица-оценители, не се запълва с новата уредба
и нещата стоят по същия начин както преди. Следва да се помисли
за по-съвършен законодателен механизъм в тази насока.
6. Глава седма,
осма и девета прибавят нови групи обществени отношения
към нормативния обхват на закона и могат да бъдат квалифицирани
като новаторски и актуално звучащи. Специално за понятието
“Мониторинг на околната среда” следва да се помисли за по-добра
легална дефиниция от тази по т.51 от допълнителните разпоредби,
за да бъде то прецизно отграничено от оценката по гл.шеста
от закона и от контрола по глава девета. Уредбата на контрола
и по-специално легалното разграничение на неговите три диалектически
стадия сочи на един оригинален и издържан законодателен подход.
Пр